За първи път самата конституция е под атака

Американците нещо много се изнервиха. Щом се разбра, че Тръмп става президент, веднага страната бе обхваната от бурни протести, които на места прераснаха до шамари, ритници и чупене на витрини. Пред камерата на CNN в Лос Анджелис застана една гневна млада жена, която се представи като Лили. „Ако ние не воюваме, кой ще воюва за нас? – развика се тя, размахвайки гневен юмрук към камерата. – Хората са умирали за днешните ваши свободи. Не може само да се ходи по митинги, трябва да се воюва... Ще има жертви и от двете страни. Ще има, защото трябва да умрат хора, за да променят този свят!” В недалечното минало репортерът щеше да й дръпне микрофона още при първия звук, защото по CNN революциите се случват само ако са в чужди държави. Сега обаче бунтът е срещу Тръмп, което значи, че и американският държавен глава е позволена мишена. Гневът вече е добродетел. И обратното – който не е разгневен, той е расист и агент на Путин.

Но Майката на всички протести се планира за 20 януари, когато Тръмп трябва да получи ключовете от Белия дом. Милиони ще излязат на улиците с лозунга „Не е моят президент!” и някои други лозунги, които не са за пред хората. Нещата замирисаха на цветна революция, на майдан и жълти павета. Друг път някъде около Коледа страстите от изборите утихват, лудите мирясват и нацията посреща новия президент с подобаващото уважение. Но този път е друго. Такова антипосрещане не е имало от 1861 година, когато седем южни щата отказват да приемат Линкълн за президент, отцепват се от САЩ и започват Гражданската война. Сега чак до гражданска война няма как да се стигне, но явно се усеща нещо много повече от обичайното скърцане на системата. Освен че половин Америка отказва да приеме избора на другата половина, много хора с пари и влияние, хора на статуквото, атакуват самата американска конституция. Атакуват я не само на улиците, но и в съда, и в парламента. Бунтовниците искат да се премахне електоралната колегия, която избира президента от името на отделните щати и затова понякога победителят в популярния вот губи изборите. Сенаторката Барбара Боксър вече дори внесе проектозакон за допълнение в конституцията. То гарантирано няма да мине, но и да мине, ще се проточи с векове. Активистите обаче не са съгласни да чакат, те искат за президент Хилъри, тук и сега. Членовете на електоралната колегия също са под натиск. По принцип те са длъжни да гласуват за този, когото е избрал техният щат. Но не навсякъде това е формулирано в закон, разчита се на традицията. Един електор от Тексас вече се отметна, сега търси убежище в Харманли. Тексасците щели да го правят на барбекю. Двама електори от Колорадо заведоха дело срещу щатския закон, който им пречел да гласуват по съвест. А професорът по право Лари Лесиг, който миналата година се кандидатира за президентската номинация на демократите, сега предлага на електорите безплатна и поверителна правна помощ, ако обърнат палачинката. Скандал от нов тип е и повторното броене на гласовете в три щата – Уисконсин, Мичиган и Пенсилвания. Това пък е инициатива на Джил Стайн, лидерката на зелената партия. Тя успя да събере около 7 милиона долара от дарения, за да плати броенето. Това е поне 4 пъти повече, отколкото събра за президентската си кампания. И точно това е новото – отнякъде идват сериозни пари, за да клатят най-стабилната държава на света. Работата силно мирише на цветна революция. И като стане дума за цветна революция, човек автоматически се сеща за Сорос. „Пръстовите отпечатъци на Сорос са навсякъде върху протеста „Не е моят президент!” – пише Матю Вадим в електронния вестник „Лайфзет”. Този сайт не е централна медия, но и не се занимава с измислени новини, а с легитимна пропаганда в полза на Тръмп. Собственичката му е известната авторка и дясна мислителка Лора Инграм. Носят се дори слухове, че Инграм може да стане говорителка в Белия дом. „Активистки групи, издържани от радикалния билионер Джордж Сорос, раздухват гражданско неподчинение по улиците с надеждата да спънат Доналд Тръмп още преди да положи клетвата на 20 януари – започва статията. – Тези групи, които включват „Дай нататък” и „Животът на черните има значение”, хвърлят по Тръмп все същите клевети