Идеалният край на първичните избори при демократите – анонимни избиратели обявяват победителя чрез медиите
Снощи (в ранните часове на 7 юни българско време, б.пр.), в ден, в който никой не гласува, „Асошиейтид Прес” (АП) изненада всички, като внезапно обяви първичните избори в Демократическата партия за приключили, а Хилъри Клинтън – за победител. Съобщението беше публикувано в нощта преди първичните избори в Калифорния, в които, според проучванията, предстоеше оспорвана надпревара между Клинтън и Бърни Сандърс. Категоричната прогноза на новинарската агенция се основаваше на проучване сред „суперделегатите” – 720-те вътрешни лица, корпоративни донори и служители на Демократическата партия, които гласуват за президентската номинация заедно с избраните делегати (на конвенцията на партията в края на юли, която ще определи нейния кандидат за президентските избори, б. пр.). АП твърди, че суперделегати, които досега не са обявили намеренията си за кого ще гласуват, са споделили пред репортери на агенцията в частни разговори, че възнамеряват да гласуват за Клинтън, което ще й осигури необходимата подкрепа за спечелване на номинацията. АП крие самоличността на решаващите суперделегати, които са заявили това.
От щаба на Сандърс отхвърлиха обосновката на съобщението на АП, с аргумента, че суперделегатите гласуват чак по време на Конгреса и той смята да се опита да ги убеди да гласуват за него. Въпреки това, повечето основни медии приеха прогнозата и обявиха Клинтън за победител.
Това е идеалният символичен край на първичните избори в Демократическата партия – номинацията е „осветена” от медийна организация, в ден, в който никой не е гласувал, на основата на тайни разговори с анонимни вътрешни хора от партийната върхушка и с донори, чиито самоличности медията крие, колкото и невероятно да е това. Решаващата институция на суперделегатите сама по себе си е антидемократична и изначално корумпирана. Създадена е да попречи на истинските гласоподаватели да правят избори, които не се харесват на партийната върхушка. Но на партия, управлявана от вътрешни хора и финансирана от корпоративни интереси, й подобава да приключи процеса по номиниране на кандидат-президент с такова позорно, неудобно и недемократично дърдорене.
Всичко това по никакъв начин не изключва факта, че Хилъри Клинтън най-вероятно ще бъде легитимно избраният победител в този процес, както се и очакваше от самото начало. Истина е, че ръководните правила на партията са умишлено недемократични, че длъжностни лица от партията многократно вземаха нечестни и дори корумпирани решения в полза на Клинтън, и че привидно неутралният Национален комитет на Демократическата партия (ръководен от несравнимо непоносимата Деби Васерман Шулц) постоянно накланяше с цялата си тежест везните, за да осигури победата на Хилъри. Но е истина и че по силата на дългогодишните правила на партията, по-голямата част от гласувалите предпочетоха Клинтън пред Сандърс за свой кандидат. Дори и без суперделегатите, тя просто получи повече гласове. Това няма как да бъде отречено.
И точно както беше и с номинацията на Обама през 2008 г., трябва да се отбележи, че само по себе си, т.е. независимо от качествата на кандидата, номинирането на Клинтън е важно и позитивно събитие. Американците, понеже са американци, почти сигурно ще преувеличат значението му в световен мащаб и ще затънат в прекомерни поздравления към самите себе си. Много страни по света са избирали жени за свои лидери, включително много дами, чийто близък член на семейството не е бил президент. Въпреки това, американската президентска институция все още има изключително политическо и културно влияние в света. Особено за страна с толкова потисническа история на основата на раса и пол, избирането на първия афро-американски президент и номинирането на първата жена кандидат за президент от една от основните партии има важно значение за това как хората по целия свят, и най-вече децата, ще разглеждат собствения си потенциал и възможности, както и тези на другите. Но това е още по-важна причина да съжаляваме за този тъжен край.
Обявяването на края на процеса по номиниране в Демократическата партия по толкова невдъхновяващ, потаен и мотивиран от елита начин идеално символизира истинската същност на партията и вероятния й кандидат. Единственият позитивен аспект на събитието, макар и значим, има чисто символичен характер, докато действителното му съдържание – сплотяването зад финансиран от Уолстрийт, пазещ статуквото, милитаристично настроен мултимилионер – е мрачно до немай-къде. Демократическата партия получи точно края, който заслужаваше.
Автор: Глен Грийнуолд/The Intercept
Превод: Свилен Георгиев