Делата за корупционни и длъжностни престъпления срещу магистрати и висши държавници най-често приключват с условни или с оправдателни присъди, а сред мотивите намират място абсурдни правни конструкции. Един от съдийските шедьоври гласи, че „един областен управител не е длъжен да познава разпоредбите на българската Конституция”. Срещат се и мотиви като малозначителност на щета от 365 358.86 лева или цяла резиденция с 2766 кв. м. разгъната застроена площ и с 5000 кв. м. парк да не бъде оценена като имот, а като... строителен материал.

Всички тези случаи фигурират в доклад, дискутиран в Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет. Една от неправителствените организации в състава на съвета – Асоциация „Форум”, представи преглед на решенията по 15 знакови дела срещу магистрати и високопоставени държавни служители, приключили след 2014 г. На фона на малкото подобни дела, стигнали до съдебна фаза, тези приключили процеси представляват значим дял. „Един от най-важните изводи е, че този вид дела са твърде малко, както и това, че те обикновено завършват с оправдателни или с условни присъди”, коментира Мария Карагьозова, председател на Асоциация „Форум” и на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет. Наблюдават се напълно противоречиви решения на различни съдебни инстанции, игнориране на данни от специални разузнавателни средства и свидетелски показания на обвинението. Впечатляващи е и продължителността на делата – между 5 и 12 години. „Колкото повече се бави делото в съдебна фаза, толкова по-леки са постановените присъди”, забелязва Карагьозова.

Всъщност обществото рядко научава какъв е изхода от делата срещу длъжностни лица като министри, кметове, магистрати. Още по-слабо е информирано за съдържанието на делата и с какви мотиви подсъдимите са били оправдани или им е била наложена само условна присъда. Обикновено широко се разгласява само началото на тези разследвания, като се обсъжда главно работата на прокуратурата. Почти никога досега обаче не са дискутирани публично решенията на съда и особено мотивите на магистратите. Ако изобщо се съобщава за тях в пресата, то е с телеграмно известие. Причините за това се коренят в отколешното виждане, че съдебните актове не следва да се обсъждат, а само да се изпълняват. С мотивите на съда несъмнено трябва да се борави внимателно, но в същото време е важно общественият разговор да започне, защото докладът на Гражданския съвет към ВСС поставя сериозни въпроси за българското правораздаване. Тук трябва да се посочи, че Европейският съд по правата на човека в редица свои решения (например делото „Гардиън” срещу Великобритания”) подчертава, че в едно демократично общество гражданите имат право да коментират и да критикуват правораздаването и длъжностните лица, участващи в него, като границите на приемливата критика по отношение на държавните служители при упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.

Ето част от наблюдаваните дела с едни от най-парадоксалните съдебни мотиви по влезлите в сила решения:

 * Сигурно си спомняте нашумялото дело „Батко и братко” срещу бившия изпълнителен директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев. При неговото управление фондът сключва 8 договори с фирми на братята му Бойко и Емил Георгиеви за над 38 млн. лв. Разразилият се през 2008 г. скандал доведе до решението на Европейската комисия да спре стотици милиони евро за България по програмите ИСПА и ФАР. През 2016 г. Веселин Георгиев е окончателно оправдан. И трите съдебни инстанции са приели, че не подсъдимият е възлагал на фирмите на собствените си братя обществени поръчки за ремонт на пътища, а това правели директорите на местните управления, поради което Георгиев не трябвало да носи наказателна отговорност за чужди действия. В тези съдебни актове изобщо липсва обсъждане на факта, че въпросните директори са били в служебна зависимост от подсъдимия и са били съвсем наясно с това чии са фирмите, класирани на първо място в процедурите на обществени поръчки.

