Българският външен министър заяви: „За 7-8 месеца България постигна толкова външнополитически успехи, за които БСП могат само да мечтаят. България има изключително активна външна политика, която за първи път позиционира сериозно България на геополитическата карта“.
Само тези две изречения на Екатерина Захариева показват до каква степен българският външен министър пречупва срещата във Варна предимно през призмата на втръсналите в такива моменти на всички вътрешнополитическите партийни боричкания в нашата страна. Типичен провинциален подход. Какво общо имат българските политическите партии, когато става въпрос за обсъждане на проблемите, които трябва да решат евробююрократите от Брюксел и турския президент Реджеп Ердоган? Жалко, че Екатерина Захариева свежда варненската тематика на ниво „хоремаг“. Несериозно е да се твърди, че на срещата във Варна темата е „Сигурност за България“. По време на председателството на ЕС на коя да е страна членка се решават проблемите на Европейския съюз, а не на държавата, играеща ролята на „аниматор на панела“. Особено ако влиза в „периферията“ на ЕС.
Тревога предизвиква непрофесионалната риторика на нашия външен министър. Според нея „за 7-8 месеца България постигна толкова външнополитически успехи... България има изключително активна външна политика, която за първи път позиционира сериозно България на геополитическата карта...“. Всяка една страна притежава глобален, регионален или само локален геополитически код. В зависимост от своите политически, икономически, военни и други ресурси. Глобален код имат страни като САЩ, Русия и Китай и т.н. Регионален имат Турция, Бразилия, Индия... Локален имат България, Албания, Белгия, Перу. България винаги е била позиционирана на геополитическата карта, но единствено и само със своя локален геополитически код. От много години няма никакви промени в този план. За да има, трябва да имаме осезателно увеличаване на съответните политически, икономически, военни и други ресурси на България. Няма никакви перспективи ситуацията да се промени и страната ни да придобие регионален геополитически код съизмерим с този на Турция или Полша. По-ясно казано, да отчетем реална промяна в „позициониране на България на геополитическата карта“. Няма такава. И това трябва да е пределно ясно. Демографията на България е ужасяваща, а българската икономика е на „командно дишане“. Как да се увеличи тежестта на нашата страна на международната сцена? Голяма илюзия е, че нашето председателство на ЕС се бърка с това, че България е придобила някаква макар и малка самостоятелна роля във външнополитически план. Така както преди години Стоян Ганев се оказа председателстващ на трибуната на ООН, така днес по същите причини България е председателстваща ЕС. Въпрос единствено на график и регламент относно страните членки в двете международни организации. Шумотевицата и ажиотажът около Западните Балкани и тяхното интегриране в НАТО и ЕС е свързано с реализиране на американската Стратегия за национална сигурност в нашия регион. В Европа фактор са 3М (Макрон, Мей и Меркел). Юнкер и Туск са обикновени „проксита“ на Вашингтон и пратеници на 3М. Затова Реджеп Ердоган си позволява да държи такъв остър тон преди срещата във Варна. Нещо, което той не си позволява пред реалните „аниматори“ в сферата на международните отношения. Нека не си правим големи илюзии. България е един обикновен треторазряден псевдоаниматор и подизпълнител на чужди национални интереси. Ако това не беше така, то отдавна най-малкото да сме в Шенген. А що се касае до заплахата от бежанска вълна за България, то можем да бъдем спокойни. Няма да има такава. В рамките на своите „душевни граници“ Реджеп Ердоган се чувства в България като у дома. И затова има други планове за нас.