Сраженията в Арцах (Нагорни Карабах) се водят вече близо десетина дни. Арменци и азери загиват на бойното поле. Кои имат право да претендират за тези земи? И двете страни имат свой собствен прочит на историята и свои исторически аргументи. Както арменци, така и азери са абсолютно убедени, че земята на Арцах е тяхна територия. Балканските народи могат да разберат много добре патриотичния плам на двата народа. Тъй като историята на Балканите има гръцки, сръбски, български, турски и румънски прочит. Като се има предвид Велика Армения, то спорната територия е била населявана от арменци далеч преди азерите. Историята е категорична, Велика Армения е независима арменска държава от 190 г. пр.н.е. до 387 г.

Названието „Азербайджан“ се използва за първи път от мусаватистите, които идват на власт през 1918 г. Така те наричат новосъздадената република. Мусаватистите са последователите на „Мюсюлманската демократическа партия Мусават“, основана през 1911 г. в Баку. Към днешна дата подобни кратки исторически справки нямат никаква практическа стойност в спора освен образователна.

Във времената на създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя се образува геополитически вакуум, от който незабавно се опитват да се възползват Великобритания и Турция. По това време се говори, че „Османската империя е пес на каишка на Британската империя“. Битката за пренареждане на геополитическата мозайка в региона се трансформира в масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, което води до много жертви и от двете страни. Каквото и да се случва в района на Средна Азия всичко се свежда до Голямата игра (The Great Game). Това е термин, който обикновено се приписва на Артър Конъли (1807-1842), британски разузнавач и пътешественик в Азия. Обезглавен е по заповед на бухарския емир Нурсала заради обвинение в шпионаж.

Голямата игра описва стратегическото противопоставяне между Британската империя и Руската империя. Класическият период на Голямата игра е в периода между 1813 г. и 1907 г. След Октомврийската революция през 1917 г. следва втората фаза на съперничеството. Днес в Арцах наблюдаваме поредното допълнено и преработено издание на сагата „Голямата игра“.

Замразеният конфликт в Арцах (Нагорни Карабах) отново избухна за пореден път. Турският президент Реджеп Ердоган се опитва да се скрие зад гърба на азербайджанския президент Илхам Алиев, но достатъчно несполучливо. За тези, които наблюдават събитията в Кавказ, е пределно ясно, че основният подбудител на кървавия хаос в Арцах е турската страна. Ердоган си позволи да говори от името на Илхам Алиев. Дълбоко погрешно е да се счита, че конфликтът е поради неразчистени исторически сметки между Анкара и Москва. Реджеп Ердоган е превъзбуден от своята фикс идея да върне историята назад във времето и да рециклира бившето величие на Османската империя. Несъразмерните амбиции на турския президент го правят удобен инструмент на „дълбоката държава“ за разпалване на война в Южен Кавказ с цел изтласкване на руското влияние в региона. На турските неоосманисти, пантюркисти и ислямисти не е необходимо да им се дават указания. Те следват конкретен екпанзионистичен дневен ред, който се вписва в неоосманската доктрина.

По аналогичен начин бе използван в нашия регион дългогодишният етноконфесионален конфликт между сърби и албанци. Балканският въоръжен сблъсък бе провокиран от външен фактор, който имаше за крайна цел изтласкване на руското влияние на Балканите. А на Балканите от векове се води битка между мюсюлманската, западната и руската социокултурни системи. Една и съща формула се прилага в различно време, в различни географски точки. Тази година през месец март министърът на отбраната на Турция генерал Хулуси Акар заяви: „Турция под ръководството на нашия президент стана субект на международната сцена. Без Турция днес в никакъв случай не могат да се решават проблемите в Близкия Изток, в Кавказ и в Източното Средиземноморие“. Новият ръководител на Россотрудничество от 25 юни 2020 г. Евгений Примаков (внук) по този повод е болезнено ясен: „Надявам се, че си даваме сметка, че в това великотурско държавничество има голям наш „принос“. Но има и друг въпрос, ние точно това ли целяхме и точно за това ли способствахме?“ Това е изключително остра критика срещу външната политика на Руската федерация, която ни засяга пряко като съсед на Турция.

