На 3 октомври 2010 г. в речта си по случай 20-годишнината от обединението на Германия, тогавашният президент на ФРГ Кристиан Вулф произнесе една фраза, която и до днес предизвиква разгорещени спорове в германското общество. Той дословно каза следното: „Ислямът вече е част от Германия” . Това беше казано само месец след отпечатването на книгата на бившия берлински сенатор Тило Сарацин „Германия се самоликвидира”, и то в самия разгар на дискусиите, предизвикани от тази книга. В нея авторът, базирайки се на реални факти и статистически данни, твърди, че болшинството от мигрантите мюсюлмани, даже такива от второ и трето поколение, не могат и не искат да се интегрират в германското общество. Тогава Вулф беше подложен на ожесточена критика от страна на съпартийците си, а известният в Германия ислямовед доктор Герд-Рюдигер Пуин написа, че президентът „приема желаното за действително”. По този повод ислямоведът отбеляза: „В Корана няма нито една добра дума казана за неверниците, затова пък може да се преброят около 300 стиха, в които ги заплашват земни и небесни наказания.” Тезисът, който изложи президентът Вулф след неговата оставка, влезе трайно в политическия лексикон на канцлера Ангела Меркел. В миналогодишното си приветствие по случай началото на Рамадана тя потвърди изявлението на Вулф, като отбеляза: „Няма съмнение, че ислямът е част от Германия” . Същите думи тя повтори и през април 2016 г., коментирайки демонстрацията на движението PEGIDA. На състоялата се в Щутгарт федерална конференция на евроскептичната партия „Алтернатива за Германия” беше приет предизборен манифест. В него бяха записани такива основополагащи за партията принципи като „Ислямът не е част от Германия” и „Водеща в Германия трябва да бъде немската култура, а не мултикултурализмът” .
Идеята за приоритет на немската култура над политиката „мулти-култи” не е измислена сега от „Алтернатива за Германия”. Още през 2000 година към това призоваваше бързо набиращият популярност млад политик Фридрих Мерц. Той критикуваше традициите и обичаите на живеещите в Германия мюсюлмани, а също така пропагандираше и концепцията „Водеща е немската култура”.
Според твърдението на Мерц, мюсюлманите са длъжни да приемат германските обичаи и привички, а не обратното
. С това негово твърдение политическата кариера на Мерц приключи. Концепцията на „Алтернатива за Германия” предизвика буря в медиите и партиите от левия спектър. Те яростно се нахвърлиха върху нея. Силно обезпокоена от бързо растящата популярност на „Алтернатива за Германия” сред обществеността, Меркел призова президиума на ръководената от нея партия да промени своята политика, „за да върне гласовете на консервативните избиратели, които недоволни от проислямската политика на християндемократите, гласуват за популистката „Алтернатива за Германия”. Избирателите действително не бяха съгласни с провежданата от партията на Меркел миграционна политика. Пет дни преди провеждането на конференцията на „Алтернатива за Германия”, Институтът за нови социални отговори (INSA) проведе анкета, обхващаща 2054 човека, целта на която беше да изясни отношението на германците към исляма, като неразривно свързана част с германските ценности.
Отговорите на анкетата показаха, че 60,3% от респондентите не мислят, че ислямът е част от Германия, 17,4% са се въздържали от отговор и само 22,1% са отговорили утвърдително
. Освен това, като цяло за Германия, 46,1% от анкетираните са заявили, че „се опасяват от ислямизация на германската държава”, а 36% са отговорили, че „по-малко се безпокоят от хората с миграционен статут, отколкото от ислямизацията на страната”. Наред с това обаче, 49% от респондентите са заявили, че мюсюлманите, които живеят на територията на ФРГ са „част от Германия”. Анкетата беше проведена от 22 до 25 април, но резултатите от нея бяха публикувани едва на 5 май, тоест, четири дни след приетия на конференцията на „Алтернатива за Германия” манифест, с който тя ще участва в изборите за Бундестаг през есента на 2017 г.
С принадлежността на исляма към Германия не са съгласни и консервативните политици от блока ХДС/ХСС.
Водещият политик от ХДС Волфганг Босбах казва, че „ислямът е част от реалността в Германия, но не и част от нейната култура”.
Генералният секретар на ХСС Андреас Шойер преди месец заяви, че е необходимо „да се засили борбата с политизацията на исляма, подкопаващ нашите усилия за интеграция на мюсюлманската общност”.
А напоследък своята оценка по ислямския въпрос изказа и лидерът на депутатската група на ХДС в Бундестага, Фолкер Каудер. Определяйки със шестгодишна давност тезата на Вулф като „благи намерения”, той заяви:
„Ислямът е много разнообразен. Има няколко религиозни направления с различни правни школи. В исляма има такива неща, които ние в Германия никога не можем да приемем. Джамиите в Германия трябва да бъдат поставени под контрола на държавата. Проповедите, с които имамите се обръщат към вярващите, много често са далеч от принципите на светското общество и съвременните общоевропейски ценности”
. Накрая той завършва с извода:
„Ислямът не е част от Германия, но част от Германия са живеещите тук мюсюлмани.”
Изявлението на Каудер предизвика лавина от критики, включително и от либерално настроените негови колеги в партията. Те определиха неговото изказване като „нереалистично и безсмислено”. В същото време дискусията „за” или „против” исляма в Германия се премести на улицата.
На 7 май в Берлин в района на централната железопътна гара демонстрираха около 1800 привърженици на „Алтернатива за Германия” и PEGIDA под лозунга „Ислямът се отнася за Меркел, но не и за Германия” и „Меркел трябва да си ходи”. В същото време в Берлин се проведоха и други две демонстрации. Едната беше организирана от „Съюза за свобода от нацистите”, в която участваха около 4500 човека. И още една демонстрация – с участието на около 3000 човека, проведена от организацията към Евангелистката църква, „Марш за космополитизъм и толерантност”. Демонстрантите носеха плакати с надписи: „Берлин против нацистите” и „Добре дошли бежанци!”. Както обикновено в редиците на левите имаше доста младежи от ляво-радикалните групировки. Действайки по отработената от години схема, стотина от тях се опитаха да преминат през полицейския кордон и да се саморазправят със своите „идейни противници”. След като полицията употреби сълзотворен газ бяха задържани 40 от най-агресивните леви радикали и пострадаха 13 човека от органите на реда.
Автор: Сергей Дебрер
Източник: Русская Германия