* След диаметрално противоположни решения на различните инстанции, в крайна сметка бившият съдия от Окръжен съд – Велико Търново Славчо Петков през 2016 г. получава ефективна присъда от 4 г. затвор и става едва вторият магистрат, който отива зад решетките за търговия с влияние. Той е осъден за вземане на 16 000 лв. подкуп през 2010 г. след оплакване, че изнудва петима подсъдими за кражба на 10 тона нафта. Свидетел на обвинението твърди, че магистратът е взел подкупа с обещание да „оправи нещата”, но самият Петков заявява, че въпросният свидетел всъщност му връщал пари, които той му дал назаем. Прави впечатление, че обяснението е абсолютно идентично с това на друг подсъдим съдия – Николай Стефанов от Районен съд в Русе, осъден на 3 г. условно за подобно престъпление. Има и други любопитни сходства. И в случая със съдия Стефанов, и в делото срещу колегата му Петков, се появяват свидетели на защитата, които заявяват, че не вярват на твърденията за поискан подкуп от магистратите, а смятат, че това просто било начин те да се снабдят с парични средства. На подобни приказки се „връзват” цели съдебни състави, които издават оправдателни присъди, преди делата да попаднат на последна инстанция във Върховния касационен съд. В окончателното си решение по случая със Славчо Петков ВКС е посочил буквално следното: „Въззивният съд е приел фактически положения, които почти буквално отразяват обясненията на подсъдимия така, както те са възпроизведени в мотивите на първостепенния съдебен акт, включително и с допуснатите технически грешки”.

* Бившият кмет на Велико Търново Румен Рашев, който управлява три мандата, е оправдан от ВКС през 2016 г. заедно с главния архитект на общината Елена Абаджиева, след като делото срещу тях обикаля няколко години из различни съдебни инстанции и градове в страната. През 2009 г. Рашев е обвинен, че е превишил правата си при конкурс за строеж в квартал „Колю Фичето”, извършен от частната фирма „Илстрой”, на която общината предоставила общински терен за изграждане на тенискортове. Впоследствие до кортовете изникнал 8-етажен жилищен блок, без за това да има решение на Общинския съвет и без инвеститорът да е платил право на строеж на общината. Според обвинението набавената за фирмата облага, респективно – щета за общината, е в размер на 423 489,60 лв. През април 2011 г. Великотърновският окръжен съд признава подсъдимия Рашев за виновен и му налага 2 г. условна присъда, а Абаджиева е оправдана. На втора инстанция Великотърновският апелативен съд постановява ефективна присъда от по 3 г. затвор и за двамата. Година по-късно обаче ВКС отменя изцяло присъдите и връща делото за ново разглеждане. След отвод на всички съдии от Великотърновския апелативен съд поради близки отношения с кмета и с главния архитект, делото е изпратено в Пловдивския апелативен съд, където се гледа два пъти. Там решението отново е 2 г. условно за великотърновския кмет и оправдателна присъда за бившата главна архитектка. И това решение е отменено впоследствие от ВКС, който напълно оправдава Рашев и Абаджиева. Доводите на върховните магистрати са, че не били налице достатъчно доказателства, че с допуснатите нарушения на законите от длъжностните лица се цели облагодетелстването на частното търговско дружество и че тези действия са извършени умишлено. За да стигне до този извод ВКС приел за недостоверни всички показания на свидетелите на обвинението, тъй като те били общински съветници – политически противници на кмета. Същевременно съдът е приел за изцяло достоверни показанията на свидетелите на защитата, въпреки че те били общински служители и други лица, близки до подсъдимите. Игнорирани са и доказателствата за близките отношения между кмета и строителя, датиращи от началото на 90-те години, в резултат на които Рашев и членове на неговото семейство се сдобили с три жилища на много изгодни цени в сгради, построени от същия строител. Не са взети предвид и писмени доказателства за редица други случаи, в които кметът допускал нарушения на различни закони, за да облагодетелства въпросния предприемач. Отхвърлени са и събраните чрез СРС доказателства за близките отношения между двамата. При повторното разглеждане на делото от Апелативния съд – Пловдив магистратите стигат до извода, че всъщност за общината не била настъпила никаква вреда, въпреки че строителната фирма нито е заплатила право на строеж, нито общината е получила обезщетение в построената сграда. Даже напротив – апелативните съдии решават, че са налице ползи за общината, тъй като гражданите, които си купили жилища в незаконно построената сграда, плащат такса смет и местен данък. А окончателното решение ВКС всъщност потвърждава, че незаконното строителство може да се тълкува и като общественополезно! За капак на всичко бившият кмет на Велико Търново успява да осъди прокуратурата за нанесени му неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., тъй като се почувствал обиден от разпространяването на термина „моделът „Рашев”.

