Гюл може да състави нова партия, подкрепена от Давутоглу

Интервю на Десислава Пътева с Тайфур Хюсеин, зам.-главен редактор на obzornews.bg

Господин Хюсеин, турската армия се готви да назначи 42 938 души нов персонал, за да запълни местата на онези военни, които са били уволнени след опита за преврат от лятото на 2016 г. Но от Министерството на отбраната на Турция посочват, че отстранените от длъжност са в пъти по-малко от новоназначените. За какво е сигнал този ход на Ердоган?

Точно така. Официалната статистика, която беше посочена от Министерството на отбраната в Турция, е, че след опита за преврат са уволнени над 8000 с обвинението, че са гюленисти. На тяхно място вече са назначени над 15 000 души, тоест цифрата е скочила 2 пъти, а за настоящата година е обявено, че ще бъдат назначени над 42 000 военни. Това буди съмнения за намерението на Ердоган, защото всеки е наясно, че това няма как да се случи без негово знание. Първо, той изчисти армията от всички неудобни военни, които бяха против неговия режим. Бих искал да подчертая, че това са официални цифри, но всеки ден има десетки нови арести. Чистката в армията и в държавните служби продължава с пълна пара. Такава чистка имаше и преди опита за преврат, тя не е нещо ново. Опитът за преврат обаче развърза ръцете на Ердоган, той „законно” започна да провежда тази чистка в армията и в държавните служби.

Но каква е причината Ердоган да прибягва до нови назначения? Прави впечатление, че са уволнени 150 генерали – почти половината генерали в турската армия, както и над 4 000 офицери, тоест това са висши военни. Подменена е структурата на турската армия. В момента на техни места се назначават в пъти повече хора, които дължат своята кариера изцяло на Ердоган. Това са хора, които биха били лоялни при всеки ход на Ердоган, каквото и намерение да има той, каквото и да предприеме в бъдеще. Това е една армия, която би била изцяло лоялна към Ердоган.

Ясно е, че ще бъде лоялна към Ердоган, но се натрапва усещането, че тя увеличава своите размери. А това се случва на фона на заявките на Ердоган, че през тази година ще води „активна и смела”, а „ако е необходимо и по-рискована външна политика”, за да може да осигури бъдещето на Турция. Можем ли да обвържем това с конкретни намерения на Ердоган във външнополитически план?

Абсолютно, такива външни ходове могат да се очакват и в Сирия, и в Ирак – съседните територии на Турция. Ердоган нееднократно се изказва остро към сирийския президент Башар Асад като наскоро го обяви за терорист. Така че неговите намерения в Сирия не са се изчерпали. Не трябва да се забравя, че при политик като Ердоган всеки външен ход трябва да бъде използван и във вътрешнополитически план. В новогодишното си обръщение Ердоган посочи и това, че предстоят критични моменти през настоящата 2018 г., както и през 2019 г. Той подчерта, че такива критични моменти са предстоящите местни избори през 2018 г., както и парламентарните и президентските избори през 2019 г. Тоест той се готви да спечели и трите вота по убедителен начин, за да запази своята власт. Разбира се, това е цел номер 1. В противен случай предстоят процеси срещу него и срещу неговия режим.

Смятате ли, че последното изказване на Ердоган за прекрояването на Лозанския договор и апетитите му спрямо териториите на съседните държави също могат да бъдат разчетени като мотив за увеличаването на турската армия?

Ердоган не за пръв път се изказва за Лозанския договор. Няма да е пророчество, ако кажа, че няма да е и за последен. Това е класически пример за подмяна на дневния ред. Когато Ердоган е поставен на тясно във вътрешнополитически план, винаги използва външнополитически ход. С такова изказване той се представи като защитник на турските интереси, той постави на преден план интересите на Турция, която е била ощетена по време на Лозанския договор. Такива изказвания вдигат сериозно рейтинга на Ердоган в Турция.

Не трябва да се забравя, че за да спечели изборите, които предстоят за него – местните избори също касаят турският президент, тъй като той е лидер на управляващата партия – той има необходимост от сериозна подкрепа и от националистическите движения в Турция. Такива изказвания генерират сериозна подкрепа. И преди няколко години, когато имаше подобни изказвания на Ердоган и към България, и към други балкански страни, те са благоприятствали за покачването на неговия рейтинг във вътрешнополитически план и всичко е приключвало дотам. Това е димка в очите на избирателите, за да се изгради по-голям ореол над личността на Ердоган.

