Герой за украинските националисти и палач за поляци, руснаци, евреи, словаци и румънци, Бандера е една от иконите на Евромайдана.
Cамата фамилия го орисва да се превърне в знаме. И той сякаш от малък го съзнава. Набива клечки под ноктите си. Държи ръката си над пламъка на свещ. Калява характера си за сблъсъка с полицията. Заболи ли го зъб, отказва лечение, за да свиква с болката. Моли селския ковач в Старий Угринов да му вади зъбите. Зъболечението е лукс за героите. Зимно време се облива с ледена вода и стои гол на снега зад дома си скришом от родителите. Скоро си докарва ревматизъм. Като дете дори краката му отказват, парализира се от кръста надолу и няколко месеца чете книги в леглото си.
Бандера е фанатик по рождение. С Наполеонов комплекс и Бонапартова воля. Нисък и горд. На снимките позира като паметник, сякаш сам вече разглежда албума с подвизите си. Всъщност животът му ще премине в сянка, но името му ще се превърне в символ.
Степан Андреевич Бандера се ражда през 1909 г. в семейството на униатски свещеник. Хем православен по обред и нрави, хем подчинен на Ватикана, малкият носи украинската двойственост в кръвта си. Проплаква в Австро-Унгария, но скоро се оказва полски поданик. Сетне родното му място ще се озове в пределите на Райха, по-късно ще бъде част от Съветския съюз, а днес е в рамките на независима Украйна. Проветрив кръстопът в сърцето на Европа, чиято кървава драма остава почти непозната до ден днешен. Когато започва Първата световна, фронтът четири пъти преминава през градчето. Калните улици газят кайзерови гренадири с островърхи каски, унгарски пехотинци с техния неразбираем език, казаци с обеци на ушите. През 1918-а местните украинци сформират своя армия, но тя измира от тиф, притисната между руснаци и поляци. За финал над кметството се развява полският червено-бял флаг. Така решава победилата Антанта.
Степан сякаш носи национализма в кръвта си. Чувства се поданик на една въжделена държава, която никога не е съществувала. Зорлем склонява да говори полски. Записва се в украинските скаути. Пее в църковния хор. И се моли. Поне по два пъти дневно. Ревматичните му стави го болят, но това не го отказва от леката атлетика. Един от съучениците му си го спомня като „нисък, безупречен и много беден”. До степен, че още в училище дава уроци, за да се прехранва.
Днес Бандера се приема за символ на украинския национализъм, но Украйна е понятие широко. Той е преди всичко галициец. Запорожието за него е далече, а кракът му никога не стъпва дори в Киев, Харков и Одеса. Нито в Крим. Заклетият враг е Полша, която при все фасадната демокрация от ерата на маршал Пилсудски провежда политика на полонизация в Галиция. Организацията на украинските националисти (ОУН), в която Степан встъпва още непълнолетен, сее терор. Избива украински политици, които приемат върховенството на Варшава. Пали полските ферми. Дисциплината сред конспираторите е желязна. Другари на Бандера си спомнят как удушил котенце с едната си ръка пред очите им, за да ги учи на безпощадност.
Докато младият Степан укрепва авторитета си, ОУН е хипнотизирана от красноречието на Дмитро Донцов, нетърпящ възражения интелектуалец, който изповядва „интегралния национализъм”. Дели хората на „рицари” и „свинари”. Нацията е самостойна и самодостатъчна, счита той, и трябва да открие своя от Бога даден вожд, способен със „съзидателно насилие” да утвърди държавността й. В есето си „Фашисти ли сме?” е пределно откровен: „Политическият и морално-психологическият ни дух безспорно е фашистки”. Донцов е заклет враг на „москвофилството” и счита, че „украинците трябва да се опрат на империализма на европейските държави, който обслужва националната им идея”.
На 30 юни 1941 г. Степан Бандера се обръща към членовете на ОУН с думите: „Народе! Знай! Москва, Полша, унгарците и чифутите са твоите врагове. Изтребвай ги без милост”. До края на войната украинските националисти съучастват активно в някои от най-крупните военни престъпления на Втората световна война: Бабий Яр (между 100 и 200 хил. жертви), шахта 4/4 в Макариевския рудник (около 70 000 трупа) и Волинското клане от 1943 г., при което УПА самостоятелно избива 37 000 поляци в отговор на набезите на Армия крайова в Украйна. През 2010 г. президентът Юшченко с указ обявява бойците от УПА за „борци за украинска независимост”, а лидерите им Бандера и Шухевич за национални герои. Съдът отменя президенския указ през 2011 г. © Guliver/Getty Images
През 1932 г. полската полиция осъжда на обесване двама атентатори на ОУН. Когато увисват на въжето на площада в Лвов, звънват камбаните в целия град. Акцията е координирана от Бандера с нелегално име Лисугера и приятеля му Роман Шухевич. Пак той убеждава местните да бойкотират полските цигари и водката.