Изборите в Турция дадоха еднозначен отговор на въпроса кой спечели от терористичния акт срещу прокюрдската Демократична партия на народите, отнел живота на над 100 души в центъра на Анкара преди месец. И това е Реджеп Тайип Ердоган.

Обожаван и мразен едновременно, турският президент препотвърди на изборите в неделя своето господство. По последни данни управляващата Партията на справедливостта и развитието (ПСР), спечели подкрепата на 49.3% от избирателите. Това означава, че тя получава 316 места в парламента, което й дава възможността да състави самостоятелно правителство. Основната опозиционна сила – Републиканската народна партия (СНР) получава 25%, а неин високопоставен представител вече обяви пред „Ройтерс”, че няма вероятност за коалиционно правителство.

Победата на Ердоган ще даде сериозен тласък на идеята му за основна промяна на държавното устройство и въвеждането на президентска република. Според редица критици това крие сериозна опасност, тъй като ще се разшири неимоверно властта на държавния глава и ще се утвърди едноличния му режим.

Мечтата на Ердоган за президентска република бе за кратко прекършена на парламентарните избори от 7 юни 2015 г., когато партията му загуби абсолютното си мнозинство в парламента. Някои дори побързаха да обявят изборния провал за началото на края. Въпреки електоралния шамар, обаче, Ердоган, когото противниците му провъзгласиха за нов „султан”, се върна в играта. След неуспешните опити за съставяне на коалиционен кабинет турският президент свика предсрочни парламентарни избори, четвъртите поред за последните 2 години. Убеден, че ще „изгази” от създалата се ситуация.

В неделя държавният глава постигна бляскав реванш. Неговата Партия на справедливостта и развитието си възвърна абсолютното мнозинство, напук на тези, които се съмняваха в неувяхващата му популярност. 61-годишният Ердоган явно си остава най-харизматичният лидер на страната след Мустафа Кемал Ататюрк, емблематичният основател на светската Република.  Откакто оглави правителството през 2003 г., в разгара на тежка финансова криза, Реджеп Тайип Ердоган е превъзнасян от неговите привърженици като автор на икономическото чудо и на реформите, които освободиха религиозното и консервативно малцинство в страната от игото на светския елит и от вмешателствата на армията в политическия живот на страната.

От две години обаче той се превърна в най-критикуваната фигура в Турция заради автократичните му и ислямистки забежки. Зрелищните полицейски атаки от началото на миналата седмица срещу два телевизионни канала, близки до опозицията, засилиха още повече страховете на хора като опозиционния лидер Кемал Киличдароглу, които го упрекват в опити за „възстановяване на султаната”. Огромният му луксозен и екстравагантен президентски дворец за 500 млн. евро, в който Ердоган се нанесе преди година, се възприема като  символ на „манията му за величие”.

„Господарят”

Като син на офицер от Бреговата охрана Ердоган е от скромно потекло. Израсъл в бедния квартал Казимпаса в Истанбул, завършил религиозно училище, работил като уличен продавач, Тайип по някое време мечтае за кариера на футболист, преди да се впусне в политиката в редиците на ислямисткото движение. През 1994 г. е избран за кмет на Истанбул, а година след триумфа на ПСР на парламентарните избори през 2002 г., става министър-председател, след като е амнистиран от затвора, където излежава присъда за публично четене на религиозни текстове.

През годините наложеният от него управленски модел на консервативна демокрация, съчетаващ либералния капитализъм с умерен ислям, му носи успехи, подпомогнат от „китайския” растеж на турската икономика и заявеното желание за членство в ЕС. След двукратното му преизбиране за премиер – през 2007 и 2011 г. с над 50% от гласовете, Ердоган се амбицира да остане във властта до 2023 г., когато се навършват сто години от основаването на турската Република. Сценарият обаче се усложнява през юни 2013 г., когато над 3 милиона турци излизат на улицата и настояват за оставката му заради водената от него политика на твърда ръка с откровен ислямистки уклон.

Разчистване на терена

Ердоган парира недоволството с репресии, които трайно увредиха демократичния му образ. Шест месеца по-късно го застигна мощен корупционен скандал, който разтърси режима из основи.  През лятото на 2013 г. позициите му допълнително отслабнаха, след обвиненията на неговите противници, че умишлено разпалва кюрдския конфликт, за да удовлетвори стремежа си към абсолютната власт. Провокативните му изказвания, които насаждат разделение сред народа, будят все повече тревога. Според скорошно изследване на социологическата агенция „Гезичи” 68.4% от турците признават, че се страхуват за бъдещето. Въпреки растящото напрежение Ердоган печели безапелационно президентските избори през август 2014 г.

В публичните си изяви държавният глава демонстрира пълно пренебрежение към тези, които го наричат „диктатор”. В същото време систематично преследва в съда за „обида” всички, които оспорват политиката му – политически опоненти, журналисти и дори частни лица. „Господарят”, както почтително го наричат поддръжниците му, нееднократно е декларирал публично твърдата си воля да задържи юздите на властта поне до 2023 г., за символичния юбилей на Републиката . „Той е способен на всичко, за да остане единствен и пълновластен господар на страната. Дори ако това застрашава мира, социалното единство и икономическата стабилност”, твърди бившият водещ журналист на вестник „Милиет” Кадри Гюрсел.

Външна подкрепа

Въпреки споровете около личността на турския президент, Европейският съюз декларира готовност за сътрудничество с бъдещото турско правителство . „Провелите се в Турция избори тази неделя, белязани от висока избирателна активност, препотвърдиха ангажимента на турския народ за продължаване на демократичните промени”, клиширано заявиха в кратко комюнике шефката на европейската дипломация Федерика Могерини и комисарят по разширяването Йоханес Хан.

В разгара на мигрантската криза ЕС разчита Анкара да приеме по-голямата част от бежанците и да засили граничния си контрол срещу предоставяне на милиардна финансова помощ. Освен това Брюксел пое ангажимент за продължаване на преговорите за членство на Турция, както и за облекчаване на визовия режим.

Само преди седмица ЕС изразяваше „тревога” от полицейското нахлуване в двата турски телевизионни канала, близки до опозицията и настояваше за спазване на човешките права.