Тази седмица започват мащабни руски военни учения, които много от западните експерти квалифицират като открита демонстрация на огнева мощ на границите на най-уязвимия за НАТО регион. В ученията Русия ще демонстрира своите въоръжени сили, които при президента Владимир Путин се превърнаха в доста ефективна армия, успяла да покаже своите възможности в Украйна и Сирия. Началото на ученията официално е планирано за 14 септември, но – според думите на западните наблюдатели – Русия е започнала да дислоцира своите сили и техника още преди една седмица, когато отношенията между Русия и Запада се намираха на най-ниската точка в историята си.

Москва декларира, че в хода на ученията ще се отработва строго отбранителен сценарий и в тях ще вземат участие не повече от 12.7 хиляди военнослужещи. Това е малко по-малко от нивото, при което Русия – в съответствие с международните  споразумения – трябва да покани наблюдатели от НАТО. Началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов заяви, че ученията не са насочени срещу трети страни. Високопоставените чиновници от западните правителства обаче предполагат, че броят на руските военни в тези учения може да достигне 100 хиляди души. Страните от Балтика, които в случай на конфликт между Запада и Русия ще се окажат на предната фронтова линия, отричат появилите се информации за някаква непосредствена заплаха, отбелязвайки, че Кремъл няма никакви конкретни причини да влиза в конфликт със силите на НАТО, които през тази година бяха значително подсилени. Но също така те са убедени, че едноседмичните военни учения „Запад- 2017” имат за цел да предизвикат страх сред населението на техните държави и да дадат политически сигнал, че Русия е същата силна и опасна военна държава, каквато беше в епохата на Студената война.

В щаб квартирата на НАТО в Брюксел, високопоставените служители твърдят, че техните разузнавателни служби внимателно следят действията на руските военни в граничните райони. Според тях нежеланието на Москва да допусне международни наблюдатели на учението повишава риска от непланиран конфликт, който може да възникне от липсата на информация. По този повод Йенс Столтенберг в едно свое интервю казва: „Отчитайки нарастването на военната активност в близост до нашите граници по суша, въздух и море, вероятността от инциденти, пропуски и нещастни случаи нараства. Прозрачността е най-добрият способ да избегнем подобни инциденти”.

Всяка година Русия провежда мащабни военни учения, променяйки единствено военните окръзи. Тази година в ученията ще вземат участие военните от западния окръг, който се простира от Колския полуостров, над Арктика, достигайки до самата Украйна. Москва многократно е заявявала, че е обявила целите и мащаба на тези учения, в хода на които ще бъдат отработени действията на военните в севернозападната част на Белорусия в случай на метеж от сепаратисти, подкрепяни от чужди държави. Високопоставен член на горната палата на руския парламент, Франц Клинцевич, отбеляза, че „отказът на Запада да повярва на думите на Русия доказва, че „демонизацията” на Русия продължава”. Но според западните военни експерти, Русия прикрива истинския мащаб на своите военни учения. Официалната им част ще се проведе на територията на Беларус, граничеща с някои от членовете на НАТО като Полша, Литва и Латвия. Според тях съвместните с белоруските войски учения са само прикритие на мащабната мобилизация на модернизираната руска военна машина. Тези учения ще включват и маневри на десантни и танкови части, железопътни войски, военновъздушни и военноморски сили, стратегически войски, службите за сигурност и части разположени в Калининград, където е базиран руският Балтийски флот. В един от епизодите на тези учения може да вземе участие и руската 1-ва гвардейска танкова армия, чието съществуване само по себе си е символ за възобновяване на напрежението в отношенията със Запада. През 2014 г. Москва възстанови това формирование, което беше закрито през 1998 г. В съветската епоха задачата на 1-ва армия беше да извършва бързи, ударни пробиви в натовската отбрана.

Въпреки значимостта на тези учения, западните експерти отхвърлят хипотезата, че ученията прикриват нещо по-голямо. Столтенберг казва: „Засега не виждаме никаква непосредствена заплаха от някаква мащабна военна операция срещу европейските страни”. Министърът на външните работи на Латвия Едгар Ринкевич отбеляза, че лидерите в страната му „не изпадат в паника, но запазваме повишено внимание, защото сега наблюдаваме учения с настъпателен характер. Руснаците отработват настъпление и блокиране на райони. Те отработват действия, насочени като минимум против четири от членовете на НАТО под претекст за борба със сепаратисти”. От гледна точка на балтийските държави, тези учения са отражение на позицията на Путин, че Русия е обградена от враждебни и агресивни сили на НАТО и затова ученията целят решаването на две очевидни задачи. Първата от тях се състои в това да бъдат отработени действия, целящи блокирането на Литва, Латвия и Естония и да лишат от достъп до Балтийско море тези части на НАТО, които ще се опитат да им окажат помощ. Втората задача има за цел да постави пред лидерите на САЩ и НАТО стратегическа дилема, демонстрирайки им високата цена, която ще им се наложи да платят за защитата на Прибалтика. По този начин ще бъдат подсилени и съмненията в жизнеспособността на алианса.

Членът на управителния съвет на Международния център за отбрана и сигурност в Талин, Дмитрий Теперик, казва в едно свое изявление пред пресата следното: „Ние в Естония живеем вече в постоянен страх. Най-силното чувство обхванало днес обществото е страх. А, ако обществото се страхува, то може да бъде манипулирано”. Увереността, че НАТО ще дойде на помощ в балтийските страни пострада сериозно след избирането на Тръмп за президент, който нееднократно наричаше алианса „остарял”. Обаче базирането на четири международни батальона на НАТО, по един във всяка една от балтийските държави и Полша, поне малко намали тревогата им. Допълнително за това способства и визитата на членовете от администрацията на Тръмп, които демонстрираха по-голяма привързаност към принципите на алианса отколкото самия Тръмп. По време на ученията „Запад-2017” във всяка една от балтийските страни ще бъде изпратена допълнително по една рота от американски военнослужещи, чието присъствие ще има символичен характер. Според изявленията на Теперик: „Това е сигнал към Русия, че ако възникнат проблеми с Полша или Литва, тя ще има работа с Вашингтон. Предизборната риторика в Америка предизвика доста тревоги, но сега с действията си тя доказа, че като държава и общество се придържа към принципите на алианса”.

Балтийските страни и НАТО научиха урока от 2014 г., когато Русия шокиращо за всички анексира стремително кримския полуостров с помощта на „зелените човечета”. По думите на Държавния секретар на Министерството на отбраната на Латвия Янис Гарисонс: „Москва може да използва тези учения, за да извърши нови кибератаки или да приложи някакви други инструменти на информационната война. Информационната война трябва да убеди нашето общество, че ние сме малка и уязвима страна и НАТО няма да си прави труда да ни защитава”.

Следващата седмица 29-те страни – членки на НАТО, ще се срещнат няколко пъти, за да обсъждат хода на руските учения. Освен това високопоставени служители на НАТО ще посетят другата седмица балтийските страни и Полша с цел да следят хода на руските учения. Военните от НАТО внимателно ще наблюдават ученията, за да разберат по-добре с какви средства разполага Русия и какви са мотивите, които я ръководят. И досега силите на НАТО следят хода на подготовката за ученията, обаче нищо от видяното не предизвиква у тях сериозно безпокойство. Както казва командващият Военновъздушните сили на САЩ в Европа Тод Уолтърс: „Ние внимателно следим техните действия. До настоящия момент не забелязваме нищо необичайно или извънредно, но все пак ще продължим да бъдем бдителни”.

 Автори: Дейвид Филипов и Майкъл Бирнбаум

Източник: The Washington Post     

Превод: A-specto