НЯКОИ ИЗВОДИ ПОКРАЙ „КАПИТАЛЪТ НА XXI ВЕК” НА ТОМАС ПИКЕТИ

Да успея! Да взема диплома! Да замина с нея в чужбина! – мечтае на глас амбициозният български пубер в тъмнината. Уви, ако разчитате само на дипломата и професията, най-вероятно животът ще ви оскубе като бройлер и ще ви забрави оскубан в европейския фризер. Днес хората не се издигат до върха с напъни. Този свят вече принадлежи на рентиерите. Ако трудът облагородяваше, воловете щяха да са херцози. Има ли по-добра инвестиция от университетската диплома? Разбира се. Защо например не станете английски лорд? Съвсем сериозно го казвам. Продават се истински наследствени титли, проверете например на този сайт: http://nobility.co.uk/. Най-евтините вървят по 1200–1500 евро. За повече можете да станете баронет, барон, граф и така нататък. Вярно, титлата отначало ще ви стои като на свинче звънче. Но ако сте още пубер, имате време да поработите върху себе си. Например покойният граф Джиралди също се кичеше с купена титла. Но той я носеше така елегантно, че стана любимец на мултимилионерката Масако Оя, която му хариза единственото в България игрище за голф и резиденцията на Тато в Банкя. После той очарова прекрасната Мария Игнатова и така нататък. Човек създава себе си, драги пубери. Ако сте момче и искате да сте жена, няма проблеми. Джиралди реши да е граф милионер и стана. После реши да стане покойник и изчезна. Не бих се учудил, ако утре реши да възкръсне. Ето например Евгени Минчев, или лорд Итън, както изберете. Той преобрази себе си от ватман в светски лъв, а вече е истински английски аристократ. И му отива. И да има университетска диплома, крие я. И без нея има всичко, с което да спечели сърцето на богата наследничка, стига да поиска. Забравих да кажа, но целта не е титлата, а богатата наследничка. Само това ви качва на житейския връх. Забравете съветите на мама и тате, те съдят по приказките от преди 30-40 години. Напоследък светът взе толкова рязък завой, че хората с тежкия багаж в главите залитнаха и изпаднаха от шейната. Огледайте се и ще видите, че големите специалисти на България си броят стотинките на пейката в парка.

Какво се случи с епохата? Икономическата наука най-сетне ни даде една цялостна епикриза – фундаменталната книга на Томас Пикети, „Капиталът на XXI век” . Казано накратко, по своята значимост тази книга може да се сравни с „Капиталът” на Маркс, но Маркс е в XIX век. XX век бе твърде зает с войни, за да ни зарадва с такъв фундаментален труд.

За разлика от „Капиталът” на Маркс „Капиталът” на Пикети е увлекателно четиво. Накъде ли щеше да тръгне човечеството, ако Маркс беше написал своя труд с по-прости думи, без да прибягва до хегелианската диалектика? Това е велика, историческа грешка. Поради пълната непроницаемост на първия том пуберите на XIX век се задоволиха с „Призрак броди из Европа” и хукнаха да си трошат оковите и да премахват буржоазията като класа. Ще се опитам да обясня с две-три думи главния извод на новия „Капитал”, макар че това по принцип е абсурдно. След планина от сравнителни статистики и анализи Пикети рафинира извода, че когато в една икономика нормата на възвращаемост от богатството (R) е по-висока от нормата на растежа (G), то богатството неизбежно се концентрира в ръцете на малцина, неравенството стремително расте и настъпва епохата на рентиерите. Това е естественият механизъм на свободния пазар. Успехът чрез усърден труд става илюзия, защото той е резервиран за рентиерите.

