В северната ни съседка вече се чуват искания за оставки след авантюрата с общия черноморски флот. Парадоксално, но всички може да извадят ползи от ситуацията, освен двамата президенти, които ще се утешат с по един орден.
Успя ли президентът Росен Плевнелиев да заслужи националния орден „Звезда на Румъния”, който получи на 15 юни от румънския си колега Клаус Йоханис? А какви са заслугите към българската държава на Йоханис, който е на власт от около година и половина, та той беше удостоен от Плевнелиев с орден „Стара планина” с лента?
Медиите в Румъния и България се фокусираха върху геополитическите измерения на провалилата се идея за антируски флот в Черно море и мълчаха за множеството отворени въпроси, които посещението на Йоханис в България повдигна. Фактите обаче говорят. В първия ден от визитата на журналистически въпрос и румънският президент, и българският му колега заявяват общи действия в подкрепа на румънската идея за флот под егидата на НАТО в Черно море, в който трябва да участва и Турция. На втория ден – 16 юни, по обяд, българският премиер Бойко Борисов, военният министър Николай Ненчев и президентът Плевнелиев заедно отхвърлят идеята за подобна военна структура, „така, както е предложена” и без одобрението на НАТО.
Няколко часа по-късно в град Мартен край Русе Йоханис прави важни уточнения, за да пресече „възникналите интерпретации”. „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създаде свой флот в Черно море”, завява Йоханис, оправдавайки идеята си с това, че военноморската инициатива всъщност се отнасяла за общо обучение и тренировки на трите черноморски членки на НАТО – Румъния, България и Турция. От Букурещ долита и мнението на румънския премиер Дачиан Чолош. Според него не става въпрос за флот, а за сътрудничество в Черно море под егидата на НАТО между крайбрежните страни-членки на пакта.
За да се разбере какво всъщност е станало, е добре да се вгледаме в множеството контексти, в които казусът се разгърна.
Международният контекст
Идеята за флот на НАТО в Черно море бе изказана още през януари т.г. от румънския министър на отбраната Михня Моток, а неофициално се обсъжда вече почти година. През април Моток уточнява, че в този флот могат да влязат Румъния, Украйна, Грузия и САЩ. „Проблемът” е, че юридически не е възможно никоя страна извън Черно море да държи свой военен кораб в басейна за повече от 21 дни. Това налага скъпоструваща постоянна ротация на морските съдове, ако става въпрос за страни от НАТО, които не са крайбрежни.
Идеята на някои от страните от региона, които се опитват да са лидери в конфронтацията с Русия – Румъния, Украйна или Турция, е да „качат” НАТО на своите кораби, т.е. да вкарат Алианса в противопоставянията си с Москва, обяснява бившият заместник-външен министър Любомир Кючуков в интервю за телевизия Bulgaria on Air. В какъвто и формат да е подобен антируски военноморски съюз в Черно море, Турция ще бъде лидерът в него, тъй като тя има най-големият флот сред възможните участници. До момента обаче София винаги се е противопоставяла дипломатически на опитите на Анкара да привлече под своя шапка регионалните флотове, независимо че като натовски съюзник България участва в съвместни морски учения с южната си съседка.
Румъния се надяваше да получи подкрепа за идеята си на регионално ниво и така да се оформи лоби за предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава (на 8 и 9 юли), което да одобри проекта за антируски флот в Черно море. Сега обаче Йоханис твърди, че идеята всъщност не била за флот, а за учения на трите натовски черноморски държави.
Румънският контекст
Бившият президент Траян Бъсеску заяви в профила си във Фейсбук по повод на срещата: „Неприятен провал в София. Президентът Йоханис отиде в българската столица, за да получи съгласието на България за създаване на флот на НАТО (Румъния, България, Турция) в Черно море. Как е било възможно президентът Йоханис да отиде в София с обявена предварително цел, а там да получи публичен отказ от българите? Господин президентът Йоханис е станал жертва на една некомпетентност и е създал негативно политическо събитие, трудно за оценяване от гледна точка на авторитета на Румъния както в НАТО, така и в ЕС. Един президент не прави визита в друга страна, за да бъде отхвърлен от партньорите си, а я прави в момента, в който има договорено в детайли разбирателство. Целта на срещата е само да даде валидност и да се подпише това, което е договорено предварително. При нормални обстоятелства в този момент външният министър Лазар Команеску, военният министър Михня Моток, директорът на SIE (службата за външно разузнаване, бел. авт.) Михай Ръзван Унгуряну и съветниците по външната политика и националната сигурност не трябва повече да заемат постовете си”.
Това, което за Бъсеску е некомпетентност, за близкия до него вестник „Евениментул зилей” е знак, че институциите може би не поддържат Йоханис. „Съществуват отговорни лица в румънската държава, които са били задължени да гарантират, че Клаус Йоханис няма да попадне в ситуация, в която е уязвим. Те трябваше да преговарят предварително с българската страна и при най-малкия знак на отказ да посъветват президента да откаже визитата”, обяснява журналистът Силвиу Серджу. Той посочва, че Лазар Команеску, Михня Моток, Михай Ръзван Унгуряну, Богдан Ауреску (президентски съветник по външната политика) и генерал Йон Опришор (президентски съветник по национална сигурност) трябва да отговорят на въпроса: как Румъния е попаднала в толкова неудобна ситуация в международен план, и да понесат отговорността си според степента на виновност. Серджу счита за най-голяма отговорността на SIE.
