Интервю на Калина Андролова с Нейно Превъзходителство Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България
Ваше Превъзходителство, кои са най-важните акценти в двустранните отношения между България и Азербайджан, които са на дневен ред, откакто сте посланик в нашата страна?
Отношенията между нашите страни имат голяма перспектива и неотдавна излязоха на ниво стратегическо партньорство. Което беше подкрепено от визитата на нашия президент Илхам Алиев през март 2015 г., когато беше подписан един много важен документ, който се казва Съвместна декларация за стратегическо партньорство. И този документ до голяма степен определи и, може да се каже, усили акцентите при взаимодействието на нашите страни. Безусловно традиционно е прието да се счита, че енергетиката е основен въпрос на отношенията между двете страни. И за това наистина има причина. Но искам да кажа, че икономическите отношения произтичат преди всичко от нивото на политически контакти между нашите две страни. Това се подкрепя от многобройните визити на високо ниво, участието в съвместни мероприятия, идеи, инициативи, проекти. Що се касае за взаимодействието в конкретни области освен енергетиката, искам да отбележа безусловно и транспорта. Аз съм говорила няколко пъти за това и е добре отново да подчертая, че отчитайки географското положение на Азербайджан и България, ние нямаме друг шанс, освен да си сътрудничим един с друг. Защото в исторически план, ако говорим за Великият път на коприната, за усилването на потока от хора и стоки на евразийския континент, за пътят, свързващ изток и запад, България и Азербайджан са много важни партньори един за друг. България е заинтересована от Азербайджан като излаз на пазара в Централна Азия и по-нататък в Китай. А за нас България е много интересна тема, тъй като ни дава възможност за излаз на други пазари в ЕС. Туризмът също ни интересува, ние имаме конкретни идеи и планове как да усилим взаимодействието в областта на туризма. Безусловно и културата, както това беше подчертано при визитата на първия вицепрезидент на Азербайджан г-жа Мехрибан Алиева в България. В областта на селското стопанство, в областта на новите технологии. Наистина има много области, в които можем да работим. Има още един въпрос, който аз бих искала да подчертая в конкретния контекст на стратегическото партньорство. Тази декларация е интересна с това, че учредява нов формат на сътрудничеството между България и Азербайджан, това е създаване на стратегически диалог, такъв преди не е съществувал. Стратегически диалог на равнище министри на външните работи, които могат да се срещат регулярно, за да обсъждат основните въпроси, които са на дневен ред както в двустранен формат, така и на международната сцена.
От доста години в българското медийно пространство се коментира снабдяването на нашата страна с природен газ от Азербайджан. Какви са перспективите това да се случи в обозримо бъдеще?
По принцип сроковете са конкретно очертани. Както знаете, през 2013 г. беше подписан договор за покупка на газ между компаниите „Булгаргаз” и Държавната петролна компания на Азербайджан SOCAR. През 2020 г. се очаква първата доставка на азербайджански газ за България в обем 1 млрд. куб. метра. В този смисъл интересно е да видим как се развива проектът IGB, защото доставките на газ за България ще идват чрез интерконектора Гърция–България. Но както знаем от разговорите с българските институции, няма забавяне в изграждането и всичко върви по план.
SOCAR имаше намерение да инвестира в балкански газов хъб, дали са в сила още тези планове?
SOCAR е заинтересован от енергийния сектор на страните от Югоизточна Европа в по-широк смисъл и на България в частност. Миналата година, когато през септември във Варна беше проведена среща на инвеститорите по хъб „Балкан”, SOCAR като азербайджанска компания беше поканена, по време на срещите имаше много интересни обсъждания. По отношение на България интересът на Азербайджан не се ограничава до 1 млрд. куб. метра газ. Ние сме заинтересовани от България още и като транзитна страна към пазарите на съседни страни от Балканския полуостров. В този смисъл от азербайджанска страна интерес към енергийния сектор на България има.
В края на миналата година SOCAR прояви интерес за навлизане на пазара на петролни продукти в България. Има ли напредък по този въпрос от миналата година?
