На срещата на върха във Варшава, която ще се проведе на 8-9 юли, НАТО ще обяви приключване на процеса по укрепване на отбраната на Алианса – най-мащабният процес от времената на Студената война. За това съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на срещата на високо равнище.

„Срещата във Варшава ще се проведе в решаващо за нашата сигурност време, в условията на заплахи и предизвикателства от различни посоки. Във връзка с това, на нашата предишна среща в Уелс ние разработихме план за най-голямото засилване на колективната отбрана на НАТО от времената на Студената война. Във Варшава аз ще информирам за това, че Алиансът е изпълнил своето обещание. Ние направихме Северноатлантическия алианс по-бърз и по-силен.”

Генералният секретар напомни, че сред предстоящите решения на срещата ще бъдат: разполагането в Полша и трите балтийски държави на четири многонационални батальона с по 1000 души всеки (общо 4000); началото на създаването на многонационална бригада в Румъния; привеждането на противоракетната отбрана (ПРО) на базово ниво на бойна готовност; също така ще се обсъждат плановете за увеличаването на присъствието на Алианса в Средиземно море, на сътрудничеството на Алианса с държавите от Персийския залив и продължаването на небойните операции в Афганистан.

В началото са парите

Разбира се, всичко това ще изисква пари и Столтенберг не без известно задоволство отбеляза, че съгласно последните данни общите военни разходи на НАТО ще нараснат на 8 милиарда долара за тази година, което е с 3% повече от изминалата година.

„Очакваме увеличение на разходите с 3% в европейските страни и Канада. Това е около 8 милиарда” , каза той. Не е учудващо, че генералният секретар изключи от тази статистика САЩ – именно Вашингтон изисква съюзниците в Алианса да увеличават своите разходи за отбрана и да придобиват нови военни възможности, т.е. да закупуват ново оръжие и техника, чийто главен производител в НАТО е американският военнопромишлен комплекс .

Столтенберг напомни, че на срещата в Уелс през септември 2014 г. лидерите приеха решение да увеличат военните разходи на Алианса на три етапа. „От начало да се намали съкращаването на разходите, а после постепенно да се увеличат военните бюджети и чак след това да се изпълни задачата по достигането на размера на военния бюджет до 2% от БВП” , отбеляза Столтенберг.

Генералният секретар подчерта, че „предстои да се измине дълъг път”. „Доколкото ние още не сме достигнали 2% и картината остава неясна, отделните страни продължават да съкращават разходите. Но аз съм уверен, че държавните глави и правителствата ще направят това, за което сме се договорили в Уелс, и това е абсолютно изпълнимо”.

Батальоните търсят хора

Генералният секретар също така съобщи, че 28-те страни на НАТО в крайна сметка са намерили четвъртата държава, която да предостави войници, за да се състави основата на четвъртия и последен международен батальон за Прибалтика и Полша. Тази страна ще бъде Канада. Първите три батальона вече беше обещано да бъдат оглавени от САЩ, Великобритания и Германия.

„Приветствам заявлението на Канада за това, че тя ще оглави свой батальон, на ред с Великобритания, Германия и САЩ”, каза Столтенберг. Представителите на НАТО все още не уточняват какъв процент от военните за всеки от четирите батальона ще бъде предоставен от съответната „лидираща държава” и колко от състава му ще се набира от останалите страни, за да се обезпечи многонационалния характер на тези части.

Черноморска бригада

На другата страна на източния фланг на НАТО – в Черноморския регион, Алиансът планира да увеличи своето военно присъствие с военно подразделение в Румъния . Впрочем, за нея на този етап има по-малко информация, отколкото за четирите многонационални батальона, които ще защитават Алианса на Север.

Столтенберг заяви: „Ние ще приемем решение за специално присъствие на НАТО в Румъния”. Той подчерта, че силите на Алианса „в югоизточния регион ще бъдат балансирани и ще се развиват на базата на войскова част в Румъния, която в перспектива ще стане многонационално подразделение”.

