Интервю на Петър Волгин с Н.Пр. Ема Хопкинс, посланик на Нейно Британско Величество

Ваше Превъзходителство, имаше голям шок във Великобритания след референдума за излизане от Европейския съюз. Kаква е ситуацията сега? Можем ли да кажем, че британците свикнаха с идеята, че напускат ЕС?

Вярно е, че веднага след излизането на резултатите имаше много шокирани хора. Още повече, че социологическите проучвания говореха за друг изход от вота. Но мисля, че сега, шест месеца след референдума, хората вече свикнаха с идеята за напускане. Имаше толкова много дискусии за това какво точно означава напускането, какви са причините за Брекзит. Пък и всеки ден в британските медии вървят дискусии за това какво ще става от тук нататък, по какъв точно начин ще се градят взаимоотношенията ни с ЕС. Така че сега вече имаме приемане на резултатите. Британското правителство направи много задълбочен анализ относно това каква точно да бъде нашата позиция на предстоящите преговори за напускане. Така че мога да обобщя нещата по следния начин – имаше гласуване, имахме време да обмислим защо се стигна до този резултат и сега трябва да се съсредоточим основно върху механизмите на напускането на съюза.

Значи британците вече са по-спокойни?

Да, така е. В началото положението беше леко истерично. Но сега нещата са много по-спокойни, а дискусиите са много по-рационални. Това е напълно в наш интерес. Защото трябва да водим преговорите за излизане от ЕС от позициите на спокойствието и внимателния анализ.

А какво е Вашето лично мнение – дали Великобритания ще бъде по-просперираща и по-силна извън ЕС?

Трудно е да се предскаже бъдещето. Във всеки случай днес наблюдаваме определен оптимизъм в нашата страна. Правителството също изразява оптимистични очаквания за бъдещето на Великобритания извън ЕС. Разбира се, Европейският съюз винаги ще бъде много важен за нас. Ние не напускаме Европа, напускаме ЕС. Това продължава да бъде нашият континент. Така че близките връзки с държавите членки ще продължат да бъдат решаващи. Имаме, разбира се, и други изключително важни партньори. Ще развиваме още по-активно взаимоотношенията си с останалите държави от Британската общност. Ще имаме по-активни икономически връзки и с държави в други райони на света. И това създава радостно очакване. Вижте, в продължение на 43 години ние следвахме политиките на ЕС в най-различни области. И сега е нормално да се радваме, че сами ще определяме правилата за нещата, които ни засягат. Има и силен оптимизъм за това какво ни готви бъдещето, което е много добър начин за възприемане на това, което те очаква.

Със сигурност ще имате много по-голяма независимост в сравнение с периода на членството ви в ЕС.

Да, така е. Едно от нещата, които показаха резултатите от референдума, е едно голямо желание да си върнем суверенитета. Суверенитетът е много важно нещо за Великобритания. Често има дискусии за това какво означава той в европейския контекст. Разбира се, не бива да забравяме, че ние винаги сме били не съвсем пълни членове на ЕС. Не сме част от Шенген, не участваме в общата европейска валута, имаме собствено виждане по въпросите за съдебната система и вътрешните работи. Така че винаги сме избирали това, което е най-добро за нас в рамките на ЕС. Сега гледаме достатъчно положително на бъдещето. Ако гледаме на нещата от икономическа гледна точка, ние тръгваме от силна позиция, защото имаме много ниска безработица, банките ни са добре капитализирани, понеже се поучихме от банковата криза, имаме всички икономически инструменти, от които се нуждаем. Напълно възможно е нашият растеж да е най-високият в рамките на Г-8. И това се случва не преди, а след Брекзит. Така че наистина тръгваме от силна позиция и изпращаме убедително послание, че сме отворени за правенето на бизнес. Винаги сме били убедени привърженици на свободната търговия в рамките на ЕС и ще продължим да вярваме в това. Вярваме, че бъдещето ще ни донесе друг вид просперитет.

