Тони Блеър Inc.

На 29 май Антъни Чарлс Линтън Блеър, известен като Тони Блеър, след осем години напуска поста си на специален пратеник на Близкоизточния квартет. В официалните си мотиви бившият британски премиер се оправдава, че е взел това решение заради „липсата на интерес към конфликта от страна на онези представители на международната общност, които дадоха толкова много неизпълнени обещания”. Според Daily Telegrapgh истинските мотиви са свързани тъкмо с един „конфликт на интереси”, в които е уличен Тони Блеър от разследване на британските медии. Най-добре драмата обобщава неговият предшественик на този пост Джеймс Улфенсън, който преди доста години пророкува подобна развръзка със заключението: „За Тони Блеър да каже: „Бих искал да говорим за мирния процес”, е доста по-непривично начало на разговор от това да каже: „Бих искал да получа петролна концесия в източната част на страната за един клиент” или „Бих искал да стана консултант на вашата държава по някакъв въпрос”. Бившият британски вътрешен министър Чарлс Кларк, определящ се като приятел на Блеър, коментира наскоро за Huffington Post: „Няма съмнение в това, че той развали репутацията си. Всъщност парите развалиха репутацията му”.

Като премиер Тони Блеър е енергичен, харизматичен и респектиращ. Идва на власт през 1997 г. като най-младия премиер на Великобритания от времето на лорд Ливърпул (1812 г.). В автобиографичната си книга пише за началото на своето премиерство, когато стигнал до извода, че „да си в постоянен контакт с общественото мнение, това е дефиницията за добър лидер”. След като вече не е премиер, а политически бизнесмен, Блеър вече разсъждава по друг начин: „Стигнах до извода, че този контакт няма кой знае каква стойност и вече не дефинирам лидерството, като това да знаеш какво искат хората, за да се опиташ да им го дадеш. Да удовлетвориш всички хора не е възможно. Но дори и да е, това е безсмислена амбиция”. Авторите на книгата Blair Inc. правят любопитно сравнение с героя от комичната опера „Микадо” на Джилбърт и Съливън от 1885 г.: „Той е като лорд Главният по всичко останало” (Lord High Everything Else). Тоест никой не знае точно каква роля играе той сега: на близкоизточен миротворец, на управител на Tony Blair Associates, на благодетел от фондация „Вяра” или спортен деятел от фондация „Спорт”. А може би всичко това наведнъж и всичко останало. За някои от най-близките му приятели и съмишленици тази метаморфоза идва като шок. Един от тях споделя с разочарование:

„Блеър най-много се интересува от парите и този интерес надделява над всичко останало. Няма доказателства, че е направил нещо положително, освен че прави пари. Моят съвет към него беше, че може да прави колкото си иска пари, ако те са резултат от това, което всъщност върши. Но след като политическата му звезда залезе, той демонстрира, че получава по-голямо удовлетворение от това да прибира много пари, като изпълнява незначителни задачи и поръчения”.

Нищо изненадващо. За една своя реч в затънтено кътче някъде из Африка Блеър получава за един час повече пари, отколкото би получил за цяла година като премиер или депутат от британския парламент. Той взема пари дори за това, че се обажда лично по телефона. И това му харесва. Но парите, които прави един бизнесмен, се различават от парите, които заработва един бивш политик. В първия случай парите идват като възнаграждение за риска и умението да се преодоляват трудности с иновативни идеи и умни ходове. Във втория случай парите са утеха за принудителни компромиси с моралните принципи, както и за осребряването на политическите връзки и отминалото влияние. За много англичани Тони Блеър е Макиавели с комплекс на Месия, военнопрестъпник, който твърди, че спасява света. Според Алекс Пери от Newsweek Тони Блеър реално се е превърнал в най-голямата международна компания за политически аутсорсинг с марката Tony Blair Inc. Блеър може да прави сделка след сделка и да трупа пари, но той остава изолиран, заобиколен само от алчни ласкатели и корумпирани диктатори, които с охота му плащат, за да легитимира техните нелегитимни политически сделки. Блеър е създал непрозрачна, тайнствена, мистериозна империя, за да скрива истинските цели на своя бизнес. Бившият британски лобист и привърженик на Лейбъристката партия Майк Харис от дълги години изследва международните изяви на Блеър. Харис споделя за предаването „Панорама” на Би Би Си: „През последните години се усеща едно желание за приватизиране на дипломацията и Тони Блеър е в първите редици на това движение. Ако се вгледате по-внимателно в неговите мисии, независимо дали като пратеник в Близкия изток, платен консултант или патрон на някоя благотворителна кауза, ще видите как той се опитва да се представи за алтернатива на традиционната, конвенционалната дипломация”.