„Тази структура ще бъде под командването на югоизточния многонационален щаб. Успоредно с това, ние укрепихме позициите на Алианса в югоизточния регион чрез активизация на въздушното патрулиране и морското присъствие в Черно море”, съобщи генералният секретар.

Относно ПРО

Освен това на срещата в Полша НАТО има намерение да обяви „извеждането на своята система за противоракетна отбрана на базовото ниво на бойна готовност”. „Нашата цел е да обявим на срещата във Варшава, че сме постигнали оперативен потенциал и ние работим за това”, заяви Столтенберг.

По неговите думи „системата ПРО е важна”, доколкото Алиансът „наблюдава разпространението на балистичните ракети и НАТО трябва да бъде в състояние да защити територията и населението на страните от потенциални нападения”.

„Тези усилия не са насочени срещу Русия, а срещу заплахите, идващи извън пределите на евроатлантическия регион. Освен това, важно е да припомним, че става дума за отбранителна система и това не е нападателно оръжие”, каза Столтенберг.

В изявлението си от 12 май, което направи на румънската военна база в Девеселу (на 180 км от Букурещ), той официално обяви за оперативна готовност за разполагане там на американския комплекс за противоракетна отбрана Aegis . На следващия ден в полското селище Редзиково се състоя церемония по началото на строителството на базата на американската ПРО, която ще достигне оперативна готовност през 2018 г. Тя ще бъде част от т.нар. европейски щит за противоракетна отбрана и ще разполага с ракети-прихващачи със среден обсег на действие.

На 27 май президентът на Русия Владимир Путин заяви на пресконференция по повод приключването на преговорите с премиера на Гърция, че Москва ще бъде принудена да предприеме ответни мерки, за да минимизира заплахата от разполагането на елементите на американската ПРО в Румъния. На 18 юни, на среща с ръководителите на световните информационни агенции руският лидер подчерта, че американската система ПРО, която се разполага в Европа, има потенциал да се превърне в нападателна система и може да се използва срещу Русия.

Диалог с Русия

Тези опасения обаче не се споделят от НАТО. От Алианса обявяват, че усилията за разполагане на ПРО носят „балансиран, пропорционален и изключително отбранителен характер”. За да увери още веднъж в това руската страна, Алиансът работи заедно с Москва за провеждането (след срещата във Варшава) на заседание на Съвета Русия-НАТО.

Алиансът „продължава съвместната подготовка с Русия на заседанието на Съвета Русия-НАТО, което ще се състои след срещата във Варшава”, заяви Столтенберг. „Както и преди, ние сме открити за диалог с Русия. Съветът Русия-НАТО може да изиграе важна роля в плана за диалог и обмен на информация. Затова и НАТО работи с Руската федерация за провеждането на този съвет, скоро след срещата във Варшава”, каза генералният секретар.

НАТО печели от Брекзит

Разбира се, генералният секретар на Алианса не подмина и темата за излизането на Великобритания от състава на Евросъюза. Столтенберг обаче гледа на това с оптимизъм. По негово мнение напускането на Великобритания, която покрива около една четвърт от разходите за отбрана на европейските държави – членки на Алианса „няма да окаже влияние на нейната роля в НАТО”. „Брекзит ще промени отношенията между Великобритания и ЕС, но няма да промени позицията на Великобритания вътре в НАТО. Ролята й си остава същата, това е един силен съюзник” , каза Столтенберг.

Генералният секретар изрази увереност, че и новото правителство на Обединеното кралство ще продължи настоящия курс на страната в Алианса.

„Брекзит може дори да засили сътрудничеството между ЕС и НАТО. ЕС и НАТО се сблъскват с нови предизвикателства за сигурността, но нито Евросъюзът, нито Северноатлантическият алианс по отделно нямат пълния арсенал от средства за противодействие, например срещу заплахите от хибридна война. Затова трябва да работим заедно” , отбеляза Столтенберг.

Автор: Виктория Дубровина, кореспондент на ТАСС в Брюксел

Източник: ТАСС