Какво се крие зад американската цел за забиване на клин между Сирия и Ирак?

Докато кампанията за изтласкване на "Ислямска държава" от оставащите ѝ територии стремително напредва, САЩ и техните съюзнически сили се укрепиха в югоизточното гранично населено място Ал-Танф, Сирия, отрязвайки главната магистрала, свързваща Дамаск с Багдад.

Разгромяването на ИДИЛ е единствената заявена военна цел на Вашингтон в Сирия. В такъв случай какво правят там американските войски, блокиращи жизненоважна артерия, свързваща две арабски съюзнически държави в тяхната обща борба срещу тероризма?

"Присъствието ни в Ал-Танф е временно", заяви по телефона от Багдад полковник Райън Дилън, говорител на съвместната оперативна група (CTFO-OIR), която е организационната форма на водената от САЩ кампания срещу ИДИЛ. "Нашата основна причина да сме там е да обучим партньорските сили от тази област за потенциална борба срещу ИДИЛ на други места…и да поддържаме сигурността в този граничен район." Дилън добави, за да изведе акцент: "Нашата борба не е срещу режима (в Сирия)."

Но след 18 май, когато американските въздушни удари за пръв път взеха на прицел сирийските сили и техните транспортни средства, приближаващи Ал-Танф, войските на САЩ свалиха два сирийски безпилотни апарати и стреляха срещу сирийските части няколко пъти, всеки път позовавайки се на "самоотбрана". В същия този период обаче по нищо не изглеждаше, че намиращите се в Ал-Танф милиции, подкрепяни от САЩ, са влезли поне веднъж в битка с ИДИЛ.

Бутаина Шабан, политически и медиен съветник на сирийския президент Башар Асад е изумена от подобна реторика. "Когато бяха попитани какво правят в Южна Сирия, те заявиха, че са там заради тяхната "национална сигурност", но след това се противопоставиха на движението на сирийската армия – вътре в самата Сирия."

Тя има право. Според международното право всяко присъствие на чуждестранни войски в суверенна страна е незаконно, освен ако те не са изрично поканени от признатия управляващ орган. В този случай - правителството на Асад, единственият сирийски орган, признат от Съвета за сигурност на ООН. Непоканените армии се опитват да заобиколят закона като твърдят, че Сирия е "неспособна или нежелаеща" да се бори с ИДИЛ и заплахата за международната сигурност, която тя представлява. "Неспособна и нежелаеща" обаче е само теория, а не и закон, и след като руснаците влязоха в сирийския военен театър, за да се борят срещи ИДИЛ заедно със сирийците, този аргумент значително загуби смисъл.

Полковник Дилън признава това, но твърди, че сирийската армия "се появи едва наскоро в района". "Ако могат да покажат, че са способни да се борят и да победят ИДИЛ, тогава няма нужда да сме там – това е по-малко работа за нас и ще бъде приветствано."

Не е ясно кой е довел американските власти до подобен извод. Борбата на Сирия срещи ИДИЛ се разшири значително през последните месеци, след като по време на майските преговори в Астана между Русия, Турция и Иран бяха установени "зоните за деескалация". Споразумението за примирие между правителствените сили и някои милиции в тези зони – и прехвърлянето на други бунтовници в северната провинция Идлиб, за сирийските съюзнически сили означаваше, че ще са способни да отклонят вниманието си от стратегическите зони на запад и да се съсредоточат върху борбата срещу ИДИЛ в източната част на страната.

В свой доклад от април IHS Markit - водещ британски аналитичен център в областта на сигурността и отбраната, посочва, че "Ислямска държава" през последните 12 месеца е воювала срещу сирийските правителствени сили повече, отколкото срещу всеки друг опонент. "Между 1 април 2016 г. и 31 март 2017 г., твърди организацията, 43% от всички бойни действия на "Ислямска държава" са директно насочени срещу силите на президента Асад, 17% срещу подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (СДС), а останалите 40% включват борба срещу съперничещите сунитски опозиционни групи – по-специално тези, които са част от подкрепяните от Турция войски в кампанията "Ефратски щит". С други думи през времето, в което териториалните загуби на "Ислямска държава" са най-значителни, сирийските сили се борят с ИДИЛ близо два пъти по-често отколкото тези, подкрепяни от САЩ.

