САЩ се намират в сложен филм. Полагат изключителни усилия да привлекат Иран в своята орбита, обещавайки на ислямската държава изход от международната икономическа изолация, в която именно те са я напъхали. Страхът от блоковия антиамериканизъм в азиатското пространство – Китай, Русия, Иран – кара Америка да действа с бързи, мащабни ходове, обръщайки гръб на собствените си доскорошни войни и врагове. Иранският президент Рохани се представя като един Горбачов, който има намерение да реформира системата и е предприел курс на сближение със Запада. Проблемът е, че „отвързването” на Иран (тоест създаването на един икономически силен Иран) ще промени напълно енергийната карта на света и геополитическото уравнение. Американците искат да контролират тази промяна (нарастването на Иран), използвайки ислямската република като управляем от тях играч в поизгнилия вече световен ред. Най-малкото САЩ имат намерение да преустановят блоковата азиатска конфигурация в обход на нефтодолара. Планът обаче е многоизмерен. Иран може да съдейства на американците за разчистването на кочината, която сътвориха янките в Афганистан. Може да съдейства и при закриването на възторжения главорезен театър, наречен „Ислямска държава”. Но най-важното. Иранският нефт и газ ще бъдат ползвани в стратегията за окончателното изхвърляне на Русия (като доставчик) от европейския континент. Освен колосалните свои запаси Иран има стратегическо местоположение, което позволява да се извеждат енергийни трасета към Европа, заобикалящи Русия. Стратезите от САЩ влизат с опипване и затворени очи в иранския свят, рискувайки да бъдат измамени. Но няма как. Едно е да конструираш слугинство, друго е да създаваш партньорство. Иран доказа, че санкциите няма да го направят слуга. От махането на белезниците на Иран ще се възползват и много други. Например Пакистан. Най-после ще се даде ход на иранско-пакистанския газопровод. Иран е завършил своята част от тръбата, която ще се захранва от находището Асалуйе, но върху Пакистан беше оказван натиск от САЩ и Саудитска Арабия да не се случва пакистанската отсечка. Газопроводът Иран–Пакистан ще бъде част от пакистанско-китайския икономически коридор, около 3000 километра, който ще свързва порт Гуадар на брега на Арабско море (на 80 км от иранската граница) с китайския Синдзян. Този коридор може винаги да бъде шантажиран с тероризъм в пакистанската му част. Китай постави този важен въпрос на масата, а в отговор Пакистан създаде специално формирование в армията, което да се грижи за сигурността на коридора. Китай инвестира 46 милиарда долара в Пакистан, включително търсейки врата за иранско-китайските енергийни отношения. САЩ се задъхват от един многостранен Китай, който е задвижван от своя фантастичен обем. Разбира се, Америка е наясно, че Китай все още й отстъпва технологично, но действайки асиметрично, Китай би могъл да създаде огромни неприятности за САЩ. Светът няма да бъде същият след сделката между САЩ и Иран за привеждането на Иран в атлантическата орбита. Но дали американците отново няма да бъдат прецакани?! Обикновено със САЩ става точно така. Както се изрази Робърт Каплан в Wall Street Journal: „Ние освободихме Ирак, за да могат китайските фирми безпрепятствено да добиват там нефт”.