Въпросното изказване на Ердоган беше преди посещението в Гърция в интервю за една от водещите гръцки телевизии. А към края на своето посещение в страната, Ердоган официално обяви, че Турция няма никакви териториални претенции към своите съседи. Мисля, че това изчерпва темата за Лозанския договор. Ердоган е постигнал своята цел. И това се случва на фона на желанието на Турция да подобри своите взаимоотношения с Европейския съюз (ЕС). Наскоро от ЕС обявиха, че Турция няма никакви проблеми с – забележете – Холандия, Германия и Белгия. Това са страни, към които Ердоган имаше остри изказвания преди референдума в Турция. Имаше случаи, при които Германия беше обвинена в нацистки практики, което доста обостри взаимоотношенията между въпросните страни.

Изглежда, че по време на предстоящите президентски избори Ердоган ще се изправи срещу Абдуллах Гюл. Какви са шансовете на бившия турски президент в тази надпревара?

Противопоставянето между бившия президент Абдуллах Гюл и Ердоган пролича доста ясно. Гюл имаше критики към приетия преди няколко седмици прословут декрет 696, който позволява да се сформират наказателни ескадрони (милиции). Информацията за увеличаването на броя на военните може да бъде разчетена и на фона на въпросните милиции, които се създават в Турция. Те съществуваха и преди, но така станаха много по-видими. Участваха активно в опита за преврат. Двете такива формирования са САДАТ и ХЬОХ, което на български може да се преведе като Специално гражданско движение. Хората, които членуват в тези организации, се въоръжават, а това се представя като част от задължението на всеки гражданин, който при необходимост трябва да се противопостави на всякакъв опит за демонстрация срещу режима на Ердоган или вмешателство в политиката на управляващите. Властта трябва да бъде опазена по всякакъв начин – по необходимост и гражданите да вземат оръжие в ръка и да тръгнат срещу всеки, който би опитал да се противопостави срещу Ердоган.

Можем да отбележим, че проф. Невзат Тархан, един от основателите на САДАТ, който е бивш военен и доста популярна личност в Турция, беше казал, че над 1000 членове на САДАТ са се противопоставили на пучистите в нощта на опита за преврат. Всичко това може да се противопостави на получаващата вече все по-широка подкрепа Мерал Акшенер, която създаде нова партия в Турция – IYI PARTI („Добра партия”). Акшенер предупреди буквално за гражданска война в Турция, защото въпросният декрет оневинява онези граждани, които са участвали в опита за преврат и са се противопоставили, вкючително с оръжие, срещу превратаджиите.

Не трябва да се забравя, че опитът за преврат не беше преследван и не беше направена аутопсия на всички мъченици, които загинаха в нощта на опита за преврат. Не се знае кой е стрелял с оръжие, по какъв начин са загинали тези хора... Имаше сериозни съмнения, че това са наемници, които са стреляли от определена дистанция, и то „благодарение” на тези милиции. Наскоро имаше информация, че членската маса на ХЬОХ е надскочила 7 000 души. Тези хора членуват в тази организация, защото са получили обучение как да боравят с оръжие, а това все пак са обикновени граждани. Всичко това буди много съмнения какво точно се случва в Турция.

Преди време имаше съмнения, че резултатите от референдума за конституционни промени са манипулирани. Смятате ли, че е възможно да има машинации и при местните и парламентарните избори, както и при вота за президент?

Абсолютно е възможно. Със сигурност ще има такива фалшификации. В момента вътрешното противопоставяне е между Гюл и Ердоган. Имаше проучване, че ако евентуално Гюл състави нова партия, подкрепена от бившия председател на Меджилиса, от Ахмет Давутоглу и други висши функционери, които са били около Ердоган, но са били отстранени от лично от него, има много сериозен шанс да получи сериозна подкрепа. Това ще е нов вариант на Партията на справедливостта и развитието, но така ще е много по-представителна в очите на избирателите. Друг е въпросът как новата партия, която беше създадена от Мерал Акшенер, ще се представи на изборите. Това е нова партия, произлизаща от националистическото движение на Девлет Бахчели. Тоест двата мотора, които спечелиха референдума на 16 април 2017 г. имат потенциал да генерират нови партии, които да изтеглят сериозен потенциал от управляващите. Затова в новогодишната си реч Ердоган беше посочил, че предстоят тежки времена, преломни моменти за Турция, като визира точно местните избори през 2018 г. и тези през 2019 г. Тоест цялата власт се основава на избори. Манталитетът е много прост – който печели изборите или има мнозинство да управлява, той решава всичко. Опозицията не е важна. Опозицията да се готви за следващи избори. Опозицията не е част от управлението на страната.   

