В огромна заблуда живеят всички онези, които си мислят, че Спас-Александър, станал всенародно известен буквално за часове, е един средностатистически интернет-измамник от сорта на нигерийските хитреци или разни други онлайн-тарикати. Спас-Александър не е мошеник, той е символ. При това съвсем истински. Нещо повече. Спас-Александър е нещо като гуру на всички онези българи, които преди няколко години се самонарекоха "умни и красиви". Днес много хора се питат как е възможно един човек от Кочериново да измами такива мастити журналисти, компютърни специалисти, пиар-технолози, всеотдайни граждански активисти, носители на експертиза и какви ли не още хай-професионалисти. Та нали те са олицетворението на умността? Възможно ли е хора, завършили два, три, пет, десет, петнайсет от най-световните университети в света да си дават личните данни и номера на сметките на човек, когото практически не познават, и да правят общи фирми с него? Ами напълно възможно е. Защото за тях Спас-Александър е не просто един интернет-анонимник, а човек, споделящ всичките им ценности и възгледи за света. Спас-Александър съвсем съзнателно изгражда своя виртуален образ така, че стопроцентово да покрие базисните изисквания на протестариата.  

Първо, не спира да повтаря колко искрено и лично мрази комунизма. За умнокрасивите това е напълно достатъчно, за да му станат приятели до гроб. Те не се интересуват какъв е човекът срещу тях – умен или глупав, честен или мерзавец, алтруист или егоист, светец или масов убиец. Достатъчно е да се заяви като антикомунист и протестариатът веднага го припознава за свой. Второ, Спас-Александър никак не харесва България и пътува постоянно в чужбина. Това също го прави любимец на умнокрасивите. Всеки уважаващ себе си протестър трябва да мрази България и да се присмива на всичко българско. Може, даже е препоръчително, да харесваш Кончита Вурст и де що има перверзия по света, за да минеш за готин, но ако се изпуснеш да кажеш, че харесваш хан Аспарух или цар Симеон, ставаш селяк и патрЕот, според сленга на евроатлантиците от седмия ден. Трето, Спас-Александър е абсолютен индивидуалист, привърженик на несмущавания от никакъв държавен контрол свободен пазар, искрен поклонник на Айн Ранд. Как протестариатът да не го заобича!? Протестариатът ненавижда социалната роля на държавата и изобщо теми като бедността и социалното неравенство. Протестариатът скърца със зъби, когато се сети, че от неговите пари се изплащат пенсиите и помощите за безработица. Протестариатът смята безработните за некадърници, а пенсионерите за излишни хора.  И ето, всички тези свои идеи умнокрасивите виждат въплътени в Спас-Александър. Как да не се влюбят в него? Стават му приятели във фейсбук, а работещи в националните медии с радост му дават достъп до ефира на БНР и БНТ. Та той е толкова умен, с такива искрени евроатлантически ценности, задължително е да сподели мислите си с целокупното българско население.

След като се запознах с разсъжденията на Спас-Александър, съм убеден, че той по нищо на отстъпва на всеки средностатистически либерален политолог от Центъра за либерални стратегии, от „Червената къща” или от което и да било  друго НПО, преживяващо благодарение на чуждоземни спонсори. Така че няма нищо учудващо във факта, че толкова много умнокрасиви на драго сърце са му предоставили личните си данни. Как няма да му ги предоставят!? Той разсъждава толкова правилно! Да не е комунист, че да извърши някоя злоупотреба? За протестариата Спас-Александър е новият Иван Кръстев. Кръстев излива върху умнокрасивите рога на изобилието под формата на грантове и по-кратки или по-дълги /в зависимост от заслугите/ разходки в чужбина, а Спас-Александър предоставя евтини самолетни билети. Напълно естествено е да дадеш на такива хора и най-милото си. Всъщност аз искрено се възхищавам на стратегията на Спас-Александър. Да използваш комплексите, маниите и предразсъдъците на умнокрасивите, за да ги ужилиш там, където най-много ще ги заболи, а именно във финансовата част, това наистина е гениално.