Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Станислава Гайдажиева.
„Погледнете сега със какви железа прикован съм навек, как връз тъмните бездни на стръмни скали ще стоя на нерадостна стража!” („Прикованият Прометей” от Есхил)
Запознавам се с Кристина – млада рускиня, около двадесетгодишна, също участник в Световния фестивал на младежта и студентите в Сочи, Русия. Използвам възможността да я попитам с какво Сочи е известен сред руснаците, а тя ми отговаря, че това е един от най-посещаваните туристически оздравителни курорти в страната и ми разказва за Зимните олимпийски игри през 2014 г., на които градът беше домакин. Добавя също така, че това е може би единственото място в цялата страна, където расте магнолия. За нас, българите, свикнали на суетата на нашенските черноморски курорти и летовищата на съседите ни, Сочи остава едно непознато място от другата страна на Черно море.
Въпреки че е основан през 1838 г., Сочи е средище на различни култури още от древни времена. Според най-ранната намерена информация градът получава името си от записките на османския военачалник и пътешественик Евлия Челеби, който през XVII век посещава черноморското крайбрежие на западен Кавказ. Челеби нарича с имената „садша” или „садча” обитателите на територията на днешен „Адлер”, един от четирите административни градски района. Богатата история и преплитането на култури, както и огромните инвестиции, направени в последните няколко години, са превърнали Сочи в едно контрастно място – ултрамодерно и едновременно с това трайно подвластно на предания, легенди и митове. Една от легендите, свързани с града, е тази за прикования Прометей. Според местните предания човеколюбецът Прометей е прикован именно в местността Орлови скали като наказание за това, че дава на хората свещения огън.
Днес освен с многобройните си възможности за отдих и лечение и срещата на планината и морето, градът често се споменава и във връзка с международните събития, на които е домакин. Много от нас си спомнят зимната олимпиада през 2014 г., но тогава погледите логично падаха върху случващото се на спортните терени. Вниманието отново е изострено и поради предстоящото Световно първенство по футбол, което ще се проведе догодина в Русия, а Сочи е един от градовете домакини.
Може би и поради тази причина първото нещо, което прави силно впечатление на повечето туристи, са засилените мерки за сигурност и особено задължителното минаване през скенер на централната гара в града. В случай, че разчитате на местните железници за пътуването си, предвидете поне десетина минути в повече, преди да се насочите към залата за билети и следващия влак.
В момента, в който обаче се озовете на площада пред гарата, ще бъдете поразени от красотата на това здание, дело на архитекта Алексей Душкин. Основната пътна артерия пред гарата е улица „Горького”, получила името си от псевдонима Горки на писателя Алексей Максимович Пешков. Ако тръгнете напред по перпендикулярната улица „Роз” и вървите около пет минути, ще стигнете до централния пазар на града – препоръчително място за покупка на сувенири и местни храни и подправки. Именно ароматът на подправките е това, което ще ви води до местонахождението на пазара, а богатата палитра от цветове ще остане завинаги в съзнанието ви. Доста популярна сред чужденците е и чурчхела – традиционно грузинско лакомство, познато още в Армения, Иран и Турция. Чурчхелата представлява орехи, обгърнати от втвърден гроздов сок. На пазара и по сергиите в града обаче се предлага изобилие от най-различни разновидности на лакомството като например със сок от нар или от кайсии. Популярността на чурчхела тук не би трябвало да е изненада за никого: все пак Сочи се намира на около 50 километра от границата с Абхазия, една от териториите на Грузия, която се отдели вследстие на военния конфликт през 2008 г.
Ако продължите по улица „Роз”, рано или късно ще стигнете до един от символите на Сочи, а именно Морской вокзал или Морската гара, считана за най-голямото пътническо пристанище на Черно море. Построена през 1955 г., внушителната сграда спира дъха с достолепието си както през деня, така и през нощта. Всеобща тайна е, че точно пред Морской вокзал акостират яхтите на едни от най-богатите руски олигарси, които избират именно Сочи за своя отдих. Все пак средностатистическият руски или чуждестранен посетител би могъл да се задоволи и с безкрайните оферти за разходка с лодка, които се борят за вниманието му от всички страни. Улица „Приморская”, която започва от лявата страна на Морската гара, е основната крайбрежна пешеходна зона, където туристите могат да закупят матрьошки, типичните руски ушанки, изделия от кехлибар и други сувенири или просто да се насладят на близостта на морето.
Като черноморски град Сочи предлага богато разнообразие от риба и други морски храни. Можете да си купите сушена риба и да хапнете набързо или да се насладите на предлаганите блюда в някое от крайбрежните заведения. Ако сте фен на традиционната руска кухня или просто искате да я опитате, без да се охарчвате, най-изгодно е да се храните в така наречената „столовая”. Това са различни по вид и цена заведения, които предлагат достоен асортимент от местната кухня. Най-ниски са цените в „Трапезная”, която се намира в търговския дом „Ярославна” точно до централния пазар, но можете да изберете и „Сели поели”, „Твоя столовая” или „Кориандр” в зависимост от местонахождението си. „Сели поели”, например, има и в мол „Сан Сити”. Един съвет и за любителите на руски хайвер: най-изгодно ще ви излезе закупуването му в големите супермаркети, където често има и намаления и е възможно цената да падне до 300 рубли (8,65 лв.) или даже по-малко за 100 грама червен хайвер.
За добро храносмилане е препоръчително да посетите парк „Ривьера” – култов обект за туристите и любимо място на местните жители за разходка и забавление. Ще го познаете по перлата с часовника на входа. Паркът е основан през далечната 1898 г. от Василий Хлудов – московчанин, който влага цялото си наследство в покупката на земя в Сочи, на чиято територия се намира днес „Ривьера”. Паркът е с безплатен вход и предлага разнообразни забавления за малки и големи, като освен типичните атракциони посетителите могат да опитат конна езда, да погледат шоу с делфини в делфинариума или да се впуснат в света на извънземните в „Музей инопланетян”. Имайте предвид, че отделните атракциони се заплащат. В парка „Ривьера” също има от вече споменатите ресторанти тип „столовая”.
И ако все още имате сили и желание, бихте могли да се насочите към квартал „Адлер”, където се помещава Олимпийският парк. Най-лесно ще стигнете до там с влак от централната гара за приблизително 45-50 минути. Билетът струва 150 рубли (около 4,33 лв.) в едната посока или 300 рубли в двете посоки. Можете да вземете и автобус 125с, който ще ви вози около час и половина за 80 рубли (2,31 лв.) или такси за между 700 и 1300 рубли (20-37 лв.). Освен внушителните здания, построени за Олимпийските игри през 2014 г., квартал „Адлер” ще ви предложи и забавни моменти в тематичния увеселителен „Сочи Парк”, изобилие от заведения с местна и чуждестранна кухня, както и прекрасно поддържани и широки алеи за разходка. Тези от вас, които имат на разположение повече време, могат да комбинират плаж с излет и дори зимен спорт в курорта „Роза Хутор” недалеч от Сочи.
Местната легенда за Прометей не свършва с приковаването му на Орлови скали. Продължението й разказва за смелостта на младата красавица Агура, която редовно дохождала по стръмните урви и носела на Прометей храна и вода, лекувала раните му и му пеела утешителни песни. Заради своята доброта и състрадателност красавицата е безпощадно наказана и превърната в река, която и до днес лъкатуши в подножието на местността, където е бил прикован Прометей. И може би точно както Агура, чиито води все още упорито се заиграват със скалите в близост до Сочи, посетителите на града остават с усещането, че някой ден ще се завърнат и ще направят още една разходка из южната столица на Русия.