Защо американските данъчни власти не разследват фондацията на Клинтън?
Хилъри и Бил Клинтън се борят за трети мандат в Белия дом. Избирателите, които искат да научат какво ги очаква, трябва да се запознаят с меморандума от 12 страници, написан от добре осведомен човек в обкръжението на Клинтън, след това откраднат и публикуван на 26 октомври в сайта на WikiLeaks. Този документ е скритата страна на суровата политическа и бизнес реалност на семейство Клинтън. През 2011 г. Бил Клинтън помагаше на помощника си Дъг Бенд да изготви меморандум, за да се защити пред юристите от компанията Simpson, Thacher & Bartlett, които разследваха неговата роля в управлението на фондация „Клинтън“. Юристите извършваха тази проверка по настояване на Челси Клинтън. Две седмици преди това в мейл, също публикуван от WikiLeaks, Челси написа, че баща й споделил, че фирмата на Бенд „Теneo“ се е „занимавала с измами“ във фонда „Глобална инициатива на Клинтън“ (CGI), представляващ сдружение от богати и влиятелни хора, които уж се занимават с благотворителност. Бедната, невинна Челси! Бил и Хилъри никога не е трябвало да й казват какви работи вършат. Ако знаеше това, тя никога не би наела авторитетна юридическа кантора да проверява за конфликт на интереси и в най-скритите ъгълчета на фондация „Клинтън“. Вместо да отправя въпроси за възнагражденията на господин Бенд, тя би трябвало да го помоли да не разкрива подробности от своята дейност в писмен вид. Но за съжаление тя не знаеше това и г-н Бенд директно описа „нестандартния характер“ на своята работа, като при това подчерта своята твърда решимост „да защити статута на фонда в съответствие с член 501, (с) .3 от Данъчния кодекс на САЩ“. Съгласно този текст фондацията на Клинтън е освободена от данъци, въз основа на факта, че средствата в него са предназначени за хуманитарни цели.
Г-н Бенд любезно изпраща копие от меморандума на Джон Подеста, тогавашен съветник в управлението на фонда, а впоследствие председател на предизборния щаб на Хилъри. В своя любезен отговор Подеста предлага на Бенд да „премахне от текста фразите, които съдържат оправдания, а след това да изброи подбрани детайли с описание как те помагат на президента Уилям Джеферсън Клинтън. От меморандума на Бенд става ясно това, за което отдавна говорят критиците на семейство Клинтън. Семейството почти не разграничава частната от обществената сфера в своя живот и въобще не прави разлика между стремежа си за лично обогатяване, управлението на организация с идеална цел и политическия живот в САЩ. Господин Бенд пише, че той и неговият колега Джъстин Купър „в продължение на последните десет години в качеството си на основна контактна група и пункт за управление са обезпечавали дейността на президента Клинтън. Те са изпълнявали разнообразни функции, като политическа дейност (например агитация от името на кандидатите за изборни длъжности) и предприемачество (например оказване на консултантски услуги на търговски организации, с които са имали договори) до започване на работа във фонда.“.
Този фрагмент от документа с всички описани в него потенциални конфликти плюс предупреждението на Челси за „измами“ със средства от дарения, предмет на съмнителни сделки по време на провежданите от фонда мероприятия, са повече от достатъчно основание, за да започне данъчна проверка на фонда. Впрочем, интересно е също защо данъчните власти и прокуратурата и до днес все още не са започнали такава проверка? Всеки нормален фонд трябва да води счетоводна отчетност, от която да става ясно как фондът разделя хуманитарната от търговската си дейност. Меморандумът на Бенд потвърждава, че донорите са имали стремеж не просто да помагат на болните и бедните. От него става ясно, че през последните десет години във фонда на Клинтън са „работили множество консултанти по набиране на финансови средства“, но „тяхната дейност не е довела до привличане на значителни суми“. С други думи, фондът е работил не като обикновена благотворителна организация. По-нататък в меморандума Бенд обяснява как на него и неговия партньор от общата им фирма, Деклан Кели, им се налагало да се занимават с набиране на средства, като тази си дейност те съвместявали с други услуги, каквито били например организирането на платени по 450 000 долара лекции на Бил Клинтън или оперативно консултиране.
Много дарения от такива американски компании, като Coca-Cola и Dow Chemical, а също и от чуждестранни фирми като UBS и Barclays, били получени по това време когато Хилъри Клинтън е била държавен секретар. Защо донорите са подписвали такива чекове? Меморандумът на Бенд ясно обяснява това. Потенциалните донори ги привличала възможността не само да подпишат чек в „замяна на допълнителни услуги от семейство Клинтън или фирмата на Дъг. А защото в САЩ крупните грантови фондове почти напълно контролират избирателите на Клинтън. И затова фонд с подобно наименование не може да им бъде безразличен. Те биха жертвали и повече пари, ако бяха сигурни, че по този начин си купуват допълнително добра репутация и влияние върху сегашния държавен секретар и бъдещ президент на САЩ.
Ние не одобряваме кражбата на информация от WikiLeaks, но публикуваните мейли станаха достояние на обществеността и за много американци те ще бъдат потвърждение на най-лошите им подозрения по отношение на хората, които управляват държаната. Също така трябва да отбележим, че в огромния масив мейли източени от електронната поща на Джон Подеста, не видяхме писма от госпожа Клинтън. Възможно е такива въобще да няма. Но американските избиратели би трябвало да се вълнуват не само от писмата, публикувани преди изборите. Възможно е да съществуват още писма или меморандуми, които хакерите (били те руски или не) да държат, за да ги използват след изборите като лостове за влияние и върху следващия президент с фамилия Клинтън. Съдейки по избирателната кампания на Хилъри, на Доналд Тръмп му харесва Владимир Путин, защото у руснаците има някои общи черти с тези на републиканците. Въпросът обаче е в това, дали разни негодници, злодеи или други опасни личности знаят, че Бил и Хилъри Клинтън смесват в един кюп бизнеса, благотворителността и политиката?
Източник: The Wall Street Journal