Петък, 13 ноември 2015 г., 9:50 часа, хотел „Молитор”. В базата на германския национален отбор неизвестен глас без никакъв акцент предупреждава по телефона за поставена бомба. Полицията пристига веднага и разпорежда футболистите да се евакуират, настаняват ги на базата на „Ролан Гарос”. След това никой не иска да се върне в хотела и направо отиват на „Стад дьо Франс”.

19:30 часа, община „Монруж”. Министърът на вътрешните работи Бернар Казньов участва в церемонията по награждаването на полицаите, отличили се по време на операцията срещу братята терористи Куаши на 7 януари и при преследването на Амеди Кулибали на 8 януари. Той награждава посмъртно с повишаване в чин младата полицайка Клариса Жан-Филип, загинала при изпълнение на служебния си дълг. След това се връща в кабинета си на площад „Бово” и обявява, че ще остане да работи до сутринта.

ТЕРОРИСТИЧНА ГРУПА 1

Две минути преди 21:00 часа, „Стад дьо Франс”. Блей Моконо пристига в последния момент с 13-годишния си син и един свой приятел за футболната среща между Франция и Германия, но синът му много настоявал да намерят тоалетна. Това разказва самият той пред BFMTV. Двамата отишли в отсрещното кафене, а приятелят му казал, че ще си купи сандвич от лавката пред вход D и влиза вътре, без да ги чака. Когато влязъл в тоалетната, Моконо видял мъж с брада, целият плувнал в пот, застанал пред мивката. След като баща и син излезли от кабинките, мъжът вече го нямало. След това Моконо забелязал отвън още един мъж пред вход D, който се оглеждал съмнително. Погледите им се срещнали за миг, докато се разминавали. Моконо се затичал към входа и точно когато подавал билетите, чул взрив. Обърнал се назад и видял само пушек, мъжът сякаш се бил изпарил. Това се случва само на 20-ина метра от Моконо. Той оцелява, но сега не чува с едното ухо. Малко по-късно в 21:30 часа през вход H се чува нов взрив. А в 21:53 на 400 метра от стадиона пред „Макдоналдс” се самовзривява трето камикадзе. При единия от взривовете загива гражданин, намиращ се наблизо. Пред вход D полицията открива паспорта на сирийския гражданин Ахмад ал Мохамад, с който той е регистриран в Гърция на 30 септември. Пръстовият отпечатък на камикадзето съвпада с този на бежанеца, преминал през гръцкия КПП. Впоследствие се оказва, че паспортът е фалшив.

ТЕРОРИСТИЧНА ГРУПА 2

21:25 часа, „Льо Пти Камбодж” и бар „Льо Карийон”. Братята Брахим и Салах Абдеслам пристигат с черен сеат на ул. „Алибер” пред ресторант „Льо Пти Камбодж” и бар „Льо Карийон”. Салах открива огън от отворения прозорец на колата, още преди автомобилът да е спрял. След това излиза от колата и стреля напосоки. Брат му, който шофира, също започва да стреля. 15 души са убити, 10 са ранени.

21:32 часа, кафе „Ла Бон Биер” и „Ла Каза Ностра”. Двамата братя пристигат пред „Ла Бон Биер” и съседната пицария „Ла Каза Ностра”. Пред пицарията седят двете приятелки София Бежали и Барбара Серпентини. Те тъкмо си поръчали шардоне и кайсиев сок. „Видях как колата спира и чух изстрели, разказва Бежали пред „Дейли Мейл”. – Без да се замислям, веднага дръпнах Барбара под масата. Стрелецът се приближава към тях и натиска спусъка, но не се чува изстрел, автоматът засича. „Бягай!”, казала София и двете изчезнали зад ъгъла. Другият брат обаче открива огън, петима души са убити на място.

21:40 часа, „Ла Бел Екип” и „Комптоар Волтер”. Колата с двамата братя отпрашва към ресторант „Ла Бел Екип” и бирарията „Комптоар Волтер”. В ресторанта са убити 19 души, 9 са тежко ранени. Докато стигат до бирарията, вече се намесва полицията и жертвите са пет, ранените – 8, завързва се престрелка. В ресторанта се намира и санитарят Давид, който започва да оказва помощ на пострадалите. Това разказва самият той пред „Ройтерс”. Най-напред помага на ранена жена, след това на пострадал млад мъж. След това намира под масата до входа тежко ранен мъж в безсъзнание. Решава да му направи изкуствено дишане и понечва да му вдигне ризата. В този момент изпада в ужас: отдолу вижда шахидски пояс, целият в кабели – бял, червен, черен и оранжев. След като се самовзривил, експлозивът не избухнал напълно и атентаторът е тежко ранен. Малко по-късно умира от раните си. Това е по-големият брат Брахим. По-малкият Салах Абдеслам успява да избяга. Очевидно се е уплашил и не е взривил експлозива. Полицията го издирва на територията на три държави.

ТЕРОРИСТИЧНА ГРУПА 3

21:49 часа, зала „Батаклан”. Най-бруталната група убийци – Сами Амимур, Омар Мостефай и все още неидентифициран съучастник, излизат от черен фолксваген, паркиран пред концертната зала „Батаклан” и нахлуват в музикалния клуб. В този момент вътре има концерт на американската хевиметъл група Eagles of Death Metal. Когато тримата нападатели нахлуват вътре, групата изпълнява шестата песен от репертоара си Kiss The Devil. Публиката от 1500 души е в еуфория още от предишното парче Save A Prayer, танцува и куфее. Според очевидци автомобилът, който е с белгийски номер, паркира на 300 метра от залата още в 19:35 часа и остава на паркинга цели два часа. През това време терористите си играят с мобилните телефони и чакат удобния момент. Нападението в „Батаклан” е планирано да бъде кулминацията на терористичната кървава вакханалия, нещо като The Best of Jihad с елементи от много подобни кървави събития – Мумбай, Санди Хук, „Норд Уест”, Беслан и др. Подобно на атентатите в Мумбай, най-населения индийски град, и тук участват няколко терористични групи, а стрелбата започва също в 21:40 часа. Точно както убиецът от началното училище в щата Кънектикът, терористите стрелят безмилостно, от упор и на месо. Сякаш имитирайки чеченците от руския музикален театър, те атакуват зрителите по време на представление. Бруталността на убийците носи почерка и антихуманната същност на ислямисткия халифат, провъзгласен от „Ислямска държава”.

