Интервю на Антоанета Киселинчева с Боян Чуков, бивш дипломат, експерт по международни отношения и национална сигурност.
Фотография: Антоанета Киселинчева

Г-н Чуков, как ще коментирате големия публичен провал на БСП на тези избори?

Преди да се коментират резултатите от изборите, трябва да се направи диагностика на БСП. Да се види тенденцията в развитието на партията. Но мисля като начало да кажа, че предизборният национален щаб на БСП трябва да отиде на дълга специализация в село Филиповци, недалеч от Трън. Там местните активисти могат да споделят ноу-хау как се печелят избори. Павката и Кольо без никакви медии спечелиха изборите с 80 на 20 срещу ГЕРБ. Защото винаги са били честни и почтени по отношение на своите съселяни. Защото Павката и Кольо са предсказуеми в политически план. За разлика от депутата на БСП Атанас Зафиров от Бургас, който агитира по един начин, а като влезе в парламента си слага снимка във фейсбук, с която се хвали, че е посетил кораб на НАТО във Варна. Сякаш това му повишава авторитета сред социалистическия електорат. Но това е утвърдена тенденция сред върхушката на БСП. Тя е стигнала до там, че вече избягва дори историческата истина, само и само да се впише в западната пропагандна доктрина. От словото на председателя на партията за Трети март почти не стана ясно, дали Русия е водила Руско-турската освободителна война, или във войната са участвали предимно финландци, румънци, сърби и други народи.

Добре, и какво е състоянието, според вас, на БСП?

Първо, трябва да имаме предвид, че БСП е единствената лява партия в Европа, която продължава да върви с ускорение надолу. Част от левите партии в Европа се постабилизраха, при други се забелязва поне известна положителна тенденция. Причина за нерадостното състояние на БСП е абсолютно неадекватното поведение на нейното ръководство, което не е в състояние да оцени политическата обстановка в света и в страната. Проблемът на „Позитано” 20 е деинтелектуализацията на партията, която продължава години наред, съпроводена от високомерие и фарисейщина. С времето пропастта между БСП и нейния електорат става все по-голяма и по-голяма. Колкото пропастта е по-голяма, толкова по-голям е и поредният електорален провал. И няма как да е по друг начин, защото електоратът чувства едно, а върхушката прави точно обратното. Например през 2011 г. публикувах статия на тема „Евразийски съюз” във вестник „Дума”. След което Кристиян Вигенин постави въпроса пред ръководството защо ми се дава трибуна в партийния вестник да пиша по тази тема. Ако навремето имаше такива, дето говореха от името на Москва, то днес Вигенин е точно представител на тези, които са „Говорит Брюссель!”.

Как според вас изглежда тази пропаст, в какво се състои тази пропаст между електорат и върхушка? Кои са въпросите и проблемите, които разделят тези две страни…?

В БСП постепенно възниква въпросът за отношенията между БСП и ПЕС. Партията на европейските социалисти е последователен защитник на евроатлантическите интереси, или още по-точно казано – на американските интереси в Европа. ПЕС са съвременните наследници на троцкизма. Тоест обслужване на атлантическия вектор. В ПЕС дори европейското гей-общество е ударна сила при защитата на този геополитически вектор. ПЕС се маскира като проевропейска сила, но на практика защитава проамериканските интереси и на моменти е изключително русофобска. Като пример може да се посочат събитията в Украйна, когато ПЕС подкрепи фашистката хунта в Киев, наложена от САЩ. А електоратът на БСП, същият, автентичният електорат, е настроен дружелюбно към Русия, той болезнено реагира на санкциите, които бяха наложени на Русия. Този електорат е имунизиран срещу американската пропаганда в България, насочена против Москва. По традиция електоратът на БСП има изострено чувство за национален суверенитет и държавност. Това е важно различие с ПЕС, защото ПЕС работят на практика за унищожаване на държавния суверенитет на страните-членки на ЕС. Фарисейщината на ръководството на БСП по отношение на българската държавност най-ясно се вижда, когато става дума за служителите на бившите разузнавателни служби…

Всъщност служителите на тези служби бяха предадени от партията .

Всички без изключение служители бяха предадени от партията. Законът за досиетата беше приет не без участието на видни социалисти, някои от които все още в ръководството на БСП. Този Закон постави под един знаменател обикновените доносници и хора, които рискуваха преди години живота си за националната сигурност на България. А някои от тях дори загинаха при изпълнение на служебния си дълг. По време на прехода публичният дебат по темата за бившите специални служби беше изключително изкривен, неправдоподобен и манипулативен. Този дебат обслужваше чужди национални интереси в ущърб на българските. Защото този дебат спомогна за разграждането на силовите структури в България, които под лозунга за реформи, бяха напълно смазани и унищожени. В националната сигурност трябва да има приемственост, такава каквато има във всички нормални държави. Например в периода от 1968 г. до 1978 г., начело на БНД (разузнавателната служба на Западна Германия) е Герхард Весел, полковник от Абвера на Третия райх. Той е бил после дори консултант в постоянния военен комитет на НАТО. Разбирате ли, професионализмът и експертността нямат идеология. В областта на националната сигурност експертите са ключов фактор в оцеляването на държавата. А БСП се отрече от хората, служили в защита на националната сигурност близо половин век, в името на това номенклатурната върхушка да оцелее и да се чувства удобно в новата обстановка. Службите бяха унищожени, за да се разграби страната на спокойствие.

