Юлия Владимирова потърси за коментар доц. Иво Христов относно резултатите от референдума за излизане на Великобритания от ЕС. Ето какво каза той за списание a-specto.
Снимка: Антоанета Киселинчева

Въпреки огромната медийна преекспонираност на този Brexit, всъщност ние нямаме реална информация за това кои сили задействаха този референдум и защо точно го задействаха. Можем само да гадаем по косвени данни. От друга страна тези сили много добре са запознати с негативизма, който е широко разпространен в британското общество (а и не само в британското) към днешната версия на Европейския съюз, който не е нищо друго освен транснационална организация на международни елити, които нямат нищо общо с така нареченото обединение на нации, държави и народи в рамките на ЕС .

Така че на първо време реакцията на британците с отхвърлянето на членството в ЕС е хроника на една предизвестена смърт. Великобритания влезе насила в ЕС, през цялото време имаше неясен статут в него, за разлика от всички останали. Тя имаше особени преференции по отношение на данъчно облагане, по отношение на вноски в общия бюджет на ЕС, по отношение на митническа, миграционна политика, политика по сигурността и т.н. Така, че всъщност Великобритания беше за малко и си отиде.

Оставката на Дейвид Камерън е ясна, тя е в традициите на британската политика и британския парламентаризъм, в това няма нищо изненадващо. Истината е, че по повод на британския референдум, по-скоро като лакмус, битка си дадоха две лобита вътре в международния транснационален финансов капитал. Те определят геополитиката на деня и аз мисля, че това е началото на края на Европейския съюз в този му вид. Очевидно ще се движим в някаква нова форма на интеграция.

Ние днес си говорим за шумотевицата Brexit, пак казвам, свръхексплоатирана и свръхекспонирана, което за България е нормално, доколкото е подмандатна колониална територия, която трябва да се радва от това какво се случва в метрополията, въпреки, че това е последното нещо, което вълнува туземците . В същото това време днес в Ташкент приемат в ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) пълноправното членство на Индия и Пакистан едновременно. Тоест от регионална, това се превръща вече глобална сила в рамките на Евразия. А ние през това време се занимаваме с излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Нормално е, че Ситито е против излизането, защото то играе ролята на диспечер на автономни интереси. От друга страна е ясно, че процесът на излизане на Великобритания от ЕС няма да е толкова светкавичен, той ще бъде относително дълъг, ще бъде договарян. И аз лично не виждам абсолютно никаква драма в това. Имам чувството, че ще приведем правното към фактическото положение, тоест Британия и в момента има особен статут и този статут ще бъде фиксиран, както е с Швейцария и Норвегия. В рамките на едно общо хлабаво пространство за свободна търговия. Нещо, което Маргарет Тачър винаги е искала. Тя и елитите, които стояха зад нея, винаги са се отнасяли отрицателно към идеята ЕС да стане една голяма свръхдържава . Великобритания няма такива интереси, всъщност тя е много по-тясно обвързана с държавите от Commonwealth, тоест бившата колониална общност и разбира се със САЩ. Както се казва, нека да не плачем на тези гробища. Няма смисъл.