Интервю на Десислава Пътева със Стоян Мирчев, депутат от БСП за България

Господин Мирчев, промените в устава на БСП предвиждат народните представители, които имат три пълни мандата, повече да не могат да се кандидатират за депутати от БСП. Този ход на председателя на партията Корнелия Нинова бе разчетен като „персонална чистка”, като опит за „разчистване на сметки” със старото ръководство. Как ще отговорите на тези обвинения?

Уставът на партията е документът, който определя каква партия сме, какви идеали ще защитаваме, но и правилата и взаимоотношенията помежду ни. Не помня случай на промяна в този документ, при който всички да са били на едно мнение. Няма нищо по-естествено от това да има различни тълкувания, дори и недоволство. Но по-важното е как на практика ще се прилагат тези изменения и до какво ще доведат те в бъдеще.

Интересна ми е тази едностранчива оценка за това нововъведение. Вземете предвид, че по-време на Конгреса дискусията по този член беше насочена по-скоро към детайлите. Дали да са 12 или 8 години, дали да обхваща и общински съветници, и евродепутати. Но личният момент на уж „чистка”, за който говорите, почти не бе изразен.

С резултатите от президентските избори бяха дадени различни сигнали към партиите. Всяка партия ги разчита по свой начин. Въпросната промяна в устава е наша конкретна стъпка. Това, което мен лично ме притесни, бе опитът точката за промяна в Устава изобщо да отпадне от дневния ред. Явно има настроения против така предложената промяна. Това е очаквано. Трябва да има различни мнения. Самият аз не съм от безпрекословните поддръжници на всички текстове в новия устав. Има постановки, които създават въпроси – например как ще бъдат приложени на практика. Повечето неща ги коментирахме, но точно тези за трите мандата не се чуха силно в самата дискусия. Нямаше вътрешна война срещу един или друг, поне не се видя. Това означава ли, че сега се прави опит отвън да се внесе напрежение вътре в БСП?

Още нещо важно – ние сме масова партия, не парламентарна. Ако аз съм бивш депутат, ако не съм част от следващ парламент, значи ли това, че отивам в забвение? Партията си има своите органи, а и пред нас стои предизвикателството след победа на предстоящите избори да оправим безумията, които Борисов завеща. Точно тези другари с парламентарен стаж над 12 години ще са опора, която ще е изключително нужна.

Дава се заявка, че партията ще има възможност непрекъснато да се обновява. Но това подвига въпроса доколко ще бъдат подготвени за политическата сцена нейните нови попълнения...

Не знам да има специалност в университетите, в която да се изучава как да станеш народен представител. В такава позиция всеки е бил, учил се е, в началото е бил несигурен. Освен това, приемствеността остава. Надявам се, че няма да забравим и отхвърлим другарите си, които имат огромен опит, въпреки че по една или друга причина няма да са народни представители в следващ парламент. В БСП има достатъчно подготвени кадри. Това сме го показвали неведнъж. Самият аз само за две години натрупах огромен опит, конкретни знания. Самите битки каляват. Това е един непрекъснат процес и няма нищо страшно в него, в появата на нови лица.

Не е ли грешка БСП да се обръща навътре, а не навън в този предизборен момент? Да готви предизборната си кампания, а не да променя вътрешните правила?

Ние правим точно обратното. Предизборната платформа беше подготвена от нас, но и с помощта на високоуважавани експерти извън партията. Направихме открити обсъждания по всеки основен ресор. Промените в Устава също имат за цел отваряне на партията. Просто се опитваме да се вслушаме в сигналите към нас от обществото и да пренастроим адекватно политиката си.

Ако сте гледали Конгреса, сте видели, че не само визията е нова, а и начинът, по който говорим за важните проблеми и тяхното разрешаване. Например не може Борисов да говори за образованието като приоритет, като проблемите и непрекъснатите скандали там са благодарение на неговата реформа през изминалите 2 години. Ние знаем какви са те, знаем защо е този хаос с учебниците, знаем за липсата на пари, за продължаващата гавра с учителите. В платформата си даваме и решения за проблемите. Не може Борисов да се хвали, че преборва корупцията, а точно накрая на неговото управление да ни поставят на нещастната първа позиция по корупция в ЕС. Тук също сме описали конкретни стъпки. В платформата се изразяваме кратко и ясно, с ясно обръщане към обществото и нормализирането в него.


 

Прието бе председателят на БСП да се избира чрез пряк вътрешнопартиен избор, който ще се смята за редовен, ако в него са участвали повече от половината от членовете от БСП. Може ли да се каже, че по този начин вътрешното напрежение в партията ще намалее? Уставът и досега е давал възможност за пряк избор на партиен председател, но това не се е случвало. Каква е причината?