Има обаче много хора, които са срещу Брекзит. Например вашите бивши премиери Джон Мейджър и Тони Блеър призоваха да бъде проведен нов референдум. Мислите ли, че това е възможно?

Не мисля, че подобен вариант е реалистичен. Настоящото правителство има много ясен мандат и много ясно каза, че иска да изпълни желанието на британския народ. Така че няма как да има втори референдум по темата. Правителството ще продължи в същата посока, в съгласие с конституционните процедури ще се консултира с парламента и ще задейства Член 50 за напускане на ЕС. Няма как да има връщане назад.

Тогава защо хора като Джон Мейджър и Тони Блеър говорят такива неща?

Много хора гласуваха в подкрепа на оставането в ЕС. Но не това е мнозинството от британския народ. Парламентът реши, че именно народът ще има решителния глас по въпроса, дали оставаме в ЕС, или го напускаме. И ролята на правителството е да изпълни решението на народа. Невъзможно е да се върви назад в това отношение.

Брекзит означава Брекзит.

Точно така. Може да звучи като клише, но е много вярно и много важно. Трябва да продължим в тази посока и ще го направим успешно.

Някои анализатори сравняват Брекзит с избирането на Тръмп за президент на САЩ. Според техните анализи и двете събития са директно предизвикателство срещу статуквото и открито желание за фундаментални промени. Какво мислите за подобна трактовка?

Това са добри примери. Можем да прибавим и други, пак от държави – членки на ЕС. Например проведеният в началото на декември референдум в Италия. Има много силно усещане за ролята на демокрацията, за правата на гражданите, които трябва да бъдат чути, да получат ясен отговор за това какво техните правителства ще направят по отношение на основните теми, които вълнуват хората. Например за миграцията, за сигурността. Определено смятам, че във Великобритания направихме сериозни анализи на тези процеси след нашия референдум. Искахме да знаем какво ни казаха неговите резултати по отношение на демокрацията, по отношение на това, че мненията на обикновените хора трябва да бъдат вземани под внимание. Настоящото правителство и премиерът бяха много ясни, че искат правителството да е на всички. Не само на тези, които са пряко свързани със системата, а на всички жители на Великобритания. Много добре разбрахме какво ни казаха хората на референдума, какви са техните чувства срещу управляващите. Опитваме се да отговорим на това. Мисля, че и останалите държави ще направят това. Ще направят внимателни анализи на собствените си референдуми и ще решат какво трябва да направят, за да управляват в интерес на всички граждани. Това е процес, който върви в цяла Европа. Смятам, че най-добрата форма на демокрация е тази, която е най-близко до хората. Най-важни за тях са местните органи на управление, националните правителства. Те не искат да бъдат постоянно контролирани от Брюксел. Това са и изводите от референдума.

Много често в България, след като излязат резултатите от изборите или особено от референдум, се чуват категоричните мнения на либералните експерти, които звучат така: „Е, хубаво, чухме какво мислят хората. Само че повечето от тях нямат нужната експертиза, нямат нужните познания, нямат представа какво значи да се управлява и да се вземат решения. Така че няма какво толкова да се съобразяваме с мнението, изразено от напълно неподготвени хора”. Има ли го това във Великобритания?

Този начин на разсъждение не е ли израз на отиването към диктатура? Ние във Великобритания вярваме в демокрацията. Имаме една от най-старите демократични системи в света. Вярваме, че има смисъл да питаме хората какво мислят. Имахме референдум и когато се обсъждаше въпросът, дали трябва да влезем в ЕС. Този референдум е проведен през 1975 г. и на него 67,2% от британците отговарят, че искат да влязат в Европейската икономическа общност. Сега имахме нов референдум, на който хората решиха, че трябва да го напуснем. Не вярвам на тези хора, които изразяват някакво интелектуално превъзходство над останалите. Ако споделяш принципа „един човек – един глас”, трябва да вярваш на гласоподавателите, да разбираш какво искат да ти кажат. Не вярвам в тезата, че имаш право да гласуваш само при положение че притежаваш някакви изключителни интелектуални способности. Така се връщаме към едни много стари времена. Към времената, когато жените не са имали право на глас. Когато си можел да гласуваш само ако си богат земевладелец. Няма нищо по-справедливо от принципа „един човек – един глас”.

