Интервю на Десислава Пътева с Тайфур Хюсеин, заместник-главен редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор”
Господин Хюсеин, срещата между турския президент Реджеп Ердоган и американския му колега Доналд Тръмп трябваше да разгърне нова страница в отношенията между САЩ и Турция. Вместо това видяхме, че между двамата държавни глави не се стигна до конкретни договорености. На какво отдавате хладното отношение от страна на американския президент?
Визитата беше един от новите механизми, новите начини на действие на Ердоган. Турският президент спечели референдума в Турция, но по много съмнителен начин. Имаше 2,5 млн. неподпечатани бюлетини, които, реално погледнато, бяха невалидни. След референдума Ердоган започна много по-открито да действа спрямо опозиционно настроените среди в Турция, независимо от коя част на политическия спектър са те. Позволява си много своеволия, както и това да прекрачва закона.
По време на самото посещение имаше протести на кюрди, които нападнаха Ердоган, като го нарекоха убиец на бебета, заради военните операции в Югоизточна Турция. Това са кюрди, които може би симпатизират на ППК, но може и да не симпатизират, но в крайна сметка в Америка има култура на протестите. Каквито и да са демонстрантите, не може личната охрана да президента да тръгне да ги бие, особено в чужда държава. Даже има съмнения, че лично той е дал заповед протестиращите да бъдат бити. Това показва, че Ердоган има по-голямо самочувствие. Колелото на репресивния апарат започна да се движи много по-видимо и много по-демонстративно. Следва да си зададем въпроса какво се случва в Турция, ако е допуснато подобно нещо на чужда територия.
След като Ердоган застана начело на управляващата Партия на справедливостта и развитието, виждаме, че в Турция се случва нещо различно. Онова, което се случваше в България по време на комунизма, в момента се случва и в южната съседка – има срастване на партията с властта. Президентът вече не е надпартийна личност, а е партийна личност, лидер на управляващата партия, тоест президентът представлява само определена част от турското население. Останалата част са опозиционно настроени, това са хора, които са „врагове” на управляващите. Съответно те „трябва да бъдат вкарани в правия път”.
Ердоган очакваше да бъде посрещнат лично от американския президент Тръмп, очакваше много по-мащабно посрещане, да му бъде отделено много повече време. Най-вече очакваше да има развитие по въпроса с турския бизнесмен от ирански произход Реза Зараб. Но нищо от тези очаквания не се случи. Вместо това се случи нападението на личната му охрана спрямо протестиращите. Тогава във външното министерство на САЩ беше привикан турския посланик, а привикването му в Анкара беше реципрочна реакция от страна на турските управляващи. В дипломацията това е съвсем нормално. Не е нормално да биеш протестиращи в чужда държава.
Един от коментарите по повод срещата между Тръмп и Едоган гласеше, че планината се е напънала и е родила мишка, тоест не е имало никакъв резултат от нея.
Абсолютно. Срещата продължи не повече от 20 минути, като се има предвид, че има преводач, който превежда и на двете страни. Става въпрос за едни дипломатически изказвания от страна и на двамата президенти. Нищо не е договорено, нищо не е направено. Единственото, което Ердоган „спечели” от всичко това, беше, че си направи снимка с президента на водеща световна сила. Това е един вид легитимация пред неговите избиратели в Турция. Колкото и западните медии да говорят и да оспорват легитимността на референдума в Турция, Ердоган казва: „Aмериканският президент ме посрещна. Знам, че всичко е уредено, няма проблеми в това отношение”.
Американският президент Доналд Тръмп подчерта, че САЩ и Турция имат съвместен ангажимент да сложат край на сирийския конфликт. Но двете страни имат различно отношение към кюрдите в Сирия. Турция ги определя като свързани с ПКК, а САЩ ги смятат за добър боен партньор в Северна Сирия. Това няма ли да доведе до конфликт между двете страни?