Да, в Устава и досега имаше такава възможност. Но не сме се възползвали от нея. Конгресът реши да остане единствена форма на избор за председателя. Прекият избор е знак за висока демократичност, сега има все повече гласове за преки форми на демокрация. Въпросът е как самият избор ще стане на практика. Свидетели бяхме на едни сравнително чисти и честни президентски избори, без много фалшификации. През ноември демократичните принципи победиха. Но при предишни избори имаше много грозни сцени. Видяхме как системата на Цветанов може да опорочи 9 от 10 протокола, видяхме да се изкривяват и фалшифицират изборните процеси. Да се сринат сайтовете на ЦИК, МВР и т.н., които трябва да гарантират честния вот. По този начин изборният процес бе опорочен. Има подобна опасност и при вътрешнопартийните избори. Дали нашите изборни списъци ще са изчистени от мъртви души? Това е голям въпрос. Ще съумеем ли да приложим тази демократична практика максимално прозрачно, честно и отворено? Ако това стане, тогава наистина няма да има основания за вътрешни напрежения. Това е и едно от бъдещите предизвикателства пред партията.

Реалистично ли е да се смята, че БСП може да спечели изборите, а Корнелия Нинова да стане министър-председател? Какво казват социологическите прогнози?

Различните социологически агенции дават различни резултати. Едни дават равенство, а други –лека преднина за нас. Тепърва предстои кампания, ще видим. Но ГЕРБ продължават с популизма, явно не съумяват да разберат уроците. От своя страна, ние се опитваме да бъдем максимално откровени с хората. Имаме вариант за изход от тази 27-годишна безпътица. Важно е да ни разберат и чуят всички българи.

Спомням си още началото на кампанията на генерал Радев. Поне аз не вярвах, че може да спечелим така оглушително. Знам, че предстоящата битка е още по-трудна. Но съм оптимист, че към края на март ще бъдем в добра кондиция и можем да спечелим убедително.

На какво ще разчита БСП най-много за победата на предстоящите избори? Ще има ли промяна в избирателните листи? Обединените патриоти обвиняват и БСП, и ГЕРБ, че преписват тяхната програма, дори претендират, че ще постигнат по-добри резултати.

Нека бъдем реалисти. Пожелавам успех на патриотите, но те първо трябва да се разберат къде ще стоят по отношение на Русия например. Защото един от тях е краен русофоб, друг го играе русофил. И по-важното – същият русофоб носеше палтото на господин Борисов две години, а другият го критикуваше от трибуната. Преди да коментират нас, нека позакърпят малко безпринципното си обединение. После ще говорим за важните за България неща.

Ние имаме ясна позиция по проблема с бежанците, и то не от вчера. Първо, този поток трябва да бъде спрян, и второ, да се преразгледа Дъблинското споразумение. Трябва да знаем също кой е бежанец от войната, кой мигрант, кой е радикал и кой е насочван преселник. И тези, които са заплаха за сигурността и цивилизационните ни достижения, да бъдат така добри да напуснат.

Относно балансираната външна политика – за наша радост, тя вече се претворява на практика от новоизбрания президент Радев. Защото точно балансираната външна политика беше част и от неговата предизборна платформа. След Плевнелиев е хубаво да видим балансирано поведение, да видим как човек стои зад обещанията си.

Проблемите са много, но те имат своите решения. Ще насочим усилията си срещу битовата престъпност и корупцията. Ще се грижим за българската икономика и производството, за образование, адекватно на икономическите изисквания, но и възпитаващо в патриотизъм, с достойно отношение към учителя. Истинска здравна грижа за хората, а не една бездънна яма, поглъщаща пари и животи. Сигурни граници и външна политика, съобразена с българския интерес, а не диктувана отвън.

Социалното неравенство и крайната бедност у нас са придобили такива колосални размери, че застрашават цялата ни държавна система, която е на път да колабира. Време е държавата да поеме своята отговорност и да покаже, че не е един бездушен наблюдател на всичко това. Наистина е крайно време да се отървем от паралелната държава на Борисов. Сега, когато светът така бързо се променя, е и нашият шанс да започнат да се подобряват нещата у нас. Сега имаме историческия шанс да се възползваме и да намерим своето място, диктувано от българския интерес, а не от западен, източен или анадолски. Да се спре упадъкът, посоката да е положителна и да започнем да се гордеем, че сме българи.