Срещата, която ще се състои днес (във вторник) в Петербург, принципно се отличава от много други преговори на високо ниво. Стискането на ръцете между Путин и Ердоган трябва да размрази руско-турските отношения, както и самите лични отношения между двамата президенти. Възможно ли е това след свалянето на руския самолет и какви ще бъдат отношенията между двете страни оттук нататък?

За 17 години на властовия връх Владимир Путин е имал мнного важни срещи на високо ниво. Имало е и такива, от изхода на които, е зависело страшно много. Да се определи точно кои са били най-важните е сложно по причина на секретността, свързана с истинските теми на разговорите на тези срещи. Но срещата днес, на 9 август, приковава всеобщото внимание и е действително уникална. Никога преди това Путин не се е срещал с човек, с който преди това са били практически скъсани отношенията.

След като Турция на 24 ноември 2015 г. унищожи руския Су-24, Путин не само се отказа от всякакви конткти с Ердоган, но замрази целия комплекс от руско-турски отношения . И едновременно с това отправи към Ердоган ултиматум, изискващ да се изпълнят три условия за възстановяване на отношенията между двете страни – извинение, компенсация и наказание за виновниците за гибелта на пилота.

Путин изобщо не е оскърбявал лично Ердоган, това не е в негов стил, даже по отношение на бивши „партньори”, които сами прекрачват границата. Но общото нагнетяване на обвиненията на Москва към турския президент беше безпрецедентно високо. Беше ясно, че това е просто психологически натиск и че Путин не изгаря мостове, а напротив притиска Ердоган за по-бързо разрешаване на конфликта. Но някои от руските „говорещи глави” сметнаха, че всичко с Турция е приключено и се заиграха в псевдопатриотични игри, напреварвайки се в нападките срещу Ердоган. Считайки, че отношенията между Путин и Ердоган никога повече няма да се възстановят, те решиха, че нападайки турския президент, могат да демонстрират своята „лоялност” към Путин.

Но руският президент само принуждаваше Ердоган да поправи грешката си. (Да, убийството  на пилота е престъпление, но в политически план това, което извърши Турция на 24 ноември, беше реална грешка.) Тактиката на Путин за натиск се оказа успешна. В края на юни Ердоган се извини и започна подготовката за августовската среща, на която двамата президенти трябва да затворят черната глава в отношенията между двете страни.

Но при тази подготовка се случи още едно събитие – опитът за военен преврат в Турция, на който Ердоган не просто устоя, но и затвърди своите позиции. Путин позвъни на Ердоган и осъди военния преврат, и както каза турския президент: „Направи това оперативно, практически без никакво забавяне”. В контраст с поведението на западните лидери, този жест на Москва се забеляза още по-силно. Още повече, че Ердоган обвини външни сили за организацията и поддръжката на пуча и в иниццирането на заговор за свалянето му от власт.

И ето, че сега двмата президенти ще се срещнат лице в лице. Изминали са девет месеца от последните им преговори в Анталия, които бяха в средата на ноември, и през тези месеци се случи и разрива и началото на сдобряването. Има ли изобщо възможност да се възстанови това, което беше разбито?

Разбира се, има. Дори в личностен план. Работата е там, че Ердоган не е нито враг, нито приятел на Русия. Той просто е самостоятелен ръководител на Турция, който не се бои да взема решения и който има поддръжката на своя народ. И именно това прави Ердоган важен и интересен партньор за Путин. Партньор в нормален, а не в ироничен смисъл.

Повечето ръководители на държави, с които си има работа Путин, не са му равни – не по интелектуални или волеви качества, а по своите функции и роли. Това са „поставени” елитни мениджъри, кой с по-големи, кой с по-малки пълномощия . Нито един от западните лидери не е способен сам да взема решения по важните въпроси. Освен това – почти никой от тези лидери не мисли за десетилетия напред, не взема под внимание уроците на миналото и няма никаква кратина на бъдещето на своята страна.

Съществуват, разбира се, Си Дзинпин и аятолах Хаменей, срещат се и някои истински лидери в по-малки страни (от които обаче почти нищо не зависи на световната сцена), но  като цяло шегата на Путин, че след смъртта на Ганди, няма с кой да си поговориш, не е чак толкова далеч от истината . На международната сцена има огромен дефицит на отговорни и стратегически мислещи политически лидери – такива, които да изразяват волята на своя народ, дълбоко да разбират същността на случващите се в света процеси, и същевременно да могат да вземат решения.