Това е тенденция, която вече се забелязва особено отчетливо. Подобно на аутсорсинга, до който компаниите прибягват, за да реализират по-големи печалби, така и в политиката вече има стремеж за аутсорсинг на дипломацията. Бившият британски външен министър сър Малкълм Рифкин сполучливо определя тази тенденция като „публично/частно партньорство в дипломацията”. То прави политиците едновременно богати и влиятелни. А специално Тони Блеър се е превърнал в еталон за бивш премиер, който успява да осребри всеки ден от своя мандат като политик. Разликата е очевидна и фрапантна: Клемент Атли, най-успешният премиер на лейбъристите преди Блеър, напуска този свят през 1967 г. със 7295 британски лири в личната си сметка. А слуховете казват, че Тони Блеър вече има над 100 милиона евро. През последните години този бизнес се практикува от доста бивши политици. Джон Мейджър, предшественикът на Блеър, веднага се намърда в клуба на богатите американски президенти и стана консултант в Carlyle Group. Неговата менторка Маргарет Тачър, след като напусна поста си, стана консултант на Philip Morris срещу 500 000 долара. Макар никога да не е пушила. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер оглави „Северен поток” и прибира милиони от комисиони и от акциите си в „Газпром”. За последните десет години семейство Бил и Хилъри Клинтън спечелиха само от речи 105 милиона долара. Ако изключим Силвио Берлускони (по разбираеми причини), най-богатият политик днес е бившият испански премиер Хосе Мария Аснар, чието състояние се оценява на 185 милиона долара. Но неговият модел на правене на пари няма нищо общо с този на Тони Блеър: просто Аснар вече не е политик, той е само бизнесмен и печели заради таланта си на предприемчив човек. Той е собственик на верига ресторанти – Fat Aznar Burger, и на футболния отбор Madrid Angels. Той печели още от изгодни сделки с американската козметична марка CoverGirl, на която продава своя парфюм With Love from José María, и от продажбите на модната си линия José María Aznar Seduction. Докато случаят „Тони Блеър” е съвсем друг. Наскоро Блеър е наречен от Daily Telegraph „човекът – касов апарат”. Обаче на Тони Блеър не му пука. Неговите сътрудници разкриват, че той има уникална защитна система за това как да реагира на подобни обвинения. Те я наричат „Магията Блеър” и тя му помага всеки път. Когато Тони Блеър е в затруднено положение, има навика да повдига вежди, да разтваря безпомощно ръце, да прави своята „рибена муцунка” (качва долната устна върху горната) и да приема неповторимо изражение на лицето на непукист. Или просто изрича сакралните думи: Shit happens. move on! (Стават глупости, но ние продължаваме!)

КАК BLAIR INC. ПЕЧЕЛИ СВОИТЕ МИЛИОНИ

На 18 април тази година вестник Daily Telegraph обвинява Тони Блеър в конфликт на интереси, след като разследване на изданието разкрива, че той е подписал „консултантски договор” на своята главна фирма Tony Blair Associates с правителството на Колумбия за „консултантски услуги как да бъдат изхарчени 2 милиарда британски лири”, спечелени от сделки в рудодобива. В договора изрично е записано, че колумбийското правителство не плаща хонорари за консултантски услуги. Но тук се съдържа текст, който обяснява, че дължимите суми ще бъдат покрити от „богата петролна държава от Персийския залив, с която мистър Блеър е изградил добри връзки”. Този пасаж от договора повдига съмнения за „конфликт на интереси”. Дали Тони Блеър в качеството му на специален пратеник за Близкия изток не е използвал своя пост, за да завърже бизнес отношения с богатите управници в Абу Даби, които да финансират дейността му като частен консултант на Колумбия и още няколко държави. Това разкритие става повод за критики към Блеър и за засилване на натиска да подаде оставка в края на април. Така на 27 май Блеър напуска окончателно поста си на специален пратеник на Близкоизточния квартет относно конфликтите в Близкия изток. Бизнес ангажиментите на Блеър, които той поема паралелно с работата си на международен емисар, повдигат сериозно въпроса за конфликт на интереси. Тони Блеър трябва да даде отговор какви са всички тези негови бизнес договори и как се вписват те в профила му на посредник за мирно регулиране на конфликти във взривоопасни райони. Трябва да обясни защо няма никаква прозрачност около тези договори и защо те се пазят в пълна секретност. Договорът с Колумбия е посрещнат с възмущение от