Американски клин между Сирия и Ирак

И така, с какво е свързано продължаващата американско дейност в Ал-Танф, район в който няма присъствие на ИДИЛ и където сирийската армия и нейните съюзници постигнаха огромен напредък срещу техните войнствени ислямистки противници?

Ако погледнете поръчаната от автора карта по-горе, съществуват приблизително три главни пътни артерии, пресичащи Сирия, от основните ѝ центрове към Ирак. Най-северната гранична магистрала понастоящем е под контрола на подкрепяните от САЩ кюрдски сили, които се стремят да отцепят независима държавица, наречена Западен Кюрдистан.

Магистралата Хомс-Багдад в средата на картата пресича обсадения от ИДИЛ Дейр ез-Зор, където повече от 120 000 цивилни са защитени от около 10 000 сирийски войници, след като през 2014 г. ИДИЛ щурмува околностите му. Тъй като този граничен пункт с Ирак понастоящем е блокиран от терористичната група, сирийските сили напредват стремително от запад, север и юг, за да изтръгнат региона от контрола на ИДИЛ.

Магистралата Дамаск-Багдад в южните части на страната, която съюзническите и сирийските сили в по-голямата част освободиха от милициите, може лесно да се превърне в първия безпрепятствен маршрут между Сирия и Ирак. Докато, разбира се, водените от САЩ войски не се укрепиха в Ал-Танф и не блокираха пътя. Тази година сирийците разчистиха по-голямата част от магистралата, но бяха възпрепятствани в опитите си да достигнат границата от едностранно обявената "зона за деескалация", въведена от американските коалиционни сили. "Беше договорено с руснаците, че това ще бъде зона без конфликти", заяви говорителят на CTFO полковник Дилън.

Руският външен министър Сергей Лавров учтиво се разграничи: "Не знам нищо за такива зони. Това трябва да е някаква територия, която коалицията е обявила в едностранен порядък и където вероятно смята, че единствена има право да предприема действия. Не можем да признаем такива зони."

След като плановете за смяна на режима в Сирия пропаднаха, ястребите от върхушката започнаха да се застъпват за подялбата на Сирия на най-малко три зони за влияние – буферна зона за Израел и Йордания на юг, проамерикански кюрдски субект на север и северозапад и контрол над сирийско-иракската граница.

Сблъсъците със сирийските сили по пътя за Ал-Танф обаче вече създадоха "непреднамерени последствия" за плановете на САЩ за границата. Сирийските съюзнически части заобиколиха проблема с Ал-Танф преди няколко седмици като установиха директна гранична връзка с иракските сили на север и по този начин блокираха достъпа на американските съюзници от юг. Иракските сили за сигурност вече достигнаха граничния пункт Ал-Уалид от иракската страна на границата при Ал-Танф, което означава, че американските сили са заклещени между иракчани и сирийци по пътя между Дамаск и Багдад.

В момента, в който сирийците и иракчаните заобиколиха района на Ал-Танф и се насочиха на север, за да установят гранични контакти, се появи друг важен факт за региона. Американската коалиция вече е отрязана – поне в Южна Сирия, от възможността да воюва с ИДИЛ на североизток. Това е истински неуспех за плановете на Вашингтон да блокира директните сирийско-иракски трансгранични потоци и да отбележи своя грандиозна победа срещу ИДИЛ. Докато сирийските части се насочват към Дейр ез-Зор, участието на подкрепяните от САЩ сили в битката за освобождаване на тази стратегическа област вече ще бъде ограничена до доминираните от кюрдите Сирийски демократични сили (СДС) на север, а правителствените сирийски сили си осигуриха сигурно преминаване от север, юг, запад – и потенциално от изток с помощта на съюзниците си иракчани.

Защо Вашингтон иска тази граница?