В 20:00 часа започва концертът на подгряващата група White Miles от Австрия. Това е блус-рок дуо в състав Медина Рекич и Хансйорг Лоферер. След края на тяхното изпълнение те постват във Facebook: „Разкопчахме ципа за Париж! Какво щуро шоу! Благодарим на EoDM!”. Zipper down (Разкопчан цип) е заглавието на четвъртия албум на Eagles of Death Metal. Фенът Андреас Вопфнер коментира постинга на White Miles: „WOW! Не се случва на всеки точно петък, 13-и, да бъде неговият ЩАСТЛИВ ДЕН! Във всеки случай 13 ноември 2015 е вашият 2-ри рожден ден! Дано щастието ви продължи! Ваш Анд.”. До началото на трагедията остават 22 минути! В момента, в който тримата терористи нахлуват в залата в 21:40 часа, пред бирарията „Комптоар Волтер” се самовзривява Брахим Абеслам. Единият от нападателите в залата, Исмаел Омар Мостефай, влиза първи и се насочва към сцената, след което започва да стреля към публиката. Другите двама нападатели се качват на балкона и отгоре откриват огън срещу танцуващите долу хора от партера.

Хелън Уилсън е поканена на концерта от бившия й приятел Ник Аликзандър като опит да си дадат още един шанс да започнат всичко отначало. Ник е в добро настроение, танцува и пее заедно с групата. Двамата застават най-отпред пред сцената и Ник е един от първите простреляни. Хелън е ранена в крака. Тя се опитва да избяга, но Ник пада върху нея, безжизнен. „Исках да ми каже нещо, да помръдне, да даде знак, че е жив”, разказва по-късно Хелън пред „Паризиен”. Прави му изкуствено дишане уста-в-уста, но той не диша. „Точно преди да издъхне, му казах: Обичам те!”

„Видях атентаторите точно пред мен. Лицата им не бяха скрити. Мисля, че бяха четирима, всичките млади, разказва за „Либерасион” момиче с името Селия. – Говореха френски без акцент, единият беше с малка брада. Носеха широки якета и стреляха безмилостно, напълно безизразно. Първоначално помислихме, че някой хвърля фойерверки, докато не усетих, че цялата съм оплискана с кръв.”

„Стояха горе в залата и се целеха в нас, сякаш бяхме дивеч за отстрел, споделя пред Europe 1 френският журналист Жулиен Пиърс, който също е бил в залата. – Взеха на мушка зрителите в инвалидни колички на балкона и започнаха да ги разстрелват един по един.” Бенжамен Казньов изпраща чрез профила си във Facebook молба за помощ. „Аз съм в „Батаклан” на първия етаж. Тежко сме ранени. Елате бързо! Все още има оцелели. Те разстрелват всеки – един по един. Първият етаж. Бързо!!!” Нападението навлиза във втория, най-зловещ етап. Терористите се разхождат между окървавените тела на партера и доубиват ранените. Стъпват върху телата, подритват ги или ги удрят с автомати. Който помръдне или изстене, получава куршум в главата. Жена, която не иска да каже името си, разказва пред TF1: „Моят приятел е с протеза и беше тежко ранен. Убиецът се приближи и го ритна в протезата – веднъж, два пъти, четири пъти... Протезата се изхлузи, болката в коляното от това е непоносима, но той не помръдна. Това го спаси. До него мъж изстена и получи изстрел в главата”.

Венсан Тобел седи в бара на втория етаж, когато проехтяват първите изстрели. Журналистът разказва: „Стреляха долу около две минути. Знаехме, че ще се качат и горе. Аз се скрих в тоалетната заедно с малка група. Стрелбата започна да приближава и решихме да се спасим през отдушника отгоре. Те обаче ни откриха и влязоха в тоалетната, започнаха да стрелят. Имах чувството, че съм животно, попаднало в капан. За щастие таванът се оказа с доста дебел изолационен слой и това ни спаси”.

През цялото това време журналистът от „Монд” Даниел Псени снима случващото се от прозореца на жилището си зад театър „Батаклан”: „Първоначално си помислих, че в салона е имало масово сбиване след концерт. Но след като чух изстрелите, си казах, че някой стреля в залата и хората бягат панически навън”. Псени слиза долу, за да окаже помощ на нуждаещите се. Долу пред дома му има ранен мъж и той отива да му помогне. Успява да го пренесе вътре, но докато затваря вратата, е улучен в рамото. „Болката беше режеща, кръвта ми рукна и целият подгизнах. Върнах се, съседите ми помогнаха да се кача в жилището на четвъртия етаж.”

33 минути след нападението на „Батаклан” залата е атакувана от първата група на елитната антитерористична част RAID. Денис Сафран е сред тях, той разказва за AFP. „Която и врата да отворехме, вътре намирахме заложници. Те се бяха изпокрили навсякъде – в ниши, килери, под диваните. Заварих едно море от трупове, Дантевия ад, от кръвта подът беше хлъзгав и едвам се придвижвахме. Когато влязохме, не се чуваше стрелба. Помислихме, че терористите са избягали през задните изходи.” След това се качват на втория етаж и там се натъкват на терористите. „Зад една затворена врата чухме единият от атентаторите, който крещеше. Бяха двама и ни заплашваха, че ще убият заложниците, ако не се оттеглим. И ще се взривят. Казваха, че това е отмъщение за Сирия”. След като слизат долу, виждат единия от атентаторите на сцената, откриват огън и го убиват. След това се изтеглят светкавично навън. Напрегната ситуация се запазва до 00:18 часа, когато специалните части получават заповед да атакуват. След като проникват вътре през всичките седем пункта за достъп, командосите се нареждат във верига, за да могат зад тях да се изтеглят заложниците. Джихадистите остават без патрони и чак когато и последният заложник успява да се спаси, полицаите тръгват към тях. Те побягват и докато слизат надолу по стълбите, се взривяват. Не става ясно точно как са го направили, но и двамата изчезват в огненото кълбо. Третият терорист също експлодира, след като полицаите откриват огън срещу него. В 1:09 часа и последният човек напуска зала „Батаклан”. Вътре остават 89 трупа.