политическите сили и съдебните органи в колумбийската държава. Управляващите в Колумбия ще трябва да обяснят защо са се съгласили на такава странна тройна сделка и откъде-накъде ОАЕ ще заплаща за ролята на Блеър като съветник. Прокурорът от Главната прокуратура Фани Мариа Гонсалес Веласко изпраща до президента Хуан Сантос писмо, с което го уведомява, че е започнало разследване за корупционни схеми. Първоначалната проверка установява, че договорът е под писан на 22 октомври 2012 г. от офшорната фирма Windrush Ventures No.3 LP. Тази фирма е създадена от Тони Блеър специално, за да събира парите му за консултантски услуги, извършвани от Tony Blair Associates за чужди правителства. През 2014 г. Тони Блеър подписва още един договор с колумбийското правителство, според който той ще „дава съвети на правителството по управлението на различни проекти”, без да се уточнява точно за какви съвети и какви проекти става въпрос. Тъй като Windrush Ventures No.3 LP е офшорка, не е задължена да публикува баланси и да дава отчети, така че нейните приходи остават тайна за обществеността. През януари 2013 г. Тони Блеър изпраща до президента Сантос проектодоговор за сделка, който съдържа 34 страници. Според клаузите Тони Блеър и неговият екип от Tony Blair Associates разполагат с привилегията да „извършват инвентаризация” на всички сделки в минната индустрия на Колумбия, които са на стойност 2 милиарда британски лири. Хонорарите за изпълнението на този контракт ще бъдат изплащани от Обединените арабски емирства на британската фирма Windrush Ventures No.3 LP. Според Daily Telegraph Блеър се явява платен консултант на суверенния инвестиционен фонд Mubadala, който през февруари същата година е закупил златна мина в Колумбия. Оказва се също така, че Mubadala плаща на Тони Блеър да съветва още правителствата на Сърбия и Виетнам. Не е ясно колко струват тези „консултантски услуги” на Блеър, но според разследването фондът Mubadala е платил 30 милиона британски лири за хонорари. Договорът с Колумбия съдържа много любопитна информация за модела, по който работи Тони Блеър: 1. Тони Блеър предпочита да работи при пълна секретност, като в договорите поне 10 пункта са посветени на темата „конфиденциалност”. 2. Изрично е посочено, че Блеър пътува само в самолет бизнес класа, отсяда единствено в луксозни хотели 5 звезди заедно с охраната си от 8 души. 3. Специална клауза урежда въпроса с пътуванията на неговата съпруга Чери Блеър, която има право да го придружава при посещенията му в Колумбия, които са максимум два пъти годишно. 4. Уточнени са най-дребни детайли, като например какви принтери трябва да му бъдат предоставени и каква да бъде интернет връзката. Този договор е настолен документ за шуробаджанащината в политическия бизнес и демонстрира как бивши политици използват своите връзки за лично облагодетелстване. Президентът Хуан Мануел Сантос е стар приятел на Тони Блеър и двамата дори издават съвместно книга за „третия път” – La Tercera Vía: Una Alternativa Para Colombia, през 1999 г. Най-любопитната част от договора са клаузите за конфиденциалност, които изискват изрично „всички документи, свързани с консултантската дейност на Тони Блеър, да са с гриф „строго конфиденциално и частна сделка”. 5. Копия от тези документи се допускат „само в извънредни случаи и при крайна необходимост”. 6. Всеки документ или диск, съдържащ информацията, определена като „строго конфиденциална”, трябва да бъде описан в специален регистър, където да е посочено къде се съхранява и кой го съхранява. 7. В края на периода на договора всички документи трябва да бъдат предадени на Тони Блеър или да бъдат унищожени, не бива да има никакъв архив! Същите договори Блеър сключва с още няколко правителства – на Румъния, Казахстан, Литва, Албания. Те са на по-скромни суми – 750 000 британски лири, но пък в тях е включен и нов играч – юридическата фирма Omnia Strategy, която случайно е собственост на съпругата му Чери Блеър. Към всеки договор задължително има анекс, в който е записано: „Мистър Блеър благодарение на своите политически инстинкти и богат професионален опит лично ще ръководи проекта. Обикновено неговият принос ще надхвърля тесните рамки на отделния проект, а нашето нарастващо разбиране за ситуацията към момента ще позволи на мистър Блеър да служи като съветник на правителството в различни други области – било то по вътрешни проблеми или такива от международната политика”.