Показателно е това, което се случи преди посещението на Ердоган. Буквално няколко дни преди визитата имаше посещение на шефа на генералния щаб на Турция ген. Хулюси Акар, на шефа на службите Хакан Фидан и на говорителя на турския президент Ибрахим Калън. Тази солидна делегация посети Щатите с цел да подготви визитата на турския президент, съответно да бъдат постигнати определени договорености. Но се случи точно обратното. В деня, в който те пристигнаха в САЩ, американската администрация реши да въоръжи кюрдите в Сирия – онези части от Отрядите за народна защита (YPG), които от турска страна се възприемат като терористична организация, като продължение на ПКК. Американската администрация демонстративно показа на турския президент и на турската администрация, че не са желани в САЩ. Американците няма как да заобиколят Турция, тъй като тя е фактор в Близкия изток, тя е регионална сила. Но въпреки дипломатичните изказвания и добрия тон, на Турция беше показано ясно, че не е най-желаният партньор.
Това означава ли, че на нея не се гледа сериозно в рамките на преговорите за разрешаването на конфликта в Сирия, които текат между САЩ, Русия и Иран?
Турция беше изтикана в ъгъла от американската администрация, беше поставена на място, което не е желано от турския президент. Но въпреки негативния резултат от посещението на висопоставените турски лица, той се реши на това посещение, защото имаше нужда от пиар акция, която да легитимира неговата власт. Тя е само за пред избирателите. Много е показателно това, което се случи с една водеща на централната емисия на CNN Turk, която си позволи да каже в ефир, че срещата между Ердоган и Тръмп е била много кратка. Тя беше отстранена от длъжност за неопределен период от време.
В една скорошна своя статия за Washington post Фетхуллах Гюлен споменава, че една трета от всички арестувани журналисти по целия свят са в турските затвори, като се позована на данни на „Амнести интернешънъл”. Явно чистката продължава, дори и мерките да не са толкова драстични...
Чистката продължава. Показателно беше и отношението спрямо ултралевия вестник „Сузджу”, един от стожерите на левите идеи в Турция. Преди няколко дни беше арестуван главният редактор. Издадена е и заповед за ареста на издателя на вестника, но той не е в Турция. Ако се върне, веднага ще го вкарат в затвора. Акция срещу „Сузджу”, а преди това срещу „Джумхуриет”, както и срещу останалите опозиционно настроени медии, показва, че проблемът на Ердоган не е с Гюлен. Проблемът на Ердоган е с всеки, който не е с него, който не се подчинява на неговите заповеди, мисли, идеи и т.н.
Имаше случаи с отвлечени турски граждани в Малайзия. И тримата са или обвързани с бизнеса, или с образователната система. Отвлечени са от паркинга на един мол. Няколко дни нямаше никаква информация какво се случва с тях. Впоследствие се наложи малайзийските служби да направят изявление, че те са отвлекли турските граждани. После ги върнаха в Турция. Имаше сериозен международен отзвук, а от „Амнести интернешънъл” направиха подписка срещу връщането им Турция, срещу отвличането им без никакво обвинение, без съд и присъда. Не се знае каква ще е съдбата им в Турция. Този случай напомня на онова, което се случи миналата година у нас. Това са новите механизми. Режимът нa Ердоган започва да действа повече като мафиотска организация.
Най-пресният случай е с баскетболната звезда Енес Кантер, който е турски гражданин. От дълги години играе в Националната баскетболна асоциация (NBA) и е най-скъпоплатеният спортист в турската история изобщо. Това е просперираща звезда, която е във фокуса на медиите. Беше започнал световно турне, като част от него са участията му в спортни мероприятия и фестивали. Поредното му участие трябваше да бъде в Румъния в рамките на Международния фестивал на езиците и културите, което беше организирано в Букурещ в края на миналата седмица. Енес Кантер не беше допуснат там заради това, че паспортът му е анулиран.
На какво основание?
Това е ясно – обвиненията винаги са в тероризъм. Друг е въпросът по какъв начин звезда на NBA може да бъде обвинена в тероризъм. Самият той посочи в едно свое медийно участие за американската телевизия CBS, че в Индонезия са се опитали да го отвлекат тамошните служби, по молба на турските им колеги. Не е ясно на какво основание. Успял е да избяга от Индонезия, но същите механизми са продължили да действат и в Румъния. Наложи се да пътува за Лондон, където външното министерство на САЩ и NBA са успели да направят всичко необходимо, за да може той да се прибере в САЩ. В момента обикаля всички медии и обяснява какво се е случило, както и какви са новите механизми, които използват турските служби и режимът на Ердоган.
А каква е причината за тази атака срещу него?