И ако от края на XIX век до 1970 г. съотношението между R и G се е развивало към равенството и „меритокрацията”, т.е. стремяло се е към G>R, то с възхода на неолиберализма след 1970 г. тази тенденция прави кръгом и поема в посоката R>G. В резултат започват да се стопяват и социалната мобилност, и средната класа. Дипломата вече не ви гарантира нищо, търсете богатата наследничка. Ако се огледаме около себе си, доказателствата са безброй. Кога последно се возихте на такси? Половината бакшиши са дипломирани инженери. А може би мечтаете да станете велик архитект? Теоретически е възможно, но статистически става все по-невероятно. Програмирането имало огромно бъдеще? Днес целият индийски народ програмира, без да броим китайците. Четох за едно бедно индийско село, в което децата се учели да програмират върху нарисувани клавиатури, тъй като нямали пари за истински компютри. Но и те са обречени, защото вече има програми, които пишат програми, и те се множат по-бързо от индийците. След десетина години на света ще са нужни само стотина архипрограмисти, останалите ще станат я масажисти, я градинари. И така нататък. Ако не сте милионер, спукана ви е работата. Но ако през XIX век животът на богаташа е продължавал 60-80 години, днес милионерът е на прага на безсмъртието. Тези, които днес са на 40, ще доживеят до 400. Следващите – до 1000. В същото време инженерите само ще допринасят за глобалното затопляне. Така че по-добре си купете титла за лорд и бързайте да завъртите главата на някоя провинциална наследничка. Това е безмилостният тренд. Но ако не вярвате на мен, прочетете анализите на Томас Пикети. Той няма удоволствието да познава Евгени Минчев и затова дава за пример друг един Евгени – Йожен дьо Растиняк, героя от „Дядо Горио” на Балзак. Растиняк е симпатичен, но беден млад аристократ, който идва в Париж, за да следва. В бедния пансион на мадам Воке той преживява дълбоко трагедията на дядо Горио, който мизерства самотен, след като подобно на крал Лир е раздал богатството на своите дъщери. В това малко общество е и Викторина Тайфер, свенлива и скромна девойка, която се влюбва в Йожен. В пансиона живее и героят от подземния свят Вотрен, интелигентен и силен четиридесетгодишен мъж, който също има амбиции. Той пък иска да замине за Америка и да си купи роби. „Вие имате вълчи глад, зъбчетата ви са остри, а как ще напълните гърнето?” – казва Вотрен на Растиняк. И след това рисува възможните кариери, ако завърши я право, я медицина – все професии, в които дипломата е по-важна, отколкото наследеното богатство:
„ Ако имате покровители, на тридесет години ще станете прокурор с хиляда екю годишна заплата и ще се ожените за дъщерята на кмета. Ако извършите някоя от онези малки политически низости, на четиридесет години ще бъдете главен прокурор и ще можете да станете депутат. Забележете, мило дете, че дотогава ще трябва да си кривите дребната съвест, цели двадесет години да търпите неприятности и тайни лишения, а сестрите ви ще останат стари моми. При това имам честта да ви обърна вниманието, че в цяла Франция има само двадесет главни прокурори и че за тази служба ламтят двадесет хиляди души, между които има измамници, които са готови да  продадат  семействата си само за да заемат малко по-висока служба…”
В крайна сметка Вотрен предлага на Растиняк изгодна сделка – да се омъжи за скромната госпожица Викторина, която ще стане наследница на 1 милион франка, ако някой убие брат й. Вотрен ще осигури тази услуга, срещу което Растиняк ще му даде 20 процента от наследството:
„Трябват ми двеста хиляди франка, тъй като искам двеста негри, за да задоволя вкуса си към патриархален живот. Виждате ли, негрите са отраснали деца, с които можете да правите, каквото пожелаете, без някой любопитен прокурор да ви иска сметка.”
Но аз доста се отклоних от истинския повод за тази статия – световния бестселер на Томас Пикети. Малко е да се каже бестселър, това е издателската и интелектуалната сензация на века. Ако шведските банкери не й дадат Нобелова награда още тази година, значи са престъпници. Преди около два месеца, тъкмо когато преведоха книгата от френски на английски, попаднах в командния пункт на Вселената – столицата на САЩ Вашингтон. Веднага отидох в огромната книжарницата на „Барнс енд Ноубъл” и попитах девойката на информацията. Тя рови, рови из компютъра и каза: „Вчера дойде, но са останали само 4 бройки. Чакайте тук, отивам до склада”. Върна се след 15 минути и каза:  „Вие сте голям късметлия! Това се оказа последната брой-ка!”.