и епитети, които използваха по време изборите.” „Има доказателства, че някои протести против Тръмп са инсценировки, в които от други щати се карат наети тълпи. Сорос е добре известен с това, че плаща за такъв фалшив политически активизъм. Демократът Хилъри Клинтън лично одобри незаконни мръсни операции срещу кампанията на Тръмп, призна видният активист на демократите Робърт Криъмър в тайно заснето видео...” Става въпрос за разкритието, че човек на Хилъри платил на няколко чернокожи от движението „Животът на черните има значение”, за да предизвикат безредици на митинг на Тръмп. Че Хилъри козирува на Сорос, вече изглежда безспорно след последните разкрития на „Уикилийкс”. В началото на ноември излезе наяве имейл от нейния архив със заглавие „Неспокойствие в Албания”. Сорос обяснява на Хилъри, че има „две неотложни задачи”. Първата е „да насочи цялата тежест на международната общност срещу премиера Бериша” и втората – „да назначи старши европейски чиновник като медиатор”. Сорос предлага три имена, от които тя да избира. Клинтън избира единия от препоръчаните – известния словашки дипломат Мирослав Лайчак. Та освен че е финансирал кампанията на Хилъри, Сорос е отпуснал поне 33 милиона долара за движението „Животът на черните има значение”. Други 100 милиона са от приятелски организации от рода на фондацията „Форд” и прочие. Толкова много пари вече превръщат „Животът на черните” в голяма компания с производствени планове и отговорност пред донорите. В началото активистите на „Животът на черните” организираха протести срещу полицейската бруталност в няколко големи града, където млади негри бяха застреляни от полицаи с повод или без повод. Понякога полицаите наистина бяха виновни. Скоро обаче движението се намеси и в президентската кампания – започнаха да прекъсват речите на Бърни Сандърс. Това би трябвало да помогне на Хилъри. Но пък Бърни е стар и известен активист за правата на чернокожите още от 60-те години на миналия век, така че работата започна да намирисва. Май се оказа, че „Животът на черните” помогна повече на Тръмп, отколкото на Хилъри.

През юни движението направи огромен протест в Ню Йорк. Минавайки през центъра на Манхатън, тълпата скандираше: „Убий прасето (полицая)! Убий го сега!”. И белите активисти взеха да се поуплашват. В същото време в Далас, Тексас, един млад чернокож мъж мечтае точно за същото – да убие прасе. Докато бил в армията, Мика Джонсън завързал платоническа връзка с колежка. Взел да й посяга грубо и тя му била дузпата. Тогава Джонсън й откраднал част от интимното бельо, за да си рони сълзи върху него усамотен. Тя пък се оплакала на белия офицер, той докладвал по-нагоре и така накрая Джонсън бил изритан позорно от армията. От тогава той така намразил белите офицери, че мечтаел да застреля поне един. На американски думата „офицер” се използва и за обикновените полицаи, така че Мика си прехвърлил омразата към тях. И когато през юли „Животът на черните” организира демонстрация в Далас, Мика разстреля от засада петима полицаи и рани деветима. Сетете се от този момент на чия страна са американските полицаи. Така „Животът на черните” малко по малко заприлича на война срещу белите. Влезе в сила старият принцип „Разделяй, насъсквай и владей”. След всяко изказване на черен лидер нови и нови тълпи от бели работници се вричаха в Тръмп. Ето например какво пише в декларацията на движението след изборите: „Доналд Тръмп ни обещава още смърт, отнемане на права и изселване. Ние не му вярваме. Насилието, което той ще причини, докато е на поста, както и разрешението, което ще даде на други да използват насилие, едва тепърва започва да се проявява. Пред лицето на това нашият дълг си остава същият – да защитаваме себе си и своите общности”. Звучи като обявяване на война – вие ни нападате, но ние няма да ви се дадем... Като че ли народът не е един и същ. И не става дума само за негрите – всеки, който има някаква по-различна, особена идентичност, се чувства нападнат и иска да се защитава. В един репортаж на New York Times седемдесетгодишната арменка Шаке Топалян заявява, че я е страх от геноцид, подобен на арменския. „Аз искам да съм сигурна, че това няма да се случи отново – споделя тя. – Отказвам да бъда безучастен свидетел!