Може би това се направи за да разграничи новата „демократична” държава от методите, използвани при стария комунистически режим?

Не, това се направи, за да може БСП номенклатурата да прехвърли цялата вина на предишния режим върху обикновените служители от разузнавателните служби, които реално бяха само един инструмент, изпълняващ заданията на тази партийна номенклатура, част от която и чиито деца в момента се оказа, че са най-големите атлантици и американофили.

Никога няма да забравя един Пленум на Националния съвет на БСП през 2010 г., когато бе засегната темата за Комисията по досиетата и тогава устата дама, която вече е извън БСП, на всеослушание в залата каза: „За какво ги ручахме жабетата през 2005 г. със Закона за досиетата, ако сега не разкараме тия от службите от БСП?!” На трибуната нито един от ръководството на БСП не реагира.

С какво тези хора застрашават БСП, че трябва да бъдат разкарани.

Първо, наследниците на сегашното ръководство са наследници на бившата номенклатура на БКП. И второ, БСП има комлекс на гузната съвет и много иска и години наред се опитва да се хареса на глобалния хегемон. Днес много лицемерно Атанас Мерджанов се опитва да се бори в публичното пространство за реабилитиране на хилядите несправедливо обругани честни офицери от българските специални служби. И досега никога, когато е била на власт БСП, не е защитавала реално интересите на тези хора. БСП говори правилно, само когато се намира далеч от властовите центрове на българската икономика и държава. Тя винаги е мамила тези хора и техните семейства, че могат да бъдат реабилитирани в публичното пространство. Тъкмо обратното БСП, успя да унищожи цяло поколение, като ги накара да се чувстват виновни за нещо, за което те нямат вина. Нещо повече, БСП изгони всички офицери от службите от „Позитано” и от парламента (с изключение на един).

Тогава каква е разликата в политиките на десните и БСП, при положение, че и двете страни обслужат глобалния хегемон и прокарват американския интерес в България.

И десницата, и левицата обслужват глобалния хегемон, но с различна риторика. Десницата може да си позволи да бъде много по-искрена и директна, докато на БСП й се налага да играе една много двулична игра. БСП, когато е в опозиция, се стреми да нагласи предизборната си риторика към политическите виждания на електората си. Когато обаче е във властта БСП води политика, обратна на тази, за която е агитирала преди вота. В това отношение има красноречиви примери. Класически пример е допускането на американските бази в България, нещо което не го желаеше не само електората на БСП, но и по-голямата част от българския народ. Именно това разминаване между думите и действията на БСП, води партията към затихване като политическа формация.

Смяната на лидера не успя да излекува БСП. Тази партия няма цели, няма кауза.

БСП е в период на идеен и организационен провал. Защото днес в света има две тенденции. Едната се олицетворява от САЩ, които се борят за разрушаването на националния суверинитет на страните, включително и на своите съюзници. Това им е необходимо, защото държавите без национален суверенитет стават лесно управляеми и са лесна плячка за транснационалния капитал. Другата тенденция се олицетворява от Руската федерация и Китай, които са за укрепване на държавността и националния суверенитет, защото само по този начин може да бъде изграден многополюсният свят. В противен случай светът се превръща в еднополюсен с ръководен център Вашингтон. За да решаваш социалните проблеми в една страна (например в България), трябва да имаш национален суверенитет, национален капитал, национална сигурност, власт на държавата. БСП не може да агитира за социална политика и икономическо развитие без да е решен основният въпрос за суверенитета на страната. Тоест БСП, със своето привързване към ПЕС, всъщност се включва в глобалната игра за разграждане и на българския суверенитет, играе в полза на транснационалните компании и транснационалния капитал. Което е в противоречие с всяка една партия, която се декларира като лява.

Съвсем наскоро обаче Ангел Найденов обвини ръководството на БСП в обратното, че олевява, че тече рекомунизация на БСП и залитане по Кремъл?