Как гледате на тезата, че при опита за преврат срещу Ердоган е имало външна намеса? Смята се, че външен фактор стои и в дъното на демонстрациите срещу правителството на Иран. Може ли да се направи паралел между тези процеси?

Трябва да се посочи, че режимът на Ердоган не направи нищо за осветляване на опита за преврат – кой стои зад него, кои са участниците в него. Извинете, но с най-малко 60 000 души, които са вкарани в затвора, защото са обвинени, че са участвали в опита за преврат, този пуч щеше да бъде успешен. Смешно е да обвиняваш обикновени хора в това, че са превратаджии. Кой стои зад убийството на мъчениците, които загинаха в нощта на опита за преврат? Самият Ердоган понякога споменава, че загиналите са 249, а друг път – 251 души. Това са съществени въпроси, на които трябва да се даде отговор, защото във връзка с опита за преврат витаят всякакви конспиративни теории.

Но изказванията на Ердоган още в нощта на опита за преврат будят много по-големи съмнения от конспиративните теории. Още същата нощ той обяви, че превратът за него е „дар от бога”. Искам да подчертая, че арестите, задържанията на хора с обвинения, че са гюленисти започна много преди опита за преврат, но бяха ограничени. Бяха задържани над 1000 души. От тях около 600 души бяха вкарани в затвора, но арестите не бяха толкова мащабни, не бяха в цяла Турция. И не намираха излаз извън страната, както е в момента. Сега говорим за отвличания на турски граждани и извън Турция.

След всеки съмнителен случай винаги се задава логичният въпрос: Кой има полза от всичко това, което се случва? Единственият, който се възползва от целия опит за преврат е Ердоган. Мисля, че това дава отговор. Ако наистина имаше организиран опит за преврат срещу управлението на Ердоган, срещу неговия режим, щеше официално да се покаже кои са участвали, но с доказателства, а не с измислени обвинения. С доказателства да се докаже, че точно конкретния човек е участвал в опита за преврат. В преврати обикновено участват военни, а не цивилни граждани. Броят на цивилните граждани е много ограничен в такива военни преврати, които имат повече логистична подкрепа. Но в случая съмненията остават и големите въпроси са насочени срещу Ердоган. А всеки, който е против Ердоган, е обявяван за гюленист, за терорист и за какъв ли още не.

Докога смятате, че ще продължи ловът на гюленисти? Поредният случай е свързан с ареста на 68 акционери на бившата „Банк Азия” в Турция, които са задържани за предполагаеми връзки с Фетхуллах Гюлен, който е сочен от властите за организатор на опита за държавен преврат от лятото на 2016 г. Самата институция беше поставена под надзора на държавата още през май 2015 г. с мотива, че застрашава сигурността на финансовата и банковата система в страната.

Акцията не е насочена само срещу банкери, а към хора, живеещи в определени градове. Сред тях има както обикновени граждани, такива, които са били част от местната, общинската или държавната администрация, така и бизнесмени или банкери, както е в случая. Обяснението е много просто. Режимът, който в момента Ердоган изгражда, няма да спре с репресиите. Управляващите наистина нямат за цел да осветлят и накажат хората, които са извършили престъпления.

Въпросът е, че определена част от турското общество е обявена за вътрешен враг, който трябва да бъде преследван, всячески репресиран и да бъдат подадени сигнали срещу онези, които вече са избягали от Турция. Още след 17 декември 2013 г. Ердоган обяви, че Гюлен и хората, които го подкрепят са организирали мегакорупционния скандал против управлението на Ердоган. Точно поради тази причина няма как репресиите в Турция да спрат, докато Ердоган е на власт. Има нови заподозрени в това, че са гюленисти и вкарани в затвора. Утре и вдругиден също ще е така. Арестите и гоненията срещу Гюлен и гюленистите не са спрели.

В момента най-голямата заплаха в Турция е да бъдеш обявен за гюленист. Това е по-голяма заплаха от всичко онова, което може да си представи човек за Турция. Един човек, обявен за гюленист, без значение какъв е той – дали е бил на държавна или общинска служба, или е бил в частния сектор, бива поставен в пълна социална изолация. Всеки започва да страни от теб все едно, че си прокажен. Единственият изход на такива хора, които са обявени за гюленисти, е да избягат. И нещо много интересно – от страна, която пазеше Европа от мигрантските потоци, Турция се превърна в страна, която в момента генерира мигранти. Но разликата е в това, че тези мигранти са образовани хора. Огромна част от тези хора са висшисти, хора с академични титли, професори, които изведнъж биват поставени в такава ситуация, че трябва да напуснат Турция по нелегален начин, които бягат от страната.