Този въпрос се обсъжда, но трябва да се отбележи, че приоритетът за компанията на този етап е доставката на газ в България и оказване на технически и консултативни услуги. В този контекст SOCAR Balkan, дъщерна компания на SOCAR, оказва консултативни услуги във връзка с Йонийско-адриатическия газопровод. Така че на нас ни е много интересна енергийната картина на целия Балкански полуостров. Но в дадения момент и като непосредствен интерес като минимум е доставката на газ.
Армения и Азербайджан дълги години вече не могат да решат спора по мирен път за Нагорни Карабах, няма и подписан мирен договор. Конфликтът е категоризиран като „замразен”, но се активира периодически отново и отново. Каква е позицията на Азербайджан в този конфликт?
Позволете ми да Ви поправя в този въпрос. Работата е там, че няма „спор” по Нагорни Карабах. Регионът на Нагорни Карабах е неделима част от Азербайджан. Ако се върнем назад в историята на конфликта, ще видим, че конфликтът е започнал в края на 1987 г., когато Азербайджан и Армения бяха част от Съветския съюз. И тогава Армения много открито заяви своите териториални претенции по отношение на Азербайджан и даже на 1 декември 1989 г. парламентът на Армения прие резолюцията, която призова за „обединяване” на Армения и Нагорни Карабах. Към онзи момент съществуваше Съветският съюз и отговорните органи на СССР еднозначно определиха решението на Армения за абсолютно незаконно. Съответно, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., Азербайджан стана независима държава и постъпи в ООН в пределите на тези територии, в които се намираше по времето на Съветския съюз. Затова териториите на Азербайджан и териториалната цялост на държавата не подлежат на никакви спорове, нито на съмнения. Това първо. Второ, общоизвестен е фактът, че окупацията на азербайджанската територия от страна на Армения продължава. И да се говори за арменско-азербайджански конфликт за Нагорни Карабах е доста неправилно. Защото покрай Нагорни Карабах са окупирани още седем района, в които никога не са живели арменци. Съветът по сигурност на ООН през 1993 г., знаете, че решенията на този орган са задължителни, прие четири резолюции, които съвсем твърдо и недвусмислено изискват пълно, без уговорки и бързо изтегляне на въоръжените сили на Армения от окупираните територии на Азербайджан. Тези решения на ООН още веднъж потвърждават, че е напълно неприемливо използването на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, както е неприемлива продължаващата окупация на Азербайджан. Затова ние считаме, че главното решение на този конфликт на първо място е извеждането на въоръжените сили на Армения от всички територии на Азербайджан. И последните събития през април 2016 г., когато арменските въоръжени сили предприеха опит за провокация с използване на едрокалибрено оръжие, тежка артилерия, срещу мирното население, което живее до линията на съприкосновение между войските, са много важни. Тези събития показаха, че конфликтът изобщо не е замразен. Азербайджан е уверен, както и световната общност, че единственото решение е извеждане на арменските войски от териториите и връщане на преселените бежанци, които са около един милион. Това са хора, които са напуснали Нагорни Карабах и още седем други региона, които се намират в момента под окупация. Едва тогава можем да говорим за политическо решение на конфликта. Защото териториалната цялост на Азербайджан никога не е била, не е и няма да бъде предмет на търгуване. Конфликтът може да се реши само при спазване на териториалната цялост на Азербайджан и спазване на принципите и нормите на международното право – суверенитет, териториална цялост, нерушимост на международно признатите граници.
Мислите ли, че някой отвън, някой чужд фактор стимулира този конфликт между Армения и Азербайджан?
Категорично съм против такава постановка на въпроса. Когато през миналата година имаше в началото и в края на април провокации от страна на Армения, аз със съжаление отбелязах, че редица български медии (може би са избрали много прост метод за анализ на тази ситуация) започнаха да вменяват вина на някои съседни държави. В същото време причината е очевидна. Основната причина за напрежение в Нагорни Карабах е продължаващата окупация и наличието на въоръжени сили на Армения на територията на Азербайджан. Затова и отговорността за ескалацията на конфликта и продължението на окупацията носи единствено Република Армения.