СЛЕДАТА НА ТЕРОРИСТИТЕ

Разследващите само за 12 часа разкриват следата на атентата и тръгват след организаторите. Решаващата улика се оказва изоставеният фолксваген с брюкселска регистрация, нает от Салах Абдеслам от брюкселското предградие Моленбек. Шестима от атентаторите са французи, трима, както и главният организатор Абделхамид Абауд, са от Моленбек. Самоличността на други двама терористи остава неизвестна. Но тези, които са известни, са граждани на ЕС. Шестима от тях са били в Сирия и са се сражавали на страната на „Ислямска държава”. Организаторите, хората, които уж дърпали конците, Абделхамид Абауд и Фабиен Клайн, са с белгийски и френски паспорти. Официалните власти упорито повтарят, че атентатът е ръководен от Сирия, вероятно, за да отклонят вниманието от факта, че и двамата „ръководители” толкова мразят родината си, че отиват чак в Близкия изток, за да се обучават за терористи, след което се връщат, за да си отмъстят. Всички участници в атентатите са добре познати на тайните служби и са регистрирани в полицейските участъци по местоживеене, като в определени периоди са обявявани за „опасни елементи”. Но след това отново са изчезвали от полезрението на силите на реда. Това е типично в стила на международния тероризъм: атентаторите се покриват, изчезват, за да са извън вниманието на полицията, и след като властите са „приспани”, терористичните клетки се пробуждат и нанасят удар. Един доста любопитен детайл от последното терористично нападение в Париж: нито един от терористите не е бил радикализиран в затвора, какъвто беше моделът до сега. И никой от тях няма присъда за сериозно престъпление и полицейско досие. Това затруднява работата на разследването. Тримата джихадисти, които се самовзривяват, са от първата терористична група, която не успява да изпълни задачата си да влезе на „Стад дьо Франс” и е спряна от металотърсачите на вход D и вход H.

Първи се взривява атентаторът от вход D, около който е намерен сирийският паспорт на името на Ахмад ал Мохамад. Пръстовите отпечатъци съвпадат с тези на човека, регистриран на 3 октомври със същия паспорт на гръцкия КПП Ларос, след това на 8 октомври в Сърбия и Хърватия, а на 28 октомври влиза във Франция. Разследването обаче установява, че паспортът е фалшив и името, датата и мястото на раждане съвпадат с данните на войник от сирийската армия, убит в началото на годината. Пред вход H се самовзривява вторият атентатор Билал Хадви, 20-годишен французин, който от година и половина живее в Моленбек. Има данни, че от лятото на 2014 г. се е радикализирал, а в началото на тази година е пътувал до Сирия и останал там пет месеца. Не е ясно кога се е върнал обратно. С него е имало още един джихадист, който обаче е избягал и все още се издирва. Не са известни данни за третия самовзривил се атентатор пред „Макдоналдс”. Братята Салах и Брахим Абдеслам са част от втората терористична група, а самоличността на третия остава неизвестна. Салах е една от централните фигури в атентатите, той е човекът, който наема колите и който е стар приятел и съсед на Абауд в Моленбек. Двамата са се срещали многократно, Салах също се опитал да стигне до Сирия през февруари, но бил спрян на границата от турските власти. Те уведомили за това белгийската полиция, но в Белгия изобщо не обърнали внимание на сигналите и не сметнали за необходимо да го арестуват, нито пък да го поставят под специално наблюдение. Макар че сега той е включен в списъка на най-опасните терористи. В доклада на полицията е записано, че „разследването не е потвърдило сигналите, че е свързан с тероризма” и че той само е искал да „се присъедини към умерените бунтовници”, както твърдели от семейството му. По-големият брат Брахим Абдеслам е най-странният участник в атентатите, брат на най-издирвания оцелял терорист Салах Абдеслам. Самовзривява се пред бар „Комптоар Волтер”, без да нарани никого при взрива. Неговият адвокат Оливие Мартенс твърди, че е бил „възпитан, учтив младеж, който не е изповядвал радикален ислям”. Той добре го познава, защото Брахим е добре известен на полицията и многократно е задържан за различни криминални престъпления – кражби с взлом, укривателство, фалшифициране на документи. Но никога не е получавал за това сериозна присъда, като най-тежките наказания са 35 часа общественополезен труд и 50 евро глоба! Брахим се самоубива, а брат му се изплашва и избягва с другия атентатор. По-късно колата е намерена изоставена, а Салах се прехвърля в друга кола, която рано сутринта прекосява френско-белгийската граница. Заедно със Салах в колата са още Мохамед Амри и Хамза Атух. Към онзи момент ролята на Салах в атентатите не е известна, затова колата с тримата е пропусната на границата. По-късно Амри и Атух са арестувани и обвинени в съучастничество, но те твърдят, че не са знаели нищо за участието на Салах в атентатите. Той просто им се обадил и ги помолил да го върнат обратно в Брюксел, но по пътя изобщо не говорили. Третият брат Мохамед Абдеслам има алиби, че не е участвал в атентатите, и твърди, че изобщо не е знаел в какво са замесени братята му. Той сам се предал в полицията и разказал своята версия, като твърди, че няма никаква връзка със Салах.

Първият, идентифициран от френската полиция самоубил се терорист, е Исмаел Омар Мостефай, който ръководи нападението срещу зала „Батаклан”. След експлозията от него останал само палецът на лявата му ръка, чрез който бил разпознат. Оказва се, че той също като Салах е искал да се сражава в Сирия, но е спрян от турските гранични власти. За него турската страна алармира белгийските власти два пъти – през декември 2014 г. и през юни 2015 г. Но и тези сигнали не са взети под внимание и Мостефай дори не е проверяван. Мостефай е от парижкото предградие Куркурон. Баща му е алжирец, а майка му португалка. Добре е познат на полицията, защото между 2004 и 2010 г. е съден шест пъти за дребни престъпления, но не лежи в затвора. През 2010 г. му се ражда дъщеричка, но не е ясно дали той е живял със семейството си и каква е съдбата на детето и съпругата му. След раждането на дъщеря му Мостефай постепенно се радикализира под въздействието на радикални елементи от джамията в града. Заради това е поставен под наблюдение, но през 2013 г. изчезва и се появява информация, че е бил засечен на турско-сирийската граница. Преди 8 месеца се връща, но не във Франция, а в Белгия. Това обаче не е известно на френските власти, белгийските изобщо не ги уведомяват.