На тяхно място идват хора със съмнително образование, но са изцяло верни на режима на Ердоган. Това е един поток от хора, които предпочитат да бягат от Турция най-вече през гръцките острови и оттам към Западна Европа. Една тема, която в скоро време може да бъде много актуална и да придобие много по-големи размери. Има много тежки случаи – цяло петчленно семейство загина във водите на Егейско море. Цяла година са се крили в Турция. Обикновено полицейските акции се правят на постоянен или на временен адрес, посочен като място за живеене. Мъжът не е можел да си намери работа, жената е била в сходно положение. Имали са три деца, които не са ходели на училище, защото ако отидат ще бъдат разкрити. От Турция бягат хиляди семейства. Никой не знае какъв е техният брой. Всеки се спасява сам.

Мозъкът на Турция изтича. Западна Европа се възползва от хора, владеещи чужди езици, докато турските власти искат да вкарат тези хора в затвори. През 1989 г., когато българските турци бягаха от комунистическия режим, нямаше случаи, в които да бъдат гонени. Репресивният апарат беше много по-мек в сравнение с този в Турция в момента. И България изнесе в Турция готови кадри, защото една част от българските турци също имаха много сериозно образование и веднага си намериха работа в Турция.

Ако някой си направи труда да направи изследване за министрите от всички кабинети в Турция през последните 50-60 години, не говоря за обикновени чиновници, ще види, че огромна част от тях са изселници или от България, или от други балкански държави. Турският социален министър Мехмет Мюезиноглу, който беше министър на здравеопазването в бившия кабинет на Ердоган, е изселник от Гърция. С много други министри е така. Такива вълни и изселвания имаше и през 1950 г. и през 1977 г., а не само през 1989 г. от България. В момента Турция изнася готови кадри на запад.

А тежката ръка, с която Ердоган управлява, все пак донесе ли ползи на Турция във вътрешноикономически план?

Показателно е съотношението между турската лира и еврото или долара. Минималната заплата в Турция се е увеличила в пъти, но съотнесена към еврото намалява. Инфлацията изяжда увеличението спрямо турската лира, а съотнесено към минималната заплата, това увеличение въобще не се усеща в страната. Преди няколко дни имаше информация, че холдингът на най-богатия човек в Турция за миналата и за по-миналата година – Мурат Юлкер, собственик на марката Ülker, която произвежда шоколади и бисквити, е продал 51% от фирмата на английска фирма, която също е създадена от Юлкер, но е регистрирана в Англия като чужда фирма. Това означава, че най-богатият и най-големият холдинг в Турция изнася своите капитали извън страната. От друга страна, официалната статистика, обявена преди Нова година, е, че турската икономика се е развила с 11%. Това статистика ли е или е стъкмистика? По-рано се появи информация, че най-много турски милионери са избягали и са се насочили към други страни. От тази гледна точка, само може да се гадае доколко се развива икономиката.

Турция възропта срещу това, че България, като домакин на Съвета на ЕС в следващите шест месеца, е извела на преден план евроинтеграцията на Западните Балкани, докато игнорира Турция. Това не е ли явен знак, че Бойко Борисов трябва за пореден път да влезе в ролята на медиатор в отношенията между Турция и ЕС и да представи южната ни съседка в по-добра светлина пред европейските лидери?

Желязната църква в Истанбул бе открита на 7 януари. Това е типичният подход на Ердоган – решаване на държавните проблеми на приятелска основа, в случая с българския министър-председател Бойко Борисов. Във въпросната статия във вестник Hürriyet не се цитира Ердоган, той официално не е имал такова изказване, но не трябва да се забравя, че темата „България”, темата „Бойко Борисов” се прокарва много рядко в турските медии. Много са редки случаите, когато България е цитирана в Турция, защото на дневен ред в турските медии стоят по-сериозни въпроси. Така че въпросната статия е намек на управляващите в Турция лично към министър-председателя Бойко Борисов за това какво се очаква от него като приятел на Ердоган. Но, разбира се, турските дипломати са наясно, че България като председателстваща Съвета на ЕС няма право да поставя дневния ред, поставят го големите страни. Самата статия на вестник Hürriyet подсказва какво се очаква от българския министър-председател, защото той е човекът на Ердоган в ЕС.

