София диша? Това не е онази симпатична инициатива, която в летните уикенди затваряше различни столични булеварди, за да ги превърне в пешеходна зона за забавление и арт изяви. Това е вопъл, сподавен вик, диагноза. София диша – незнайно какво, кашля, задъхва се, и докато „расте” не става по-мъдра, а по-мръсна и по-болна.
Наскоро стана ясно, че през първите две седмици от началото на годината системите в цялата страна са отчели опасно замърсен въздух, 5 до 7 пъти над нормата, като най-сериозно остава положението в столицата. Например, ако допустимата норма на замърсяване е 50 µg/m3, се измерват 250 и 350 µg/m3. Другите градове с критично мръсен въздух са Плевен и Русе. Данните са от измерване на Европейската агенция по околна среда.
За това замърсяване на въздуха се говори от години, правят се протести, призиви. Всички признават сериозността на проблема и необходимостта от решение, предлагат се различни мерки, но малко от тях намират реализация. У нас проблемите не се решават кардинално, само ескалират. Както каза един медиен експерт: „Раждат се сутринта най-често като скандали, преминават през 24-часов медиен цикъл, намират отдушник в социалните мрежи, често в истерични форми, а след 3 дни затихват, за да отстъпят място на следващия подобен”. Когато от организацията „Спаси София” направиха акция с противогази, никой не се впечатли, трябвашe да се стигне до скандал. Зачестилите оплаквания на граждани от мръсния въздух не кореспондираха с уверенията, че измерванията са в норма и въздухът става все по-чист. Граждански организации намериха начини сами да правят замервания и установиха, че има сериозни разминавания със системата на БАН и въздухът редовно е замърсен над нормата.
От Института по метеорология към БАН признаха, че системата за ранно предупреждаване не е отразила високите нива на замърсяване, и обясниха защо. На практика системата на БАН извършва прогнозите си не на база данните, подавани от измервателните станции за чистота на въздуха на ИА по околната среда, а по данните от замърсяването, причинено от трафика и състоянието на атмосферата на същата дата през последните три години. „И когато съберем тези две прогнози – се получава това, което ние сме оценили за деня, а грешката е от порядъка на 20%”, обясни тогава проф. Христомир Брънзов, директор на НИМХ към БАН.
С излизането на реалните данни бяха публикувани и снимки в мрежата, които предизвикаха всеобщо недоволство и обръщение към СО за вземане на мерки. Комисията по околна среда към Столичния общински съвет предложи пакет от мерки, а тези дни прие част от тях, като предстои да бъдат окончателно гласувани. Те включват частично или изцяло затваряне на синята зона за паркиране в центъра, както и затваряне на определени карета от улици. Мерките ще влизат в сила в два случая – или когато най-малко две автоматични станции са регистрирали запрашаване от над 200 µg/m3 поне два дни, или ако опасно мръсен въздух бъде установен от 4 станции в рамките на ден. Предвижда се и въвеждане на зелен билет от 1 лев за един ден, еквивалент на еднодневна карта.
Дотук добре. Но проблемът дали се решава? Каква е гаранцията, че системата на БАН няма отново да „измери с отклонения” и замърсяването да не бъде отчетено? И дори да се ограничи транспорта, примерно 5 или 10 дни в годината, това как решава проблема с мръсния въздух? С тези мерки временно „облекчаваме симптомите”, но причината за тях остава. Страната ни от години е със завишени нива на фини прахови частици във въздуха и ЕС многократно ни предупреждава да вземем мерки. На 5 април 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици, както и заради липсата на ефективни мерки за справяне с проблема в периода от 2007 г. до 2014 г.
От екоминистерството посочват като виновник за това увеличения трафик на автомобилите в градовете, чиито принос към замърсяването е 60%, и битовото отопление с неекологични суровини (40%). Следва да отчетем и причината за тях, а именно – ниските доходи на хората. По същата причина хората масово карат стари коли и предпочитат да се придвижват с тях вместо с градския транспорт, който им излиза доста по-скъпо.
Мерките, които бяха взети тези дни, са насочени основно към ограничаване на замърсяването от автомобилите. Какво правим с другите източници? Вече тече кампанията на Столична община за събиране на гуми във всички столични райони, „за да може да се преборим с причината, а не с последствието”. За да е успешна обаче, хората трябва да проявят повече активност. Причината за тази мярка е случаят с т.нар. Виетнамски общежития в „Красна поляна”, чиито обитатели се отопляват с гуми. Жители на квартала се оплакаха от нетърпими миризми и сериозно замърсяване на въздуха. „Горят всичко, което намерят. Слагат боклуци не само в печките си, но палят огън и на открито”, разказаха тогава те. Представител на район „Красна поляна” заяви, че са съставени актове, но нито един от тях не е платен.