Вторият атентатор, самовзривил се с Мостефай в залата, е Сами Амимур, на 28 години, роден и израсъл в парижкото предградие Дранси. Живеел на третия етаж в жилищна сграда на площад „Марсел Пол”. Съседите твърдят, че Сами бил много приветливо и усмихнато дете, поздравявал с въздушни целувки. Бащата работел като продавач, майката била чистачка в културен клуб. Едната му сестра живее в Дубай, а най-малката сестра учи в Сорбоната. Никой в семейството не е радикален ислямист, жените никога не са се забулвали. Сами работел като шофьор на автобусна линия №148 в Париж. През 2012 г. опитва да замине на обучение в терористичен лагер в Йемен, но е спрян и му е назначена мярка за неотклонение „подписка”. Той прави това прилежно чак до март 2013 г., когато изведнъж изчезва и е обявен за международно издирване. По-късно става известно, че се намира в Сирия и вече е част от „Ислямска държава”. През декември 2014 г. вестник „Монд” публикува материал, в който бащата на Сами разказва за пътуването си до Сирия, където искал да открие сина си и да го върне у дома. Но мисията му завършила неуспешно, защото Сами се оженил и въпреки че не воювал, защото бил ранен, искал да остане там в „Ислямска държава”. Оказва се обаче, че Сами се връща във Франция и става част от терористична група, за целите на която се самовзривява в „Батаклан”. Третият атентатор от „Батаклан” все още не е идентифициран.

МОЗЪКЪТ НА ТЕРОРА

28-годишният Абделхамид Абауд, белгиецът от Моленбек-Сен-Жан, един от най-известните белгийски джихадисти, е обявен за основен кукловод. Абауд е нещо като медийна звезда от брюкселската сцена на радикалния ислям – безброй снимки, селфита, интервюта, видеозаписи, на които се подвизава с любимата си шапка на афганистански муджахидин, с която прилича на клоун. Той е особено активен в социалните мрежи, най-вече след като се присъединява към ИДИЛ през 2013 г. Абделхамид Абауд е подозиран, че е основен организатор на четири от шест осуетени атентата във Франция и Белгия преди време. Най-куриозен е несполучливият опит за нападение срещу два католически храма в парижкото предградие Вилжюиф на 19 април. Тогава 24-годишен алжирски студент се обажда по мобилния си телефон на „Спешна помощ”, за да съобщи, че е станал жертва на нападение и кръвта му изтича. Заедно с линейката пристига и патрул на полицията. Младежът обяснява, че е нападнат от крадец, който искал да му задигне автомобила. Всъщност той се е ранил сам с изстрел по невнимание. По кървавите следи обаче полицаите стигат до колата, която е паркирана наблизо, и вътре откриват цял арсенал от оръжие – автомати, пистолети, муниции, бронежилетка. Младежът, който се казва Сид Ахмед Глам, се оказва сред лицата, които са под наблюдение, тъй като през 2014 г. изразява намерение да пътува до Сирия. През януари 2015 г. той мистериозно изчезва и се предполага, че е пътувал до Турция. Тарторът на Глам е именно Абделхамид Абауд. Но Абауд непрекъснато се проваля. Той опитва да организира нападение в експресния влак от Брюксел до Париж, което трябвало да бъде извършено от 24-годишен мароканец. След професионалната намеса на трима американски войници в отпуск несполучливият атентатор е обезвреден. Абауд се е познавал и е разговарял по телефона и с Мехди Немуш, терориста, който откри огън срещу еврейския музей в Брюксел на 24 май 2014 г. и уби четирима души. Това е първият терористичен акт на „Ислямска държава” в Европа. Заради тези неуспешни терористични изяви на Абауд съществуват подозрения, че всъщност истинският организатор на атентатите в Париж е 35-годишният Фабиен Клайн, известен още като Омар. Той е познат на тайните служби като „Гласът на ИДИЛ” и тъкмо Омар е говорителят, който на 15 ноември обяви, че „Ислямска държава” поема отговорността за атентатите. През февруари 2015 г. Абделхамид Абауд дава интервю за списанието на ИДИЛ „Дабик”, в което се хвали, че върти тайните служби на пръста си и те така и не успяват да му попречат да се връща в Белгия, където организира терористични спящи клетки. „Аллах ги заслепява и аз мога да напускам и да се връщам в Ал Шам, въпреки че толкова ченгета ме преследват. Това доказва, че мюсюлманите не трябва да се страхуват от прехваления имидж на службите на кръстоносците. Името ми и снимките ми са във всички новини, но аз успявам да се връщам в тяхната страна, да планирам операции срещу тях и след това да изчезвам безпрепятствено, когато това се налага.” В интервюто Абауд се обръща към мюсюлманите, които все още не са застанали на страната на ИДИЛ: „Доволни ли сте от живота, който водите, от унизителния живот, независимо дали е в Европа, Африка, арабските страни или Америка? Само джихадът може да ви възвърне честта и гордостта. Има ли нещо по-хубаво от джихада и мъченичеството?”. Вероятно с такива думи той успява да заведе в Сирия и малкия си брат Ясин, за да го направи най-младия джихадист на ИДИЛ само на 13 години. Баща им Омар Абауд е напуснал Белгия и се е върнал в родината си Мароко. Омар коментира, че е приел новината за смъртта на сина си „с облекчение”, а неговият братовчед Сайед Абауд, старейшина в родното им село, казва: „Зарадвахме се на новината за смъртта му (на Абделхамид). Той си я заслужи. За парижките убийци няма и не може да има място на земята”. Отначало при преселването си в Белгия бащата започва работа в мина, но по-късно успява да събере пари и да отвори магазин за дрехи. Идеята му е Абделхамид да се занимава с магазина, но изведнъж той се радикализира. „Абделхамид внезапно замина за Сирия. Всеки ден си задавам въпроса, поради каква причина се радикализира до такава степен. Никога няма да узная отговора”, казва бащата. Сестрата Ясмина разказа, че за последно е имала вест от братята си в Сирия през пролетта, когато са й изпратили „официално” съобщение, че брат й е станал „мъченик”, тоест, че е загинал. Но очевидно тази новина е била фалшива и подхвърлена нарочно, за да може той да се върне в Европа и да изпълни подмолната си задача – да организира терористични нападения. Френските и белгийските тайни служби тръгват отново по следите на Абауд на 16 ноември 2015 г. по сигнал на мароканските тайни служби, които ги насочват към мароканката Хасна Аст Булгасен. На 17 ноември Абауд е забелязан да влиза в сградата на ул. „Корбийно” 17 в предградието Сен Дени. Рано сутринта на 18 ноември в 4:20 часа командосите щурмуват апартамента, който принадлежи на Хасна Аст Булгасен, която е свързана с наркотрафик и поначало е следена от тайните служби. При акцията Абауд е убит, а Хасна се самовзривява. В кола пред жилището са открити автомат и патрони. Вътрешният министър Бернар Казньов разкрива, че Абауд е основен организатор на 4 от разкритите и осуетени тази година 6 терористични заговора във Франция. На 24 ноември главната прокуратура на Франция съобщава, че на 18 ноември Абауд е планирал още един терористичен акт, този път в квартал Дефанс. Братът на Хасна разказва, че тя се радикализирала преди година, след като се запознала с Абделхамид Абауд. Преди това никога не е чела Корана и не е била религиозна. Но изведнъж започнала да се забулва.