Външната политика на Азербайджан се отличава със своята балансираност. Страната е член на Съвета на Европа от 2001 г. и по тази и други причини в някои случаи се счита за част от Европа. Азербайджан партнира и с ШОС. Къде виждате мястото на Баку в различните интеграционни процеси в Европа и Азия?
Особеностите на днешната политика на Азербайджан в голяма степен са предопределени от стратегическото и географското положение на страната. Действително Азербайджан е страна, която е разположена там, където Азия и Европа се срещат, Северът и Югът, Изтокът и Западът. Затова Азербайджан се явява естествена част от много регионални и трансрегионални инициативи. Вие отбелязахте Съвета на Европа, но аз бих добавила, че Азербайджан едновременно се явява член и на Организацията за ислямско сътрудничество, това е втората след ООН най-голяма международна организация. А що се касае до ШОС, ние сме партньори по диалог в тази организация. Азербайджан участва също в Съвещанието по взаимодействие и мерки за доверие в Азия. А през 2019 г. Азербайджан ще председателства Движението на необвързаните държави, което обединява страни, които не са членове на никакви военни блокове и съюзи. През тази 2017 г. ние сме съпредседатели на една друга важна инициатива – „Сърцето на Азия – Афганистан”. В края на тази година имаме възможност да бъдем домакини на министерска конференция в рамките на тази инициатива. Тоест Азербайджан е открит за всякакъв вид международно сътрудничество, което се базира на принципа на уважението и спазването на международното право и е свързано със засилване на икономическото благосъстояние и политическото взаимодействие. В субрегионален контекст аз искам да спомена още няколко инициативи на Азербайджан, това са своеобразни триъгълници, както ние ги наричаме: Азербайджан–Русия–Иран, Азербайджан–Турция–Туркменистан, Азербайджан–Турция–Грузия и Азербайджан–Турция–Казахстан. Всички тези формати съществуват много активно. И в рамките на тези формати има няколко вида диалози – политически, икономически и културни. Азербайджан от дълги години е лидер в региона на Южен Кавказ. Повече от 75% от БВП на Южен Кавказ се падат на Азербайджан. Ние сме инициатори, локомотив на голямо количество регионални проекти в областта на енергетиката – Баку–Тбилиси–Ерзурум (Южнокавказкият газопровод), петролопровода Баку– Тбилиси–Джейхан. Скоро ще започне да функционира и железопътна линия Баку–Тбилиси–Карс, много важна транспортна част за региона. Този път е с 1000 км по-кратък от алтернативните маршрути и позволява от Азия и конкретно от Китай и прилежащите региони да се транспортират стоки в Европа, включително до Париж и Лондон, за около 12-15 дни. Понастоящем тези превози се осъществяват за 35-40 дни. Защо това е важно за България? Защото след Азербайджан, Грузия и Турция следващата връзка към Европа е България. Както казах, ние участваме във всички проекти, които допринасят за сигурността, икономическото благосъстояние и мирното развитие на региона.
Какво е отношението на Азербайджан към интеграционните процеси в постсъветското пространство?
Ако имате предвид Евразийския съюз, то политиката на Азербайджан беше изказана от нашия президент – към настоящия момент ние нямаме планове да бъдем част от тези процеси. В същото време ние много успешно сътрудничим със страните, които участват в тази организация, но на двустранна основа.
Разногласията между Русия и НАТО се задълбочават. Азербайджан е ухажван и от двете страни, чиито стратегии са антагонистични. Считате ли, че „многовекторната” външна политика на постсъветското пространство, характерна за 90-те на миналия век, може да бъде все още актуална?
Връщам се към това, с което започнах, отговаряйки на предишния въпрос. Взаимодействието на Азербайджан с една структура, организация или страна не изключва сътрудничество с някаква друга страна или организация. Аз считам, че тези елементи на взаимодействие не бива да са взаимно изключващи се. Международното сътрудничество не бива да се представя като zero-sum game, тоест игра с нулев резултат. Ние смятаме, че Азербайджан, участвайки в проекти за сътрудничество с различни страни, се движи единствено от своите национални интереси, от гледна точка на своята сигурност и благополучие.