Светът отдавна не е еднополярен. Не е и двуполярен, той е многополярен. Светът методично потъва на пръв поглед в неуправляем хаос. Но само на пръв поглед. Хаосът е управляем. Така твърдят експертите в Института в Санта Фе, Ню Мексико, САЩ. Известният специалист и дипломат Стивън Ман казва, че управлението на хаоса се нарича „самоорганизираща се критичност“. За тази цел се създават условия за максимално увеличаване на актьорите. Търси се създаването на възможно най-обемна многополярност на света. Това позволява да се хитрува и лукаво да са говори в патетичен академичен стил за някаква „самоорганизация“. Колко академични книги бяха публикувани за „самосъздаването“ на „Ислямска държава“? Голяма част от тях очевидно се разминаваха с обективната истина. След като се провокират и нагнетят кризисни критичности, в тях се имплантира „самоорганизираща“ се ценностна „матрица“, която Стивън Ман нарича „вирус на индивидуализацията“, накратко, това са „ценностите на демокрацията, правата на човека, борбата с корупцията, свободата на медиите, върховенството на закона, правата на жените, борба срещу насилието срещу жените и др“. Чрез тях се взривяват традиционните общества.  Чрез тази формула се организират цветни революции или локални въоръжени конфликти като този в Арцах. От много години интелектуалният център, който управлява и решава къде да бъде реализирана технологията на управляемия хаос, е т.нар. „дълбока държава“. Синоним на това понятие станаха хиларистите, американските демократи, транснационалния финансов капитал, или по-общо САЩ. Но не е точно така. Американската държава и американските въоръжени сили са само „бухалката“ на „дълбоката държава“. Центърът за вземане на решенията е в Лондон. В Лондонското Сити или както го наричат „Квадратната миля“. Изграждането на „дълбоката държава“ е започнало преди много години. Днес нейни противници са Путин, Си Дзинпин и Тръмп. Американските демократи, китайските комсомолци и руските либерали са само инструменти на „дълбоката държава“. Нейни „пипала“, разположени в трите суперсили.

Но да се върнем в Арцах! Проектите „арабска пролет“, „Ислямска държава“, мрежата на Сорос или организацията на Фетхуллах Гюлен са средство за постигането на геостратегическите цели на „дълбоката държава“. Те са обикновени инструменти.

Днес живеем в свят, в който към военните, икономическите и политическите фактори в матрицата се прибавят технологични, социални и екологични. Важно място в схемата имат религията и идеологията. Разполагаме и с недържавни актьори като терористични движения и мафиотски структури. Глобалните корпорации също са наднационални актьори. Често техният годишен оборот е по-голям от бюджета на редица малки и средни държави. При силно хаотизиране на света управляващият център на практика се скрива успешно. Редица анализатори приемат даден регионален или локален актьор за „мозъкът“, който режисира и взема решения при въоръжен конфликт или цветни революции. Но много често истинският кукловод е съвсем друг. Така че хората трудно могат да се ориентират как всъщност възникват движенията, революциите, конфликтите – спонтанно или с помощта на специалните служби, които ги насочват чрез свой инфилтриран агентурен апарат.

През последните 30-на години бе сринат защитният буфер, който СССР изгради след Втората световна война. Бившите социалистически страни се присъединиха към НАТО. Полша и балтийските страни се въоръжиха с антируска външна политика. Украйна се превърна в „таран“ срещу Москва. Беларусия в момента се дестабилизира с инструментите на хибридната война. Грузия воюва вече срещу Кремъл през 2008 г. Наблюдаваме дестабилизиране и хаотизиране на Кавказ и Средна Азия. По границите на Русия подобно на „бодлива тел“ се сеят хаос и безредици. Първоначално дестабилизирането и овладяването на бившите съветски мюсюлмански републики бе задача на проекта „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен. От позицията на светска Турция и въоръжена с идеологията на пантюркизма, мрежата „Хизмет“ бе ефективен инструмент за реализиране на геостратегията на „дълбоката държава“ срещу Русия в Средна Азия. На един по-късен етап като цел за поразяване бяха планирани и китайските уйгури. „Хизмет“, финансирана зад кадър от фондове на „дълбоката държава“, започна да обучава на пантюркизъм средноазиатския подрастващ елит на бившите съветски републики. Започнаха да никнат като гъби типови турски джамии в региона. Но Реджеп Ердоган се превърна във враг на Фетхуллах Гюлен. А бившите съветски републики изгониха структурите и хората на „Хизмет“ от своите страни. Местните средноазиатски елити осъзнаха макар и късно, че мрежата „Хизмет“ се готви да ги подмени с лоялни на Турция управленчески кадри. Така бе сринат дългогодишният „турски“ проект, въоръжен с идеологията на пантюркизма и насочен срещу влиянието на Кремъл в Средна Азия.

