Технологията ДОСТ

Всичко коз: пари, религия, бедност и националистическа идеология

Още от същото. Така видяха равносметката от вота за 44-тото народно събрание мнозина. Голямата разлика с предишни избори обаче е налице. Казва се ДОСТ. Наскоро създадено образувание, което не влезе в новия парламент, но още дълго ще хвърля сянката си не само върху вътрешната, но и върху външната политика и върху отношенията между България и Турция. Изключеният от ДПС Лютви Местан и Орхан Исмаилов, председател на Народна партия „Свобода и достойнство”, доскоро част от Реформаторския блок, нарекоха своето обединение „Приятели”. Резултатът, включително от техните действия, е, че отношенията между България и Турция отдавна не са били по-напрегнати. Безпрецедентна намеса на Анкара в българските избори, включваща открита агитация от посланик Сюлейман Гьокче и мощна пропаганда сред българските изселници в Турция, доведе до ответни действия като експулсиране на турски граждани от ДАНС. Някои хора в българските институции се опитваха да си вършат работата, но други се държаха като служители на източнорумелийска милиция. Има ли учудени, че турската държавна информационна агенция нарече Република България „бивша османска провинция”? Разпалиха се националистически страсти, ескалирали до опити за блокада на границата и спиране на автобуси с гласоподаватели от активисти на партии, участници в изборите. Събитията несъмнено се отразиха върху кампанията и резултатите, засенчвайки ред други въпроси, включително социалните проблеми на българските граждани. Ако бившият учител Лютви Местан не беше мюсюлманин, той можеше успешно да преподава в някой йезуитски лицей. Представящият се за български политик, който има опит не само в тясното общуване, но и в нощуването в чужди посолства, изнесе поредица уроци по лицемерие. Опакова неоосманизма в „евроатлантизъм”, а боба и лещата, които ДОСТ раздаваше на избирателите, в борба за демокрация и „честни и свободни избори”. Привлече немалко идеалисти, разочаровани от ДПС, за да възроди някои от най-отблъскващите практики на движението. В стремежа си да се представи за по-атлантик от папата и за най-правоверен борец с комунизма Местан забрави целувката със Станишев и поднесе венец пред бюст на човек, известен не само с антикомунизма си, но и с националсоциалистически и антисемитски възгледи. Което, разбира се, не му попречи да обвинява български институции в мълчаливо съгласие с „прояви на брутален фашизъм”, „шовинизъм” и да осъжда „националсоциалистическата агресия”. Върху какво избуя ДОСТ, кои фактори му помогнаха и какво мотивира 100 479 избиратели да предпочетат формацията на Местан и Исмаилов? Опитахме се да потърсим отговора на тези въпроси далеч от София. Попаднахме и на места, където човек и без да е националист, неволно си спомня думите на Хайтов: „Загубим ли България, загубили сме всичко”.

1. Tънки сметки добри неприятели

В следобеда на 15 март активисти на БСП в Кърджали раздават агитационни материали пред партийния си клуб. Докато на сергията няма клиенти, двама от мъжете разговарят помежду си на турски. По тротоара приближава възрастен човек. „Рашон, бюлетина номер он!”, сочи с думи и с пръсти известният активист на БСП Назми Мюмюн. Любезна усмивка е застинала върху лицето му и след като Рашо (Рашид) отминава, но като че ли е някак по задължение. „Каква е тази листа без нито един турчин...”, казва тихо Мюмюн и сочи към събеседника си: „Да бяха сложили барем Иван Турчина, пак щеше да е файда!”. Иван Турчина, с когото разговаря на турски, всъщност е българин.

Председател е на организацията на БСП в близката община Черноочене. Организация – силно казано, ядката е от няколко човека. Иван Стойков е роден и живее в единственото християнско село в общината – почти обезлюденото Пчеларово. Дълги години е бил директор на гимназията в Черноочене. „През Възродителния процес за малко щяха да ме пратят в Белене, защото съм говорел на турски”, смее се Стойков и разказва, че местните го имат за свой, неведнъж е канен да се присъедини към ДПС, а сега и към ДОСТ, тъй като турците ценят грамотните хора. Учителят споделя, че десетина дни преди изборите страстите в общината са нажежени, агитатори на двете партии по цял ден хвърчат из селата, ругаят се и се заканват едни на други, където се срещнат, пропагандните материали на противника се унищожават безмилостно. Не свалят само плакатите на БСП. Дали наистина от уважение към Иван, както твърди той, или поради факта, че партията му не представлява никаква конкуренция? На 26 март в Черноочене с бюлетина „номер он” (номер десет) гласуваха 143 избиратели, или 2% от всички, ДПС получи 3808 гласа, а ДОСТ – 1174. В контраст с апатията в други градове на страната десетина дни преди вота усещането в Кърджали е като за предстояща мобилизация. Плакатната война е свирепа, „тапицерията” на главните улици се сменя с часове, препълнените клубове на ДПС и ДОСТ изглеждат буквално като щабове, в които постоянно влизат и излизат мъже с тревожен