Нека отново се върнем към Доналд Тръмп. Редица либерали – и в САЩ, и в Европа – побързаха да кажат, че изборът му за американски президент е равностоен на апокалипсис. Какво мислите за това?

Съединените щати и Великобритания са много близки партньори. Ние имаме специални отношения. Изборите в САЩ бяха честни и господин Тръмп ги спечели. Това е чудесен пример за действаща демокрация. Нашето правителство вече е установило тесен контакт с неговата администрация. Това е коментарът, който мога да направя в този момент.

А защо според Вас имаше такива негативни реакции – и в Съединените щати, и в други държави, след неговия избор? Много хора сякаш се уплашиха от Доналд Тръмп. Защо?

Не мога да говоря от името на други хора. Личното ми мнение е, че хората понякога се боят от промените. Особено когато на ръководен пост биват избирани личности, които не идват от системата. Обаче според мен точно това може да бъде много освежаваща тенденция. Хубаво е, когато начело застават хора, които имат различен поглед, които задават въпроси от сорта на тези: „Защо правим нещата точно по този начин? Не можем ли да ги правим по друг начин?”. Говоря за хора, които са склонни да отправят предизвикателство към статуквото. Това може да бъде много здравословен процес за едно общество. Така че насаждането на страх може би идва от притеснението, че могат да се случат някакви важни промени. Разбира се, предстои да видим в какво точно ще се изразяват промените. Но да не забравяме, че промените са част от демократичната традиция. И ние ги подкрепяме.

Доналд Тръмп каза по време на предизборната си кампания, че НАТО е остаряла организация. Според Вас каква трябва да е ролята на алианса днес? Може ли да бъде модерна структура, която гарантира сигурността на своите членове, или ще си остане една отломка от Студената война?

Нашата много ясна позиция е, че НАТО е абсолютно необходим за сигурността на нашите държави. През последните 65 години Великобритания играе основна роля в НАТО. И продължаваме да правим това. Напоследък алиансът прави всичко възможно, за да отговаря достойно на днешните заплахи. Имаме нужда НАТО да бъде силна и добре функционираща организация. Има няколко области, в които организацията е изключително важна. Налице са вече Специалните сили за бързо реагиране на алианса, които могат да бъдат разгърнати в изключително кратък срок. Следващата година Великобритания ще бъде водеща в тази структура. Разполагаме допълнителни части в Естония и Полша. Тази способност за бързо разгръщане демонстрира един от ключовите начини, по които НАТО се модернизира. Друг много важен момент е, че съюзът помага в борбата срещу тероризма. НАТО инвестира много време и човешки усилия в обучаването на афганистанските сили за сигурност. Също така е в много близко сътрудничество със силите за сигурност на Ирак. Третата област, в която алиансът има значителна роля, е миграцията. НАТО тук е в тясно сътрудничество с ЕС в мисиите в Егейско море. Британският кораб „Мърси” успешно оперира там по отношение предотвратяване на незаконния трафик на хора. Доскоро 2700 души нелегално прекосяваха района дневно, а сега са едва 70 на ден. Много важно е също така страните – членки на алианса, да изпълняват поетия ангажимент и да отделят по 2% от бюджета си за отбрана. Великобритания има най-високия бюджет за отбрана в Европа и втория по големина в рамките на НАТО. Така че дори и когато напуснем ЕС, ние ще продължим да участваме в защитата на нашия континент. Нямаме намерение да напускаме НАТО. Дори мисля, че нашите ангажименти по отношение на защитата на сигурността на Европа ще се увеличават. Смятам, че НАТО продължава да има огромно значение и ще продължим да инвестираме в нашите взаимоотношения с тази структура.

Да поговорим за Русия, Ваше Превъзходителство. Срещу нея бяха въведени санкции от страна на ЕС. Според редица европейски анализатори, пък и политици, тези санкции нямат ефект. Не е ли време за тяхното премахване?

