ЗАСИЛВА СЕ ПОЛИТИЧЕСКАТА МОДА ЗА РЕФЕРЕНДУМИ, СВЪРЗАНИ С ОТЦЕПВАНЕТО НА ЕДНА ИЛИ ДРУГА ОБЛАСТ В ЕВРОПА.
ДА БЪДЕШ ШОТЛАНДЕЦ
18 септември 2014-а. 700-годишнината от битката при Банъкбърн, където шотландската армия начело с Робърт Брус разбива английските завоеватели. Шотландцитe си вземат гайдите, поличките и чудовището от Лох Нес и си правят нова държава. На 18 септември ще бъдат отворени всички избирателни секции в Шотландия, за да може всеки шотландец да гласува на референдум с кратък въпрос: Трябва ли Шотландия да бъде независима държава? От Каталуния до Шотландия и от Белгия до Италия апетитите за независимост нарастват. Разделителите по линиите север–юг, богати–бедни, кредитори–получатели се задълбочават. От бръчки се набраздява и челото на британския премиер Дейвид Камерън, докато обмисля евентуалните последствия на Даунинг Стрийт 10. Дали идва часът на това, което германското списание „Шпигел” определи като „новия егоизъм”, а американският „Вашингтон пост” – като „ребалканизация” на Европа? И колко би струвал разводът по шотландски? Първоначалните разходи ще възлизат на 200 милиона паунда, изчисляват от Лондонската икономическа школа. Парите ще са най-вече за бързото изграждане на нови административни структури, които да заменят британските. Доктор Ангус Армстронг от Националния институт за икономически и социални изследвания прогнозира, че независимостта ще донесе гигантски дълг на Шотландия. „Тя ще трябва да плати 146 милиарда лири стерлинги, или 238 милиарда долара. Дългът й ще представлява 81% от нейния Брутен вътрешен продукт. А това означава уязвима икономика и фискални проблеми в средносрочна перспектива” – предупреждава експертът.
Според него основният проблем ще е невъзможността да се съхрани валутният съюз с Лондон. Шотландия ще трябва да се откаже от английската лира и да въведе еврото. „Една независима Шотландия ще изпита трудности сама да покрие нарастващите разходи за пенсии” – скептичен е Гордън Браун, бивш финансов министър и премиер на Великобритания. Финансистът от кралската хазна Дани Александър, който е и шотландски депутат в британския парламент, предупреждава своите сънародници, че ще им се наложи да плащат по-високи данъци. „Независимостта ще доведе до „изтичане на капитали” – добавя президентът на HSBC Дъглас Флинт. Най-притеснени са жителите на Беруик ъпон Туид, най-северния град в Англия. Границата с Шотландия е само на 4 километра. „Да си носим паспорта всеки ден и да се надяваме, че в него има достатъчно страници, за да може да побере всички печати – така се шегуваме от доста време. Но какво ще стане, ако тази шега се превърне в реалност?” – пита риторично кметицата Изабел Хънтър. Ако Шотландия се отдели, корпоративният данък, чиято основна ставка във Великобритания е 24%, ще се намали с 3%. Таксата за самолетен превоз на пътници, която варира от 13 до 94 лири, ще поевтинее с 50%. Минималната заплата ще се индексира в съответствие с инфлацията. Независима Шотландия няма да предоставя бази за ядрените подводници с ракети „Трайдънт”. Освен това ще прибира 90% от приходите от петролните залежи край бреговете в Северно море. В качеството си на „актив” синьото злато е оценявано на 1,11 трилиона евро. Според шотландския премиер Алекс Салмънд това богатство, съчетано със силния потенциал на Шотландия