Тази хипотеза има своята значимост, доколкото в последните седмици преди визитата на Йоханис в София противоречията му с шефа на SIE Унгуряну се изостриха. Те бяха свързани както с публикации срещу държавния глава в медии, считани за близки до офицери от SIE, така и с президентското искане на оставката на разузнавача, изпратено чрез… есемес. През годините в медиите се появиха информации, че бившият премиер и кандидат за президент през 2014 г. Виктор Понта е бил сътрудник именно на SIE. Победата на Йоханис на президентските избори през ноември 2014 г. бе удар именно по лобитата на сигурността в Румъния, които продължават да полагат усилия да възстановят влиянието си. След провала в София в румънските медии като цяло се утвърждава впечатлението за липса на професионализъм във външната политика, олицетворявана от президента Йоханис.
Българският контекст
Подобно на северната ни съседка, у нас случаят се разигра в специфичен вътрешнополитически контекст. Като че ли печелившият тук е премиерът Бойко Борисов, след чиято намеса българската позиция се промени на 180 градуса. Дали това не бе начин той да спечели точки, както във вътрешен план преди изборите, така и във външен план на фона на непоправимия атлантически наивист Плевнелиев? Бликналата народна обич към човека, дал външното министерство на Даниел Митов, военното на Николай Ненчев, и президентското кресло на Плевнелиев, показва, че случилото се на 16 юни дава резултат. Най-малкото България избягва нова конфронтация с Русия. България очевидно няма интерес, нито да загуби руските туристи, нито шансовете си да създаде регионален газов хъб с руска помощ.
Регионалният контекст
В Румъния помагат на Борисов да получи желания образ. В анализите си тамошни политически експерти масово го наричат „русофил”, тъй като е отхвърлил идеята за антируски флот в Черно море. Услужливи български медии се опитаха да създадат впечатление, че отношенията с Турция са влошени в резултат на действията на премиера. Вестник „Капитал” обаче се позова на турското посолство, че споразумението за реадмисия на бежанци не е било отменяно. В интервю за Радио Пловдив генерал-майор Съби Събев – председател на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” и бивш представител на страната ни във военното командване на НАТО в Брюксел, описа казуса с визитата на Йоханис като „хибридна операция”, без да посочва кой е поръчителят на тази акция и какво цели.
Всъщност НАТО към момента не подкрепя официално идеята за антируски флот под своя егида в Черно море. Не всички държави поддържат войнстващия курс спрямо Русия. На 18 юни германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер порица провеждащите се учения на НАТО в Полша и балтийските държави, като ги сравни с „дрънкане на оръжие” и „разпалване на войни”. Близките връзки на Борисов с германското ръководство може също да крият част от обяснението за случилото се в София.
Но големият отговор на въпроса „Защо?” е свързан със САЩ. Когато Румъния прави предложението си за общ антируски флот в Черно море, все още в Турция министър-председател е считаният за по-приемлив за Запада политик Ахмет Давутоглу. След оставката му проблемите на Анкара с кюрдите, със съседите и със Запада достигат до нов връх. Независимо, че е в НАТО, Турция полага усилия да пречи на мисията на Алианса в Егейско море, която цели предпазване от трафика на хора. И нищо чудно, че български политолози, които са известни с антипатията си спрямо Русия, сега обясняват, че присъединяването на България към идеята за антируски флот в Черно море на практика щяло да означава подчиняването й на турските регионални амбиции. „България е суверенна държава и нашата сигурност е функция на българския национален интерес, а не на амбициите за турска черноморска хегемония”, заяви експертът Огнян Минчев в блога си.
Развръзката
Възможно е и САЩ да са си дали сметка, че не трябва допълнително да се увеличава влиянието на Турция в региона, както и че НАТО не печели от подобна стъпка. За Букурещ обаче не е било възможно внезапно да се откаже от собственото си предложение. В същия момент София е търсела начин да покаже, че може да има самостоятелна позиция. На Запад съществуват различни лобита и не всички искат директна конфронтация на всяка цена и по всяко време с Русия. Затова парадоксално може всички основни заинтересовани да имат интерес, така че предложения за конфронтация с Русия да бъдат отиграни умело. Сега Букурещ за пореден път показва, че е верен съюзник на САЩ в региона на фона на София, която пък създава впечатление за по-голяма умереност. България демонстрира, че следва националните си интереси, вместо да залита идеологически в крайности. Всеки си играе собствената игра.
А за тандема от регионални „ястреби” Плевнелиев-Йоханис (и двамата нямат дълбоки корени в държавния апарат на страните си) остава утехата от разменените дрънкулки, в случая – висши държавни ордени…