Атаката спрямо Енес Кантер е свързана с политическите му виждания. От дълги години афишира своите симпатии към Фетхуллах Гюлен, към движение „Хизмет”. Той нееднократно е критикувал режима и самия президент Ердоган. Може да е водеща спортна личност в Турция, може да е много добър баскетболист, но не е канен в националния отбор. Въпреки това много успешно се представя в NBA.
Интересно е, че в Германия и Холандия мнозинството от турците са подкрепили референдума за конституционни промени в Турция, за разлика от тези във Великобритания и САЩ. На какво го отдавате? Нелогично е хора, които са се преселили в демократична страна, да подкрепят авторитарен режим в родината си.
Не искам да обидя никого, но гастарбайтерите, които са се изселили в Германия, Белгия, Холандия през 60-те и 70-те години на миналия век, са излезли от малки села или от малки градове, тоест това са хора, които не са били част от турската интелигенция. Отишли са там, за да припечелят някой лев, но са останали, по една или друга причина. Колкото и поколения да има след тях, които продължават да живеят в тези държави, това са хора, които са се капсулирали, не са се интегрирали в обществата. На тях се е гледало като на временно пребиваващи в Германия. Очаквало се е да работят от 5 до 15 години, а после да се завърнат в Турция. Но те вече имат финансови обвързаности, някои от тях може да са направили инвестиции в чуждата страна.
Това са хора, които са създали свои общности в тези държави. И в Германия, и в Холандия, и в Белгия си има по една малка Турция. Бай Ахмед не го интересува какво мисли Ханс, нито Ханс го интересува какво мисли бай Ахмед. И това продължава дотогава, докато проблемите не излязат наяве. С този референдум германските управляващи и управляващите в отделните държави вече си задават въпроса: „Докога е възможно да продължава това?”. Това е сериозен въпрос и е съвсем разбираемо защо се задава.
Но това са нискообразовани хора, много малка част от тях са завършили университет и са се дипломирали. Онези, които са се дипломирали в Германия, вече са част от германското общество. Тоест те владеят и двата езика – и немски език, и турски. Както е и в Холандия, и в Белгия. В САЩ масово гласуваха против предложените конституционни реформи на 16 април. Това са хора, които са направили съвсем съзнателен избор. Това са хора, които нямат финансови проблеми. Те са отишли с цел да направят кариера, да се обучават, но така или иначе, това са високообразовани хора. Хора, които могат да разберат какво им се предлага с конституционните реформи, които бяха приети. Така че резултатите бяха съвсем очаквани и в Германия, и в Белгия, както и тези във Великобритания и в САЩ. Неслучайно Ердоган не нападна Великобритания и САЩ, а нападна Германия. Затова говореше за „нацистки остатъци”.
От известно време се говори за разделението в НАТО, особено след като Германия и Турция се хванаха за гушите заради забраната турски държавни лица да агитират германските турци заради референдума за конституционни промени. Реална ли е опасността Турция да излезе от НАТО? Като че ли алиансът има много по-голяма полза от Турция, отколкото Турция от алианса.
Конфликт между двете държави наистина има. Това се видя и миналата седмица, когато не бяха допуснати германски дипломати и депутати до базата в Инджирлик. Но поне в краткосрочен план Турция няма как да се откаже от НАТО. Турция е част от НАТО и е една от основните държави, има втората по големина армия в алианса. Турция е направила своя избор в това отношение. Не трябва да се забравя, че военният алианс НАТО е работил с превратаджиите, начело с ген. Кенан Еврен през 1980 година. Въпреки всички преврати, Турция не се е отказала от НАТО. И нито Турция, нито НАТО имат изгода от това, ако то изобщо се случи. Ердоган трудно би могъл да убеди избирателите, че е нужно да се направи такъв завой. Защото тук не става въпрос толкова за междудържавни отношения, за отношения между Турция и Германия. Много по-лесно може да се обясни, че това с Германия е война между полумесеца и кръста. Може по някакъв начин да се вкара в определена демагогия. Но е много трудно да бъде обяснено излизането от НАТО.
До какво може да доведе този пореден трус в отношенията на Меркел и Ердоган?
