Изборът на Тръмп беше най-яркият симптом за грешка в матрицата
Интервю на Десислава Пътева с Христина Христова, главен редактор на Memoria de futuro
Госпожо Христова, залогът на тези президентски избори беше съдбата на кабинета на Бойко Борисов. За какво е сигнал категоричната победа на ген. Румен Радев?
Радвам се, че определени персони вече няма да бъдат наши министри. Ще кажа и в лично качество – чудесна е вестта, че Меглена Кунева вече няма да бъде министър на образованието, или Москов на здравеопазването. Но това е в кръга на шегата. Според мен най-важен е фактът, че се отхвърли диктатът на партийния вот и българското общество успя да се обедини около един мажоритарен кандидат. За мен това е най-голямата победа, защото насила насажданият двупартиен модел (сини-червени) е деструктивен. Тази анахронична опозиция определено имаше за цел да разделя обществото, а не да го обединява. И в този смисъл мажоритарният избор е наистина голямото достижение за българското общество към днешна дата. Гласуването на референдума „за” мажоритарна система успя на практика много бързо да се докаже и на самите избори. Тоест, ние, като общество, гласувахме за личност. Може би наистина е дошло времето самото национално тяло да изтласка от себе си в колективния живот читави, стойностни хора – хора с експертиза, хора с кауза, можещи да застанат начело и да ни поведат към едно по-справедливо време, в което нормалните обществени процеси ще бъдат водещи, а не партийните фикции.
Как си обяснявате това, че 90% от симпатизантите на ДПС и голяма част от патриотите гласуваха за ген. Радев, макар че обичайно се смята, че са с диаметрално противоположни възгледи?
Ясно е, че електоратът на ДПС действа винаги много дисциплинирано. Въобще не приемам избора им за ген. Радев като нещо компрометиращо, защото българските турци също са български граждани. И в крайна сметка, ако той беше подкрепен от хората на Доган, то Цецка Цачева беше подкрепена от хората на ДОСТ. Така че в случая аз не виждам никакъв скандал, не виждам никакъв компромат в този факт. Напротив, нека си спомним, че неотдавна Доган излезе с предложението Лютви Местан формално да бъде свален от лидерския пост и каза за първи път от много време истините за процесите, протичащи у нас. Ние бяхме забравили какво е да излезе една личност, един политик и да говори като такъв, въпреки цялата многозначност и многопластовост на образа на Доган и на ДПС. ДПС има своята роля в процесите в България, по никакъв начин за тази партия не трябва да се говори само като вселенското зло, защото просто не е така. Всички сме съучастници на това, което се е случило или не се е случило в България.
А що се отнася до патриотите – ще Ви призная, че като консерватитен човек (ако трябва да използваме шаблона – като десен човек), с патриотични убеждения, бях наистина потресена от това, което направиха лидерите на Атака, ВМРО и НФСБ. Това, че те обявиха пълен пас за балотажа, като с това си действие подкрепиха ГЕРБ, за мен беше не просто учудващо, а абсолютно неадекватно. В крайна сметка техните поддръжници показаха, че са по-умни и по-мъдри от тях. А лидерите на патриотите доказаха за кой ли път, че се водят единствено от своите лични, тяснопартийни интереси – в случая, за да запазят депутатските си места. Те на практика изпратиха своите поддръжници да берат гъби в деня на изборите. Но както имах повод да кажа в една дискусия, мисля, че тези гъби със сигурност ще бъдат отровни за тях.
Самият Борисов хвърли вината за това, че беше разгромен на тези избори върху БСП, ДПС и ДСБ. Способен ли е въобще той да търси вината в себе си?
Бойко Борисов е доказал за всичките тези десетина години, откакто е под светлината на прожекторите, че е човек без авторефлексия. Не съм и очаквала от него думи на съжаление, на покаяние или да бъдат изтъкнати негови грешки. Ако се промъкнат случайни фрази, то това е по-скоро плод на дълбок инстинкт, който по един простоват начин се опитва да компенсира това, че неговата харизма вече не влияе на хората. Не мисля, че въобще трябва да очакваме от него някакъв самоанализ или какъвто и да е съзнателен ментален процес, способен на трезва преценка. Просто това е кауза пердута.
Смятате ли, че има глобална вълна за смяна на статуквото, като се имат предвид и резултатите от изборите и в САЩ? Първоначалните прогнози за изхода от вота се преобърнаха и там.
Разбира се, че е така. Промяната е глобална. Казвам това не с повърхностна емоция, не с еуфория. Всеки, който е следил задълбочено процесите в света през последните години, е виждал как цялата система започна да се пропуква, независимо от медийната манипулация, независимо от жестоката масирана пропаганда, която върви в световен мащаб. Системата даде грешка и тази грешка започва да се проявява на глобално ниво. Изборът на Тръмп беше просто най-яркият симптом за бъг в матрицата. Това са процеси, раждащи се в цепнатините, които вече разпадат глобалното статукво. Говорим за най-голямата самоубийствена грешка на западната цивилизация в последните десетилетия – налагането на агресивния неолиберализъм, който вече изживя своя апогей. Силите, които са центроустремителни, консервативни, насочени към възвръщане на националния суверенитет, тепърва ще набират скорост.