Със статията си вестник Hürriet намеква, че ако Бойко Борисов не се намеси в процеса на интеграция на Турция в ЕС, макар че преговорите в тази посока са замразени от години, това ще създаде проблем за добросъседските отношения между България и Турция. Пореден блъф от страна на Ердоган ли е това или има реална опасност отношенията между двете страни да се сринат, ако не изпълним желанията на Ердоган?

Само можем да гадаем дали ще се стигне дотам. Ако няма някаква услуга от българския министър-председател към Едроган и към Турция, то е възможно Ердоган да скръцне със зъби. Но това е само предположение, защото Турция няма последователна политика по отношение на ЕС. Преди няколко месеца Турция беше скарана с водещи страни на ЕС, в момента иска да поднови тези взаимоотношения. И това е необходимо за Ердоган, защото в момента той чувства изолираност във външнополитически план – скара се със САЩ, скара се с ЕС, тоест онези, които удряха рамо на Ердоган обърнаха гръб на неговия режим.

В програмата за европредседателството, приета от Министерски съвет, се казва, че усилията ще бъдат насочени към повишаване сигурността на гражданите на Европейския съюз, към укрепването на контрола по границите и към по-ефективното управление на миграционните процеси. Едва ли последното би могло да се случи без участието на Турция, която доскоро плашеше цяла Европа с отприщването на мигрантски вълни. Това означава ли, че Ердоган има лостове, с които би могъл да манипулира българските власти в това отношение, за да извлече дивиденти за себе си?

Донякъде е възможно, но не трябва да се забравя, че ние сме част от ЕС. Възможно е Ердоган да се опита и донякъде да успее да манипулира българските управници. Но България не е в състояние сама да реши въпросния проблем. Решението ще е по-общо и ще бъде взето от големите страни в ЕС. Така че ние сме по-скоро буферна зона, в която имигрантите не искат да останат. Поне на този етап сигурността е запазена. И при предните вълни, когато имаше сериозен мигрантски натиск, се видя, че те няма да останат в България, винаги се насочват към Западна Европа. Ако беше възможно, щяха да прескочат България и Балканите и направо да отидат в Германия или в по-западни страни. Мисля, че няма да има проблеми за България в това отношение. Но евентуален натиск от страна на Ердоган към нашите управници и конкретно към Бойко Борисов, като приятел на Ердоган, винаги е възможен. Ердоган няма да се посвени да направи това.

Министърът на европейското председателство Лиляна Павлова преди дни заяви, че България смята за необходимо включването в дневния ред на въпроса за санкциите срещу Русия. Как смятате, че ще бъде погледнато на този казус, за да се намери „най-доброто решение и да се разреши проблема”?

България, като председателстваща Съвета на ЕС, представя решенията на европейската политика. Може да се очаква такова смекчаване на санкциите, защото не допускам, че българският министър сама е решила да направи такова изказване пред агенция ТАСС. Допускам, че преповтаря тези, които са били разисквани на по-високо ниво в европейската администрация. Това е сигнал към бъдещи действия в тази политика.

А как си обяснявате това, че Турция продължава да настоява за своето членство в ЕС, макар че обърна гръб и на САЩ, и на европейските лидери? Към момента тя има много по-топли отношения с Русия, отколкото със западните държави, включително и по отношение на казуса с Йерусалим.

Целта на Ердоган не е Турция да стане член на ЕС. Еврочиновниците вече се убедиха, че при Ердоган Турция никога няма да стане пълноправен член на ЕС. Това е ясно и на двете страни, но въпросът е Ердоган да се откъсне от международната ситуация. В статията на Hürriyet е посочено, че няма да има среща на високо равнище между Европейския съюз и Турция. Ердоган няма да може да подобри имиджа си във вътрешнополитически план. Всеки негов ход има отношение към вътрешната политика, както беше случаят с обявяването на Йерусалим за столица на Израел от страна на американския президент.

Няколко дни след решението на Тръмп, Ердоган събра Организацията за ислямско сътрудничество в Истанбул, където само 17 от 57 мюсюлмански държави бяха представени от министър-председател или президент. Това показва нивото, на което се е провела тази среща, но въпреки това там беше прокарана идеята, че Йерусалим е и столица на Палестина. Ердоган отново успя да спечели дивиденти в очите на своите избиратели – да се представи като закрилник и на Турция, и на целия мюсюлмански свят. Саудитска Арабия и Египет се изказаха вяло за тази ситуация, а Ердоган беше единственият, който – заедно с иранския президент, който присъстваше на форума – беше представен като лидер на целия мюсюлмански свят.