Фабиен Клайн е джихадист от Тулуза. Той е представител на старото поколение радикални ислямисти във Франция и не се е заразил с джихадизъм от войната в Сирия. Известен е на полицията още от 2000 г. Тогава Фабиен и брат му Жан-Мишел (на 33 г.) пристигат в Тулуза от родния отвъдморски департамент Реюнион, приемат исляма и се присъединяват към група салафисти в един от кварталите на града. И двамата се женят за французойки, които приобщават към исляма, и ги принуждават да носят бурки. Двамата братя са добре познати около джамията „Ел Хусейн” в Тулуза, където стават близки помощници на Оливие Корел, духовен лидер на сирийските „Мюсюлмански братя” във Франция. Това е организацията, която през 1982 г. вдига въстание срещу тогавашния диктатор Хафез Асад в град Хама. То е жестоко потушено от режима и предизвиква първата бежанска вълна от страната. Братята Клайн са близки приятели с Мохамед Мера. Това е човекът, който през март 2012 г. вся терор в Тулуза и Монтобан и 32 часа стреля срещу граждани от еврейски произход и войници от френската армия, убивайки 7 и ранявайки 6 души, преди да бъде убит.

През 2013 г. братята Клайн се установяват в брюкселското предградие Моленбек, където се запознават с повечето бъдещи участници в терористичните актове в Париж. Предполага се, че те стоят зад идеята за убийства именно в зала „Батаклан”, тъй като нееднократно са организирали протестни шествия и са заплашвали предишните еврейски собственици с разправа. Причините за заплахите били организираните всяка година благотворителни концерти в подкрепа на „Магав” – израелската гранична полиция. Вероятно точно тези заплахи са една от причините собствениците да продадат залата на 11 септември 2015 г. Интересен факт.

По време на иракската война Фабиен Клайн ръководи нелегален канал за изпращане на джихадисти и мъченици в Ирак, за да се сражават на страната на сунитите срещу американския контингент. През 2009 г. е разкрит и осъден на пет години затвор, но излежава само три. След освобождаването му се заема с преподаване на салафизъм в джамии в Нормандия. Но в началото на 2014 г. заминава за Сирия и става част от ръководството на „Ислямска държава” в столицата й Ракка. Името му се появява във френските медии отново през април 2015 г. във връзка с неуспешния опит а атентат срещу храмове в парижкото предградие Вилжюиф и ареста на Сид Ахмед Глам. Атентаторът разказал, че е бил радикализиран тъкмо от Фабиен Клайн, който му станал задочен духовен ментор чрез дистанционно обучение по салафизъм. Братя Клайн са още на свобода.

НОВ МОДЕЛ НА ТЕРОРА

Три терористични групи, шест цели едновременно – експертите по борба с тероризма са категорични, че нападенията в Париж от 13 ноември са много добре подготвен акт.

Парижките атаки навеждат на мисълта за един нов, постмодерен терор, нещо като еклектичен стил с използване на елементи от различни джихадистки операции. Някои определят атентатите като „Операция в стил Мумбай” заради концентрираните атаки срещу няколко цели, както се случи в Индия през 2008 г. От логистична гледна точка подобни нападения се подготвят много трудно и вероятно планировката е отнела поне 6 месеца. При това, без изобщо да бъдат събудени подозренията у френските тайни служби. В същото време технически едно такова нападение е много лесноосъществимо: терористите нападат барове, ресторанти и концертна зала, които по презумпция няма как да разполагат със сериозна охрана. Докато при сблъсъка със сериозната охрана на „Стад дьо Франс” те не успяват да постигнат нищо въпреки трите жертви. Но френският специалист по исляма Матьо Гуидер обръща внимание върху нещо друго: Нападение с участието на седем или осем атентатори самоубийци не е имало дори в Ирак – само с две единствени изключения. Обикновено в терористичните нападения участват максимум двама души.

ИСЛЯМИСТИТЕ НА ЗАПАДА

Британският поет от XVII век Джон Милтън пише в един от памфлетите си: „Онези, които вадят очите на хората, след това ги обвиняват за тяхната слепота”. Оттогава нищо не се е променило. Днес Западът буквално и практически радикализира Близкия изток, а след това го засипва с обвинения в радикализъм. Чуваме навсякъде около нас: тероризмът е предизвикателството на нашето време! Но тероризмът всъщност е симптом за имперско насилие. Така беззащитните реагират на разрухата и унищожаването на техните общества и посегателството срещу тяхната култура, традиции и начин на живот. В този смисъл тероризмът е необходим „съучастник” на онези среди от Запада, които мечтаят за имперска хегемония.