вид. По улиците кръстосват агитационни автомобили и сякаш всеки момент от ретранслаторите им ще прозвучи познатото от филмите „Внимание, внимание!”. От всеки ъгъл те гледа Ахмед Доган или Лютви Местан. Първият зове „Да спасим България!”, другият ще прави хората „свободни и достойни”, сякаш са поробени от някого. Спецполицаи с камуфлажни униформи спират и проверяват микробус на ДОСТ на централна улица. Предните вечери той е озвучавал града с маане, разконспирирано от будни кърджалийци като османски марш. От БСП отговарят с „Петко льо, капитанине...”. В свободното си време всеки втори кърджалиец е стратег. Правят се прогнози, връзват се басове – тази партия можела да вземе 20 хиляди, онази със сигурност щяла да падне под 14 000, колкото имала преди, трета пък нямала да стигне и 10 хиляди... Всяко число под това и всеки глас поотделно нямат никакво значение. Какво тук значи някаква си личност? „Тук водим битка за целостта на България – заявява вечерта на среща в позападналия Дом на културата водачът на листата на БСП Александър Симов. – ДОСТ е вирус, това е партия на истинската провокация, която трябва да получи отпор. В София това не се разбира, но трябва да дойдеш в Кърджали, за да усетиш вкуса на истинската битка. Другото са дребни битки, тази е голямата!” В кампанията си Симов се фокусира върху партията на Местан и Ердоган, наричайки я „истинският противник”, а всички останали – „опоненти”. Предварително отписван от сметките, сладкодумният журналист изненадващо спечели място в парламента, макар БСП да взе около 500 гласа по-малко, отколкото в аналогичната кампания през 2013 г. По ирония на съдбата това стана именно заради гласовете, които ДОСТ отклони от ДПС, и така лиши движението от четвърти мандат в Кърджалийско. За опитните изборджии ефектът не беше съвсем неочакван. Макар в официалните си изяви партиите да се разграничаваха от ДОСТ и да осъждаха намесата на Турция в българските избори, в лични разговори можеше да се чуе и друго. Дори социалисти си правеха сметки ДПС да се пропука под напора на ДОСТ, да загуби една четвърт от гласовете си и така един мандат да се освободи и да се завърти в рулетката на системата „Хеър-Ниймайер”. Всички партии в Кърджали се надяваха той да тупне при тях. В други части на България има поговорка: „Я че си извадим окото, та да има тъща ми кьорав зет!”.

2. Какво има в торбичките на Местан

Въпреки че остана извън парламента с 2,94% от вота на всички гласували, в Кърджалийско ДОСТ се доближи до най-високите прогнози за представянето на формацията. На практика за нея е гласувал всеки трети досегашен избирател на ДПС. Макар и да не спечели в нито една община в региона, ДОСТ се оказа първа сила в 21 населени места. Представянето й варира от 35% в Джебел (където кметува един от основателите на партията Бахри Юмер) и 30% в Кирково и Момчилград до 20% в Черноочене, 18% в Кърджали и Крумовград. Под очакванията ДОСТ се представи в Ардино, където за формацията гласуваха 13%. Общо за района ДОСТ получи 18 718 гласа. По изчисления на ДПС над половината от тези избиратели са пристигнали с автобусите от Турция. Те превозиха общо към 15 хиляди изселници, но около една трета от тях вероятно са подкрепили движението, което предизвика скандал в деня след вота. Един от превозвачите отказа да изпълни ангажиментите си и да върне безплатно жители на общините Чорлу и Текирдаг (градове в европейската част на Турция, които подкрепят опозицията срещу Ердоган). Оказало се, че в тамошните секции е спечелило ДПС, което навлякло подозрения и върху пътувалите за България. Мнозина от дошлите с автобусите са били съблазнени и от агитация, че ще могат да си накупят евтини храни, а митничарите ще си затварят очите. Обещавано е, че ще могат да пренесат до 20 кг месо на човек. У нас то е два пъти по-евтино, а Турция защитава собственото си производство и строго ограничава куфарната търговия с храни и напитки. Освен на „тежкия механизиран корпус” ДОСТ разчитаха и на лека „мотобригада”. Доста преди изборния ден из улиците на Кърджали и по хотелите в околността можеха да се видят много автомобили с турска регистрация. „Отпускари”, шегуваха се местните. Публична тайна беше за какви отпускари по никое време става въпрос: чиновници на държавна работа в Турция бяха командировани в „отпуск” да агитират роднините си в България. Според запознати турските служби много добре са проучили от кои населени места произхождат семействата им и колко са роднините им от общия брой избиратели. Ако селото е примерно с 300 жители, отпускарят е получил поръчение да проагитира 40-50. Командированият е предупреден, че после ще се следи за изпълнението на задачата по официалните изборни протоколи. В Турция държавната работа е престижна и високоплатена, заплатата позволява да издържаш семейството си. Малцина биха рискували да я загубят. Какво още се крие зад стоте хиляди гласа, които ДОСТ получи в национален мащаб? За постигането им има най-малко четири основни причини: пари, бедност, религия и националистическа идеология. Финансовата причина ще посочим на първо място, защото кампанията на ДОСТ видимо блестеше в това отношение и вероятно се отрази в много висока степен върху крайния резултат. Но хората, които подобна мотивация привлече в различни точки на страната, едва ли са последователите, които Ердоган би се радвал да види в България – верни и стабилни в убежденията си. В дните преди изборите из Кърджали се носеха легенди за средствата, с които разполагат, хората на Местан. Цитираха се хвалби на достаджии, че не се притесняват от никакви проверки на микробусите, освен ако не са за произход на средствата, които могат да бъдат открити в тях. Част от финансовия поток излезе наяве след полицейска акция на 5 март в склад за търговия на едро в кърджалийския квартал „Студен кладенец”. Там бяха открити над 400 готови пакета с ориз, боб, леща, брашно, макарони, олио, сол, захар и др., брандирани с логото на „Демократи за отговорност, справедливост и толерантност” и номера им в изборната бюлетина. Част от тях били на рампата, други, натоварени на микробус и приготвени за „дистрибуция”. Според електронното издание „24 Родопи” такива пакети са били раздавани предната вечер пред ресторант „Ориентал” в квартал „Възрожденци”. Впоследствие се разчу, че торбичките са част от схема, разработена за цялата страна и изпробвана още през февруари за частичните кметски избори в град Глоджево, Разградско, където кандидатът на ДПС спечели с малка разлика на балотажа срещу претендент от ДОСТ. Пак според „24 Родопи” разкритието в склада е предизвикало вътрешен смут и обвинения в редиците на обединението, тъй като се оказало, че спонсори от Турция отпускат по 16 евро на торбичка, а в пакетите имало продукти само за 12 лева и 85 стотинки. Единственото хубаво в цялата работа е, че половината пари

