С наближаване на председателството на България на Съвета на ЕС се повишава и вътрешнополитическият градус в нашата страна. Лидерката на БСП става все по-агресивна. На моменти започва да прилича на Борисов от времето на протестите срещу Орешарски. Същите лозунги за борба срещу корупцията и олигарсите. Битката срещу „паралелната държава“, ако се замисли човек по-сериозно, е на практика преформулиран и изказан по друг начин въпросът „КОЙ?“. Въобще Нинова рециклира и вкара в употреба старите лозунги на Борисов срещу Орешарски от 2013-2014 година. Главчев изглежда така и не разбра как сам се включи, вероятно поради политическа неопитност, в изработената стратегия на Нинова за дестабилизиране и сваляне на правителството на Борисов. Бившият председател на НС извърши преди два дни върховна глупост. Изгони Нинова от парламента точно в най-неподходящия момент за ГЕРБ. Фатална грешка. Нинова чакаше само подобен повод. Главчев й вдигна „удобна топка за забиване“. Лидерката на социалистите обяви, че парламентарната група на БСП напуска НС, ако Главчев не подаде оставка. Нинова и преди няколко месеца при подобна конфликтна ситуация бе готова на аналогичен ход. Депутатите на БСП да напуснат парламента и да тръгнат да обикалят страната. И да агитират срещу управляващите. И шефът на Европейския парламент Антонио Таяни, който по програма трябваше да говори в НС, нажежи обстановката допълнително. Той предупреди, че няма да говори в парламентарна зала при липса на опозиция в нея. Борисов явно притеснен бързо схвана критичния момент за управляващата коалиция и ГЕРБ. И реагира незабавно. Така не позволи на Нинова да доразвие своята стратегия. Проведе разговор на четири очи с Главчев. Последният чинно си подаде оставката. А на неговото място седна Караянчева. По този начин Нинова беше лишена от публичния повод (а не причина) социалистите да напуснат парламента. Соцлидерката не успя да скрие своето разочарование по време на изказването си от парламентарната трибуна след като Главчев подаде оставка. Но пък Нинова обеща още „екшън“ в близко бъдеще.

Наблюдавайки сегашните събитията в България, човек остава с усещането за някакво балканско déjà vu. През 2011 година в Албания се разви точно такъв подобен екшън. На албанските парламентарни избори през 2009 г. победи, но с малко, Демократическата партия на Сали Бериша, който бе президент на страната от 1992 г. до 1997 г. През 2005 година той се завърна като премиер с обещанието да управлява с „чисти ръце“. На изборите през 2009 г. в Албания очакванията на „световната демократична общност“ бяха да победи Социалистическата партия, на която шеф е социалистът и кмет на Тирана – Еди Рама. „Албанците ще гласуват за това дали да задържат доминиращ лидер от посткомунистическата ера или да се обърнат към съперника му - Социалистическата партия“, написа Ройтерс. Само това изречение на агенцията е достатъчно, за да се разбере, че времето на албанския Жельо Желев в лицето на Сали Бериша е приключило. Наистина, Сали Бериша бе този, който свали през 1991 г. от власт Енвер Ходжа. „Вълнуващо е“, заяви през 2009 г. 19-годишната Ениса Камберай, студентка в университета, отправяйки се на митинг на Рама в петък вечер. „Рама е художник и знае откъде да започне. Той промени всичко - парковете, сградите, той прави нещо“. Познато клиширано възхваляване в подобни моменти.  

Уви, през 2009 г. Демократическата партия  спечели парламентарния вот със съвсем малко. И се започна. Еди Рама обвини Демократическата партия във фалшифициране на изборите. Социалистите твърдяха, че изборите са спечелени с измама и корупционни практики. Сали Бериша от своя страна обвини социалистите, че искат да направят преврат по тунизийски сценарий. Депутатите на Социалистическата партия напуснаха парламента в Тирана. Качиха се на рейсове и тръгнаха да агитират по страната срещу своя политически противник. Страната се заля с протестни демонстрации. Към Тирана тръгнаха делегации на троцкистката евролевица, които да подкрепят своите албански съидейници. Мислещите хора разбират, че в събитията след 2009 г. в Албания има нещо задкулисно, което е организирано и подкрепено от външни фактори. Пикът на вътрешнополитическото противопоставяне между демократи и социалисти бе през 2011 година. По време на улични стълкновения албанската полиция застреля трима демонстранти. Обстановката в страната се нормализира, едва когато на 23 юни 2013 г. парламентарните избори бяха спечелени убедително от Алианса за европейска Албания, воден от Социалистическата партия и нейния лидер Еди Рама.