да произвежда ток от енергията на вятъра и на моретата, както и с другите национални промишлени отрасли, като производството на уиски, би могло да я постави на шесто място сред страните от Организацията за сътрудничество и икономическо развитие. Или далеч пред останалата част от Великобритания, която сега е на 15-о място. Но бъдещето не е само розово. Една независима Шотландия ще е малка, уязвима платноходка. Тя ще разчита на петрола за около 18% от Брутния си вътрешен продукт и така ще е подвластна на промените в цените на суровините на международните пазари. Въпреки че скъпият петрол и скъпият газ повишават данъчните постъпления, намаляването на добива ще понижи рязко и приходите. Най-големите находища вече са разработени, което оставя в резерв труднодостъпния петрол. Той пък е икономически нерентабилен при спад на цените. Въпросителни има и в сферата на отбраната и сигурността. Шотландската независимост е най-голямата стратегическа заплаха за въоръжените сили на Великобритания, коментират на Острова. Британският флот с атомни подводници, разположен в шотландското пристанище Фаслейн, ще трябва да се предислоцира, а това ще коства на хазната милиарди. От друга страна, Шотландия ще има твърде скромен национален бюджет, за да създава нови отбранителни сили. Така двете съседки ще се превърнат в трудно преживяващи страни в периферията на Европа. Вероятно до това прозрение е стигнал и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Преди дни той категорично отсече: независима Шотландия няма гарантирано място в Алианса. Седмици преди референдума и самите шотландци започват да се колебаят дали им е по-добре сами. Авторката на книгите за Хари Потър Джоан Роулинг се обяви против инициативите за независимост и дори подпомогна с 1 милион лири кампанията за борба срещу отделянето на страната от Обединеното кралство. Бившият Джеймс Бонд – актьорът Шон Конъри, е на противоположния полюс. Той е убеден, че това е „прекалено добър шанс, за да се пропусне”. „Правителството в Лондон хвърчи във въздуха и е глухо за желанията на избирателите. Прекомерните данъци, събирани в Шотландия, е редно да останат тук и да се използват по предназначение” – убеден е Конъри. Дали вековната мечта на шотландците, вдъхновила авторите на шедьовъра „Смело сърце”, е на път да стане реалност? Според папа Франциск по-добре не. „Има два вида независимост: по освобождение и по наследство. Независимост по освобождение е американската независимост: САЩ се освобождават от Европа. Независимостта по наследство често означава разпад. Понякога много явен – например Югославия. Но питам се дали нещата са толкова прости в Шотландия?” – коментира главата на Римокатолическата църква. Балансът между „за” и „против” непрекъснато се мени, но проучванията на общественото мнение навеждат на мисълта, че икономиката ще определи изхода от референдума. Данните показват, че само 21% от жителите на Шотландия ще гласуват „за”, ако това намали бюджетните средства за тях с 500 британски лири (795 долара) на човек от населението годишно. Едва 24% биха подкрепили запазването на съюза, в случай че това ще бъде по-лошо за тях в икономически план. Социолозите твърдят, че около 40% от петте милиона шотландци симпатизират на каузата за независимост, около 10% се колебаят, а 50% са против.
