България започна първото си председателство на Съвета на Европейския съюз. Малко преди неговото начало беше повдигнат въпросът за отмяната на санкциите срещу Русия. Министърът, отговарящ за европредседателството – Лиляна Павлова, обяви преди дни, че България няма да има възможност до отвори въпроса за възстановяване на отношенията с Москва. „През декември 2017 г. санкциите бяха удължени до 31 юли 2018 г. Така че тази тема остава затворена, но ще продължи работата на екипа между държавите”, каза тя. Според Павлова Австрия, която поема председателството след нас, ще може да се занимава реално с проблема за възстановяване на отношенията между Европейския съюз и Русия. Подобна позиция може да има няколко основания. Първото е бягане от сложните международни проблеми, с което нашите правителства през последните 20 години се справят прекрасно. Другият вариант, за съжаление, е още по-лош – натиск отвън, за да не се върви в посока на отмяна на санкциите. Третият е страх от образа на България като „троянски кон” на Москва в ЕС. Съществува възможност и трите фактора да действат заедно, за да остане кабинетът ни напълно пасивен.
В същото време международната конюнктура по въпроса се променя не с дни, а с часове. Войната в Украйна доведе до въвеждането на икономическите ограничения срещу Русия, но реалността в тази страна вече е съвсем различна. На първо място, управлението на президента Петро Порошенко вече не изглежда толкова стабилно, колкото беше в началото на конфликта. В месеците преди Нова година подкрепяният от Запада бивш грузински държавен глава Саакашвили се опита да организира масови протести в Украйна. Резултатът беше неговият арест, а по-късно и освобождаването след намесата на привържениците му. Това остро противопоставяне в средите на украинците, симпатизиращи на Майдана, и тежката икономическа обстановка в страната допълнително усложняват политическата ситуация около правителството.
Засилването на крайнодесния елемент в политиката в Украйна вече създава сериозни трусове и в отношенията с традиционните ѝ поддръжници като Полша. Независимо, че доскоро полското правителство дори изпращаше „доброволци” за участие в антитерористичната операция, водена от Киев, срещу търсещите независимост Донецк и Луганск, величаенето на Степан Бандера и Роман Шухевич вече създава пропаст на неразбиране между двете страни. На 8 декември полският премиер Моравецки заяви, че отношенията с Украйна трябва да се градят на историческата истина и припомни за Волинското клане, при което са убити 60 хиляди цивилни поляци от украинските националисти през 1943 г.
Другата тема, по която се наблюдава разминаване между правителствата във Варшава и в Киев, е количеството на бежанците, бягащи от бившата съветска държава към Полша. Според кабинета на Моравецки над милион и половина украинци търсят работа и сигурност на територията на неговата държава. С въвеждането на безвизовия режим от началото на декември 2017 г., се очаква потокът да се увеличи още повече. Вицеговорителят на Върховната рада на Украйна, Ирина Геращенко, се опита да замете проблема като в четвъртък обяви, че едва 80 души са поискали да получат статут на бежанци в Полша. Тази тема става още по болезнена с оглед на факта, че Варшава отказва да приеме квотния принцип за бежанци, идващи от Близкия изток и Северна Африка в ЕС заради потока хора, бягащи от войната в Донбас или търсещи работа заради икономическата криза.
От друга страна, управляващите в Полша се притесняват от сближаването на традиционните им врагове Русия и Германия в областта на икономиката. На 18 декември Моравецки изрази опасенията си от строежа на газопровода „Северен поток – 2”, който според него ще доведе до икономически колапс за Украйна и още по-голяма икономическа емиграция. Намаляването на подкрепата от страна на Полша за администрацията на Петро Порошенко може да доведе до сериозни размествания в политическия пейзаж в Киев, а те неминуемо ще се отразят на международната ситуация в целия регион и Европа.
В тази насока вървят и икономическите взаимоотношения между Москва и Берлин. В интервю пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, изпълнителният директор на концерна „Адидас” – Каспър Рорстед, призова за подобряване на отношенията с Русия, защото Европа губи изключително много работни места от санкциите, а политиците премълчават това. С оглед на трудностите по създаване на ново правителство на Ангела Меркел и търсенето на широка коалиция, промените във външната политика на Германия изглеждат все по-възможни.
В същото време Франция вече открито върви в посока на затопляне на връзките си с Москва. Френският министър на икономиката Бруно Ле Мер обяви пред „Файненшъл таймс”, че ще търсят активизиране на връзките с Китай и Русия за сметка на тези със САЩ, в които има „неопределеност”. Той упрекна Вашингтон за въвеждането на „екстериториални санкции” – закони, забраняващи на чуждестранни компании, които осъществяват дейност в САЩ, да си сътрудничат с Русия. Според Ле Мер подобни мерки превръщат САЩ във „фактически жандарм на световната търговия”. „Това противоречи на нашия възглед за многостранна световна търговия”, добави френският политик. Тази позиция до голяма степен съвпада и с мнението, което изказа Владимир Путин на срещата на Г-20 през юли 2017 г. в Хамбург.
Колкото и да е странно, дори САЩ изразяват желание за решаване на проблемите около Украйна. „Трябва да намерим общ език за Украйна”, каза държавният секретар Рекс Тилърсън в интервю пред „Си Ен Ен” в петък. Той посочи като добър пример сътрудничеството в Сирия. Позицията на Вашингтон остава категорична, че за да се стигне до снемането на санкциите, трябва да се прекрати войната в Донбас. Интересите на САЩ в страната безспорно се промениха. Идването на власт на Доналд Тръмп остави без опора Михаил Саакашвили, който беше буквално прикачен в екипа на Петро Порошенко от администрацията на Обама. Оттеглянето на доверието на американците от него доведе и до сложните отношения между грузинеца и украинските управляващи.
На фона на всички тези международни процеси българското правителство и парламентът изглеждат изненадващо бездейни. Въпреки безспорното активизиране на външната ни политика в регионален мащаб, най-вече към Македония и Турция, стремежът да се излезе на по-високата сцена изглежда минимален.
Възможности за подобен пробив не липсват. Тази година предстоят честванията по повод 140 години от освобождението на България от турско робство. Предвиденото посещение на Владимир Путин за момента не изглежда, че ще се състои. Заговори се за неговото отлагане. За съжаление, дивидентите, които страната ни може да получи в икономически и политически план, включително и като двигател на евентуално подобряване на връзките между Русия и ЕС, също ще бъдат отложени, ако въобще не ги пропуснем, както се случи със строежа на „Южен поток”. За съжаление, мислене на политическия ни елит в посока на превръщането на България във фактор на европейската и световната сцена явно не съществува. Българските управляващи продължават само да следват събитията, това ни представя и преекспонирането на приготовленията за европредседателството. Явно единственото, което ще получим от тази позиция, ще е новият мокет в НДК и сменените плочки на площада, а България ще си остане страната на неосъществените възможности.