На 25 юли, вторник, долната камара на  Конгреса на САЩ със значително мнозинство прие законопроект за нови санкции срещу Русия, Иран и КНДР. Твърдата реакция на руските официални лица на резултатите от гласуването е закономерна и предсказуема. Ръководителят на комитета на Съвета на Федерацията по международните въпроси Константин Косачов призова да се подготви „болезнена за американците“ реакция, а заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков квалифицира Вашингтон като „източник на опасност“.

Редица руски експерти също считат случилото се за безпрецедентно. Журналистът международник Иван Тимофеев пише, че санкциите „не оставят възможност за компромиси“ в руско-американските отношения. Колегата му Фьодор Лукянов смята, че законодателното закрепване на санкциите прави взаимодействието между Русия и САЩ „едва ли не безсмислено“. Политологът Борис Межуев изразява кратка констатация: „Опитват се да ни смажат.“

Според мен обаче, между нашите две страни не се случва нищо извънредно, освен онова, което вече е ставало. В отношенията между Русия и САЩ винаги е имало възходи и спадове. Днес сме свидетели на поредния цикъл на редица от спадове – исторически не най-силният.

Мисля, че санкциите не са елемент на дългосрочна стратегия на САЩ по възпирането и съсипването на Русия. По-скоро те са импулсивно действие, изблик на гняв от страна американския истаблишмънт, погрешно убеден, че бъдещето принадлежи на американската хегемония.

Днешната антируска кампания в САЩ никак не прилича на периодите на национално обединение срещу някаква външна заплаха. Кампанията се води не от Белия дом, който трябва да повлича след себе си и Конгреса, пресата,  обществото. Всичко изглежда, сякаш е точно обратното: Конгресът повлича подире си Белия дом, който се съпротивлява под подсвиркванията на пресата и безразличието на обществото. Обединяването в борбата с външния враг по нищо не прилича на противопоставянето на „осите на злото“ от времето на Джордж Буш-младши.

Напротив, във Вашингтон цари смут и взаимна подозрителност сред елитите. Обществото се интересува от други проблеми, които по никакъв начин не са свързани с Русия. Наблюдавайки предаванията по телевизията дори, искреността на Вашингтон е интересна. Сегашните санкции са резултат не на стратегия, а на нейното отсъствие. Те станаха продукт на най-мащабната дезорганизация на външнополитическия процес. Президентът Доналд Тръмп изпусна инициативата, допусна деморализация сред своите съветници и поддържници, антагонизира медиите и опонентите си в Конгреса. В резултат се оказа парализиран и почти неутрализиран.

Антируските санкции са преди всичко следствие на вътрешнополитическата борба в САЩ. След победата на Тръмп неговите противници заложиха на импийчмънт на президента, а за повод им послужи мнимият „заговор с руснаците“ (в арсенала от обвинения бяха включени укриване на данъци, превишаване на пълномощията и предизвикателно общуване с жените).

За шестте месеца, откакто се развива скандалът, не бяха представени някакви убедителни доказателства за връзки на Тръмп с Москва. Цялата антируска кампания в голямата си част е изпълнена със спекулации, параноя, виртуалност. В един определен момент тази информационна вълна започна да живее свой собствен живот – и ето че, по думите на шефа на ЦРУ Майкъл Помпео, Русия вече се върна обратно на мястото си като ключова заплаха за сигурността на САЩ.

Тези оценки разкриват криза на здравия разум и неадекватни реакции на ключови отговорни постове в САЩ. Става дума не само за въпроса за мнимата руска намеса в изборите. Със същата „висока степен на вероятност“ американското разузнаване приписа използването на химическо оръжие от правителствените сили в Сирия през април тази година. Скандалът на миналата седмица бяха мнимите доставки на руско оръжие на движението „Талибан“. През май Русия бе обвинена във взлом на правителствените сайтове в Катар, което послужи като повод за криза. Мнозина вярват, че тези епизоди са постановка. Имайки представа обаче какъв е кадровият потенциал на американските чиновници на ключови позиции в областта на дипломацията и сигурността, може да се каже, че нещата опират по-скоро до дилетантство и параноя. Впрочем неотдавна от Антарктида се отцепи  леден къс с размерите на Латвия – по всяка вероятност и това е дело на дългата ръка на Русия.

Сегашната политика на САЩ по отношение на Русия не е стратегия, а действия на автопилот. В американската практика често се прилага принципът „давайте, после ще видим какво ще стане“. Наблюдаваме това директно в ефир. В американската преса липсва дискусия за международните последствия от приетите санкции. Коментират се само колко силно са подразнени конгресмените от „намесата на руснаците“ и колко съмнителен е проектът „Северен поток 2“. С последствията пресата ще се заеме по-късно.

Ще помогнем на американските другари да оценят стратегическите последствия от настоящите крачки.

Първо. САЩ отново ще се проявят не като лидер, а като егоист, нарушаващ интересите на най-близките си съюзници. Глобите за германските компании отдавна започнаха да се превръщат в норма за американската политика. Европейската комисия не крие недоволството си от едностранните мерки на САЩ и ще реагира на нарушаването на интересите ѝ.

Второ. Продължава ерозията на санкционния режим, предизвикана от отказа от първоначалния принцип – консенсус между САЩ и страните от ЕС. Вашингтон не само отказва да съгласува с Брюксел своите стъпки, но и му налага болезнени ограничения. Американските санкции могат да открият възможности за Русия по отношение на ключови европейски обекти. 

Трето. САЩ сами вързаха ръцете си в отношенията с Русия. Действително, не е ясно какво ще се обсъжда сега, и как Вашингтон ще получава от Москва сътрудничество по важни за него въпроси.

Четвърто. Антагонизирането  на Русия ще я принуди да се сближи по-тясно с Китай във всички сфери, включително сигурността. След съвместните руско-китайски учения в Южнокитайско и Балтийско море не е трудно да си представим подобни учения във Флоридския проток недалеч от Куба. Това едва ли представлява част от дългосрочните интереси на САЩ.

Последно. В САЩ ще се засили политическата дезорганизация. Познавайки характера на президента Тръмп, може да се предположи, че той ще търси възможности да отвърне на ударите на Конгреса. Ще последва нова спирала на вътрешнополитическата криза в Съединените щати, само че този път няма да се налага това да засяга по някакъв начин Русия.

Доналд Тръмп не успя да изгради ефективна отбрана на своите позиции във вътрешнополитическата борба. Той пропиля възможностите си за инициатива и загуби от опонентите си. Независимо от добрите лични отношения между лидерите на Русия и САЩ, фигурата на Тръмп ще престане да бъде съществена за взаимните отношения между двете страни.

Затова в отговор на американските санкции ще последва руска реакция. Символично тя трябва да бъде значима, но съдържателно не бива да се връзват ръце и да се отблъскват от Русия потенциални нейни съюзници в Европа и Азия – преди всичко Германия и Япония.

Победата на Тръмп в изборите създаде неопределеност в руско-американските отношения. При триумф на Клинтън отношенията биха били предсказуемо лоши още от самото начало. Сега надеждите за нормализиране на отношенията изчезнаха, но си отиде и неопределеността. В отношенията със САЩ се завърна необходимата яснота, позволяваща да се планира бъдещето. За организирането на външнополитическата дейност това е ключово условие.

Автор: Андрей Сушенцов

Източник: ru.valdaiclub

Превод: Елена Дюлгерова