Отново Лондон. Отново автомобил се врязва в пешеходци на мост. Този път на Лондон Бридж. Отново от колата излизат озверели ислямисти и убиват хора с ножове. Този път обаче в района на Бъроу маркет. Сега жертвите са само 7, а ранените 48. Лондонската полиция въздъхва с облекчение. Жертвите са по-малко отколкото в Манчестър. Това, което се случва вече не е толкова ужасяващо. То е ежедневие. Подобен сценарий вече беше проигран в Лондон, но на друг мост. А преди това във Франция и в Германия. Това е двадесет и седмия поред терористичен акт в Англия. Тереза Мей откровено каза на лондончани: „Този акт означава, че терористичните атаки не само са възможни, но вече са неизбежни.“ Войната отдавна е обявена. Управляващите заемат героични пози и обградени от въоръжени до зъби охранители декламират обичайните си мантри. За пореден път ще чуем, както заяви и Тереза Мей, че „те нанесоха удар в самото сърце на столицата“, „нашите мисли са с тези, които бяха засегнати от тези ужасни събития“. А „потомственият“ британец, кмет на Лондон, заяви: „Няма да позволим терористите да ни уплашат. Ще им дадем достоен отговор (каквото и да означава това)“. За да успокои гражданите на Лондон, той допълни: „Няма причина да бъдем обезпокоени“. Вероятно е имал предвид „незначителния“ брой жертви в сравнение с тези в Манчестър.
Всички световни политици също заговориха в един глас, че „скърбят заедно с близките на жертвите“, че терористите „няма да ни уплашат“, че „ще получат достоен отговор“. Единствено Тръмп си позволи да отбележи, че трябва да сложим край на политкоректността и да поведем война с терора, като предупреди, че „ако не станем по-умни, всичко ще става само по-лошо“. След шока хората отново ще засипят с цветя мястото на атентата, ще палят свещи, ще слагат играчки, а музикални звезди ще изнасят безплатни концерти, по скоро като лични пиар мероприятия, отколкото от състрадание към жертвите на тероризма. И така нататък до следващата касапница.
Лидерите на Европейския съюз се боят да погледнат истината в очите. А те самите пуснаха терористите в европейския дом. Никой от тях не говори кой създаде и подкрепяше „Ал-Кайда“. Никой не споменава кой създаде, а и до ден днешен финансира и въоръжава Ислямска държава. Никой не пита Тръмп, защо сключва оръжейни сделки с най-големия спонсор на тази терористична организация. Никой не вдига глас срещу настояването на Джордж Сорос Европа да приеме милиони ислямски емигранти. Никой не задава въпроса защо Google не спре радикалните ислямски сайтове. Вероятно днешните убийци са били в зоната на наблюдение на английските специални служби, както под такова наблюдение са били и предишните терористи. Но наложеният мултикултурен модел не им позволява да реагират на ислямския екстремизъм. Нещо повече, напоследък се въведе квалификацията „радикализирал се мюсюлманин“, нещо като смекчаващо вината обстоятелство. Като че ли тези хора лично не носят вина, не разбират значението на деянията си. Като че ли някой друг контролира съзнанието им, а те действат като роботи, без да осъзнават какво вършат. Едва ли на някой европейски съдия ще му мине през ума да гледа благосклонно на един „радикализирал се християнин“, извършил убийство. Днес дори някой да има желание да бъдат екстрадирани тези хора, вече е много късно. Не могат да бъдат екстрадирани всички. В европейските градове съществува паралелна реалност, в която представителите на закона предпочитат да не навлизат. Там вместо решения на съда, има решения на ислямските молли. А в множеството джамии се дават указания как да се унищожават неверниците. А неверниците сме ние, европейците. В Германия вече има цели малки градове, в които не може да срещнеш гeрманци. По улиците се движат автомобили, от които се разнася гръмка източна музика. В кафенетата седят мъже с черни бради и пушат наргилета. На европейските жени се гледа като на сексуален дивеч. Надеждите за интеграция на тези хора, капсулирали се в собствени анклави и психологически обработвани от своите духовници, които неистово мразят европейските си домакини, са химера. Статистиката сочи, че в Евросъюза живеят над 16 милиона мюсюлмани. Най-големите общности са в Германия (4.8 млн. човека, 5.8% от населението), във Франция (4.7 млн., 7.5% от населението) и във Великобритания (3 млн., 4.8%). А след знаменитото преселение на народите по покана на Меркел през 2015 г., както съобщи президентът на Евросъюза Доналд Туск, в Европа са пристигнали официално още 1.5 млн. емигранти, без да се броят незаконно влезлите в съюза. Прогнозите на аналитиците сочат, че поради демографския взрив в арабските страни, Африка и Турция и очакваното влошаване на условията на живот в тези страни, в Европа ще нахлуе нова голяма вълна от бежанци, като основната част от тях ще се установят в европейските столици. Сега в Париж живеят повече от 1.7 млн. мюсюлмани, а в Лондон около 1 милион. Но в някои европейски градове мюсюлманското население вече взима застрашаващи размери. Така например в Амстердам мюсюлманите са 14% от населението, в Антверпен – 16.9%, в Брюксел – 26%, в Бирмингам – 26.9%, в Марсилия – 25%, в Стокхолм – 20%, в Кьолн – 12%, а в Малмьо – 34%. Безспорно не всички мюсюлмани са радикални. Но такива са много. Те са добре обучени и въоръжени. Техните мрежи са оплели всички европейски страни и полицейските органи добре знаят това. Не е тайна, че бежанските лагери са инкубатори на радикални ислямисти. Там те се вербоват и обучават. Там получават инструкциите си за терористични актове.
Катар и Саудитска Арабия щедро финансират и въоръжават бъдещите бойци на джихада. Обаче европейските институции мълчат. Управляващите партии в европейските държави мълчат. Всички си дават вид, че нищо особено не се случва. Тези дни например във всички френски медии беше разгласена телеграма на Ислямска държава, изпратена до френското правителство. В нея се поставяше ултиматум на осем страници, в който между другото се казва: „Незабавно да бъдат прекратени бомбардировките над Ислямска държава и френските войски да напуснат всички мюсюлмански страни. Незабавно да бъдат освободени всички осъдени по обвинения в тероризъм. Незабавно да бъде разрешено на всички мюсюлмани, които желаят свободно да напуснат Франция с цел да живеят и да воюват в Ислямска държава свободно да заминат“.
Ако тези условия не бъдат изпълнени, „ние ще разрушим френската държава, защото тя се опитва да разруши Ислямска държава“. Ултиматума обяснява също така как именно ще бъде разрушена Франция: „С автомобили с взрив, с автомобили, премазващи събрали се групи от хора. С убийства на полицаи. Бъдещето на французите ще стане още по-разрушително и ужасно“. Политкоректно, нали? Обаче западните лидери не знаят какво да правят. Те са безпомощни пред врага в собствения си дом. Те предпочитат да отклонят вниманието на гражданите си към фиктивната „руска заплаха“, макар че поне до момента все още не са се досетили да припишат на Путин убийството на някой французин лично. Те се правят, че не забелязват как червената линия вече е достигната. Ако елитите не започнат да действат, Европейският съюз може да бъде изправен пред много по-кръвопролитни граждански войни, отколкото тези в арабския свят. Другата алтернатива е европейската цивилизация да бъде удавена от ислямския потоп.