изчезват и не отиват по предназначение, коментираха запознати със ситуацията. В тази връзка из кърджалийските кафенета можеше да се чуе и друга интересна история: общинските координатори на ДОСТ били свикани, за да получат средства за консумативи на клубовете, активистите чули, че от централата отпуснали 7000 евро за областта, но като си обменили информация на кой колко е дадено, се оказало, че са разпределени едва... 4000 евро. На много места обаче истинските клубове на ДОСТ са били джамиите. Връзката на имамите с предизборната кампания на обединението е трудно проследима за външен човек. Но токсичната амалгама между религия и политика е видна по редица косвени признаци и уж откъслечни факти и събития. Едва ли е случайно, че в двете най-силни области на ДОСТ – Кърджалийска и Бургаска, партийните структури са създавани от духовници. А също и че формацията получи доста високи резултати в отдалечени селища, в които почти единствената форма на социален живот е посещението в религиозния храм. В Източните Родопи листата на ДОСТ поведе 39-годишният Шабанали Ахмед, възпитаник на Мюсюлманското училище в Момчилград, стипендиант на Главното мюфтийство в университет в Кралство Йордания, завършил и Факултета по теология в Университета „Селчук” в турския град Коня. В Източна Стара планина ДОСТ постигна

високи резултати главно в общините Айтос и Руен, където в продължение на година организациите са изграждани от друг кадър на Главното мюфтийство и местен ексдепутат – 41-годишния бивш главен секретар на религиозната институция Хюсеин Хафъзов (на тези избори той беше пратен за водач в Смолян и Благоевград). При посещенията си на различни възпоменателни събития в страната лидерът на ДОСТ Лютви Местан неведнъж беше ескортиран както от посланика на Турция Сюлейман Гьокче, така и от главния мюфтия Мустафа Алиш. Едва отскоро започна да се обръща внимание на факта, че не българската, а турската държава е основният спомоществовател на мюсюлманското изповедание у нас. Процесът се засилва с идването на власт на партията на Ердоган в Анкара, когато Дианетът – турското министерство за мюсюлманското вероизповедание, се превръща в ключова институция във вътрешно- и външнополитическия живот на страната. Ведомството започва да играе и роля на нещо като „министерство за турците и мюсюлманите в чужбина”, персоналът му достига 130 000 служители, а бюджетът скача от 325 милиона на 2,5 милиарда долара. У нас субсидиите се разпределят чрез дъщерната му фондация „Дианет вакфъ”. Една от големите й инвестиции е новата сграда на средното мюсюлманско училище в Момчилград за 4,7 милиона лева. Говорителят на Главното мюфтийство Джелал Фаик наскоро обяви, че официалната помощ от Дианета е 2 милиона лева годишно. Според запознати това е много малка част от реалните постъпления от Турция, а повечето не излизат на светло. Изискването на границата да се декларират суми над 10 000 евро, както и да се посочат произходът и предназначението им, лесно се заобикаля: съответният духовник кани свои познати да пият кафе в Одрин, заминават с няколко коли. Българските служби имат подозрения за истинската цел на посещението и на връщане извършват проверка на границата за недекларирани суми – оказват се по 9990 евро на човек, законът не е нарушен. Осигурени са прилични бонуси за религиозни дейности. „В района има хора в отчайващо положение, които нямат възможност да стигнат дори до съседното село. За тях единственият голям човек, който може да ги напътства и наставлява, е ходжата. Как, мислите, ще постъпи човек, когато чуе предупреждение: „Ако не слушаш какво ти говоря, няма да те погреба, когато умреш!”, казва журналистът и издател на „24 Родопи” Илхан Андай. Вещият познавач на кърджалийската политика е категоричен, че имами са играли особено важна роля на тези избори. Макар и да не е от най-голямо значение, идейният фактор също е налице – сред българските мюсюлмани има и хора, на които политиката на Ердоган просто им харесва. Представете си млад човек от родопско село с неособено широки житейски и професионални перспективи. И ако възрастният слуша какво му приказва ходжата, то младежът по цял ден търка монитора на смартфона си. И тук много зависи от приятелите му във Фейсбук и от роднините в Турция какво ще види на него. Може да попадне на критични материали за състоянието на турското общество, за все по-контролираната демокрация, измествана от корпокрацията на Ердоган, за препълнените затвори, за уволнените хиляди държавни служители и университетски преподаватели, за сринатите от армията градове, населени с кюрди.