ТЕОРИЯТА НА ДЕЛИВЕРОЛОГИЯТА

След тези медийни разкрития Tony Blair Associates излиза със специално становище, в което се казва, че консултантските услуги на Тони Блеър „могат” да спестят на колумбийските данъкоплатци 1,5 милиарда долара. Защото става дума за изграждането на ефективна система за управление на концесионните такси и отчисления от печалбите на сделките за рудодобив на частни местни и чуждестранни компании. Това ще стане посредством уникалната „теория на деливерологията”, с която консултантите на Tony Blair Associates превъзхождат всички останали. Деливерология е псевдонаучен термин, измислен от сър Майкъл Барбър, бивш анализатор в консултантската агенция McKinsey и бивш съветник на Тони Блеър. Барбър е автор на книгата Deliverology 101: A Field Guide for Educational Leaders, която претендира да учи политиците как да постигат резултати в такива сложни и проблемни области, като борбата с престъпността, здравеопазването и образованието. В конкретния случай прилагането на „деливерологията” означава правителството да се научи как да постига икономически растеж благодарение на развитието на минната индустрия. Първият резултат от „реформите” на Блеър е приемането на нов закон, който задължава всички играчи да изпращат парите от приходите от минната индустрия на централното правителство. След което то ще ги разпределя, а не както е било преди – 80% да остават в миннодобивните райони. „Няма никакъв конфликт на интереси на мистър Блеър включително като посредник за Близкия изток” – казва говорителят на Tony Blair Associates. След което се оправдава, че никой не е знаел нищо за това, че фондът Mubadala е купил златна мина в Колумбия точно по време на изпълнението на контракта. Секретните документи показват, че Тони Блеър поддържа огромна мрежа от връзки с най-влиятелните политически лидери и бизнесмени в света, която той умело успява да „продава”. И за която му плащат милиони под формата на хонорари за консултации, лекции или съвети. През всичките осем години той е в конфликт на интереси между платените му пътувания и неплатената престижна работа като специален пратеник на Близкоизточния квартет. Разследване на Telegraph разкрива следните компрометиращи факти за Тони Блеър: Блеър отсяда само в хотели с цени на стаите минимум 1000 лири на нощ. Блеър пътува с частни самолети, собственост на правителства или бизнесмени, с които той се среща и преговаря за решаване на проблемите в Близкия изток. При едно от пътуванията си той си осигурява частен договор със Световната банка на стойност 1 милион лири, като в същото време преговаря за засилване на ролята на банката за финансиране на палестински проекти в Близкия изток. В Абу Даби сключва договор с местни бизнесмени да отпуснат на палестинската автономия помощ в размер на 45 милиона долара, за което той след това взема комисиона, Блеър търси съдействието на британски дипломати в Канада, Албания и Македония, за да му уреждат бизнес срещи с влиятелни фирми и политици, с които той после сключва частни сделки. Мисията на Тони Блеър като специален пратеник на Близкоизточния квартет струва доста скъпо на британския данъкоплатец. Като бивш премиер той получава „министерска пенсия” в размер на 64 000 британски лири и още 84 000 лири, за да поддържа своя офис. При всяко от пътуванията си Блеър се придружава от екип охранители от Metropolitan Police в Лондон, чиито заплати, командировъчни, пътни и дневни се плащат от бюджета. Обикновено с него пътуват 8 охранители, за да подсигуряват всичко около посещенията. Охранителите отсядат в петзвездни хотели, настаняват се в единични стаи, всяка от които струва по 1000 лири на нощ. Заплатите на тези охранители са в размер на 56 000 лири годишно. Но от отчетите става ясно, че те са получавали 70 000 лири с компенсациите за извънреден труд. Като специален пратеник в Йерусалим Блеър наема цял етаж в American Colony Hotel, което струва 1 милион лири годишно. През последните две години с цел икономии той обаче трябва да се премести в седеметажна сграда в дипломатическия квартал Шей Джара в Източен Йерусалим. Това са 750 000 лири на година за наеми. Част от разноските се поемат от Програмата за подпомагане на палестинския народ, която например му изплаща 400 000 долара за наемането на цяла флотилия от бронирани автомобили, които той рядко използва. Най-скандалният конфликт на интереси представлява частният самолет Bombardier Global Express, производство на канадската фирма Bombardier Aerospace от Торонто. Неговата цена е 52 милиона долара. Реалният собственик на самолета се пази в пълна тайна, но е известно, че един час във въздуха с него струва 7000 лири, като той може да лети нонстоп в продължение на 13 часа и да измине 7000 мили. Самолетът е нов, конструиран е през 2006 г. Има само 500 такива машини в света. Регистриран е като собственост на компанията Aravco Ltd., базирана на летището във Фарнбъро, която от своя страна е дъщерна фирма на International Jet Club Ltd. Според регионалното бюро на компанията Bombardier истинският собственик на самолета е регистриран на Каймановите острови. В самолета Блеър разполага със свой кабинет, заседателна зала, има и кухня. Освен за Тони в салона има място и за още 12 души. Самолетът е правен по поръчка и специално е боядисан в черно, златисто и сребристо. Според експертите това е най-добрият малък частен самолет на пазара и за две години Блеър е пътувал с него до Ню Йорк, Банкок, Сардиния, Швейцария, Израел и дори до Украйна. Само полетът му от Лондон до Банкок струва ни повече, ни по-малко от 90 000 лири. В тайландската столица той е посрещнат с гневни протести, след като е разпространена новината, че за участието си в конференция за мир в Югоизточна Азия Тони е получил от правителството чек на стойност 400 000 британски лири. Най-известният тайландски блогър коментира по този повод: „(Самолетът) Globex транспортира самопровъзгласилия се за пратеник на Бога – Негово Височайше Превъзходителство Тони Лъжеца, пардон Блеър”. Преди това Тони Блеър пътува със същия самолет от Сен Тропе, където участва в някаква конференция, до Сардиния. След което отлита за САЩ и каца на летището в Адирондакс, щата Ню Йорк, срещу сумата от 60 000 лири. Блеър пътува със същия самолет от Лондон до Украйна, за да гостува в имението на украинския милиардер Виктор Пинчук, женен за дъщерята на бившия украински президент Леонид Кучма – Олена. Тони Блеър винаги е мечтаел да има свой самолет и още като премиер предлага за дискусия предложението да му бъде купен „премиерски самолет”. Проектът е кръстен Blair Force One. Идеята му обаче не се осъществява заради огромните разходи. След като напуска поста премиер и поема ролята на специален пратеник, той е обвиняван, че използва неправомерно услуги от компрометирани политици като Муамар Кадафи. Британските медии изваждат на показ поне два случая през 2008 и 2009 г., когато Блеър се е возил на самолет, предоставен му лично от либийския диктатор. Подобен скандал се развихря и след като става ясно, че президентът на Руанда Пол Кагаме също е „услужвал” на Блеър с един от частните си самолети за мисиите му до някои африкански държави.