Терорът е ценен инструмент в нелегалния арсенал на държавата, открит още от Картър, развит от Рейгън, преоткрит от Буш и усъвършенстван от Обама. Той е оправданието за разширяването на пълномощията на тайните служби, за авторитарния стил в политиката, за агресивния подход в международната политика. Да, терорът е новата нормалност. През миналата година според доклад на Държавния департамент е имало 13 463 терористични нападения в света. Това прави по 1122 на месец, 37 на ден, или по едно на всеки 40 минути. За това, че тероризмът е съучастник на имперската политика, има много факти. Бившият британски външен министър Робин Кук заявява, че „Ал Кайда е креатура на американските тайни служби”. Затова тя получава и подходящо име – „Базата” (на арабски жаргон), тоест базата данни от ислямски терористи, обучавани от ЦРУ, финансирани от Саудитска Арабия и изпратени да воюват срещу Москва в Афганистан. Войната в Сирия няма нищо общо с борбата срещу тероризма. Това е война за това кой ще доминира над света. Още много отдавна в доклад на Държавния департамент от юни 1945 г. се казва, че „арабският петрол представлява удивителен източник на стратегическа мощ и е един от най-големите материални трофеи в световната история”. А Адолф Бърли, съветник на президента Рузвелт, в своя анализ за следвоенното устройство на света отбелязва, че „контролът над петролните резерви в Близкия изток означава придобиване на значителна власт над света”. Онова, което ражда терор, започва още от старата варварска стратегия за изпепеляващи бомбардировки на територии, осмелили се да се опълчат срещу „демократизацията от западен тип”. Например през 1969 г. Хенри Кисинджър обявява решението на Никсън за прекършване на упоритите камбоджанци: „Масирани бомбардировки и унищожаване на всичко, което мърда!”. Четири години по-късно светът е шокиран от последиците на това въздушно варварство. В Камбоджа безсилието и отчаянието раждат Пол Пот и „Червените кхмери”. Джон Пилджър, австралийски журналист, носител на множество журналистически награди, който е работил като военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия и Бангладеш, пише за закономерността между западния терор върху „чуждокултурните територии” с цел суровинното им колонизиране и последващия терор днес в Европа. Преди началото на операция „Меню” Пол Пот и съмишлениците му наброяват по-малко от 5000 души. Но американските Б-52 стоварват за пет години върху територия, идентична с тази на Сирия, огромна бомбена мощ. Превръщат оризовите полета в лунен ландшафт, убити са 600 000 камбоджанци, и то без никакъв шанс да се защитят, и тогава от терора изниква „спасителят” Пол Пот заедно с неговите „червени кхмери”. Обезумели от ужас, камбоджанците са подготвени да повярват на всеки, който им обещава „спасение”. Пол Пот и неговите главорези набъбват до 200 000 армия и след като идват на власт през 1973 г., за шест години унищожават 2 милиона камбоджанци. По абсолютно същия модел е създадено и чудовището ИДИЛ, след като американската инвазия в Ирак, прикрита като „коалиция от желаещи”, причинява смъртта на 700 000 души. Тази инвазия разрушава една държава с древна история и светско управление, в която няма никакви условия за радикален ислям и джихадизъм. Сунити и шиити имат класови и сектантски разногласия, но живеят в мир, смесените бракове са норма, а кюрдите са извоювали относителна политическа и териториална самостоятелност, сключвайки сделка със Саддам. Да, Саддам Хюсеин беше безскрупулен и кървав диктатор, но такива като Абу Бакр ал Багдади (водачът на ИДИЛ) нямаха никакъв шанс при него, тъй като той им режеше главите, преди те самите да си измислят мотиви да режат глави. Тогава враговете на Саддам не идваха в Париж да убиват, а само да търсят съчувствие и убежище. Сега в Ирак и Сирия е пълно с нови Саддамчовци, само че многократно по-кръвожадни и безмилостни от него. И те намират оправдание за своето варварство в политиката на демократичния Запад.

Бившият британски дипломат Оливър Майлс пише в своите мемоари: „ИДИЛ е рожба на онези (политици) от Вашингтон, Лондон и Париж, които в конспирациите си за разрушаването на Ирак, Сирия и Либия извършиха епично престъпление срещу човечеството. Подобно на Пол Пот и „Червените кхмери” ИДИЛ и Абу Бакр са мутанти на западния държавен терор, посят от продажен политически елит и поощряван без оглед на огромните културни и исторически различия между Запада и Изтока”.

Що се отнася до войната в Сирия, опитите за дестабилизиране на режима нямат нищо общо с Башар Асад и сегашното правителство в Дамаск. Ето какво е записано в разсекретени документи на ЦРУ и МИ-6: „Необходими са специални усилия за елиминиране на ключови фигури и предизвикване на вътрешни безредици в Сирия. ЦРУ е подготвило, а МИ-6 ще се опита да осъществи малки саботажи и трагични инциденти за предизвикване на определена степен на страх и на стълкновения по границата с цел създаване на претекст за интервенция. ЦРУ и МИ-6 трябва да използват възможностите за психологическо и непосредствено въздействие с цел увеличаване на напрежението...”. Не, това не е програма от 2015 г., а още от 1957 г.! Башар Асад дори не е бил роден тогава. Но звучи така, сякаш е писана вчера.

През 2013 г. бившият френски външен министър Ролан Дюма разказва в интервю за телевизионен канал, че още през 2009 г., тоест две години преди Арабската пролет, когато Дюма е на частно посещение в Лондон, тогава колегата му Дейвид Милибанд и високопоставени политици от правителството на Гордън Браун му споделят конфиденциално, че „подготвят нещо в Сирия”. След което уточняват, че „Великобритания организира инвазия на бунтовници в Сирия”. „Те дори ме попитаха дали бих искал да участвам, макар че вече не бях външен министър. Така че операцията в Сирия датира отдавна, тя е добре подготвена, предвидена и планирана”, казва Ролан Дюма.

На 10 март 2007 г. бившият главнокомандващ силите на ООН в Европа ген. Уесли Кларк в лекция пред Commonwealth Club в Сан Франциско разказва за разговора си с високопоставен офицер от Генералния щаб по повод войната в Ирак. „Офицерът бръкна в бюрото си и извади секретен доклад, размаха го и ми каза: „Ирак не е нищо. Ще стане още по-лошо. Ще нападнем и ще ликвидираме за пет години правителствата в седем държави. Започнахме с Ирак, но след това ще преминем към Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран”. Аз го попитах дали това е класифицирана информация и той ми каза „да”. Но въпреки това аз не можах да повярвам на тази информация”.