През 2016 година Уикилийкс разсекрети поредния имейл, който повдигна завесата от събитията в Албания през 2011 г. Оказа се, че по това време известният милиардер Джордж Сорос е съветвал Хилъри Клинтън как да се справи с безредиците в Албания. Той е искал да се назначи високопоставен европейски служител като медиатор, който да замине за Тирана. Джордж Сорос е предложил за позицията „медиатор“ Карл Билд, Марти Ахтисаари и Мирослав Лайчак. Според спекуланта „всички те имат необходимите качества и връзки на Балканите“. Джордж Сорос обръща внимание на Хилъри Клинтън, че „САЩ и ЕС трябва да работят заедно по този въпрос, но в случая водеща роля трябва да има Брюксел предвид европейските аспирации на Албания“. Джордж Сорос уверява Хилъри Клинтън, че неговите хора в Тирана ще „предоставят обективни анализи на ситуацията“. Няколко дни след имейла на известния спекулант, ЕС изпраща в Тирана един от тримата, които са предложени от него. А именно Мирослав Лайчак. Така усещането за нещо задкулисно в Албания след изборите през 2009 г. се материализира и изясни с разсекретяването на поредния имейл на Джордж Сорос от Уикилийкс.

Но да се върнем към събитията в България. Намираме се в леко комична ситуация. България от началото на 2018 г. ще председателства за шест месеца Съвета на ЕС. От друга страна, нашата страна продължава да бъде в унизителния режим на мониторинг от Брюксел. Всеки път преди „доклада“ на евробюрократите София затаява дъх. А наставленията от Брюксел са периодичен повод за разгаряне на вътрешнополитически препирни и дразги. Макар и за шест месеца „де юре“ България ще бъде водеща страна в ЕС. Де факто страната ще бъде в положение „партер“ и трябва да се ослушва постоянно какво ще разпоредят евробюрократите. В противен случай няма да спечели „снимка пред лавката“, както казват в казармата. Доста сбъркана история. Първите шест месеца от 2018 г. властта в София ще бъде силно уязвима от външно влияние по линия на ЕС и мрежите на Джордж Сорос в България. Просто е необходимо да се наблюдават „правилните“ грантови анализатори, които стават все по-враждебни към Борисов и все по-ласкави към Нинова. Любопитни са метаморфозите на въпросните български „правилни“ медии и анализатори. През 2013-2014 г. те играха в полза на Борисов и срещу Орешарски. Върнаха отново ГЕРБ на власт. Кога спря лавината от обвинения и заливане с медийна помия на Орешарски? Всичко утихна след посещението през 2014 г. в София на тримата американски сенатори. Проектът „Южен поток“ бе бастисан. И над страната се възцари „демократично“ спокойствие.

Естествено, възниква логичния въпрос: Къде настъпи „опашката на котката“ Борисов? Защо „правилните“ анализатори и медии започват все по-осезателно да го разлюбват и да се влюбват в Нинова? През последните година-две ГЕРБ постоплиха отношенията на София с Москва. Наблюдава се някакво раздвижване по енергийните проекти. „Уестингхаус“ засега няма шанс да влезе в българската атомна енергетика. Борисов се дърпа и не иска да купуваме самолетите F-16. Въобще поредица от позиции, от които само една е достатъчна Бойко да се окаже в позицията на Пламен Орешарски от преди идването на американските сенатори. А Нинова се оформя като добрия алтернативен вариант за „световната демократична общност“. Още повече, че соцлидерката брутално забрани на трима свои депутати да отидат по покана на руската страна на международна конференция в Крим. А бе дала преди това своето съгласие. Нинова ярко се вижда в ролята на премиер на България след едни извънредни парламентарни избори. Убедена е, че ролята на Еди Рама в този момент най-добре й подхожда. Има само един проблем, който „световната демократична общност“ отчита. Нинова и нейното най-близко обкръжение до такава степен разбиха организационно БСП, че е трудно да се повярва в една нейна бъдеща убедителна електорална победа. Даже „говорителят“ на „световната демократична общност“ Росен Плевнелиев й го подказа с реплика от преди няколко дни, че „най-добре за българската демокрация ще бъде съставянето на широка коалиция между БСП и ГЕРБ“. Тази фраза освен всичко друго е и външна оценка към днешна дата за състоянието и електоралния потенциал на „Позитано“. По-ясно казано, върви се към широка коалиция. Независимо от това дали тя се харесва или не на някои. В действителност ГЕРБ много отдавна предлагат подобна формула на БСП. Офертата е много сериозна. Предлагат се ключови постове, но на Нинова не се предлага поста премиер на Република България. Нейните лични амбиции не са задоволени. И това е голям проблем.

Борисов го очаква труден и турболентен период. Не са изключени в близко бъдеще и у нас както и в Албания през 2009 г. да пристигнат „медиатори“ от Брюксел.  Нинова ще играе ролята на Борисов през 2013-2014 г. Ще търси постоянно конфронтация и клатене на властта. Тя иска да стане министър-председател на България с решаващата помощ на „световната демократична общност“. Но има и нещо успокоително за Борисов. Екипът на Нинова е лишен от интелектуален потенциал. Преобладават изпълнители, а не истински управленци, стратези и идеолози. За PR-сферата да не говорим. Резултатите на последните парламентарни избори показаха нагледно как Нинова може да загуби една спечелена победа. Въпросът днес е по какъв начин ще реагират през следващите месеци „дебилите“, „полезните идиоти“ и най-вече мислещите българи. Считам, че последните стават все повече.