Но може да види и строителния размах на Ердоган и да цъка с език. От роднини в Турция пък нашият младеж е дочул, че добрите пенсии там са достигали по 400-500 евро, докато дядо му тук получава двойно по-малко. Останалото е въпрос на размисъл и на анализ с по-сложни връзки, които предполагат добро образование и критична мисъл. Къде се насърчават те у нас? Всъщност и Турция, и България следват сходен икономически модел, който е твърде далеч от традиционната европейска социална държава. При все това между двете общества има и голяма разлика. В турското функциите на слабата социална система се поемат от семейството и рода, а у нас и това липсва – или хората ги няма, или са се затворили в себе си. Социалните амортисьори са извадени от обществения механизъм или не работят. Ако някъде се хлъзнеш или стъпиш на криво, няма какво да притъпи удара – тупваш право на земята.

Признание за сбърканите цели на националното развитие дойде в кампанията от неочаквано място. „Развитието на общественото съзнание и самосъзнание, и в частност на националното самосъзнание, не беше проектирано върху динамиката на националните интереси”, написа лидерът на ДПС Ахмед Доган в обръщение към избирателите под прочувственото заглавие „Една земя ни е родила, една земя ни храни, утешава и развива”. Сред причините за високата цена, която сме платили „с нисък стандарт, бедност и шантав популизъм”, Доган видя липсата на консенсус по основните приоритети на страната и хаотичната смяна на елитите. Но въпреки редица верни констатации в обръщението му малко повече самокритичност нямаше да е излишна. Защото, ако имаше съгласие за нещо в българския елит, то това беше тъкмо неолибералният консенсус, а ДПС беше не само част от него, но и често сред движещите му сили. Към всичко изброено до тук прибавете умората от управлението на ДПС в редица общини и амортизацията на актива на движението. На битово ниво проблемът често може да бъде сведен и до родови и междуличностни съперничества за общински и държавни служби, бизнес претенции, неудовлетворени очаквания и пр. (в община Стамболово, Хасковска област, Местан заложи на загубил поста си бивш заместник-кмет, който му донесе 21% от вота). И ето ви ги като краен резултат гласовете за ДОСТ, които в Кърджалийско са 21,59% от всички (18 780). ДПС взе 44,92% (38 940), ГЕРБ – 16,32% (14 148), а БСП – 9,70% (8409). Силното представяне не само на ДОСТ, но и на ГЕРБ в т.нар. „смесени райони” е един от фактите на последните избори, които останаха на заден план в общата залисия по драмите на софийската градска десница. На практика се оказа, че най-десните райони не са с пощенски код София 1000, а са най-бедните в страната. Там и ДОСТът е сит, и ГЕРБ-ът е цял. Двете партии съжителстват успешно и изтощават ДПС кой с каквото може. Макар в кампанията да споделяше тревоги за етническия мир, Бойко Борисов беше най-мек в оценките си за ДОСТ, упреквайки Местан само за това, че хората му са попрекалили „с автобусите, с маршовете и с риториката, която водят”. 

Зад привидно обтегнатите отношения между двамата политици стои богата история със сюблимни моменти като достлука на ДОСТ с ГЕРБ на президентските избори (уж мечешка услуга, непожелана от Борисов) и включването в листите на Местан на лица като Евгений Михайлов, които доскоро се въртяха около „гражданите за европейско развитие” и славословеха техния лидер. А ако се върнем малко по-назад, ще трябва да си припомним и прословутото кафе, което Местан и Борисов демонстративно пиха насред Кърджали, последвано от свалянето на кабинета „Орешарски” от страна на тогавашния лидер на ДПС, отворило вратите за връщане на ГЕРБ във властта. Бойко Борисов е и българският политик, който най-много е общувал с патрона на ДОСТ Реджеп Тайип Ердоган по разбираеми причини – на двамата се падна да участват в регулирането на кризата с бежанците от Близкия и Средния изток. Турският президент дори беше натоварил българския премиер с куриерска функция към германската канцлерка Ангела Меркел. А Борисов покорно му връщаше политически противници, които бяха забягнали у нас след неуспешния преврат, дори когато това беше в разрез не само с общественото мнение, но и с българските закони. Кризата е заплаха, но кризата е и възможност, обичат да казват икономисти. В случая тя създаде както силни обществени настроения, от които се възползваха политиците във всички страни, така и мощна паралелна икономика, свързана с трафика на хора, стоки и услуги. Азбучна истина е, че големи и трайни канали не могат да съществуват без покровителство в службите и по високите държавни етажи...

При всички положения по отношение на Ердоган Борисов оставя за себе си впечатления на изключително сговорчив политик, който много внимава да не засегне с нещо стопанина на Аксарай. Има община в България, в която всички достлуци се виждат като на една човешка длан. Дори когато националните тенденции се изразяват в местни карикатурни проявления. Мястото се казва Павел баня и се намира в самия географски център на страната, насред Розовата долина. Това е единствената община, в която на 27 март ДОСТ осъмна като първа политическа сила. Успехът стана възможен главно благодарение на гласовете на турчеещи се цигани, силно зависими от местен феодал. С любезното съдействие и на други политически сили, както и на бездействие на правоохранителни органи.

3. Павел баня или Павел сарай?