А как се отнася Азербайджан към разширяването на НАТО на изток?
Не бих искала да коментирам въпроси, свързани с конкретни организации. Но мога да Ви кажа, че Азербайджан много успешно си взаимодейства с НАТО в рамките на програмата Partnership for Peace, ние сме много надеждни партньори в тази посока. Освен това ние участваме в Resolute Support Mission в Афганистан, в Enduring Partnership, което е следващият етап на ангажименти на НАТО в Афганистан. Ние участваме както на военно ниво, така и с финансова помощ за афганистанската национална армия. Също така оказваме голяма помощ за подпомагане на развитието на страната.
Нефтогазовата индустрия на Азербайджан има съществен дял в икономиката на страната. Европейската комисия силно подкрепя проекта за реализиране на Южния газов коридор, който предвижда снабдяването на Европа с природен газ от Вашата страна. Кои са основните трудности, които стоят пред този проект?
Нека да започнем с това, че Азербайджан в този момент се намира на етап – преговори с Европейския съюз по един много важен документ, проект-документ за стратегическо партньорство. През февруари тази година в резултат от визитата на президента Алиев в Брюксел беше даден старт на тези преговори. И ние придаваме голямо значение на развитието на сътрудничеството с ЕС на равноправна основа, с отчитане на интересите на двете страни. Що се касае до Южния газов коридор, това е стратегически проект за Европейския съюз, защото предполага доставки на газ от алтернативни източници. В този смисъл Южният газов коридор допринася за енергийната сигурност на Европейския съюз. В момента азербайджанският газ е единственият източник на Южния газов коридор. Това е огромен проект, състоящ се от няколко компонента, на обща стойност повече от 40 милиарда долара. Той включва четири конкретни проекта: първият е развитие на газовото находище „Шахдениз-2”, което е източник на газа; вторият проект е разширение на Южнокавказкия газопровод; третият е строителството на ТАНАП (Трансанадолският газопровод); четвъртият проект е ТАП (Трансадриатическият газопровод). Всички тези четири компонента от Южния газов коридор се намират на различни етапи на развитие. По отношение на „Шахдениз-2” 93% от работата е завършена вече. Дейностите по Южнокавказкия газопровод са напреднали 85%. ТАНАП – 72%. При ТАП процентите на завършеност са 42. Към настоящия момент работата по ТАП трябваше да е свършена около 45%, има малко забавяне, но сме в пределите на нормите. При ТАП всички съответни разрешения от ръководните органи на страните са получени. В Италия има един нерешен въпрос, който е свързан с регионалните власти. Но централното правителство в Италия разбира важността на проекта и го поддържа. Затова аз мисля, че в крайна сметка този въпрос ще бъде решен и работата по ТАП ще продължи. А що се отнася до важността на Южния газов коридор за Европа, бих искала да напомня посланието на заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович, отговарящ за енергийния съюз, което той отправи към участниците в неотдавнашната Конференцията по нефтогазовите въпроси в Каспийския регион, която традиционно се провежда в Баку. Той подчерта изключителната важност на Азербайджан за осъществяването на проекта Южен газов коридор и това, че азербайджанският газ е много сериозен фактор за енергийната сигурност на Европа.
Първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева е известна от много време като истински приятел на България. Ръководената от нея фондация „Гейдар Алиев” отпусна значителни средства за реставрирането на крепостта „Трапезица” във Велико Търново. Бихте ли ни разказали за ролята на жените в обществено-политическия живот във Вашата страна предвид традициите на основната религия във Вашия регион?