ИСПАНИЯ ГЛЕДА
Какъвто и да е изходът, Испания гледа. Там също има сепаратистки настроения, особено в Каталуния, където 80% от населението искат отделяне от властта на правителството в Мадрид. Икономическата криза, която наложи на богатата област тежки социални жертви, допринесе за усилване на нагласите към независимост. Местните жители са бесни от нечестното преразпределение на приходите от данъци, което води до финансовото пресушаване на региона. Каталунците не напразно живеят с усещането, че дават прекалено много и получават твърде малко. Тук се произвеждат автомобили, мотоциклети, компютри, техника, електроника, кораби. От всички 5500 чуждестранни фирми на територията на Испания 3000 развиват дейността си в Каталуния. 40% от тях съществуват повече от 10 години, факт, доказващ стабилното развитие на бизнеса в тази област. В Каталуния се намират 62% от всички френски фирми в Испания, 61% от всички испански фирми и 60% от всички американски фирми. Регионът генерира 19% от Брутния вътрешен продукт и над 30% от износа на Испания. Именно икономическата мощ обяснява желанието на каталунците да бъдат независими. „Можем да бъдем Германия на Средиземноморието” – възкликна неотдавна генералният секретар на партията Демократична конвергенция на Каталуния. В същия тон каталунският премиер Артур Мас обяви, че ако автономната провинция стане самостоятелна държава, ще бъде сред 50-те най-големи експортни икономики в света. Вероятно по тази причина испанският парламент отхвърли предложението за провеждане на референдум в Каталуния, който да определи дали областта да остане в границите на кралството или не. Призракът на независимостта започна да броди из Каталуния още на 13 ноември 2003 г., когато Хосе Луис Родригес Сапатеро, тогавашен главен секретар на Социалистическата партия на Испания и кандидат за премиер на страната, каза пред 20 000 души: „Аз ще подкрепя всяка реформа на Каталуния по пътя към автономия”. А след това за радост на изумената публика изрецитира на каталунски стих от любимия поет Микел Марти-и-Пол. Думите на Сапатеро са моторът на нестихващите протести с искане за независимост. За да привлекат вниманието към своята кауза, точно преди година стотици хиляди жители на испанската област Каталуния се хванаха за ръце и образуваха жива верига от 400 километра. Акцията започна в 17:14 часа с намек за 1714 година, когато френско-испанските войски превземат Барселона и така автономията на Каталуния е драстично ограничена. И тази година на 11 септември милиони ще са на улицата и ще скандират „Каталуния – следващата независима държава в Европа”. Ще има ли кураж сърцето на Испания да се отдели? Ще бъде ли променена конституцията на иберийската страна, в която е подчертана необходимостта от „неразривно единство на испанската нация”? Според най-новото проучване на общественото мнение цели 59,7% от каталунците са за независимост. През 2010-а те са били едва 20 на сто. Те ще решат окончателно на 9 ноември.
ВЕНЕЦИЯ ПРИГЛАСЯ
Жителите на област Венето с главен град Венеция вече решиха. На виртуален референдум, който се проведе от 16 до 21 март, 73% ясно заявиха, че искат да се отделя от Италия. И се аргументираха, че регионът влива в държавната хазна над 20 милиарда евро, а получава значително по-малко. Нарастването на сепаратистките настроения във Венеция все повече напомня на напрежението в испанската Каталуния. А все по-малко хора си спомнят, че Венецианската република е съществувала до края на XVIII в. В годините на разцвета си тя е имала много колонии в Средиземноморието. В края на XVIII в. Наполеон Бонапарт сваля от власт последния дож, а по-късно държавата се присъединява към Австрия. В средата на XIX в. Венеция става част от Италия. Днес най-популярният лозунг в тази част на Ботуша е „Рим е крадец”. Северна Италия претендира, че със своите високотехнологични производства, ниска безработица, правов ред стои много по-близко икономически, политически и културно до Централна Европа, отколкото до южния край на Ботуша. Тя генерира 60% от БВП на страната. „Това е началото на Венецианската пролет”, убеден е Джанлука Бузато, лидерът на движението за отделяне от Италия, и допълва: „Самоопределението на населението на Венето е цивилизована борба”. Предстои референдум на официално равнище. Първо е Венеция. После – Сардиния и Ломбардия.