„Ще се борим за гласовете на всички български граждани, които споделят ценността евроатлантизъм и каузата „демокрация без сараи”. Чака ни един много тежък, брутален сблъсък между политическата кауза и политическия терор”, казва лидерът на ДОСТ Лютви Местан (6.02.2017 г. на пресконференция в БТА). И още: „ДОСТ ще служи на обикновения гражданин, а не на олигархични кръгове. Ще работим за вашата трапеза и няма да се крием в сараи, защото нашите сараи са вашите сърца” (1.02.2017 г. в гр. Главиница). Е, оказа се, че Местан също има сарай, чиито порти са широко отворени за него по всяко време. А освен за обикновения гражданин в сърцето му има място и

поне за един олигарх, феодал или, както искате още го наречете. Мястото е село Александрово, община Павел баня, често давано за пример в интервютата на самия Местан, макар самият той умишлено да избягва думата „бастион”, понеже му навявала аналогии с лексиката на ДПС. Добре, нека да не е бастион – крепост е. Със съответните крепостни селяни, бей и сарай, надвиснал над долината (като в класически роман от българската литература)... В Александрово ДОСТ затвърди успеха си от президентските избори, когато мощно подкрепи кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева и използва случая да преброи избирателите си. Броят им излезе почти същият и на парламентарния вот. ДОСТ спечели с 618 гласа пред БСП с 93, ДПС взе само 64 а ГЕРБ 32. Макар и с по-малка разлика, обединението на Местан и Исмаилов спечели и в съседните села Габарево, Търничени и Манолово. ДОСТ отстъпи на ДПС с незначителна разлика само в Осетеново, но пък победи движението и в с. Тъжа, където начело с лека преднина излезе БСП. Благодарение на секциите в тези села ДОСТ може да се похвали, че има община, в която е първа политическа сила. Въпреки че социалистите спечелиха в град Павел баня, преброяването на протоколите в цялата община показа победа за новата формация, макар и само с дванайсет гласа: 1664 за ДОСТ срещу 1652 за БСП, 1336 за ГЕРБ, 1210 за ДПС, 691 за „Обединени патриоти” и др. Населението на община Павел баня и особено на селата, представлява пъстър етнически букет – тук живеят българи (по селата основно възрастни хора), турци, каракачани и много цигани мюсюлмани. Местните българи ги наричат „новите турци” поради факта, че повечето от тях от двайсетина години се причисляват към турския етнос. Феноменът нито е нов, нито е локален – същите процеси текат в големи квартали на Пазарджик, Пловдив, Нова Загора, Сливен и другаде. Често отхвърляно от всички останали групи в обществото, тотално неравнопоставено на тях по стартови възможности и условия на живот, забравено от държавата и способно да бъде само много евтина и експлоатирана работна ръка в една крайно либерална икономика, това население също иска да се причисли към някаква голяма общност и сила. Поне за самочувствие, че не са ничии хора. Напоследък те виждат в Турция и силата, и държавата. Въпрос с понижена трудност: защо все по-малко виждат нещо подобно в България? Изборните резултати на ДОСТ в община Павел баня са впечатляващи, още повече че са постигнати без нито едно публично политическо събитие – било то среща, дискусия, митинг. Наяве са само партийните плакати и брандираните микробуси, всичко останало е плод на невидими мрежи. В Старозагорска област, към която се числи общината, втора в листата на ДОСТ беше поставена бившата министърка на младежта и спорта, професорката по синтаксис на българския език Мариана Георгиева. Местните даже не са я виждали да се мерне в кампанията. Явно от ДОСТ правилно са преценили, че едва ли нейното красноречие ще е факторът, който ще им