Тръмп и нов арменски геноцид? Ужас! Двайсетгодишният травестит Фин Рос пък споделя, че е станал още в 3:30 сутринта, за да подкара другарите си към демонстрацията: „Когато Тръмп спечели, първата ми мисъл бе, че ще трябва пак да се крия в килера”. Пак ужас. Същият ужас усещат студентите, защото са студенти, феминистките, защото са феминистки, мексиканците, защото са мексиканци, и така нататък, и така нататък. То и няма как да се харесаш на дадена обособена идентичност, без да се обособиш и ти, с което пък обиждаш някой трети. По същия начин човек не може да флиртува с Ценка, без да обиди Пенка, освен ако не е факир по тънката част. Обаче американските политтехнолози отдавна са факири, защото играят играта на различните идентичности вече повече от половин век. Армии от анкетьори неспирно мерят пулса на пациентите, а активистите им впръскват оптималната идеологическа смес. Целта е пациентите така да бъдат шашардисани, че да започнат да гласуват против собствените си интереси. И какво правят фондациите на Сорос по света, ако не същото? Просто търсят някоя онеправдана група, някое изоставено малцинство, за да му внесат съзнание за собствената различност. Например след известна манипулация всяка жена може да се осъзнае като роб на мъжа и семейството, който трябва веднага да счупи оковите и да гласува за Хилъри, а после да стане лесбийка и да отвори студио за татуировки. Евангелистите от Канзас например до 60-те години твърдо гласуват за лявата политика на Рузвелт и демократите. Но през 80-те години републиканските майстори ги заразяват с гняв срещу абортите, които отнемат дарения от Бога живот. И Канзас изведнъж минава към републиканците. Щом обаче имаме движение срещу абортите, ще имаме и обратното движение – жени за правото на избор. Те пък гласуват за демократите. И така данъчната система минава на заден план. В миналото беше ясно – наемният труд и хората с по-ниски доходи гласуваха за левите, богатите – за десните, а между тях се щъкаха хаотично сервизните прослойки. Играеше се с цели класи, огромни групи хора. Сега обаче играта на все по-малки и особени идентичности стана толкова сложна, че може да блокира и суперкомпютър. И точно това докара провала на Хилъри. „Тя имаше навика по време на кампанията да се хлъзне в реториката на различията – пише професор Марк Лиланов в New York Times. – Изключително към афроамериканците, латиносите, L.G.B.T. и жените на всяка спирка. Това бе стратегическа грешка. Ако ще споменаваш дадени групи в Америка, по-добре да ги споменеш всичките. Ако не, то пропуснатите ще забележат и ще се почувстват изоставени. И точно това се случи с бялата работническа класа и с тези, които имат силни религиозни убеждения. Над две трети от белите без висше гласуваха за Тръмп, както и 80 на сто от евангелистите...” Това, което виждаме с просто око и в САЩ, и у нас, е краят на политиката на различията такава, каквато я налагат по целия свят фондациите на Сорос и техните псевдолеви каузи. Различните идентичности вече се изтъркаха, хората взеха да осъзнават, че имат по-едри общи интереси – нация, класа, труд, развитие. Диктатурата на изпокараните малцинства приключва, идва ред на мнозинството, което вече разбира как се прави цветна революция.