ФЛАНДРИЯ ИЗЧИСЛЯВА
Фландрия вече изчисли отцепването си. Обособяването на северната част от Кралство Белгия като самостоятелна република би струвало 237 милиарда евро. Изводът е на един от бившите ръководители на банката KBC Реми Вермейрен, който се числи към фламандска сепаратистка група за размисъл. Неговите пресмятания са представени в книгата „Белгия. Невъзможна мисия”. Финансистът предлага Фландрия да поеме 55% от бюджетния дълг на Белгия, което би се равнявало на 203 милиарда евро. Към тази сума той добавя преводи от по 3,6 милиарда евро годишно за социални дейности в продължение на пет години към южния белгийски регион Валония, като след това тази сума последователно да бъде намалявана с по 10 процента в следващите 10 години. Сепаратистите предлагат Брюксел, който и сега притежава самостоятелен статут в рамките на кралството, да се обособи като град-държава. При подобно развитие дружествата от Валония и Фландрия следва да запазят правото да разкриват свои представителства и да осигуряват услуги за своите граждани в сегашната столица. Следващата идея е всеки настоящ белгиец да може да избере гражданството си – брюкселско, валонско или фламандско, независимо в коя част на сегашната държава живее. Това е първият случай в белгийската история, когато черно на бяло са представени изчисления за стойността на разделението на Белгия. Във Фландрия винят френскоговорящите си сънародници за огромната задлъжнялост на Белгия и за липсата на предприемачески дух. Средният фламандец смята, че плаща прекалено високи данъци, които изтичат към социалните служби на Валония. Фландрия дава 65% от БВП на Белгия, Брюксел – 10%, а Валония – 25%. Цитирайки тези данни обаче, привържениците на фламандската независимост пропускат да уточнят, че те са доста близки до съотношението в населението на съответните области – 58% от всички белгийци живеят във Фландрия, а 32% – във Валония. Показателно за настроенията в Белгия е заявлението на бившия белгийски премиер Ив Льотерм. Той характеризира страната си като историческа случайност, в която единствените споделени от двата етноса ценности са кралят, националният отбор по футбол и бирата. Още през декември 2006 г. държавната белгийска телевизия РТБФ нагледно разпадна Белгия. На 15 декември медията излъчи двучасово предаване, в което се съобщаваше за разпадането на Белгия на две части – Фландрия (северната холандскоезична част на страната) и Валония (южната френскоезична част на страната). Главната новина беше, че парламентът на Фландрия е гласувал за независимост на този регион от останалата част на Белгия. По време на предаването течеше непрекъснат крол, на който с дребни букви пишеше, че всичко това е журналистическа измислица. Дикторите и коментаторите обаче бяха толкова сериозни и убедителни, че много зрители, включително обществени и политически дейци, чужди дипломати и журналисти приеха „новината” за истина. Правдоподобието на предаването се подсилваше от многобройните „преки” включвания, в които журналисти съобщаваха сензационната новина на известни в Белгия политици, певци и обществени дейци и те започваха да правят коментар. Представители на телевизията казаха, че този метод е бил използван, за да се демонстрират всички негативни последици от евентуална подялба на Белгия на Фландрия и Валония.
СВЕТЪТ РАЗМИШЛЯВА
Дали ни очаква есен на сепаратизъм в Европа? Разделенията на страните като земетресения се случват по древните линии на тектоничните разломи. Ако се вгледате във всяка държава, ще намерите някое движение за отцепване, което мечтае да възроди бивша слава или да получи нова свобода. Немскоговорящите жители на Южен Тирол искат в живота им по-малко да се намесва централното правителство на Италия. Франция страда от центробежни стремежи в пет от шестте си ъгъла. Зрънцето на сепаратизъм зрее и в страната на баските. Ако шотландците гласуват за референдума за независимост, кой ще спре уелсците? В Континентална Европа потенциалният сепаратизъм е по-малко плътен, но не по-малко взривоопасен. Споразумението за разделянето на Австро-Унгарската империя, сключено през 1920 г., остави зад границите на Унгария етническите унгарци, живеещи в Словакия и Румъния. Съвременна Чехия се състои от две области – Бохемия и Моравия. Ако шотландците и каталунците се самоопределят, кой ще убеди сърбите в Босна и Северно Косово или албанците в Македония, че те нямат това право? Ясно е, че икономическата криза даде тласък на стремежа към независимост. Но светът едва ли ще бъде по-добър, ако всички области, обхванати от сепаратистки настроения, успеят да заживеят самостоятелно. Както при браковете, има безброй неща, които поддържат целостта на нещастни страни – обща история, общи войни, общи деца, общи врагове. И повече Европа.