донесе победата в общината, особено пред избиратели, които трудно могат да се подпишат. Затова нека отдадем нужното внимание на човека, който ни гледа от плакатите навсякъде. Иса Бесоолу от с. Александрово: водач на листата, бизнесмен, политик, общински съветник, изпълнител на държавни и общински поръчки, усвоител на фондове, осъждан за склоняване към подкуп на длъжностно лице... На последните местни избори е издигнат от ДПС за кандидат за кмет на Павел баня, не му достигат едва 39 гласа, за да измести сегашния градоначалник Станимир Радевски. За годините от 2003-та насам, когато внезапно забогатява, биографията на Бесоолу е толкова богата, че подлежи на описание само в теленовела. Затова накратко: в негови ръце тук са земята, гората, дивечът, дървата, транспортът, горивата и отчасти... общината. На бея на Павел баня му се носи славата като на най-близкия бизнесмен на Лютви Местан, а местни жители често се затрудняват в преценките кой от двамата е действителният стопанин на феода. Кацнал върху слънчев склон на Средна гора на няколко крачки от Александрово, сараят на Бесоолу предлага величествена гледка към Розовата долина и Стара планина. Зад сградата започва ловен участък от ДЛС „Мазалат” върху над 3000 декара. Естествено, и той е контролиран от вездесъщия бизнесмен, макар официално концесията да се води на фирма, в която няма участие. Автопаркът на фамилията Бесоолу предлага голямо разнообразие и е оценяван от познавачи на над 2 милиона лева. Подобни лимузини и джипове, само че на НСО, често са паркирали край сарая и от тях са слизали държавни мъже. Лидерът на ДОСТ е чест гост в него още от времето, в което е само зам.-председател на ДПС. Но ловецът Местан съвсем не е единственият, за чиито подвизи тук се носят легенди. И съвсем не става дума само за политици от ДПС или ДОСТ. В навечерието на предизборната кампания в сарая се стичат видни представители на местния актив на ДПС, за да припознаят новата партия на стопанина. На страната на Бесоолу преминават селски кметове и шестима от общо осем общински съветници от движението. В сарая се раздават инструкции, агитационни материали, посетителите излизат заредени с... ценности, не само евроатлантически. На една от снимките пред Високата порта в Александрово може да видите в гръб Петър Бояджиев, общински съветник от ДПС и директор местния клон на държавното дружество ПРО-ЕАД, към който спада големия профилакториум в града. Баща му Николай е кмет на павелбанското село Скобелево, бивш полицай, издигнат до директор на сектор „Борба с организираната престъпност” в Казанлък при първото управление на ГЕРБ и добър познайник на местния бей. За ДОСТ и Бесоолу започват да агитират още кметовете на Манолово Мурад Моллаахмед и на Осетеново Гюнай Мехмед, издигнати от ДПС, както и колегата им от Габарево Шукри Юсеин, избраник на ГЕРБ. В групата, разбира се, е и кметът на Александрово Юсеин Караосман (ДПС), който е бивш горски работник на Иса Бесоолу (преди него е кметувал брат му Мехмед Бесоолу). В централата на ДПС приемат действията им като измяна. На предизборна среща в Павел баня лидерът на движението Мустафа Карадайъ заявява: „Искам да цитирам Левски: за онези, които ползват народното невежество, за да сеят омраза и разделение, има само едно наказание. Какво е наказанието?”. Глас от залата отговаря „смърт”, а Карадайъ продължава под овации: „Прав сте. Смърт, смърт и пак смърт!”. А кампанията на ДОСТ започва с... осмомартенски банкети. Доста странно честване на социалистическия празник за солидарност с работещата жена от привърженици на доктрината на Ердоган, в която жената се разглежда не толкова като труженичка, колкото като инкубатор и майка, а равенството й с мъжа се нарича „противоестествено”. Е, жените от Павел баня нямат честта да ги навести посланик Гьокче, който предпочете празника в Кърджали, но за сметка на това кампанията на ДОСТ предлага още изненади. Като например безплатни екскурзии до Одрин или безплатни сюнети – обрязване на мюсюлмански деца, основно циганчета, с допълнителна „помощ” за семейното тържество. Методи, познати досега от арсенала на ДПС. В този район хората на Бесоолу и Местан създават усещането, че са недосегаеми. С наближаването на изборите местни жители започват да публикуват във Фейсбук свои снимки с по три банкноти от 100 лева. Впоследствие ги свалят. Сигурно се чудите защо изобщо са ги качили – толкова ли им е акълът да публикуват нещо, което може да е улика за незаконни практики?! Не, никак не са несъобразителни или наивни. Ефектът е добре преценен, тъй като културата на тези общности включва акта да се похвалиш, което би могло да привлече и други желаещи. В Габарево кръчма, чийто собственик е брат на местен полицай, рекламира ДОСТ. Търсеното внушение: властта е с нас! След подаден сигнал, че в Александрово са доставени торбичките с провизии, полицията пристига след време, достатъчно, камионът да изчезне. Явно някой някого е предупредил. Разбира се, има и служители на реда, които си вършат съвестно работата. Пак в Габарево местният кмет Юсеин заедно с управника на Манолово Моллаахмед са спипани едновременно на две различни улици да разнасят пакетчетата с храна. Освен провизии в тях са подпъхнати и картончета с цифрата 13 – номера на бюлетината на ДОСТ. Габаревският кмет, който наскоро си счупил крака, заявява, че раздава „за хаир”. Демек човекът черпи за оздравяването си. Как прокуратурата да не омекне и да не прекрати проверката по случая? Пък и току-виж Местан я изтълкувал като „политически терор”. „В общината цари пълна анархия по отношение на купуването на гласове. Има ли контрол въобще в тази държава и докога ще продължи това – оплака се в навечерието на изборите пред a-specto местен активист на ДПС. – Тук няма хора, които съзнателно да направят такава грешка да гласуват за Ердоган. Нашите мюсюлмани и депесари държат за народа и за страната си. Между различните етноси досега не е имало дрязги, а сега се насажда омраза и за първи път виждаме такава конфронтация.” Активистът бе категоричен, че партията му няма да използва практики, които биха могли да хвърлят съмнение върху вота. Основна цел на ДПС била да преброи колко избиратели са му верни по идейни мотиви. Два дни преди изборите тръгвам по следите на тези сигнали. Кметът на Габарево липсва на работното си място. Според секретарката на кметството отишъл е в Павел баня. „Далеч съм от района”, заявява самият Юсеин по телефона, а след като разбира по какви въпроси го търся, недоволства, че му развалям почивката, и затваря. В Осетеново директорката на детска градина „Радост” Лиляна Гочева не се притеснява да говори за това, което знае. В последните дни четири деца са спрели да идват заради сюнети. На две от тях родителите им са представили медицински бележки, а бащата на близнаците Ариф и Яшар я е уведомил устно, без да посочва причини. „Таткото каза, че спира децата временно. Попитах защо. Никакъв отговор. След това от други хора разбрах, че е по тези причини. Чувам, че от Турция е дошъл човек да ги обрязва, но не мога да го потвърдя”, казва дългогодишната педагожка. Наблизо е оскъдният дом на семейството на близнаците. Намирам майка им Зюлейха Метин Трохо, на 23 години, която има четири деца. От ДОСТ ли направиха обрязването? „Да”, отговаря жената. След малко се усеща, че може да е изпуснала нещо, което не е за казване, и добавя, че са си платили, но и „ДОСТ много помагат”. Иначе Зюлейха е откровена – операцията станала в Александрово, лекарят бил турчин. Чувала е, че другаде ставало с лазер, ама тук – не.