Партията на Реджеп Ердоган е турска проекция на Мюсюлманските братя. Не напразно в Европа наричат турския президент ислямист. След провала на проекта „Хизмет“ в Близкия Изток се появи „Ислямска държава“. Тя се окопа на територията на Ирак и Сирия. „Ислямска държава“ ползваща идеологията на радикалния ислям имаше изключително агресивно поведение. Беше въпрос на време нейните джихадисти да атакуват Средна Азия и Синдзян-уйгурския автономен регион в Китай. По-ясно казано, „Ислямска държава“ замени „Хизмет“ като проект и отново с цел изтласкване на руското влияние в Средна Азия. Вместо върху пантюркизма акцентът бе поставен върху радикалния ислям. Но и този проект се провали. През 2015 г. руски военни самолети кацнаха на летището в Хмеймим, Сирия. За няколко години „Ислямска държава“ бе почти разгромена. Широкомащабен антируски и антикитайски прокт беше разгромен. Само грантовите анализатори все още пишат книги и повтарят версията, че „Ислямска държава“ се е „самоорганизирала“. Вирусът на самоорганизацията (по Стивън Ман) се имплантира in vitro в широкомащабен геостратегически проект от определени специални служби. А те са инструмент за реализиране на определена геостратегия. Такава е формулата. Такава е технологията.

След провала на „Ислямска държава“ рязко се ускори реализирането на неоосманския проект. Неговата идеология и стратегия бе подробно описана от бившия турски външен министър и по-късно премиер Ахмед Давутоглу в книгата „Стратегическата дълбочина“. Тези, които са по-надълбоко в темата, знаят, че идеята не е на бившия турски външен министър. Тя е вносна. Ето пример как имаме отново поредното внасяне на „саамоорганизираща“ се ценностна „матрица“, която стои в основата на турската външна политика. А за това, че Анкара има ресурс да я провежда, има заслуга и Кремъл както недвусмислено подчерта Евгений Примаков.

С войната в Арцах се нанася удар върху руското влияние в Кавказ и Средна Азия. Кремъл е поставен в положение на цунгцванг. Армения е член на ОДКБ и по член 4 от договора Кремъл има задължения, ако арменците бъдат нападнати. Но Арцах не влиза в задълженията на Москва за защита, защото регионът не е член на ОДКБ и не е признат даже и от Армения. С идването на власт на премиера Никол Пашинян в Ереван, започна охлаждане на отношенията между Армения и Русия. Новата арменска власт е „подгизнала“ от соросоиди, които имат динамичен диалог с американското посолство в Ереван. Американската дипломатическа мисия в Армения е най-голямата в света след закриването на американското посолство в Багдад. Поставянето на Армения под американски контрол е основна цел на Вашингтон в Кавказ.

Турция ще въвлече окончателно Азербайджан в своята неоосманистка орбита. Лозунгът издигнат от Ердоган, че азери и турци са „един народ с две държави“, е на път да се реализира. Неоосманизмът е стратегия и тя ще продължи с лозунга „един народ, две държави, три държави, четири държави...“. Ердоган ще следва своята експанзионистична външна политика и без указания от американците. Но неговите действия ще се вписват напълно в геостратегията на „дълбоката държава“. Турците прегърнаха азерите, но това в крайна сметка ще коства по-нататък и главата на Илхам Алиев. Възпитаник на МГИМО, Илхам Алиев падна в капана на Ердоган. Турция ще преследва своята цел да излезе на Каспийско море и да сложи ръка на азерските нефтени находища. Нахичеванска автономна република, която е автономен район на Азербайджан, е в ситуацията на грузинската област Аджария, чиято столица Батуми се ползва като вътрешно летище от Турция, няма граничен контрол. Аджария е населена с мюсюлмани, а един от етносите са лазите, от които произхожда и самият Ердоган. Турция бавно овладява територии от бившата Османска империя, основно населени с мюсюлмани и слага ръка икономически, политически и културно.

Азербайджан е отлична площадка за дестабилизиране на Иран. Затова азербайджанската територия представлява огромен интерес за военните от САЩ и Израел. Азерите са шиити и много повече от тях живеят на иранска територия. Те са потурчени във времето перси.

Войната в Арцах (Нагорни Карабах) е плочка от антируския пъзъл, който „дълбоката държава“ гради срещу Русия. Турция, Азербайджан и Армения са само обекти в Голямата игра. Категорично не са субекти. Тези дни „пламна“ от протести и Киргизия. В Бишкек се състоя третата успешна цветна революция. Правителството бе свалено и опозицията завзе властта. Започна преразпределяне на имуществото и властта. Още една бивша съветска република е в хаос, който дестабилизира Средна Азия и пълзи към границите на Китай.