Още една неточност. Ако под традиции на основната религия се разбира ислямът, то смея да почертая, че нищо в исляма не предполага унижение на ролята или значението на жената. По-скоро е обратното. Ако внимателно се запознаете със сурите на Корана, ще разберете, че на жените се предоставят голямо количество привилегии и възможности. Много съм горда с това, че преди 99 години, когато за първи път е обявена Азербайджанската демократична република, допреди да станем част от СССР, през 1918 г. на жените им е предоставено правото да гласуват наравно с мъжете. Много хора в България не знаят този факт, много хора в Европа не знаят това. По този въпрос Азербайджан е бил по-напред от много европейски държави, традиционните западни демокрации, както е прието сега да се наричат. Първата жена, която е автор на оперна музика, е азербайджанка. През 1921 г. за първи път в Азербайджан се състои женски конгрес. Към този момент жените играят много важна роля в обществено-политическия живот на Азербайджан. Около 17% от азербайджанския парламент са жени. Омбудсманът е жена. Има жени, които са ръководители на редица комитети, заместнци на министри и пр. Около 18% от ръководителите в общините също са жени. Сред съдиите 11% са жени. Така че ролята на жените в Азербайджан е толкова естествена, че не е предмет на обсъждане и дебати. Аз мисля, че без засилване на ролята на жената и без създаване на условия за развитието на жената като личност нито едно общество не може да постигне прогрес. В този смисъл ние сме участници в много инициативи и платформи за засилване и укрепване на ролята на жените в обществото. Азербайджан се е присъединил към всички международни конвенции, към всички правни документи, свързани с ролята и значението на жените. У нас даже имаме отделен държавен комитет, свързан с жените, семейството и децата, и той се оглавява отново от жена.
На 29-30 септември 2016 г. в Баку се проведе Четвъртото заседание на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. Кои бяха основните въпроси, които обсъждаха двете страни? Какво бе решено с цел да се активизират икономическите отношения между Баку и София?
Действително тази комисия се състоя през миналата година. Аз бях много приятно удивена и въодушевена от интереса, който тя предизвика. Не само сред представителите на държавните структури в България, но не по-малко важно е – и сред частния сектор. Защото покрай сътрудниците от съответните министерства в Азербайджан пристигнаха и около 50 представители на бизнеса. Паралелно със сесията на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество бе проведен и бизнес форум. По време на сесията на комисията се определиха конкретни сфери на сътрудничеството, аз вече ги казах преди – енергетика, транспорт, селско стопанство, където имаше конкретизиране, например до винопроизводството, но и в обработката и преработката на селскостопанска продукция. В областта на IT Азербайджан е една от водещите страни в региона, в информационно-комуникационните технологии. Ние пуснахме вече два спътника и предлагаме нашите услуги на българските ни партньори, които биха могли да се възползват от тези спътници. Азербайджан инициира много важен проект, който се казва TASIM (Трансевразийска суперинформационна магистрала). Тя предполага строителство на 9 хиляди км оптическа връзка, която да свързва Хонконг в Китай до Франкфурт в Германия. Създаден е специален консорциум за този проект, участници са Турция, Русия, Китай, Казахстан, Грузия, Азербайджан, ще има и линия за Полша и Беларус. Считаме, че и българските партньори биха могли да участват в тази инициатива. На това заседание на комисията се обсъдиха въпроси за туризма и културата, разбира се, както и конкретни действия. В момента се занимаваме с това да направляваме всеки един въпрос, който беше съгласуван на срещата. Нещо като пътна карта. Потенциалът е много голям и възможностите наистина са чудесни. Особено, отчитайки това, че в Азербайджан се отнасят много топло към България. Традиционно винаги е било така. А мога да кажа, че и в България се отнасят също топло към Азербайджан. Политическите отношения и отношенията между хората създават всички предпоставки за това икономическата компонента да бъде напълно действаща. Искам последно да напомня и за още един сектор – фармацевтиката. Беше ни много интересно да видим водещите български фармацевтични компании в Азербайджан в качеството им на участници в определени проекти. Ние сме създали добри условия за чуждестранни инвестиции и очакваме българските партньори с техния опит и ноу-хау за осъществяване на съвместни проекти в Азербайджан.