На 19 ноември 2015 г. американският разследващ журналист Бен Суон, водещ на предаването Reality Check по CBS, припомня фактите как ЦРУ създава „Ислямска държава” и я подготвя за войната в Сирия. Бен Суон показва в предаването си секретен доклад на Военната разузнавателна служба на САЩ (DIA, Defence Intelligence Agency) от 12 август 2012 г. По времето, когато е писан този доклад, „Ислямска държава” все още не съществува официално и не е известна на никого извън провинция Анбар в Ирак. Този документ потвърждава подозренията, че бунтовническите сили срещу режима на Асад са съставени от джихадисти, които впоследствие ще формират „Ислямска държава”, и то умишлено насърчавани от САЩ, Саудитска Арабия и Турция. В документа е отбелязано, че „салафитите, „Мюсюлмански братя” и „Ал Кайда в Ирак” са най-големите сили, които движат бунта в Сирия”. Също така се стига до заключението, че „Западът, страните от Персийския залив и Турция подкрепят опозицията в Сирия, докато Русия, Китай и Иран подкрепят режима на Асад”. Докладът на DIA е 7 страници и показва, че всъщност „Ал Кайда в Ирак” е предшественик на „Ислямска държава в Ирак”, която в крайна сметка се превръща в зловещата понастоящем „Ислямска държава”, която поддържа бунтовниците срещу Асад. Документът не пропуска да отбележи, че „разрастването на бунта в Сирия” все повече поема в „сектантска посока”, привличайки подкрепата на „сунитските племенни вождове и религиозни водачи в района”. В резултат на това прогнозата, посочена в този документ, е, че е много вероятно да се „провъзгласи „Ислямска държава” чрез обединяването и на други терористични организации в Ирак и Сирия”. Въпреки това докладът препоръчва „западните държави, страните от Персийския залив и Турция да подкрепят усилията на сирийските опозиционни сили да установят контрол върху източните части на Сирия (Хасака и Дер Зор), граничещи с иракските провинции Мосул и Анбар”. „Съществува възможност за създаване на салафитско владение в Източна Сирия и точно това искат силите, подкрепящи опозицията, с цел изолация на сирийския режим, считан за стратегически инструмент за експанзия на шиитите в Ирак и Иран. Според бившия офицер от морската пехота на САЩ Брад Хоф, служил в Ирак по време на войната, този доклад потвърждава за първи път много важен факт: „Военното разузнаване на САЩ прогнозира възхода на „Ислямска държава”, но вместо ясно да определи терористичната групировка като враг, документът я нарежда сред стратегическите активи на американската политика в региона. Презумпцията е, че създаването на екстремистки салафистки политически субект в региона ще се превърне в инструмент за смяна на режима в Сирия”.

Освен този доклад много интересен е и анализът на Робин Райт, американска журналистка и аспирант от Woodrow Wilson International Center. Той е публикуван във вестник „Ню Йорк Таймс” на 28 септември 2013 г. и е направен на базата на задкулисните дипломатически усилия на САЩ. Озаглавен е „Как от 5 държави ще станат 14”. Материалът е придружен от карти, които удивително точно съвпадат със сегашните военни сводки от горещите точки в Близкия изток.

Сирия ще престане да съществува и ще бъде разделена на три държави: Сунитска (Сунистан), в която ще влизат сирийските североизточни територии, контролирани сега от ИДИЛ, и иракските провинции Анбар и Мосул; Алавитска държава, разположена в западната част на Сирия; и Сирийски Кюрдистан на север. Ирак също няма да съществува и западните провинции ще бъдат част от Сунистан, северните – от Кюрдистан, а източните – от т.нар. Шиитистан. Дамаск ще се отдели като самостоятелен град държава Джабал ал Друз, както и Багдад. Либия също ще се разпадне на три държави – Киренайка, Фезан и Триполитания, както ще се появи и градът държава Мисурата. Очевидно е, че тези сценарии не са само идеен проект, а програма за окончателно и трайно прекрояване и разделяне на Близкия изток според религиозен, а не етническо-национален принцип. В същото време днес единствените сили, които реално се борят срещу ИДИЛ, са Сирия, Иран, „Хизбула” и Русия. И още нещо: сериозна пречка в тази борба е основно Турция, „съюзник” и член на НАТО, която участва в конспирацията на ЦРУ, МИ-6 и страните от Персийския залив за оказване на подкрепа на сирийските „бунтовници”, включително и на тези, които сега се наричат ИДИЛ.

ПРОЕКТЪТ ИДИЛ

„Факт е, че ИДИЛ нямаше да съществува без водените от САЩ военни операции срещу мюсюлманския свят. Това е реакционна сила, родена от американската бруталност, формирана в калъпа на раздробения Ирак и насъскана от Запада срещу единствената мултиконфесионална държава в региона”, казва Джон Хърдлър в книгата си „Греховете на империята: Американският империализъм без маска”. Точно преди една година, през ноември 2014 г., кметовете на шест фламандски общини се обърнаха с призив към обществеността: „Помощ, проблемите със симпатизантите на ислямския тероризъм стават все по-сериозни!”. Но тогава никой не пожела да ги изслуша. През февруари 2015 г. белгийският вестник Het Laatste Nieuws публикува заплашително писмо: „От Белгия „Ислямска държава” ще завладее Европа, а след това и света!”. Извън Белгия никой не обърна внимание на тази заплаха. Когато на 13 ноември следите от кървавия атентат в центъра на Париж заведоха разследващите до брюкселския квартал Моленбек, изведнъж всички започнаха да питат: „Какво става с Белгия? Какво се случва в столицата на обединена Европа?”. Това, което се случва обаче, не е в Брюксел, а на 5000 км на изток. „Ислямска държава” е съвсем нов проект на радикалния ислям, който наистина се различава от стратегията на Ал Кайда. Разширяване на властта в името на джихада е новият проект, който се развива под бойния вик „Бакиджа уа татамаддад” (Отстояване и разрастване). Тази тактика включва нападение, когато е възможно, отстъпление, когато се налага, и приспиване, когато трябва, но след това отново настъпление. При тази стратегия терористичните нападения са само средство. Целта е да се покаже на врага неговата уязвимост и едновременно с това символично да се отмъсти за въздушните нападения на западните сили. За „Ислямска държава” тези атаки са средство за набиране на нови доброволци и за деклариране на велики цели. Освен това „Ислямска държава” играе различни роли на три различни места: в Сирия и Ирак се изявява като военна сила и почти държава; в Европа и САЩ – екстремистка идеология, обединяваща потенциални терористи и техните кукловоди; в Северна Африка и Югоизточна Азия е мрежа от радикални движения, посягащи към властта. Според социалния антрополог Скот Атран в западните държави се забелязва една тревожна тенденция: млади хора, особено имигранти или деца на имигранти, се идентифицират все по-малко със своите нации и общности и разчитат масово на онлайн връзки и обвързаности, в които агресивно се намесват пропагандистите на ИДИЛ. В доклада си, разработен специално за ООН, Атран споделя, че вербовчиците на джихадистите прекарват понякога стотици часове в мрежата, облъчвайки само една-единствена своя цел, като специално адаптират своите послания към индивидуалните и специфичните нужди на този отделен индивид, към неговия личен профил. Посланието е идентично и еднозначно: ела при нас и убивай враговете си, преди те да са те убили! За недоволния и фрустриран самотник от предградията на европейските градове това звучи като призив за едно движение от силни мюсюлмани. Обещание за възвръщане на ислямската мощ и величие. Пропагандата работи. В момента в редиците на ИДИЛ се сражават младежи от 90 държави. Повече от държавите, които участват в коалицията, бореща се срещу ИДИЛ. А за онези, които нямат възможност да пътуват до Сирия и Ирак, „Ислямска държава” отправя специално послание: „Набележете си неверници американци, французи или техни съюзници и им размажете главите с камъни, наръгайте ги с нож или ги прегазете с колите си!”. Най-сериозното изобретение на ИДИЛ е асиметричната същност на целите в тази война. Западът демонстрира стройна организация, координация, усъвършенствани структури, солидни институции и най-вече огромни бюджети, докато джихадистите действат чрез разпръснати структури, импровизирани организации и най-вече с много нисък бюджет. Според експертите цялата организация и изпълнението на терористичните нападения в Париж са стрували около 50 000 долара, а щетите се оценяват на над 70 милиона долара. Нападенията от 11 септември във финансово измерение също се оценяват на по-малко от 250 000 долара, но само причинените материални щети се изчисляват на над 100 милиарда долара. При това с цената на 20 жертви от страна на терористите срещу 2753 от Световния търговски център. Последвалите войни в Афганистан и Ирак костват още 1 трилион долара на американската икономика. Отделът за видео пропаганда на ИДИЛ също работи на бързи обороти и бълва повече продукция от Холивуд – 975 заглавия само за 2014 г.! Което прави по 2-3 видеозаписа на ден! При това 60% от тях са насочени пряко към две държави – Франция и Русия. „Съществува непосредствена връзка между страните, които най-често се споменават във видео филмите, и реалните цели на терористични атаки”, коментира Хавиер Лесака от университета „Джордж Вашингтон”, считан за един от най-добрите анализатори на видео пропагандата на ИДИЛ. Според Лесака всяко седмо видео е на френски език, като първото подобно послание бе отправено точно преди година под заглавие „Какво чакате още?”. През май бе завъртяно видео с обръщение на главатаря на джихадистите Абу Бакр ал Багдади към французите, където можеха да се видят на фон самолети на Air France, френски символи и емблеми. На 31 октомври „Ислямска държава” пусна последното си видео, в което директно се отправят заплахи към Франция и призиви за терористични атаки. „Ислямска държава” следва своя планова програма и във всяко следващо видео кодира послания за бъдещи заплахи. Лесака е убеден, че държавите, които се споменават в тези видео пропагандни материали, трябва да засилят мерките си за сигурност и да се подготвят за сериозен отпор. „В най-новото видео послание освен към Франция заплахи се отправят още към САЩ и Италия. Което означава, че те най-вероятно ще бъдат следващите цели”, коментира Хавиер Лесака за CNN.