 * Само условна присъда от 3 години, след няколко обрата на съдебните решения, получава и бившата областна управителка на Русе Мария Димова заради заменката на бившата резиденция на Тодор Живков в лесопарка „Липник” край града. Тя е харизана през 2009 г. на покойния бизнесмен Михаил Михов - Мишо Бирата срещу пет апартамента. Сделката е от вида „кон за кокошка” и ощетява държавата с над 647 000 лева. Димова подписва замяна на сгради с 2766 кв. м. разгъната застроена площ и 5000 кв. м. парк, които реално стрували 1 032 800 лв., за апартаменти на обща стойност 385 200 лв. Според обвинението малко след това присвоила мебели и вещи от резиденцията за над 22 000 лв., които нейни подчинени бракували. Първоначално на Димова са повдигнати обвинения за престъпление по служба, за сключване на неизгодна сделка, за подбудителство към даване на невярно заключение и за длъжностно присвояване. Заедно с нея са обвинени още пет служители за помагачество, а също и лицензирана оценителка за съставяне на невярно експертно заключение. За 3 години съдебната сага преминава през всички инстанции. Първоначално Димова е оправдана от Окръжния съд в Русе, а след това и от Великотърновския апелативен съд, но когато присъдата стига до ВКС, делото е върнато за ново разглеждане. По казуса се произнася и втори състав на Апелативния съд. Така за по-малко от една година обвиняемите първо са оправдани, а после са осъдени, но не ефективно. Когато делото стига за първи път до ВКС, той намира странни мотиви в решенията на предишните инстанции. Като например твърдението, че един областен управител не бил длъжен да познава разпоредбите на Конституцията. „Въззивният съд не е изложил никакви съображения поради какви причини приема, че цитираните от него нормативни актове, включително и Конституцията на Република България, не могат да бъдат източник на задължения на Областен управител като орган на власт и длъжностно лице. Конституцията не е пожелание, а действащо право”, пишат в решението си върховните съдии. В мотивите на колегите си те намират също показания на несъществуващ по делото свидетел и обяснения на несъществуващ подсъдим. Окръжният съд в Русе е направил и други абсурдно звучащи изводи. Понеже не били открити строителните книжа за изградената през 70-те години резиденция, то сградите ѝ следвало да се оценяват само като строителен материал (тухли втора употреба). Както и че областният управител не бил автор на подписваните от него документи, тъй като... технически те били изписвани от други служители.

В сравнение с делата за криминални деяния като кражби, грабежи, убийства, разпространение на наркотици и пр., в процесите за длъжностни и корупционни престъпления постановените оправдателни присъди са много по-голям процент, отбелязва докладът на Асоциация „Форум”. Освен това много по-голяма част от корупционните дела се връщат на прокуратурата за доразследване. Съдебната фаза на процесите обикновено продължава минимум 4-5 години, но понякога дори до 7-8 години и съдът отчита дългия период като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия, автоматично водещо до налагането на условно наказание. Сред останалите констатации са, че делата многократно се отлагат поради удобно разболяване на подсъдим, негов адвокат или поради извънредната ангажираност на защитата. Когато подсъдим за подкуп е магистрат, защитната версия често е една и съща – не се получава подкуп, а се връщат дадени на заем пари, при което съдията се явява „натопен” от своя длъжник. Въпреки баналността на версията за заема, винаги се намират съдебни състави, които да ѝ повярват и да я използват като мотив за оправдаването на своя колега.

Когато оправдания или твърдения като това, че „областният управител не е длъжен да познава Конституцията” стават повтарящи се мотиви за решения на съда, това е знак за тревога и заслужава задълбочен анализ и ефективни мерки. Противоречивата съдебната практика по антикорупционните дела безспорно е проблем от обществена значимост. А разгледаният в Гражданския съвет на ВСС доклад е първи опит той да се постави в дневния ред на правосъдната система.