Часове преди настъпването на деня за размисъл в Осетеново е горещо – асфалтират се улици. Според кмета Гюнай Мехмед ремонтните дейности нямат нищо общо с изборите. Благодарение на общинските съветници от ДПС селото имало 100 хиляди лева бюджет за годината, но 35 хиляди лева от тях са предходен остатък от миналата и ако не се усвоят до дни, трябвало да се връщат. „От ДПС съм, ако ще червата ми да се влачат ей тука... – Мехмед сочи пресния асфалт – ... няма да се откажа. Ако ще да съм последният!” Кметът (може да го видите и на снимка от осмомартенско тържество, организирано от Иса Бесоолу) всячески отклонява въпроси за ДОСТ или отговаря с общи приказки: нова партия са, явяват се за първи път на избори, може и да е за последен. Предпочита да разговаря по комунални въпроси – спретнал е българските гробища и джамията, следват турските гробища, почистил е затлачени отводнителни канали, които не били пипнати, откакто ги направили комунистите. По повод на свършеното Мехмед се оживява и подхвърля, че за 27 години е вторият „комунист” на власт в Осетеново, след като последният си отишъл през 1990 година. Позволявам си да забележа, че днес комунисти в управлението никъде няма, има олигарси. Соча към сарая над съседното село. Кметът предпочита да замълчи и да се прави, че не ме е разбрал. Слушат ни негови съселяни. Знаеш ли кой какво ще донесе до ушите на бея? Ако приемем, че структурата на населението в общината представлява пирамида, Мехмед е в нейната среда. Кметът е тракторист и среден земеделски производител. Силно зависим както по бизнес, така и по общинска линия от единия човек, който е на върха. Под него са пенсионери като бай Георги, когото срещам в Александрово – преживява с малка пенсия и с рента от земята, която е дал... познахте на кого. Бесоолу дава по 15 лева на декар и една голяма бутилка олио. Той е най-големият производител, а и никой от малцината други арендатори не плаща повече. В основата на пирамидата са множество такива като Зюлейха. За тях даже няма и скромен постоянен доход, а и едва ли някога ще имат пенсия. В най-добрия случай тя и мъжът й могат да получат непостоянна и ниско платена работа, обикновено в сивата икономика. И редки бонуси преди избори като сюнети за децата от ДОСТ. На тези избори даже и активни депесари се уплашиха от това, което виждат. Но дали започнаха да им увират главите, че зад успеха на ДОСТ прозират резултатите от десетилетната политика на ДПС на национално и местно равнище – непрекъснато отслабване на държавата, заместването й с олигархични кръгове, концентрация на капиталите, ниски доходи, безпътица за обикновения човек и в крайна сметка емиграция и формиране на маси от силно зависимо, уплашено и лумпенизирано останало население. Идеална среда за подхранване на всякакви национализми. ДПС е партия, от която ще продължи да зависи нещо в България, дано да си е направила изводите. А че политиците от жълтите павета пак не са разбрали нищо, това е повече от ясно, те ще продължат да хранят населението с „морал” и с „евроатлантизъм”. В края на краищата има и хора, на които всичко това им харесва или поне го намират за нормално. Директорката на пощата в Александрово и председател на читалището Радка Георгиева не пести комплименти за влиятелния си съселянин. Ако не бил той да помага, читалището щяло да затвори още утре, земята щяла да запустее, нямало да има субсидии (сякаш те стигат до обикновените хора)... „Последно плати банкета на кукерите в началото на март, после тръгнахме да правим тържество за 8 март, пак дойде и каза: „Аз ще помогна!”.” Георгиева твърди, че в Александрово не е имало безплатни екскурзии до Одрин или поне тя не е чувала за такива. Опитвам се да разбера нещо за тях и в пенсионерския клуб „Еделвайс”. Намирам го затворен, облепен с плакати на ДОСТ – нима всички пенсионери са станали привърженици на новата партия? Все пак срещам жена, която е склонна да приказва, и ето какво споделя: сватята й от съседно село е ходила два пъти на предизборна екскурзия по покана на кмета – близък й е, не можела да му откаже, но все пак няма да гласува за ДОСТ. Пенсионерският клуб пък е облепен, защото дошъл човек, който да подскаже, че Исата може да го разцепи, като изтегли туркините. Това вече направил с осмомартенското тържество. Пенсионерите от „Еделвайс” започнали да събират по 10 лева, когато от името на Бесоолу започнали да ги канят на друг банкет, безплатен. Все пак повечето жени останали в клуба и в селото се състояли две тържества.