Смешно е, когато става дума за това, че „руснаците не бива да се доверяват на турците”, защото „те отново ще предадат Русия”. В отношенията между истински държавни ръководители, които са загрижени за отстояването на интересите на своите държави, никога не може да има нито пълно доверие, нито абсолютна дружба. Това са надчовешки отношения, въпреки важността на „личностната химия”. Може, разбира се, да се пропагандира тезата, че „Турция е исторически враг на Русия и сега руснаците воюват с нея в Сирия”. Но това ще бъде подигравка над историята и сегашното състояние на нещата.

Турция е исторически съсед на Русия. И много тюркски народи са братя на руснаците в руската държава или се намират в орбитата на руското цивилизационно влияние, в т.нар. постсъветско пространство. Руско-турските отношения са крайно важни за двете цивилизации, още повече точно сега, когато трябва да се освободят от комплекса за непълноценност по отношение на Запада и да се съпротивляват на натиска на глобалистичните сили .

Путин и Ердоган са абсолютно различни, но еднакво скроени хора. И двамата искат да създадат за своите държави-цивилизации най-добри и благоприятни условия за развитие, при това самостоятелно национално развитие. При изключително повишената глобална нестабилност тези условия за развитие трябва да бъдат едновременно вътрешни и външни. Пресичането на интересите на Русия и Турция в Сирия доведе до 24 ноември и тогава дванадесетгодишните, може да се каже дори проверени отношения между Ердоган и Путин, не издържаха изпитанията на войната.

Путин беше „възмутен от този удар в гърба”. А Ердоган считаше, че започвайки операцията в Сирия, Русия не се е съобразила с турските интереси, въпреки че двамата президенти за последен път са се срещали малко преди 24 ноември. И Ердоган реши да привлече вниманието на Кремъл, унищожавайки руски самолет .

Но увеличи ли Ердоган по този начин значението на Турция в очите на Русия? Подобри ли позициите на Турция в сирийския конфликт? Тъкмо обратното – той лиши своята страна от стратегически важен партньор. Като отбележим самостоятелният курс на Ердоган (както външнополитически, така и вътрешнополитически) и неговите напрегнати отношения с атлантическите елити, а също и руското присъствие в Сирия, загубата на контакт с Путин и прекъсването на всякакви икономически и политически отношения с Русия, захвърли турския президент в критична ситуация .

Но дали днешното примирие между Путин и Ердоган е дългосрочно? Този въпрос е особен. Ако Ердоган иска да остане Ердоган и да се движи в посоката, в която се движеше през последните 13 години, то той няма алтернатива на руско-турските връзки. Не защото на него много му харесват Путин или Русия, а защото на Турция й е нужна една истинска самостоятелност и устойчивост. Още повече, че в момента Турция е държава, която не се управлява от озападнен елит, а от елит, изповядваш същата вяра, каквато е тази на народа. Това е пътят на Ердоган и това е главният залог на Путин по отношения на работата му с Ердоган. Още повече, че самият Путин се движи по същия път на самостоятелност, геополитическа и цивилизационна.

Ето защо по казуса със Сирия Русия и Турция рано или късно ще се договорят. Точно така, както и за „Турски поток”. Ще се договорят дори за Асад, от оставката на когото Ердоган все още не е отказал. Но при всички случаи Ердога и Путин ще се разберат взаимно и всъщност, искайки оставката на Асад, Анкара в крайна сметка ще се смири, че Асад ще остане на власт. Ердоган като турски патриот най-много се вълнува от проблема с кюрдите. И главното за Москва и Дамаск е да успеят да направят така, че турците да не се безпокоят от кюрдската заплаха. Естествено, Ердоган ще продължи играта си с ЕС и САЩ, особено по кюрдския въпрос, все пак той работи изключително за турските национални интереси. Но Ердоган вече има опит с руския президент. Ръководителят на Турция трябва да е разбрал, че с Русия трябва да се говори открито, а не да се залага на противоречията между нея и Запада.

Ердоган сега няма да извади своята страна от НАТО и няма да я направи член на ШОС. Но самият вектор на неговите действия ще намалява влиянието на атлантистите в Турция като сближава страната с Русия, Китай и Иран. Това напълно отговаря на националните интереси на Русия . И именно затова Путин приема в момента извинения от човека, който сега го нарича „мой скъпи приятелю Владимир”…

Автор: Пьотр Акопов
Източник: Взгляд