В този момент един интелектуалец се опита да ми я дръпне от ръцете, но аз го ритнах по кокалчетата и той я пусна с тъга в очите. Ако исках, можех да му я продам на двойна цена! Отзивите по медиите прииждат като перманентно цунами. Не минава ден, без някой Нобелов лауреат да се изкаже. Сериозните авторитети хвалят Томас Пикети с огромно уважение, простаците го хулят и според мен второто е по-голяма награда. Тази книга е толкова велика и освен това толкова дебела, че аз не случайно тук изобщо не се опитвам да я преразкажа. Няма да ви развалям удоволствието да я прочетете, когато излезе на български. Мога само да кажа, че книгата на Пикети извежда на съвсем ново равнище съвкупните усилия на цяла плеяда световни имена като Кругман, Стиглиц, Рубини, Куигин, Уилкинсон и Пикет, Рьомер, Райх и всички останали преведени и непреведени кейнсианци, неокласици и неорганизирани мислители, които отдадоха последните 10-20 години от живота си на борбата с неолиберализма. Благодарение на тези бунтовници светът осъзна, че главният му проблем днес е неравенството. Това го признаха дори Световната банка и МВФ. Какво обаче не достигаше в тези усилия? И каква празнота запълни Пикети? Ето какво пише един по-стар Нобелов лауреат, знаменитият Робърт Солоу:
„… Те всички улавят част от истината. Но дори, взети заедно, те сякаш не успяват да предадат една пълна и задоволителна картина. Първо, те не говорят за наистина драматичния проблем – това, че  „ единият процент” се откъсва далеч над останалото общество. Второ, изглеждат малко авантюристични, случайни… И ето, че се появява Томас Пикети, 42-годишен френски икономист, който не само попълва тези липси, но и нещо повече. Имах един приятел, голям специалист по алгебрата, който предпочиташе да изказва похвали с прилагателното  „ сериозен”.  „ Z е сериозен математик – казваше той. – А това тук е сериозна картина”. Е, в този смисъл това е сериозна книга.”

Казано от икономическия патриарх Робърт Солоу, това е много сериозна оценка. Макар и още млад, Томас Пикети вече беше доста известен заради статистическите си изследвания заедно с Еманюел Саез, Антъни Аткинсън и други млади икономисти. С голямо удоволствие ще напомня, че към този екип в един момент се добави и една млада българска докторантка, Стефани Станчева. Тя е нашият Григор Димитров в икономическата наука. Преди около година взех от нея интервю, но от пустия глад за сензация написах в увода, че от всички българи само това момиче има реален шанс да стане нобелистка някой ден. Тя страхотно се обиди и заяви, че повече не иска да има работа с български вестници. Какво да правя, такива сме си. Журналистите не са графове. Дано да й мине, като вземе наградата. Та тази международна група икономисти и статистици изръчка целите планини от данни за САЩ, Англия и Франция – епохален труд, който продължи цели 15 години. В резултат лъсна, че всички неолиберални теории на XX и XXI век са пържен въздух. Най-много пострадаха фалшивите теории, върху които е стъпил т.нар. „Пакт за стабилност и растеж”, който вече 4 години държи Европа в рецесия. Пострадаха и фундаменталните теории за дългите икономически цикли, които разглеждат увеличението и спада на неравенството като естествени в развитието на капитализма. Например знаменитата „крива на Кузнец”, която би трябвало да напомня на камбана, т.е. в началото на подема неравенството тръгва рязко нагоре, но после се изравнява, а накрая рязко пада от само себе си благодарение на пазарните сили. Така че малко търпение и заплатата ви сама ще се вдигне. Но Пикети показва нагледно, че истинската крива е наопаки – с формата на буквата U. В началото на цикъла неравенството е високо, в средата рязко спада, а в края се издига рязко нагоре. И спадът на неравенството не е естествено пазарно развитие. То е резултат от две съзнателни човешки намеси. Първо, двете световни войни буквално унищожават големите богатства в Европа. И, второ, лявата политика в Европа и в САЩ. Профсъюзните битки и високото прогресивно облагане на доходите, огромният данък върху наследствата и могъщите социални програми. Човек съзнателно променя цикъла, а не вятъра или въртенето на Земята. Според Пикети, оставен на себе си, капитализмът отново върви към катастрофа – сега сме там, където бяхме преди Първата световна война. За разлика от Маркс обаче той не предлага неговото премахване. Идеите му вече бяха проверени и доказани в най-доброто време за средната класа. Ние тук си нямаме понятие какво е средна класа, прескочихме тази епоха и затова я търсим там, където тя никога не расте. Стига сте се лутали, прочетете книгата и сами преценете фактите. Намира се и по пиратския начин. Нали знаете, че пиратите са все строители на капитализма?