В топлия следобед преди деня за размисъл голямото село сякаш е заспало. Казват, че Александрово се оживява привечер, а истинската агитация започва по тъмно от врата на врата. На площада се мотаят няколко човека, играят деца, но срещам и хора с блуждаещи погледи – отдавна не са се подстригвали, а вероятно не се и хранят редовно. Асфалтът е останал на острови между дупките, всичко изглежда прашно и страшно запуснато. Дъщерята на Иса Бесоолу минава с черния си джип и прахолякът се вдига във въздуха. Само на петдесетина метра по-нагоре може да се види архитектурно бижу – домът на Мехмед Бесоолу, зад него е къщата на брат му Иса. От тук минава и пътят за сарая им над селото. Какво ли си мислят видните гости и VIP ловците, когато минават през този площад? Или такива гледки не попадат в оптичните им прибори? Между другото влиянието на Александровския сарай, изглежда, тепърва ще се разраства. По информация на сайта BIG5 малко преди изборите Бесоолу е придобил казанлъшката пресгрупа Press tv от друг политик – председателя на Областния съвет на БСП в Стара Загора, бизнесмена Васил Самарски. Макар че не могат да се оплачат от липса на трибуна и в национални медии – главно с дясна идейна насоченост, в ДОСТ вече ще имат популярна телевизия и сайт. На регионално ниво, засега. А след изборите в Павел баня се шегуват, че скоро май ще сменят името и на градчето. На Павел сарай, заигравка с псевдонима на известен политик. За когото казват, че не бил безучастен и към SPA курортния бизнес в общината, и то в луксозния му сегмент!

4. Кажи ми кои са твоите приятели «Приятели»...

По време на кампанията от ДПС прогнозираха, че ако ДОСТ не успее да влезе в парламента сега, това ще е краят на тази формация. За Местан и Исмаилов резултатите наистина са разочароващи, особено с оглед на впрегнатите огромни ресурси. Но ако днес се намериха „интелектуалци” като Евгений Михайлов (или eфенди Михайлов, както го нарече актьорът Павел Попандов), готови да влязат в пакетите на Местан, дали пък утре няма да се намерят и мераклии за коалиционни партньори, които да осигурят на „приятелите” недостигащите гласове за прескачане на бариерата? В изборите на 26 март ДПС също понесе тежки загуби и в крайна сметка записа втория най-слаб резултат в историята си – 315 976 гласа. Почти наполовина от рекордните 592 381 бюлетини през 2009 година. Само в далечната 1994-та за движението са подадени по-малко гласове. В традиционните си райони ДПС беше поставено в преса – в лице срещу ГЕРБ, в тил срещу ДОСТ. Любопитно е, че едната формация е открито ердоганистка, а другата някак дистанцирано наблюдава намесата на Анкара в българската политика. За разлика от социалистите, които не вкараха мюсюлмани в листите си и не водеха силна кампания в тези райони (дали защото толкова си могат?), ГЕРБ привлякоха български турци, сред които и влиятелни местни фактори като Гюнай Хюсмен. Бившият кмет на Исперих от ДПС е определян като най-богатия човек в Лудогорието. Именно резултатите на ГЕРБ в тези райони са една от причините за победата на партията в национален мащаб. Хората на Борисов спечелиха срещу ДПС в общини като Исперих, Хитрино и Никола Козлево и поставиха под сериозен натиск движението в Дулово. Освен в Павел баня формацията на Местан пък изпревари ДПС в общините Котел и Куклен. На фона на силните резултати в някои ромски секции ДОСТ се представи доста под очакванията сред българомохамеданите с изключение на отделни селища като прословутото Рибново (там ДПС надделя с 655 гласа срещу 468 за ДОСТ). Отчетлив е и дисбалансът между подкрепата за обединението в Южна и в Северна България. И ако в Кърджалийско и Бургаско съотношението в гласовете между ДПС и ДОСТ е само 2 към 1, а в Хасковско е 4:1, то в Шуменско, Русенско и Добричко е 3:1, в Търговищко, Разградско и Силистренско е 5:1, а във Варненско 8:1. Сред българомохамеданите в Благоевградско и Смолянско ДПС води на ДОСТ с над 6:1, а в родопската част на Пазарджишко с над 12:1. Съотношението 2:1 е в полза на Местан единствено в секциите в Турция. ДОСТ получи гласове не само от цигани с мюсюлманско вероизповедание, но и сред такива с християнско. Особено показателни са резултатите в община Ружинци, Видинско, една от най-бедните в най-бедния район на Евросъюза. Според последното преброяване петима от нейните жители са се определили като турци. ДОСТ взе 358 гласа или 18%. Ударът се свърза с името на Розалин Станев, водач на листата, общински съветник от местна коалиция с участието на ГЕРБ и Реформаторския блок и бивш кандидат за кмет. Станев беше записан със скрита камера в разследване на bTV за купуване на гласове, излъчено в изборния ден. В материала той се описва като опитен и търсен изборен дилър с криминална слава и с… 9 години стаж във фонд „Земеделие”. Безсмислено е да се питаме кои ценности са мотивирали избирателите му – ердоганистките, евроатлантическите или някакви други? В съседни общини със сходен състав на населението подкрепата за ДОСТ е близка до нулата, което още веднъж подсказва, че пробиви като в Ружинци са чисто технически. Което не означава, че по други места не са били и идейно мотивирани. Помните ли делото за радикален ислям, водено в Пазарджик? Двама от 14- те обвиняеми бяха имами от село Аврамово, община Якоруда: бившият районен мюфтия на София Али Хайраддин и проповедникът Али Ибрахим Ходжа. Аврамово е единственото село в Благоевградска област, в което печели ДОСТ. Друг от обвиняемите – Мохамед Камбер, е имам на с. Лъжница, Гоцеделчевско, където ДОСТ се доближи плътно до ДПС – 401:458 гласа. Случайност? Възможно е…