Това в никакъв случай няма да е от полза за Турция. Това, което е в полза на Турция, е във вреда на Ердоган. И обратно – когато нещо е в полза на Ердоган, то е във вреда на Турция. Поне в изказванията си преди референдума, Ердоган беше враждебно настроен спрямо Германия. Това беше във вреда на Турция, на самата държава и на турския етнос като цяло, но беше в полза на Ердоган. От друга страна, Германия също няма изгода да влошава много отношенията си с Турция. Не трябва да се забравя, че по време на своите три мандата, Меркел е посетила Турция 8 или 9 пъти, като последните 5 пъти това се е случило в рамките на около две години. Това показва какво е отношението на германските управляващи спрямо Турция. Въпреки влошаването на демократичните устои в страната, въпреки това, че Турция се намира в много критично положение, германските държавници не са склонни да се разделят с нея. Това е ключова държава в един много важен регион.
Ще се разраснат ли амбициите на Ердоган за влияние на Балканите, след като получи абсолютната власт в страната? Твърди се, че Турция, Катар и Саудитска Арабия целят радикализация на мюсюлманите на Балканите...
Ердоган няма да се откаже от своите планове, каквито и да са те. Той ще продължава да преследва целите си, включително и на Балканите. Това се видя и на последните избори в България, където той говореше за турците на Балканите. Не за турците от България или за българските турци, а за турците на Балканите. В изказа на ислямистите личи, че е много важно да се представят като покровители на мюсюлманите на Балканите, важно е да се покаже, че Турция защитава правата им. В случая става въпрос и за нашата страна, и за съседките. Във вътрешнополитически план това се използва много умело за определени политически цели. Това трупа сериозни дивиденти на управляващите. Каквито и планове да има Ердоган, въпросът е по какъв начин ще ги преследва. Той ще направи своите разчети, а занапред ще се действа или според прилаганите досега механизми, ако са били успешни, тоест чрез определени партии, или чрез нови механизми.
Проектът ДОСТ не беше дотам успешен, тъй като не доведе до внедряването на протурска партия в българския парламент. Турция ще се откаже ли от него?
В момента Ердоган се е насочил към решаване на проблемите във вътрешнополитически план, към това да легитимира своята власт чрез посещението в САЩ, чрез срещата на НАТО и т.н. Тепърва ще стане ясно по какъв начин ще действа режимът на Ердоган на Балканите.
Наскоро имаше сблъсъци между симпатизанти на ДОСТ и ДПС в Джебел. Възможно ли е да се стигне до по-сериозен сблъсък, избирателите на двете партии умишлено да се насъскват едни срещу други?
Надявам се да не се стигне до сблъсъци. Това зависи от подкрепата, която ще получат определените политически партии от Турция. Според моите лични наблюдения ДОСТ е един проект, който в момента се намира на кръстопът – или трябва да се движи по-настървено напред, или този проект трябва да се изостави. Но като се има предвид, че са вложени сериозни ресурси в него, не знам дали е възможно тези, които стоят зад него, въобще да се откажат от този проект. Поне засега ми е трудно да отговоря.
Как гледате на предложението на Гюлен Западът да помогне на Турция да се върне към демократичния курс? Възможно ли е въобще това да се случи? Няма ли да се възприеме като намеса във вътрешните работи на Турция, макар че случващото се там определено вече не е само вътрешен проблем?
Възможно е Западът да се намеси. Нека си представим, че Ердоган не беше получил одобрение за среща с американския президент. Нека си представим, че световните сили видимо започват да прекъсват своите отношения с режима на Ердоган. Тогава той ще загуби легитимност и във вътрешнополитически план. Ердоган, който няма одобрението на международните водещи и политически държавници, много трудно би получил подкрепа във вътрешнополитически план. Но сигурно има механизми, за да се справи и с един такъв проблем. Неодобрение към режима на Ердоган, прекъсването на връзките с тази страна, би окрилило опозиционно настроените турски граждани, които живеят извън Турция. Те не са никак малко. Страшно много интелигентни хора, които избягаха от страната, в момента изчакват да видят какво ще се случи в родината им. Те не се различават особено от сирийските бежанци например.
Гюлен говори и за изработването на нова конституция в Турция, в което да участват представители на всички обществени слоеве, като тя трябва да е съобразена с международните правни и човешки норми. Това обаче звучи нереалистично при сегашната ситуация в страната...