ИМПЕРИЯТА „ТОНИ БЛЕЪР”

На 27 юни 2007 г., един час след последното заседание на кабинета, Тони Блеър заедно със съпругата си Чери и трите им деца трябва да се върнат в своя дом в Дърам. Пристигайки на гара Дарлингтън, те веднага усещат какво означава да си извън властта. Слизат от влака и се насочват към лъскав автомобил BMW, но един човек се приближава към Блеър и му прошепва, че това не е неговата кола. Него го чака Vauxhall (британският Opel) в ъгъла на паркинга. Може би в този момент бизнесменът Блеър си казва, че той никога повече няма да позволи да бъде унижаван по този начин и винаги ще го чакат най-добрите автомобили, и винаги ще отсяда в най-добрите хотели. Още преди края на мандата си той има „абсолютно ясна представа какво би искал да прави и защо”, когато напусне поста си. Той иска да се фокусира върху три спорни и перспективни области: Близкия изток, религиозния екстремизъм и управлението в Африка. За да се бори с религиозния фанатизъм, създава фондация „Тони Блеър”, а за да развие африканските си идеи, основава „Инициатива за африканско управление” и изпраща малък екип от консултанти в няколко държави на Черния континент, които смята за най-заинтересувани от бърз напредък. Амбициите на Блеър са наистина импозантни и внушителни, като крайната цел е „да постигне промяна в глобалната политика”. Другата му фондация – „Вяра”, пък си поставя за задача да провокира „нов глобален консенсус около толерантността”. Но Блеър има още по-амбициозни планове: да прави от политическите си контакти, познания, инициативи много пари. За да си избистри идеята, търси помощ от свой американски приятел, бизнесмен (който вече не му е приятел и затова предпочита да разказва анонимно). Онзи му казва, че ако иска да натрупа пари, след като вече не е във властта, би могъл да следва Пол Волкър, бившия шеф на Федералния резерв. Волкър натрупва доста пари, като върши нещо полезно за хората. Или пък Джеймс Улфенсън, бивш специален пратеник на САЩ в Близкия изток, който използва свои собствени пари, за да построи парници за палестинците. Бизнесменът казва на Блеър, че няма нищо лошо в това да правиш пари, ако посветиш живота си и усилията си на нещо възвишено и важно за хората. Но интересите на Тони Блеър са съсредоточени върху изграждането на финансова империя, която днес представлява най-тайнствената бизнес структура във Великобритания. Тя е така засекретена, че изобщо не може да се разбере кой му плаща и къде отиват парите. Както не става ясно и точно колко пари има. Той никога не говори за парите си. Миналата година по време на тържественото отбелязване на 20-годишнината от поемането на поста лидер на Лейбъристката партия журналисти го питат директно вярно ли е, че има 100 милиона лири. Той отговоря най-невъзмутимо: „Да речем, че е само една пета от тази сума”. Тони Блеър отказва благородническа титла – да стане пер в Камарата на лордовете, защото това ще го задължи да разкрие с какви пари разполага. Tony Blair Associates е създадена вероятно по модела на фирмата Kissinger Associates, която е регистрирана през 1982 г. от бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и чийто основен предмет на дейност е да генерира пари чрез консултантски услуги и лекции в чужбина. Според книгата Blair Inc.: The Man behind the Mask на авторите Франсис Бекет, Дейвид Хенки и Ник Кочан моделът за организиране на фирмата на Тони Блеър копира структурата на също толкова секретната американска консултантска агенция McKinsey, с която той започва „любовна афера” още докато е премиер. В неговите фирми и фондации е пълно със служители на McKinsey. Tony Blair Associates не разполага с публичен профил и финансите й са забулени в тайна. Но е известно, че през мрежа от 12 различни юридически лица минават сделките за публичните речи на Блеър, които струват 500 000 лири за час и половина. Седалището на Tony Blair Associates се помещава в „Джон Адамс Хаус” на Гросвенър Скуер в центъра на Лондон. Някога в тази сграда се е помещавало посолството на САЩ, а днес тук се намират кабинетите на директорите на Windrush Ventures. Макар фирмите и фондациите му да се намират на различни места, нито една от тях няма самостоятелен адрес, не можете да се сдобиете нито с телефони, нито с електронни координати. За всичките си структури Блеър дава един и същ адрес: PO Box 60519, London W2 7JU. Според неговите сътрудници това се прави от съображения за сигурност и за да бъде предотвратен евентуален опит за атентат. Но тази пълна секретност е параноя или по-скоро опит за засекретяване на фирмените дейности. Известно е, че в офиса на Гросвенър Скуер наемът за една година е 550 000 лири. Тук работят 35 души, които струват на Блеър по 86 000 лири на година. На тримата директори от Windrush той плаща по 273 000 лири. Макар да няма точна информация (дори и това се пази в тайна), но в момента директор на Tony Blair Associates е или бившата шефка на канцеларията на Блеър Катрин Римър, или бившият инвестиционен банкер от Barclays Дейвид Лион. Заплатата