Проверка на bTV тези дни пък показа, че масово в т.нар. гета за отопление се използват дрехи втора ръка, пластмаси и гуми, както и стара дограма с блажна боя. Вместо да отидат в сметището за едрогабаритни отпадъци старите дървени дограми се превръщат в твърдо гориво. Цената е около шест пъти по-ниска от тази на нормалната дървесина. Обработената с формалдехиди блажна боя и различни лакове дограма, която влиза в печките, по никакъв начин не притеснява собствениците. Търговци получават дограмите безплатно от фирми, които предпочитат да не плащат за изхвърлянето им. И докато тези порочни практики намират ниша, замърсяването от битовото отопление няма как да се ограничи. Още по-малко с призиви да се ползва електрическо отопление, и то на фона на предстоящото поскъпване на тока.
Предложението на Лорита Радева, председател на Комисията по екология, към общината да се създадат стандарти за горивата за битово отопление, и да не се допуска използването за отопление на замърсяващи средства, на този етап не среща подкрепа. Радева обясни, че общината предлага на домакинствата да подменят локалното си отопление с други отоплителни системи, каквито са пелетните печки, които им се предоставят заедно с пелетите. И отново тук стигаме до контрола – кой ще го осъществява? И могат ли хората да си го позволят? А тези мерки достатъчни ли са?
Подобни мерки наскоро гласуваха и в Македония, заради измерено 4 пъти над допустимите норми замърсяване на въздуха. Там обаче градският транспорт става изцяло безплатен за Скопие в дните на критично замърсяване. Беше издадена и забрана тежкотоварните превозни средства да влизат в центъра на града. Предвидена е грижа и за уязвимите групи. Заради замърсяването бременните жени и хората над 60 години ще може да не ходят на работа в дни на силно замърсяване, обявиха властите. Улиците в Скопие пък ще се мият ежедневно. Важен момент е, че освен изгорелите газове от старите коли и битовото отопление, които се сочат като основни причини, управниците признават като фактор за замърсяването и емисиите от предприятията.
Според експерти, цитирани в „Гардиън”, основната причина за замърсяването на въздуха в Украйна и България, е именно тежката индустрия. Но у нас някак се пренебрегва ролята на индустриалните производства и липсата на инсталации за пречистване. Не се споменава и „Топлофикация - София”, която е един от основните замърсители на въздуха в столицата. Достатъчно е човек да мине покрай котлите ѝ привечер, за да види какви отрови бълват комините. Има ли „Топлофикация” пречиствателна апаратура? Адвокат припомня, че, според европейските закони дружеството е нискоефективно производство и трябва да бъде закрито. Имаше спор и за други енерго- и топлинни производители. Екоминистърът Нено Димов обясни тогава, че страната ни е единствената, която надвишава емисиите от серни окиси, които именно са свързани с производствата в енергетиката.
Още през 2016 г. на базата на замервания, Европейската агенция по околна среда обяви София за столицата с най-мръсен въздух в Европейския съюз. И това докато системата на БАН за ранно предупреждение редовно отчиташе, че „всички показатели са в норма”. През това време пациентите чакащи пред кабинетите на пулмолозите, са се увеличили почти два пъти, отчетоха те неотдавна. „И без да имате вирусна инфекция, мръсният въздух може да се отрази на организма ви и да предизвика остра кашлица, болка в гърдите и дори повръщане”, обясняват лекари. Отделно всяка година броят на децата с алергия у нас расте прогресивно. Данните сочат още, че от алергиите, астмата е най-честото заболяване сред децата. А в България всяко 10-то дете е с астма.
Според Световната здравна организация всеки ден в България умират средно по 50 души, пряко или косвено заради мръсния въздух. Този показател у нас е 3 пъти над средното за Европа. Със 118 смъртни случая на 100 000 души България е на първо място в ЕС и на второ място в света по смъртност на глава от населението заради мръсния въздух, който дишаме. Преди нас е единствено Украйна със 120 починали на 100 000 души вследствие на замърсяването. Превишени норми на фините прахови частици има в 21 страни от ЕС, но България държи първо място в Общността по количество отделяни фини прахови частици, които са най-опасни за човешкото здраве. Оказва се, че в една неголяма София, въздухът е по-мръсен от големи и космополитни градове като Париж и Лондон.
