Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.

В понеделник иранският президент Хасан Рухани пристигна на посещение при Владимир Путин в Москва. Ключовите моменти от тази визита бяха два – съвместната борба на Русия и Иран срещу тероризма и икономическите връзки между двете страни. Руският президент Владимир Путин обяви Иран за надежден и стабилен партньор, с когото възнамерява да работи занапред по всички направления.

Ще използва ли Русия отново иранските авиобази?

През лятото на 2016 г. Руската стратегическа авиация в лицето на бомбардировачи Ту-22М3 започна да нанася удари от иранската авиобаза в Хамедан. В тактически план ползите се изразяваха в това, че използвайки летището в Иран вместо база „Енгелс” в Русия, бомбардировачите значително съкращават времето за достигане на целите. Така руската авиация ставаше по-ефективна, защото можеше да носи по-голям боен товар, с по-малки разходи на гориво. Единствената изцяло руска авиобаза се намира на западното крайбрежие край Латакия, което затруднява мисиите в източната и югоизточна част на страната. Полетите от иранската „Хамедан” решаваха този проблем. Стратегическото послание беше ясно – Русия и Иран имат стабилно партньорство и са готови на всичко в борбата срещу тероризма в Сирия. Руските въздушни удари от летище „Хамедан” бяха първият случай, в който чужда държава използва иранска база след Втората световна война. Казусът се превърна в чувствителен за някои ирански депутати, които обявиха тези действия за пряко нарушение на конституцията, която забранява разполагането на чужди военни. В резултат от този протест Русия спря да използва авиобаза „Хамедан”.

Въпросът за повторното използване на иранските летища беше повдигнат при посещението на иранската делегация в Москва преди няколко дни. Тогава външният министър Мохамад Джавад Зариф заяви, че Русия има зелена светлина за повторното използване авиобазите за въздушни удари в Сирия. Министър Зариф обаче подчерта, че „всеки случай ще се разглежда индивидуално”.

С оглед на това изказване е напълно възможно руските изтребители да се завърнат в Иран. Повод за това могат да бъдат операции на сирийската армия за връщане на редица газови и петролни находища в централната и източна част на страната, включително и офанзива към обсадения Дейр ез-Зор.

Военните цели на Иран и Русия в Сирия

Русия и Иран са основи съюзници в борбата срещу тероризма в Сирия. Двете страни обаче се включиха на различни етапи във войната. Докато в първите години на войната Русия оказваше предимно дипломатическа подкрепа за сирийския президент, то подкрепата на Иран беше отвъд пределите на дипломацията. Техеран увеличи логистичната си подкрепа за сирийската армия, а офицери от Иранската републиканска гвардия бяха изпратени на терен в борбата срещу екстремистките групировки. Не трябва да се забравя и активното участие на ливанската шиитска организация Хизбула, която още от 2013 г. активно участва на страната на сирийската армия.

Военната интервенция на Русия от септември 2015 г. постави нов етап в съвместните действия на Москва и Техеран. Причините за формирането на стратегическия руско-ирански алианс могат да бъдат обособени в няколко направления. Двете страни споделят общи притеснения от експанзията на терористичните групировки в Сирия. Притесненията на Иран са свързани с това, че много от тези групировки са подкрепяни директно от Саудитска Арабия, Катар и Турция, докато Русия се тревожеше повече от влиянието на САЩ.

Основните военни цели на Русия през тази година могат да бъдат обобщени в няколко направления – ликвидиране на „Ислямска държава”, укрепване и експанзия на военните бази в Хмеймим и Тартус, обучение и стабилизация на сирийската армия, ограничаване влиянието на САЩ върху някои групировки и етноси като кюрдите, ограничаване на турските амбиции в Северна Сирия.

Премахването на ИДИЛ напълно се вписва в плановете на Иран. Другите цели на иранците са максимално ограничаване влиянието на сунитските държави, установяване на ирански военни бази в Сирия, укрепване присъствието на Хизбула наред с подсилване на прошиитските подразделения в сирийската армия.

Единственият проблем, който може да възникне между Москва и Техеран, е позицията спрямо кюрдите. Русия сякаш вече започна да поставя основите за евентуална спогодба между Асад и кюрдските отряди за самоотбрана. В началото на март беше постигната договорка за съвместна руско-сирийска охрана на някои територии на сирийските кюрди, заради заплахата от подкрепяните от Турция бунтовници.

Руски конвои с хуманитарна помощ се появиха в Манбидж и Африн.

Въпреки, че от Иран засега не е имало гръмки възражения срещу кюрдския въпрос, Техеран предпочита да заздрави максимално управлението на Башар Асад.

В заключение може да се каже, че всички различия между Русия и Иран в Сирия подлежат на преговори и договорки. На този етап няма фрапантни и непреодолими различия между двете страни, което показва, че съюзът между тях е стабилен. Дори и такива различия все пак да се появят, те могат да бъдат изгладени сравнително лесно, защото и двете страни не могат да си позволят разваляне на стратегическия съюз и целите поставени в него.

Проблемите със САЩ

Един от големите геополитически проблеми на Иран е свързан с враждебното отношение на новия американски президент Доналд Тръмп. Още в предизборната си кампания Тръмп се изказваше остро за „катастрофалната сделка с Иран” и разрастващото се иранско влияние в Близкия изток. В отговор на проведеното изпитание с балистична ракета през февруари 2017 г. Тръмп заяви, че „Иран си играе с огъня” и той няма да бъде толкова мил както предшественика си Обама.

Тръмп стигна и по-далеч в изказванията си, след като обяви Иран за „терористична държава номер едно, която изпраща пари и оръжия в целия регион”. Реакцията на Русия не закъсня – говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, заяви, че Русия не смята Иран за терористична държава, а сътрудничеството между двете държави в борбата срещу Ислямска държава ще продължи.

На фона на острите изказвания на Тръмп, Иран все повече ще търси руската подкрепа. Русия трябва да свикне с мисълта, че в даден момент може да й се наложи да бъде посредник по уреждането на конфликтите по оста Вашингтон – Техеран.

Икономическите връзки са в основата на руско-иранския съюз

Москва и Техеран вече обявиха плановете си за голямо сътрудничество в областта на енергетиката. Русия ще строи два нови блока на АЕЦ „Бушер”. Руски компании ще участват в откриването и разработването на нови газови находища в Иран. Съвместните руско-ирански инвестиции в инфраструктура ще се увеличат. През 2016 г. търговският оборот между двете държави се е повишил със 70%. По време на визитата си в началото на седмицата президентът Рухани подписа 15 меморандума за икономическо сътрудничество.

Заявката за силно икономическо сътрудничество намира израз и в плановете на Иран да закупи нови оръжейни системи от Русия. Двете страни водят преговори за оръжейна сделка на стойност 10 млрд. долара, като тя ще включва нови танкове Т-90, самолети Су-30СМ, артилерийски системи, хеликоптери и ПВО системи от най-ново поколение. Всичко това свидетелства за полагане на основите на един стабилен икономически съюз с дългосрочна перспектива.