Засега поне не е възможно да се случи, но има необходимост от такава конституция. Това е един от недостатъците на турската демокрация изобщо. Действащата конституция е създадена през 1982 година от превратаджиите, начело с ген Кенан Еврен, имаше много недостатъци, но беше по-добра от това, което се образува след референдума от 16 април. Наистина Турция има необходимост от една гражданска конституция, която да е много по-демократична, която да дава права на всички етнически и религиозни малцинства в страната, както и на всички граждани. Да не се налага който и да било да крие своята самоличност. Да не се налага кюрд да крие от свои близки, че е такъв и те да научават това впоследствие. Когато някой не е мюсюлманин, да може свободно да изрази това в Турция, независимо каква религия изповядва. Когато е алевит, свободно да го каже, да не се крие, да не се страхува, че ще има последствия. В близко бъдеще това няма как да се реализира.
Едно от обещанията на Ердоган преди няколко мандата беше точно такова. Когато управляващата в момента партия за пръв път участваше на избори, даде точно такова обещание – че ще бъде вдигнато извънредното положение в Турция, което беше в югоизточната част, която масово е населена с кюрди. От една страна, имаше наложено извънредно положение, Турция също беше в полувоенен режим, а военните на висока почит. От друга страна, имаше необходимост от нова, гражданска и демократична, по-свободна, плуралистична конституция. Ердоган дойде на власт точно с такива обещания. И в началото започна да работи в тази насока. После обърна курса на Турция от демокрация към авторитаризъм, към диктатура. Само заради личната амбиция, която преследва.
Трябва да споменем и извънредното положение, което е наложено в Турция в момента. В своето изявление на конгреса на партията, когато отново застана начело на Партията на справедливостта и развитието, Ердоган обяви, че не е необходимо извънредното положение, наложено след опита за преврат, да бъде премахнато – няма затворени държавни училища, има бизнес, има медии, има всичко, което турските граждани искат. Извънредното положение ще остане в сила, докато той не е сигурен, че нещата са се оправили. Това показва, че и той не е сигурен в каква посока води Турция. Иска нещо, но и самият той не знае какво точно. В това съм абсолютно убеден. Единственото му опасение е да не бъде съден. А в момента това няма как да се случи.
За какво е сигнал сделката между САЩ и Саудитска Арабия, при която беше заклеймен Иран като агресор, който подкрепя тероризма? Някои израелски държавници погледнаха с притеснение на нея.
Не трябва да се забравя това, че едно от първите решения на Тръмп беше да забрани на граждани от пет основни мюсюлмански страни да влизат в САЩ, а Саудитска Арабия не беше сред тях. И всички си задаваха въпроса защо тя не е в списъка. Получихме отговор. Новата американска администрация показа, че ценностите нямат стойност. За новата американска администрация основната валидна ценност са парите и бизнесът. По същия начин Тръмп и американската администрация се отнасят с турския президент. Така трябва да се отнасяме и към това, което се случи със Саудитска Арабия. И е показателно по какъв начин саудитците приеха американския президент. А това е първата страна, която Тръмп посети като лидер на САЩ. С оглед на това споразумение, поне в краткосрочен план, не мога да си представя как е възможно да има решение на близкоизточните проблеми.
Интересно е, че израелският премиер Бенямин Нетаняху увери американския президент Доналд Тръмп, че за първи път е видял шанс за постигане на мир в региона на Близкия Изток, защото „общите опасности превръщат враговете в партньори”.
Трудно ми е да си представя как точно ще се случи това. И това, ако не се лъжа, беше най-голямата оръжейна сделка изобщо в историята. Говоренето е само проформа. Явно американската администрация ще си затваря очите доста за това, което се случва в региона на Близкия изток, за да бъде реализирана самата сделка. Това няма да стане от днес за утре. За да бъдат получени тези милиарди, ще бъдат необходими най-малко няколко години. Така че докато продължава тази сделка, не очаквам решение на проблемите в Близкия изток.
По-рано споменахте, че миналата година у нас Бойко Борисов също е правил отстъпки пред Ердоган. Ще успеят ли Обединените патриоти да го накарат да втвърди тона спрямо Турция, макар да видяхме, че направиха големи отстъпки?
Би трябвало, като се има предвид, че са патриоти. Но те направиха много сериозни отстъпки, за да са във властта, за да са част от коалицията. Едно е преди избори да биеш бабички на границата, друго е вече като си част от коалицията и в управлението и тогава да имаш твърдо отношение спрямо най-голямата съседна държава на България. Не смятам, че те ще окажат влияние върху премиера Борисов. Те ще са част от управлението и ще работят по ресорите, които получиха. Но когато си в управлението, губиш подкрепа.