Връщането на смъртното наказание в Турция ще потопи всякакви останали надежди за членство на страната в Европейския съюз. Изглежда, че президентът Реджеп Таийп Ердоган отдава все по-малко значение на този факт. По време на най-масовия митинг в новата история на Турция, той затвърди позициите си като заяви, че ще подкрепи връщането на тази крайна наказателна мярка, ако тя бъде подкрепена от парламента и обществото. Неделната демонстрация на площад „Йеникапъ” в Истанбул под надслов „Демокрация и мъченици”, събра най-малко 1 милион души. Правителствени източници дори твърдят, че в митинга в подкрепа на турския президент са се включили 5 милиона души, а събитието е излъчвано на живо в още 81 населени места по време на по-малки митинги.
„Това е нещо далеч отвъд политиката, става въпрос за нашата свобода или смърт”, заяви 46-годишният държавен служител Хаджи Мехмет Халилоглу, който е пристигнал от черноморския град Орду, за да подкрепи турския държавен глава.
Според редица анализатори това, че демонстрацията е режисирана, личи особено явно от факта, че участниците в митинга са били транспортирани от всички райони на Истанбул с безплатни автобуси и кораби. Освен това лозунгите, издигнати от демонстрантите в морето от червени турски знамена, звучат твърде патетично: „Вие сте дар от бога, Ердоган” и „Наредете ни да умрем и ние ще го направим”. За пръв път от десетилетия насам почти всички опозиционни сили също се присъединиха към този митинг в подкрепа на статуквото, което турският държавен глава оприличи като израз на национално единство. Каква обаче е причината Ердоган да има нужда от подобна бутафорна проява и манифестиране на привидна стабилност?
Срещу турския президент заваляха критики от цяла Европа заради войнствения отговор на опита за преврат. Турският президент се разлюти и от нежеланието на САЩ да предаде човека, който той обвини в ръководене на заговора за сваляне на държавата – Фетхуллах Гюлен. Според Ердоган ислямският проповедник има поддръжници и службите за сигурност, и в съдебната система. Именно този аргумент даде основание на турските власти да задържат и започнат разследване срещу десетки хиляди души, включително войници, полицаи, съдии, журналисти, лекари и държавни служители.
Наказателната система в Турция се задъхваше още преди метежа – затворите се пукаха по шевовете, а съдилищата бяха затрупани с работа. Макар властите да твърдят, че всичко е под контрол, броят на хората, лишени от свобода, е скочил тройно от 2002 г. насам. Сред тях са около 3000 прокурори и съдии, което допълнително затруднява намирането на магистрати, които могат да се заемат с делата. Към март е имало 188 000 затворници в Турция, което е с 8000 повече от наличния капацитет. Досега 12 000 души са пратени в затвора в очакване на съдебен процес след неуспешния преврат, а още хиляди са били задържани за разпит. Снимки на предполагаеми заговорници с белезници на ръцете, оставени по бельо и държани в горещи стаи, предизвикаха гнева на правозащитните организации. Според активисти затворите са толкова претъпкани,че лишените от свобода са принудени да спят на смени.
Тази демонстрация на мускули, особено след като Гюлен отрече да има връзка с опита за преврат, предизвика безпокойство у съюзниците на Ердоган. Според много от тях той просто се възползва от събитията, за да затегне още повече своята хватка и да държи още по-здраво властта в ръцете си.
„Онази нощ, в която нашите врагове потриваха ръце в очакване на падането на Турция, се събудиха на следващата сутрин и с болка установиха, че отсега нататък нещата ще бъдат много по-трудни”, коментира той неуспешния пуч по време на митинга. Ердоган подчерта, че ще бъде наложен строг контрол върху това кой бива приет в армията и кой влиза в съдебната система. Според него проваленият преврат ще бъде основа за изграждането на една по-силна Турция, въпреки западните критики срещу масовите чистки и обещания за унищожение на онези, които стоят зад този пуч.
От своя страна, турският премиер Бинали Йълдъръм се обърна персонално към президента и се закле, че ще постави на колене организаторите на метежа и ще действа в рамките на закона: „Живеещият в Съединените щати турски ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен ще бъде докаран в Турция и ще плати цената за неуспешния опит за преврат в страната миналия месец”. Началникът на генералния щаб на турската армия ген. Хулуси Акар допълни, че предателите, стоящи зад опита за преврат, ще бъдат наказани най-строго.
„След 15 юли Турция вече е различна”, заяви Кемал Кълъчдароглу, председател на основната опозиционна сила в страната – Народно-републиканската партия. Според него първото условие за доброто бъдеще на страната е категоричното отстраняване на политиката от джамиите, казармите и съдебната система.
Събитията от 15 юли шокираха цялата нация, която за последно е ставала свидетел на военен преврат през 1980 г. Но дори опонентите на Ердоган сметнаха, че неговото ръководство е за предпочитане пред подобен преврат, който би подновил цикъла на военна намеса от втората половина на XX в.
Според някои анализатори обаче подобна солидарност не би могла да продължи дълго. Вече има опасения от страна на опозицията, че при преструктурирането на военните сили липсва контрол от страна на парламента. Някои турски депутати дори смятат, че Ердоган е стигнал твърде далеч с уволнението на хиляди войници, сред които около 40 процента са генерали.