Възстановяването на сирийския контрол над магистралата от Дейр ез-Зор до Ал-Букамал и Ал-Каим е приоритет и за сирийските съюзници в Иран. Д-р Масуд Асадолахи, експерт по Близкия Изток от Дамаск обяснява: "Маршрутът през Ал-Букамал е най-добрата опция за Иран – това е най-прекият път за Багдад, по-сигурен е, и преминава през зелени, обитаеми райони. Магистралата М1 (Дамаск-Багдад) е по-опасна за Иран, защото преминава през иракската провинция Анбар и области, които са предимно пустиня."

Ако целта на САЩ в Ал-Танф е била да блокира южната магистрала между Сирия и Ирак, като по този начин отреже сухопътния достъп на Иран до границите с Палестина, то те бяха тотално надиграни. Сирийските, иракските и съюзническите части по същество притиснаха водените от САЩ сили в сравнително безполезен триъгълник в южните части и създадоха нов триъгълник (между Палмира, Дейр ез-Зор и Ал-Букамал) за своята "финална битка" срещи ИДИЛ.

"Американците винаги планират един изход от ситуацията и след това получават друг непредвиден изход", отбелязва новият ирански посланик в Сирия Джавад Турк Абади. Той и останалите в Дамаск остават оптимисти, че трансграничните пътища, отдавна забравени от държавите в региона, ще бъдат отново открити в кратък срок. "През епохата на Пътя на коприната, маршрутът между Сирия, Ирак и Иран е бил винаги действащ – докато в региона не дойде колониализмът", обяснява Турк Абади.

По същия начин, по който западните велики сили винаги са се стремели да държат Русия и Китай далеч от Близкия Изток - същата доктрина на "разделяй и владей" беше прилагана в продължение на десетилетия, за да поддържа забит клин между Сирия и Ирак. "В историята от последния половин век винаги Сирия и Ирак са били възпрепятствани от това да се сближат и да се координират помежду си. Когато бившият сирийски президент Хафез Асад и бившият иракски президент Ахмед Хасан ал-Бакр почти постигнаха всеобхватно споразумение, Саддам Хюсеин извърши държавен преврат и обеси всички офицери, които искаха сближаване със Сирия", казва Шабан, който тъкмо публикува книга за отношенията на Хафез Асад с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

След това Саддам започна осем годишна война срещу Ислямска република Иран и последната загуби сухопътната си връзка със Сирия за повече от две десетилетия. В началото на 2003 г. американските части нахлуха в Ирак, детронираха Саддам и окупираха страната за следващите девет години. През този период иранските самолети често бяха приземявани за инспекции от местните власти, подстрекавани от американските окупационни сили, заинтересовани  да осуетят прехвърлянето от Иран на оръжие и боеприпаси за ливанската групировка Хизбула и други нейни съюзници.

По времето, когато американските войски напуснаха Ирак в края на 2011 г. сирийският конфликт вече беше в ход, напълно въоръжен, финансиран и подкрепян от няколко държави-членки на НАТО, и техните съюзници в Персийския залив. "Когато тези граници бъдат наново отворени, казва Асадолахи, това ще бъде първият път, в който Иран ще има сухопътна връзка със Сирия и Палестина" – макар че някои посочват, че иранците винаги са намирали начин да транспортират товари незабелязано.

Сирийската армия и иракските сили все още не са матирали американските сили, действащи на този военен театър. Все още се говори за нова ескалация, която може да изправи Съединените щати срещу най-мощния съюзник на Сирия – Русия – едно опасно развитие на ситуацията, което може да доведе до регионална или до глобална война.

В Багдад обаче говорителят на водената от САЩ коалиция полковник Дилън се изказа с малко по-завоалиран тон от по-войнстващите заплахи, звучащи от Вашингтон: "Не сме в Сирия, за да заграбим земя. Ако сирийският режим покаже, че може да победи ИДИЛ, ние сме съгласни с това. Граничният пункт при Ал-Уалид е добър знак, който показва такива способности. Отворени сме за възможността да осигурим сигурността на границата едновременно от сирийска и от иракска страна. Ние сме там, за да разгромим ИДИЛ и обучаваме войски за това."

Автор: Шармин Нарвани, геополитически анализатор за Близкия Изток

Източник:The American Conservative