Изумен съм от хипернахалството на „Геуе НАТО-то”, както му викат на Ангел в партийните организации в Трънско, родното място на моя дядо. В България съществува следният парадокс. Тези, които защитават националния, българския интерес, са наричани „русофили”, агенти на Кремъл, путинисти. А реално, тези, които защитават и прокарват тук американския интерес и то съвсем официално, се смята, че защитават българските национални интереси. Нали разбирате, че има нещо много сбъркано в това. В този смисъл позициите на Ангел Найденов съвпадат с позициите на грантовите американски НПО-та, които прокарват доктрината на САЩ. Напомням, че когато САЩ започнаха да строят на българската територия центрове за управление на силите за бързо реагиране, тогава „Геуе НАТО-то” обясняваше в публичното пространство, че това са просто едни обикновени центрове за курсисти. Тоест, неговата игра е ясна. Спомням си, когато бяха настанени американските бази в България, Ангел Найденов беше събрал актива на социалистическата партия на „Позитано”, за да разяснява политиката на БСП по този въпрос. Тогава един млад човек от Добрич стана и му каза пред всички: „Другарю Найденов, от тези приказки, които ни ги приказвате на нас, ние нямаме нужда. Вие ни обяснете какво да кажем на хората като се върнем по места. Защото утре като ви сложат водач на листа на парламентарните избори, как ще агитираме електората?!”. Младият човек не получи отговор, но затова пък електоратът даде своя отговор – провал след провал. Що се касае до „залитането” към Кремъл, самият факт, че „Геуе НАТО-то” и Кристиян Бандеровеца са с инвентарни номера на парламентарните банки означава, че и дума не може да става за залитане към Кремъл, а залитането е към САЩ. Да не забравяме, че Кристиян Бандеровеца бе един от първите, който легитимира фашистката хунта в Киев като български външен министър. Същият Вигенин не пророни нито дума за хилядите жертви в Донбас, между които има и етнически българи, а след атентата в Париж незабавно си боядиса физиономията във френския трикольор и се направи на „Шарли”. Преди парламентарните избори миналата година, на ръководството на БСП бе предоставено социлогическо изследване в Благоевград, на което бе ясно показано, че ако Кристиян Бандеровеца оглави там листата за парламент, то минимум 20% от твърдото ядро няма да гласуват за БСП. И както казва „Геуе НАТО-то”, Мишо Миков намигна на Кремъл и сложи Кристиян Бандеровеца за водач на листата в Благоевград. Изглежда, че „Позитано” 20 не знае или се прави, че не знае, че в Москва заради ръководството на партията има една такава приказка: „БСП нам не по пути!” И затова посещението на Мишо Миков в Москва беше на практика пиар-кьорфишек.

Виждаме кадрова немощ и тежка деинтелектуализация в БСП? На какво се дължи тя? Защо интелигентните хора напускат БСП и не се идентифицират с нея?

Има един известен принцип, който важи за всяка политическа партия. Ръководството на политическата формация е интелектуалният таван на партията. Всеки, който има интелектуален или друг потенциал, който би могъл да застраши ръководството, се изгонва моментално. Затова интелектуалната летва на „Позитано” 20 в момента е на много ниско ниво. От друга страна, БСП е в плен на корпоративни интереси. И ръководството по-скоро се превърна в управителен съвет на голям холдинг, отколкото на политическа формация с кауза. Като доказателство бих искал да дам като пример събитията през 2013 г., когато БСП отново получи мандат за управление. В управлението на държавата бяха вкарани от „Позитано” 20 множество кадри на НДСВ, които заеха ключови места. Едва ли електоратът на БСП е доволен от факта, че гласува за партия, която урежда партийните елити на други политически формации. БСП за разлика от ГЕРБ, когато взе властта остави в държавната администрация множество кадри на ГЕРБ, с които някои от ключовите фактори на „Позитано” имаха бизнес отношения. По този начин на улицата останаха множество редови социалисти.

Има ли изход от този тежък разрив между върхушката на БСП и електората?

Друг огромен проблем на БСП  е работата с младежите. Местните избори отново показаха, че младите хора са поставени предимно на неизбираеми места и от тях се иска единствено да работят като шерпи за стари и втръснали на всички физиономии. БСП не можа да изгради свои млади кадри, които да противопостави на такива лица като преизбрания кмет на ГЕРБ в Стара Загора Живко Тодоров, който е на 34 години и печели втори мандат с над 70% на първи тур. В БСП могат да прогресират само млади хора, които са усвоили пагубното поведение и политика на досегашното ръководство. Тоест, това са единствено млади хора деинтелектуализирани, високомерни и фарисеи.

Защо съм песимист? Защото в БСП няма динамична активна и позитивна селекция на кадрите. Ръководството на БСП от години прилича на хибридните домати. Всички знаят, че те не стават за семена, тъй като следващата реколта с тези семена е все по-лоша и по-лоша. За съжаление младите хора, допускани нагоре в БСП са семена от предишната хибридна реколта. Всичко, що е читаво сред младежите, не се сее. То се отделя настрани. Това е и причината младите и кадърни интелигентни хора масово да напускат БСП. Перспектива има и една друга категория в БСП – тези, които са направили дългосрочна специализация в САЩ и се рекламират като „младите лъвове, които искат промяната” в БСП. Това е важен факт. Тези хора не чакат ред, за тях няма партийно израстване, те прескачат нива светкавично. След една такава специализация те имат зададена линия на поведение. И когато по-късно заемат определени длъжности в държавния апарат, се превръщат в ефективни агенти за влияние, избрани с гласовете на социалистическия електорат. Парадокс. Само че БСП в момента е в последния стадий на лъжливото овчарче.