Само преди няколко години всички бяха сигурни, че съвременният политически глобализъм няма друга алтернатива. Елитите дотолкова се взеха на сериозно, че решиха да разяснят на народите новия глобален ред, който ще определя живота им. За целта бе подготвен специален документ, който излезе през 2007 г. под името „Световен федералистки манифест”. Той имаше претенцията да бъде нещо като Ръководство по политическа глобализация и да стане настолна книга на всеки западен политик. Манифестът дефинира понятието за политически глобализъм като „споразумение между различните държави за създаване на система за управление, която регулира международните политически и икономически отношения, както и разпределя пълномощията между централната власт и държавите членки”. ЕС трябваше да играе ролята на локомотив в този глобален политически проект. Кастата от европейски бюрократи започна да налага тотална централизация, стандартизация и унификация на общността, трасирайки пътя към изграждането на глобалната държава, която никой няма представа как трябва да изглежда. С една дума беше даден старт на процеса за демонтиране на това, което в националните държави на Европа се нарича суверенитет. В един момент натискът на глобалистите предизвика недоволството на „традиционните” държави и необявената война между глобалисти и антиглобалисти започна. „Еврократите” държаха в ръцете си политическата власт и правеха всичко възможно да маргинализират противника си. Антиглобалистите бяха заклеймявани като неофашисти, евроскептици, популисти и т.н. И доколкото целият икономически, политически и финансов ресурс беше съсредоточен в ръцете на глобалистите, изгледите за успех на противната страна бяха малко вероятни.

Типичен пример в това отношение бяха парламентарните избори в Австрия през 1999 г. Тогава евроскептичната Австрийска партия на свободата спечели 27% и стана партньор в управляващата коалиция заедно с Народната партия. Незабавно след това страната беше заклеймена като лошото дете на благопристойната и еврооптимистична Европа. 14 европейски държави почти замразиха отношенията си с Австрия, а „най-европейската” страна – Израел, се обиди и дори отзова посланика си от Виена. Но и на глобалистите не беше съдено дълго да се радват на победата си. Неочаквано на президентските избори в САЩ победи Доналд Тръмп. Предизборната му кампания протече под лозунгите за антиглобализъм и укрепване на националната държава. Веднага след това започна и ренесансът на т.нар. несистемни партии в Австрия, Германия, Франция, Унгария, Холандия и т.н. Най-показателни обаче станаха мартенските избори в Италия, където три партии, определящи се като евроскептични и антиглобалистки (Движение „Пет звезди”, Северна лига и „Италиански братя”), спечелиха 54.38% от гласовете в парламентарната палата на депутатите. Показателно е, че това се случва в страна, в която Римската империя даде първия глобалистки проект в историята на Европа. В огромния информационен поток, отразяващ италианските избори, остана незабелязано или умишлено не бе коментирано едно много интересно интервю на кореспондента на вестник Corriere della Sera Вивиан Маза с идеолога на предизборната кампания на Доналд Тръмп – Стив Банън. Сега Банън работи по нов проект, чиято основна цел е създаването на своего рода „популистки интернационал”. В Италия той пристига, за да наблюдава и да си направи изводи от италианските избори преди да замине за Цюрих, където във вторник ще изнесе доклад на тема „Глобалните последствия от въстанието на популистите”. Докладът ще бъде изнесен на открито събрание, съвместно с шефа на швейцарското дясно списание Weltwoche Роджър Кьопел. Според Банън очертаващата се коалиция в управлението на Италия ще „бъде фантастична. Тя ще пробие Брюксел и ще предизвика панически страх”. След това той добави, че „даже това и да не стане сега, това не означава, че няма да се случи в бъдеще”. В своята реч Банън упрекна и католическата църква като каза: „Аз не вярвам, че Църквата направи необходимото, за да спре глобалното преследване на християните. Папата е безпогрешен в учението, но не и в политиката”. Банън обясни, че предстои създаването на „информационни мрежи за популяризиране на идеята за икономически национализъм”. След Италия той отпътува за град Лил във Франция, където беше специален гост на Конгреса на Националния фронт, който има намерение да се присъедини към интернационала на Банън. В речта си пред Конгреса той каза: „Вие сте част от движение, което е по-голямо от Италия, по-голямо от Полша и по-голямо от Унгария”. Независимо от това как ще се развие новият проект на Банън, изборите в Италия откроиха тези уязвими места в европейския проект, които – ако бъдат атакувани от антиглобалистите – могат коренно да променят ситуацията в Европа. На първо място, това е проблемът с високите вноски в европейския бюджет. Така например Италия внася ежегодно в бюджета на ЕС 20 млрд. евро, а използва само 15.5 млрд.евро. Неизползваният остатък от 4.5 млрд. евро не е критичен за третата по големина икономика в Евросъюза, но той е достатъчен аргумент да се поиска трансформиране на централизираната, бюрократична брюкселска империя в общ пазар на суверенни държави. Отделен е въпросът с купищата регулации, които бълват европейските чиновници. В голямата си част те се разминават с условията, при които може да функционира дадена икономика. И вместо да създадат една благоприятна за развитие на бизнеса среда, регулациите макар и бавно, но пък сигурно умъртвяват икономическия живот в общността. За сметка на това, пропастта на неравенството в доходите между богати и бедни драстично се увеличава, младите безработни са отчаяни и обезверени, а демографската криза е драстична. Тези проблеми обаче, явно не са в дневния ред на регулаторите. Вторият голям проблем са емигрантите. Те са постоянното главоболие за всички проевропейски настроени елити в избирателните им кампании през последните години. Оказа се, че братската прегръдка между „интегриралите” се емигранти и коренното европейско население няма да се състои, независимо от напъна на глобалистите да убедят европейците в обратното. И причината за това е в непреодолимата цивилизационна пропаст, която разделя европейските народи от емигрантските общности. Лидерът на италианската Лига Матео Салвини, който никога не е криел своето отвращение към афро-азиатските емигранти, казва в интервю за медиите: „Писна ми да гледам имигранти, които спят в хотелите, и италианци, които спят в колите си”.

На трето място е проблемът с русофобията, руските санкции и слугинажа към САЩ. Всички европейски страни, включително и Италия, понасят болезнено икономическите загуби от наложените на Русия санкции. Мантрата, че ако политиците налагат санкции, то бизнесът ще ги съблюдава, вече не работи. Ясно е, че по-точната квалификация на така наречените „политически решения” е по-скоро „политически провали”. През 2016 г. депутатът от Лигата Серхио Дивина съобщи, че загубите за италианския бизнес след въвеждането на санкциите срещу Русия възлизат на около 4 млрд. евро. Днес той обобщава, че проведените от Евросъюза икономически реформи са върнали Италия с 30 години назад. Подобно е положението и в останалите страни от Евросъюза. Разбира се, че обществените отношения ще продължат да се развиват и няма да се върнат в каменната ера, защото без глобализация няма да има увеличение на общественото богатство. Но проблемът сега е, че само една малка група хора приватизират и разпределят колосалната част от световното богатство. В момента няма действащ справедлив глобален модел на световния ред. Националните държави са в криза, а възходът на несистемните партии е неизбежен. Това обаче за съжаление не проправя пътя към бъдещето на планетата.