за този пост е 307 000 лири, тоест почти двойно по-голяма от тази на британския премиер. Освен с тази фирма Блеър оперира с две напълно идентични финансови къщи – Windrush и Firerush, които са създадени заради различните клиенти, които обслужват – правителства и частни компании. Тяхната структура също е умишлено усложнена, но те всъщност представляват търговски дружества. Това са дружества с ограничена отговорност, но те са с доста по-ограничена отговорност от останалите фирми, защото не са базирани върху сегашния британски Търговски закон, а върху закон от 1907 година, приет тогава от либералното правителство на КембълБанерман. Това означава, че те не плащат данъци като дружества с ограничена отговорност, вместо това собствениците на техните инвестиции плащат данъци индивидуално. Голямата уловка на този закон е, че всъщност не е нужно собствениците да бъдат декларирани! Тази схема е организирана и се обслужва от фирмата Bircham and Company Nominees Ltd. на един от водещите адвокати и експерти Бърчъм Байсън Бел. Подставената фирма на Тони Блеър е организирана от неговия личен адвокат Алекс Харли и тя се казва BDBCO No.819 Ltd. Тъй като компанията е създадена да действа като попечител, тя не разкрива структурата на собствеността пред търговския регистър. Вместо това нейните акции са листвани на втора „куха компания” (shell company) – BDBCO No.822. И тази компания крие своите собственици, а нейните акции се държат от адвокати, които действат като доверени лица. Дори детайлите за сметките на тези лица са тайна и не се разкриват. Съществува много съществена разлика между двата вида компании – Windrush и Firerush, които Блеър е създал, за да обслужват приходите му. Firerush за разлика от Windrush е регистрирана в Службата за финансови услуги Financial Conduct Authority (FCA). Тя предлага инвестиционни консултации и дава съвети на правителства и държави с ниски данъци и ниска степен на регулация, като Гибралтар, Литва, Румъния. Това се осъществява по следния модел: в компанията на Блеър Firerush се инвестират пари, като не е необходимо да се декларира кои са инвеститорите, след което могат да се търгуват или да се инвестират на най-големите световни борси. От официалните счетоводни документи става ясно, че през 2013 г. са платени като данъци 365 000 лири за приходи в размер на 15 милиона лири. През това време Блеър плаща заплати на 26 души, които му струват 2,3 милиона лири. През 2014 г. оборотът на фирмите му е 20 милиона лири, а платените данъци са на стойност 470 000 лири. В същото време негови клиенти са френската фирма за луксозни чанти, коняк и шампанско Louis Vuitton Moet Hennessy, в която е работил и големият син на Блеър Юън. Швейцарската Zurich Insurance му носи приход от 0,5 милиона. Други 4 милиона са изплатени на Тони от JP Morgan за „консултантски услуги”. Емирът на Кувейт плаща 27 милиона лири, но не става ясно за какъв срок от време са тези пари. Правителството в Абу Даби също има договор за „консултантски услуги” на стойност 1 милион лири годишно. С правителството на Казахстан Блеър има договор за „добро управление и икономически съвети” за 8 милиона лири на година. Освен това различни суми са му изплатени от корейската петролна компания UI Energy, от палестинския телекомуникационен оператор Wataniya, собственост на катарската компания Qtel, също клиент на JP Morgan. Блеър печели пари даже от Международната асоциация за санитарни доставки (ISSA) – 50 хиляди лири за половинчасова лекция. Сред играчите от най-близкото му обкръжение са хора, достатъчно компрометирани със своята дейност. Като Майкъл Клайн, бивш банкер от Citigroup, експерт по близкоизточни финанси и институции, чрез който Блеър сключва всичките си сделки в региона. Друг близък негов партньор е Consolidated Contractors Co. (CCC) – най-голямата палестинска строителна мултинационална компания, чрез която Блеър дърпа конците в автономните палестински територии. Много услуги му оказва и американската Monitor Group – консултантска компания, от която Блеър черпи много идеи и енергия и която, след като изпада в несъстоятелност, му дава доста свои служители. Интересно е, че при всяко пътуване в Африка и Близкия изток неизменно до Блеър е бившият британски таен агент Марк Алън, който установява връзка с Кадафи, а след убийството на диктатора насочва усилията си към други еднолични Британският премиер Тони Блеър се среща с руския президент Владимир Путин в резиденцията в Ново Огарьово край Москва, 13 юни 2005 г. режими в Африка. Агент на Тони Блеър в региона е Мохамед Рашид, бившият личен съветник на полковник Кадафи и на палестинския лидер Ясер Арафат. На него Блеър разчита в началото на мисията си, но след това той се покрива, защото е издирван заради присъда за измами. Бившият главен редактор на „Ню Стейтсмън” Джон Камфнер коментира: „Блеър обича да играе роли на световната политическа сцена. Сега бизнес сделките му позволяват отново да е част от политическите игри и да си общува с политици и богаташи”.