САЩ е на страната на Израел в този спор, а все пак Турция е член на НАТО. Възможно ли е да назрее по-сериозен конфликт между тях, дори да се стигне до излизането на Турция от НАТО? До какво може да доведе този сблъсък на интереси?

Конфликтът е налице. Въпросът е, че той може да бъде решен и ще бъде решен единствено на много високо равнище. Ердоган няма да е страната, която ще реши въпроса. Така че това противопоставяне с американския президент осветява ореола на Ердоган – той е единственият мюсюлмански лидер, който се противопоставя на това решение на Тръмп. Ето го големия дивидент във вътрешнополитически план.

Наскоро генералният директор на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че през 2018 г. се очаква разширяване на командния състав на НАТО, което се случва за пръв път след края на Студената война. Мотивът, който бе изведен на преден план, е борбата с тероризма, но не беше пропуснат и коментар за Русия, която е „по-уверена”. Столтенберг побърза да уточни, че не иска нова Студена война или съревнование при въоръжението, но намекна, че на Русия все още се гледа като на заплаха. Борбата срещу Русия ли е реалната причина за този ход в алианса?

Различните анализатори гледат по различен начин на този въпрос, но има сериозни анализи, които посочват, че е в ход нова Студена война. В това отношение съм склонен да мисля, че тя тепърва ще се разгръща. Надявам се да остане в рамките само на дрънкане на оръжие, на показване на мускули, а да не се стигне до нещо много по-сериозно. И наистина се надявам с това да се ограничи противопоставянето на НАТО и Русия, защото ако се стигне до нещо по-сериозно последствията ще са много тежки.

А как очаквате да се развият отношенията между Русия и Турция, особено сега, когато Ердоган се отдалечава от Запада и НАТО? Очаквате ли подобряване на търговско-икономическите им отношения, намиране на разрешение на конфликта в Сирия?

Ако изключим двустранните срещи между Путин и беларуския президент Лукашенко, руският президент най-често се е срещал с Ердоган, което е показателно най-вече за междуличностните взаимоотношения на Ердоган и Путин. Друг е въпросът как стоят нещата между двете държави, въпреки че, ако съдим по интензитета на техните срещи, те наистина са се подобрили. От друга страна, търговските и икономическите отношения между двете страни куцат.

Особено впечатление направи последното изненадващо посещение на Путин –първоначално в Сирия, след това в Египет, а последна спирка беше Турция, при което официално беше обявено, че ще бъдат разгледани темите за Сирия и за голямата инвестиция атомната електроцентрала „Аккую”. Вътрешната информация, която след това беше тиражирана в турските медии, бе, че се очаква на тази среща да бъдат подписани договори за доставка на зенитните ракети С-400. Това не се е случило. Но в това отношение само може да се гадае дали Ердоган не е успял да прокара своите интереси, за да не се стигне до официалното подписване за доставката на С-400.

Колкото до Сирия – преди малко повече от седмица Ердоган отново обяви Башар Асад за терорист, което разгневи Русия. Но поне на този етап Ердоган посочва, че бъдеще за Сирия с Башар Асад е невъзможно. Но според мен в скоро време е възможно той да склони за евентуален преходен период за Сирия начело с Башар Асад. Може да се очаква в скоро време тези противоречия между Путин и Ердоган относно Сирия да бъдат изгладени и Ердоган да склони Башар Асад, който му беше приятел преди гражданската война в страната, да е начело на преходния кабинет.  

Смята се, че американските войници ще останат още дълго на сирийска територия под претекст, че „Ислямска държава” все още не е изцяло унищожена, както и заради това, че трябва да се предотврати възникването на друга такава групировка. Смятате ли, че това е просто опит САЩ да запазят влиянието си в региона?

Абсолютно, не мисля, че Америка ще се откаже от своите намерения в Близкия изток и в частност в Сирия. Въпросната нова Студена война, за която говорихме преди малко, е в ход, а една от териториите, където се провежда тя, е Сирия. Докато не се разрешат противоречията между блока, начело с Русия, и блока, начело със САЩ, този конфликт няма да бъде решен. И в никакъв случай не смятам, че САЩ ще се съгласят да изтеглят своите войници. За Сирия можем да очакваме развитие, подобно на това в Ирак. Така че това е един вид противопоставяне на тежестите, които са установени в Сирия.