ШАХ 3D И БЪДЕЩЕТО НА ОМРАЗАТА

В периода 1980-2003 г. в Близкия изток са регистрирани едва 55 самоубийствени терористични атаки. След 2003 г. до сега техният брой е неизвестен, но вероятно е над 5000. Бившият директор на Военното разузнаване на САЩ генерал-лейтенант Майкъл Клин призна наскоро, че дроновете създават повече терористи, отколкото убиват. Бруталното насилие, което демонстрира ИДИЛ, може и да изглежда шокиращо необяснимо, но в контекста на цялостната ситуация в Близкия изток картината придобива по-конкретни измерения. По данни на ООН войната в Ирак е коствала живота на 600 000 цивилни граждани. Над 5 милиона деца са сираци без единия или без двамата родители. Броят на жертвите в Афганистан се изчислява на 250 хиляди. Над 130 000 са инвалиди, най-вече в резултат на полевите мини, а 40 000 са инвалиди с ампутиран поне един крайник. Но само през тази година жертвите са се увеличили тревожно – още 30 000 убити и нови 50 000 инвалиди. В Сирия жертвите надхвърлят 270 000, броят на бежанците е над 4,5 милиона души. До август тази година САЩ са извършили 3945 нападения с безпилотни самолети и над 8200 с бойни самолети, като се предполага, че жертвите им са над 20 000. На фона на цялата тази хуманитарна катастрофа Централното командване на Пентагона признава официално смъртта само на две 5-годишни момиченца. И поема официално отговорността само за бомбардирането на 30 април на мирното селище Бир Махли в района на Алепо, причинило смъртта на над 50 невинни сирийци, и на 5 ноември в Харем, където загиват още 18 души. В статия за „Ню Йорк Таймс” от февруари 2014 г. новият емир на Катар Тамим бин Хамад ал Тани коментира разрастването на ислямския фундаментализъм така: „Като мюсюлманин мога да ви кажа, че проблемът не е в исляма. Проблемът е в безнадеждността. Говоря за безнадеждното положение в сирийските и палестинските бежански лагери в разрушените градове в Сирия, Ирак, Йемен, Либия и Газа. Говоря за безнадеждността, която виждаме в бедните предградия на големите европейски градове и дори в САЩ. Тъкмо с тази безнадеждност би трябвало да се справим, ако искаме да спрем прилива на тероризъм”. След атентатите в Париж белгийският писател и историк Давид ван Рейбрук пише отворено писмо до президента на Франция, което завършва с думите: „Мосю Президент, хванахте се точно в капана (на ИДИЛ), при това се хванахте с широко отворени очи. Попаднахте в капана, защото усещате горещия дъх на ястреби като Никола Саркози и Марин льо Пен, които Ви дишат в гърба, а Вие отдавна имате лошата репутация на малодушен политик. Има избори във Франция през декември. И те ще преминат без съмнение под знака на националната сигурност. Вие попаднахте в капана и с двата крака, защото повторихте дума по дума точно онова, което терористите искаха да чуят: обявяване на война. Вие ентусиазирано приехте тяхната покана за джихад. Този отговор, който много искахте да прозвучи твърдо, носи чудовищен риск да ускори още повече спиралата на насилието”. Тероризмът цели най-вече да демонстрира провокация, да предизвика отмъщение и да парадира със сила. Най-големият успех на терористите от 11 септември 2001 г. не е в това, че разрушиха кулите близнаци на Световния търговски център, а в това, че подмамиха американското правителство да започне войни в Афганистан и Ирак, които продължават и до ден днешен. Що се отнася до войната в Сирия, един германски коментатор я определи като триизмерен шах, игран от девет състезатели и при пълна липса на каквито и да било правила. В крайна сметка политиката на „повече война” няма да защити и да гарантира повече сигурност за американците и европейците. Българският президент е зациклил на „хибридна война”, но въпреки всичко той също говори за война. След атентатите вестник „Паризиен”, известен с близките си връзки с тайните служби, излезе със заглавие „Този път това е война!”. Войната е като смокинов лист за провала на политиците. А терорът остава за всички останали.