ДОХОДИ ОТ ЛЕКЦИИ И РЕЧИ

Всяка дума на Тони Блеър струва пари и затова той вече си отваря устата само срещу заплащане. На 16 април 2015 г. само един ден след като Тони Блеър официално обявява, че напуска поста на специален пратеник за Близкия изток, лондонската агенция за таланти Kruger Cowne се обръща към него с покана да произнесе кратка 20-минутна реч при откриването на конференцията за глада Eat в Стокхолм. Тя се организира за втора година. При първата й проява миналата година реч произнася Бил Клинтън, който споделя идеите си за борбата с глада срещу сумата от 327 000 лири за 30-минутно обръщение. Тони Блеър не пада по-долу и иска от организаторите за своите съвети как да се справим с глада сумата от 250 000 лири за 20-минутно участие плюс още 80 000 лири „допълнителни разходи”. Това прави точно по 275 лири на секунда! Естествено, организаторите не разполагат с такъв бюджет и сделката пропада. Тони Блеър си знае цената и затова не допуска никакви компромиси с думите. За миналата година печели с празни приказки 9 милиона лири, като стандартната му цена е 200 000 лири за лекция. Той приема ангажиментите чрез Washington Speakers Bureau, което има за клиент и бившия американски президент Джордж Буш. Тони Блеър подписва договор с вашингтонското бюро четири месеца след като напуска Даунинг Стрийт 10 през 2007 г. Срещу подписа си той получава „за отскок” еднократен хонорар от 600 000 долара като бонус, че е приел офертата на агенцията тя да го представлява и ангажира за публични изяви. Той обаче като прагматичен човек не си оставя яйцата само в една кошница и два месеца по-късно сключва договор и с All American Speakers Bureau, което пък е ангажирало семейство Бил и Хилъри Клинтън, като на сайта му е записано, че хонорарите са от порядъка на около 200 000 долара и нагоре. Тони Блеър е известен като увлекателен оратор, който се издига до най-високия пост в Лейбъристката партия с пламенните си, аргументирани и увлекателни речи. Но откакто получава пари за това да говори, той е един от най-скучните лектори, който неизменно чете от очевидно написани от друг листове или направо от пиарски листовки. „Когато нещата са на кантар, когато не можеш да бъдеш сигурен, когато другите се колебаят, когато крайният резултат е поставен под съмнение, точно тогава трябва лидерът да поеме инициативата” – мъдро изкаканизва Блеър на конференция в Пекин и прибира 500 000 долара. На следващата година на форум в Африка той споделя прозрението си: „... има нещо великолепно, пулсиращо и вълнуващо в културата и традициите на този континент…”. И хоп, още 300 000 долара в сметката. Отново в Африка продължава да лее мъдрости: „С помощта на електричеството, имайки предвид достъпността на технологиите, всичко е възможно на този континент…”. Зън-зън – още 250 000 долара. В университета „Атенео” в Манила той стига неподозирани висоти на аналитичната мисъл: „Основните проблеми, пред които е изправен президентът Обама, са от глобално естество…”. Дръндрън и 250 000 долара в сметката на фондация „Вяра”. Напоследък Блеър работи най-вече с All American Speakers и там тарифата му е сред най-високите. Два пъти по-висока от тази на милиардера Доналд Тръмп. Най-щедро му пълнят гушата китайците, затова са и най-критични към брътвежите му. При гостуването си в град Донгуан, известен със златните си мини, Блеър произнася реч със стряскащото заглавие „От величие към великолепие”: „Причината да се чувствам сега и аз донгуанец се дължи на всичко онова, което ми разказаха вашите хора тук. А то е, че тук наистина се случват удивителни неща”. И за да закръгли сумата на 200 000 долара, добавя от себе си: „Бъдещето на Донгуан е неизмеримо!”. С което, естествено, предизвиква основателния гняв на местните медии. Анализаторът Дън Цинбо пише в „Китайска младеж”: „Защо му плащаме толкова висока цена, за да слушаме такива глупости? Струва ли си парите! Наистина ли такива брътвежи придобиват стойност само защото излизат от устата на бивш премиер?”. Проблемът е в това, че Донгуан е един от най-замърсените райони на Китай с постоянно население от 1,7 милиона и още 8 милиона гастарбайтери, идващи тук, за да търсят работа и препитание срещу мизерно заплащане от 60 до 100 долара на месец. През 2010 г. Тони Блеър публикува своята автобиография „Пътуване: Моят политически живот”, която се оказва пълен провал. За да вдигне все пак малко шум, Тони Блеър обявява, че дарява хонорара си от 4,6 милиона лири, който е взел предварително, на спортен център за рехабилитация и социализация на инвалиди от войната. По този повод шефът на футболния съюз, бивш журналист и генерален директор на Би Би Си Грег Дайк също е безпощаден: „Мисля, че Блеър е много тъжен човек. Богат е, но е предател към всичко, което беше свято за Лейбъристката партия…”. Саймън Купър от „Файненшъл Таймс” му дава диагнозата „болестта на Блеър”, става дума за лакомията на бившите политически лидери да осребряват своите години във властта: „Ако си супербогат, със сигурност за теб работи някой бивш политик. Точно както се случва при надценяваните треньори по тенис. Блеър например се продаде на JP Morgan Chase, Катар и режима в Казахстан. За пари той е готов да се продаде дори без кауза. Тези хора са уникални – те планират своята кариера още от детската градина. За Блеър всичко в политиката има цена. Той винаги преследва нещо. Затова излъга британците за Ирак. Вероятно той винаги лъже за нещо. Защо лъже ли?...”. Shit happens. Move on!