В столицата вече виждаме какво дишаме и при първа възможност бягаме извън града. Стигна се дотам – напускаш София и оздравяваш. Това не може да е решение.
Да тръгнем с маски и противогази? Медицинската маска, която масово се продава в аптеките, става неефективна само час след слагането ѝ. Препоръчват се маските с активен въглен, те обаче приличат на противогази. В социалните мрежи вече дават идеи за бизнес: Противогази тип Батман и човекът от Марс, дизайнерски шалове с активен въглен срещу мръсния въздух. А съвсем реално, в онлайн магазините има бум на продажби на уреди за филтриране на въздуха и средства за обдишване – инхалатори, лули за дишане с хималайска сол, овлажнители за въздух и обезвлажнители, според дихателната аномалия – астма, алергия или ХОБ, различни въздухопречистватели, йонизатори. Цената им стига и до 800 лв., и не всеки може да си ги позволи. А и проблемите не се решават като се борим с последствията, а с превенция. Какви са тенденциите – населението на София нараства, броят на колите се увеличава, строителството, което също е фактор на прахово замърсяване отчита ръст, а това не очертава добри перспективи за качеството на въздуха.
Заместник-кметът по екологията Йоана Христова хубаво предложи по-често миене на улиците, а също и еко градски транспорт. Дори беше пуснат за тестване нов електрически автобус. Опити за насърчаване на електромобилността се правят с намаляване на някои данъци, безплатно паркиране в града, но гражданите изглежда не са готови за този вид конвенционален транспорт. А и българинът, когато купува се ръководи от изгодата и далаверата на момента, затова предпочита „втора ръка”, а това е автомобил, който икономисва в перспектива. У нас вече има над 500 собственици на такива автомобили. Хибридите обаче не се ползват с никакви облекчения.
Стимулиране на велосипедния транспорт с изграждане на нови велоалеи, също е добра идея, засега неразвита. Какво обаче се случи с последните видяхме, и за това общината не може да бъде обвинена. Ганьо не пази, за него правилата не важат, и понеже е тарикат гази навсякъде, където смята, че няма да го хванат. Няма и изгледи да си наложи самоконтрол на ползването на личния автомобил, каквито и призиви да се отправят. Доброволният елемент в мерките и препоръките, в голяма степен ги прави неефективни. Съзнанието за личната, като част от колективната отговорност не присъства в неговия бит. А в случая не е и мотивиран.
Нека признаем – цената на билета за градския транспорт е нереално висока спрямо доходите, и с нищо не стимулира хората да слязат от колите. За сравнение, в румънската столица билетчето излиза около 60 стотинки. Карта за минимум две пътувания е на цена 2,60 леи (1,10 лв.). За една линия месечната карта струва 30 леи (13 лв.), а 15-дневната карта за всички линии е на около 10 лв. А у нас 10 лв. ги даваш за 2 дни – отиване и връщане от работа, със смяна на 2 транспортни средства в едната посока. В същото време, в Букурещ автобусният парк е в доста по-добро състояние, отколкото у нас, и общината може да си го позволи с 3 до 5 пъти по-ниските цени на билети и карти. А доходите им вече изпревариха нашите. Минималната заплата в Румъния през 2017 г. се вдигна на 620 лв., а от 1 януари 2018 г. скочи на 1900 леи (800 лв.). Средната им заплата е вече близо 1500 лв., а икономическият ръст през миналата година достигна 5,8%. Какъвто имахме ние преди 2009 г., когато стигаше до 6,5%.
И при все, че България получава доста похвали последната година, а Румъния е най-често даваната страна като пример за бедност и ниски доходи в европейския печат, румънците вече получават с 27% по-високи доходи от българите, според „Евростат”.
В зората на демокрацията и илюзиите за светло бъдеще питахме: Кога ще ги стигнем, американците? Сега бихме се радвали, ако стигнем румънците. Е, не може да сме по-лоши от тях! Сигурна съм, в Столична община има достатъчно добри експерти, които начело със заместник-кмета по екология да знаят какво още да направят, та реално качеството на въздуха да се подобри. Все пак, за тази цел са предвидени 450 млн. лв. от бюджета на общината за годината.