Тръмп е само една от проявите, най-мощната проява на този процес. Той заяви своите намерения от самия връх на световната власт – Вашингтон. Но Тръмп не е единственото проявление. Същите симптоми са Орбан в Унгария, Алтернатива за Германия, Марин Льо Пен във Франция, Путин в Русия... И мога да кажа с усмивка и с гордост, че и това, което се случи у нас, изборът, който направи България, също е част от този процес. И този път ние не го направихме последни. Не останахме апатични, наблюдавайки как голямата световна игра се случва пред очите ни. Този път ние слязохме на терена като играчи, не останахме по трибуните като публика. Просто влязохме в играта. Мисля, че това е достойното поведение за нас, като българи, като държава. Това е пътят. Макар и първа крачка, тя е важна и наистина много се надявам, че ще продължим в този дух.
Ще повлияе ли изборът на Тръмп върху нашата политическа действителност? Появиха се коментари, че когато в Белия дом има републиканци, те нямат желание за непрекъсната намеса във вътрешните работи на други държави.
Разбира се, категорично. Самият Доналд Тръмп непрекъснато заявяваше това по време на своята предизборна кампания. Америка трябва да обърне внимание на своя вътрешен враг, трябва да се обърне към самата себе си. Както беше казал Пат Бюканън: „Америка придоби света, но изгуби себе си”. Големите икономически и социални проблеми, които са вътре в самите Съединени щати, вече не търпят отлагане, дори и това да се случи в един по-умерен вариант, отколкото е било заявено предизборно от бъдещия президент Тръмп. Това ще бъде приоритет на неговата политика, поне в началото на неговия мандат. И в този смисъл затварянето на Америка вътре в себе си, за да излекува собственото си национално тяло, разкъсвано от противоречия, ще се отрази неминуемо върху сигналите, които ще излъчва към своите сателити.
Както знаем, Европейският съюз е един от сателитите на САЩ и на цялата тази глобална система, която функционира с център Вашингтон. Всички васални структури на тази система все още не могат да разберат какво точно се е случило. Те изчакват да видят какъв е отговорът на екзистенциалния за тях въпрос: Кой е новият ни господар, имаме ли нов господар, какво ще се случи? Този въпрос все още няма отговор. Затова е недоумението, ступорът, в който изпадат европейските партийни лидери и нашият политически елит. Дори медийната машина, която е изцяло обслужваща това статукво, в момента е в едно голямо объркване. Ние го виждаме по нашите казионни медии в доста смехотворен вариант. Виждаме как журналисти, които довчера възхваляваха статуквото и са захранвани от кръга около Клинтън и Сорос, от „Америка за България” и всички други инструментариуми за действие, сега са объркани и се чудят как да се извъртят на 180 градуса и с каква версия да излязат пред обществото.
Ще бъдем свидетели на едно объркване, докато нещата се наместят, докато новият американски президент започне реално своя мандат. Можем само да се надяваме, че той ще успее да продължи в тази посока, която е заявил, защото тя е добра за целия свят. Еднополюсният модел със сигурност се разпада пред очите ни. Дали този процес ще протече бързо, дали ще протече с някакъв катаклизъм или катарзис, или ще се случи постепенно, балансирано, това в голяма степен в момента зависи от световните лидери. И те трябва да бъдат коригирани от нас. Със сигурност в България трябва да изживеем за няколко дни еуфорията 13/13 и в никакъв случай да не заспиваме отново, защото виждате, че в Европа тези процеси вървят от няколко години. Да вземем например протестите срещу TTIP и срещу СЕТА, както и много други неща, в които европейското общество е било наистина активно и въпреки масираната пропаганда, е успявало да запази сетивата си здрави и да вижда какво реално се случва под повърхността на външните събития.
В България за съжаление са налице много поражения от режима, който ни управлява по време на двата кабинета „Борисов”. Заспахме, бяха приспани сетивата ни, изпаднахме в една дълбока апатия, отвратени от това, че на публичната сцена има странни, посредствени, некомпетентни пионки, които по никакъв начин не припознаваме като свои представители и лидери. Мисля, че мажоритарният вот, изборът на една достойна личност с експертиза, каквато е ген. Радев, е повод да останем будни като общество. Да си спомним какво е държавността, да си спомним, че ние също трябва да я отстояваме, а не само да разчитаме на делегирани случайно хора, които да вършат нашата работа вместо нас. Много се надявам, че сме се събудили трайно и че ще бъдем част от този световен процес, който започна пред очите ни.