СИН НА МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО

Лио, бащата на Тони Блеър, е незаконен син на пътуващи британски актьори, които обикаляли страната в средата на 20-те години. Заради чергарския си начин на живот те нямат възможност да се грижат за сина си и го дават за осиновяване в Шотландия. Новият му баща се казва Джеймс Блеър и е пристанищен работник в Глазгоу, а майка му е продавачка в семейния месарски магазин. Лио израства в най-бедния квартал Гован, не успява да получи добро образование и започва работа като уредник в редакцията на комунистическия вестник Daily Worker. През 1948 г. се жени за ирландката Хейзъл Корскаден и двамата се заселват в Единбург. Първият им син Уилям се ражда през март 1950 г., а вторият, който ще стане премиер на Великобритания – Антъни Чарлс Линтън Блеър, през май 1953 г. Лио, независимо че няма добро образование, е изпълнителен и упорит. Скоро успява да се издигне до данъчен инспектор, след което спестява пари и се записва да учи право задочно. Става член на Консервативната партия, след което и общински съветник в британския град Дърам, точно до границата с Шотландия. Така бащата се превръща в модел за социална промяна, преминавайки от най-ниското ниво до част от политическия истаблишмънт. По-късно критиците на Тони Блеър постоянно ще му напомнят този факт. Той също израства от доктринерския социализъм до прагматизма на адвокат и се ориентира към политическия центризъм с пристрастия към бизнеса и в крайна сметка социално се оформя като приятел на богатите и силните на деня. Но тази опростенческа оценка е подвеждаща. Лио е пълен атеист, докато майката Хейзъл е протестантка. Тони израства като благочестив християнин, който по-късно изцяло възприема римокатолицизма. Уроците, които синът възприема от бащата, са романтични. Когато тръгваш от най-ниските стъпала и стигаш до върха, всичко е оправдано. Впечатляващата кариера на Тони Блеър е пълно потвърждение на тази максима. Загубата при първото му участие в изборите през 1982 г. е и последното му поражение. През 1983 г. той печели депутатско място от Седжфийлд, край Дърам, въпреки съкрушителната загуба на Лейбъристката партия. В първата си „новобранска” реч пред парламента настоява Великобритания да напусне ЕС и се изказва за едностранно ядрено разоръжаване, макар лично да застъпва точно обратния възглед. С това прави впечатление на своите колеги и още на следващата година става един от финансовите експерти на лейбъристите, а през 1987 г. влиза в „кабинета в сянка”. През 1992 г. става вътрешен министър на „кабинета в сянка” на Джон Смит. Той обаче използва тези постове, за да печели привърженици за своите реформаторски възгледи и за превръщането на твърдолинейната непреклонна партия на социализма в новата левица, поела по „третия път” към капитализма на благоденствието и развитието. Амбициозният млад политик постоянно напомня на колегите си, че в своята програма Лейбъристката партия е записала, че е „демократична социалистическа партия”, а не социалдемократическа партия. На 12 май 1994 г. лидерът на лейбъристите Джон Смит получава инфаркт. Умира още на път за болницата на 55 години. Настъпва звездният час за Тони Блеър. Той печели симпатии и с прочутата си формула, с която действа като вътрешен министър в сянка: „Безпощадност към престъпниците, безпощадност към причините за престъпленията”. Тони Блеър печели изборите през 1997 г. и след това още два мандата през 2001 и 2005 г. Това са 13 години начело на партията и на държавата.

КАКВО Е ЗАКУПИЛА ИМПЕРИЯТА БЛЕЪР ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 8 ГОДИНИ

Блеър притежава седем къщи, от които два наистина луксозни имота в Лондон и Бъкингамшир. освен това има две дузини апартаменти. Това е свързано с бизнеса на сина му, който има фирма за недвижими имоти.

• Къща в Лондон за 3,65 милиона лири: пететажната сграда е закупена през 2004 г. срещу ипотека за 3,47 милиона лири. В момента цената й вече е скочила на 8,4 милиона лири.
• Къща на пет етажа за 5,75 милиона лири в Бъкингамшир: покупката на южния павилион в Wotton House е осъществена през 2008 г. отново чрез ипотека за 4 милиона лири. В момента цената на имота надхвърля 8 милиона лири.
• Недвижими имоти за 265 хиляди лири в Бристол: два апартамента, закупени от Чери Блеър през 2003 г. Единият е продаден за 260 000 лири, а вторият е бил обявен за продажба през януари, но по-късно офертата е оттеглена.
• Къща за 800 000 лири в Лондон: купена е с ипотека и вече е изплатена. Сега цената й е 1,8 милиона лири.
• Четириетажна къща за 1,29 милиона в Лондон: жилището е закупено от сина Юън Блеър и наскоро е продадено за неизвестна сума.
• Малка къща за 1,2 милиона лири в Лондон: това е най-странният имот в недвижимата колекция на фамилията. Къщичката тип мюз (жилище с гараж) се намира в съседство с друга къща с 6 спални, собственост на Чери Блеър, и вероятно заради това тя е решила да я купи на такава цена. Впоследствие я прехвърля на сина си Юън и съпругата му Сюзън.
• Малка вила с три спални за 600 000 лири в Бъкингамшир: Тони Блеър купува този имот за сестра си Сара през февруари 2013 г.
• Триетажен мезонет за 975 000 лири в Лондон: Блеър купува този дом за дъщеря си Катрин, докато е студентка. През миналата година дъщерята го продава за 1,45 милиона долара.
• Четириетажна къща за 1,35 милиона лири в Лондон: къщата е купена през 2012 г. за малкия син Ники, който в момента живее в нея. Сега цената й е 1,8 милиона лири.
• Къща на два етажа за 3,625 милиона лири в Лондон: къщата има шест спални и е обща собственост на Чери Блеър и големия й син Юън, който живее в нея със съпругата си Сюзън. В момента цената на имота е над 4 милиона лири.
• Жилищна сграда с 10 апартамента за 650 000 лири в Манчестър: имотът е закупен през миналата година като актив на една нова компания, регистрирана от Чери Блеър и сина й Юън вероятно с цел отдаване под наем.
• Жилищна сграда с 14 апартамента за 1,3 милиона лири в Стокпорт: имотът е собственост на компания, в която участват Чери и Юън Блеър, и е закупен през миналата година.