По този въпрос явно сме на различни мнения. Нашият анализ показва, че именно тези санкции накараха Владимир Путин да седне на масата за преговори. Ние не искаме конфронтация с Русия, но смятаме, че подходът ни към нея трябва да бъде двупосочен – да включва едновременно и сдържане, и диалог. Имайки предвид руската агресия при промяната на европейските граници в Украйна, не можем да продължим да имаме обичайните си бизнес отношения с Русия. Европа трябва да има много категоричен отговор, който да показва общата ни позиция и силата ни по отношение на руското поведение. И трябва да продължим да прилагаме един от основните си инструменти – санкциите. Смятаме, че те имат ефект, след като Путин се съгласи да преговаря. Ако сега ги свалим, това означава да наградим Русия за нейното поведение. Това би означавало, че не защитаваме достатъчно твърдо собствените си ценности. Когато една държава предприема действия, които противоречат на нашите ценности, трябва да реагираме адекватно. Така че натискът върху Русия трябва да бъде запазен. Виждаме и руската агресия в Сирия и Алепо. Великобритания се присъедини към онези държави, които призовават Русия да се придържа към хуманитарния план на ООН за региона. Като цяло нашите анализи сочат, че санкциите трябва да продължат. И Европа трябва да бъде единна в това отношение.

Хубаво, обаче не е ли по-добре, ако държавите от ЕС и Русия си сътрудничат, вместо постоянно да се конфронтират?

Да, ние си сътрудничихме добре в рамките на Г-8 и мислехме, че споделяме общи ценности. После обаче дойдоха руските действия в Украйна, които ни показаха, че руснаците не споделят тези ценности. Тук включвам и действията им в Сирия. Разбира се, че искаме да имаме диалог с Москва. Само че диалогът не може да бъде цел. Ние сме длъжни да покажем, че имаме различни ценности. Естествено, че сътрудничеството е в интерес на всички. В същото време трябва да покажем, че няма да отстъпим пред руския натиск.

Нека бъдем откровени, Ваше Превъзходителство. Всички лидери в ЕС прекрасно разбират, че Крим никога повече няма да бъде украински. Поради една проста причина. Повечето от неговите граждани са руснаци и връщането му в границите на Руската федерация беше напълно естествено. Не е ли време европейските лидери да престанат с приказките от сорта „Няма никога да приемем промяната на границите”, да престанат с целия този фалш и да започнат да градят отношенията си с Русия на базата на реалностите, а не на някаква измислена принципност?

Вие изразявате една позиция, която ние не споделяме. Във Великобритания твърдо вярваме, че ако направим това, което казвате, то би представлявало отстъпление пред руските искания. А пък историята е показала, че да задоволяваш исканията на хора, които са агресивни, не е добър подход. Това би довело до допълнителна агресия в бъдеще. Подобно отношение би поощрило Русия да продължи да нарушава международното право. Затова смятаме, че трябва да сме твърди в защитата на ценностите си и да използваме всички възможни инструменти. Санкциите са един от тези инструменти. Смятаме, че те вършат работа, защото карат Путин да разговаря с нас. Така че ще продължим да действаме по този начин.

Добре, обаче да се мисли, че някога Крим отново би могъл да бъде предоставен на Украйна, изобщо не е реалистично, нали?

Ние поддържаме това, което беше постигнато в Минск, и смятаме, че страните трябва да се придържат към тези споразумения. Не сме съгласни границите в Европа да бъдат променяни с агресия. А точно това прави Русия. Така че тръгваме от една принципна позиция и що се отнася до Великобритания, тази позиция няма да бъде смекчена.

А какво ще се случи с Украйна? Мислите ли, че е възможно като част от тамошния умиротворителен процес да бъде предоставена автономия на териториите, населени преобладаващо с руснаци?

Това решение е от компетенциите на украинското правителство.

Какво бихте ги посъветвали Вие?

Що се отнася до нашия опит във Великобритания, ние сме прехвърлили много правомощия на местните власти в Шотландия, в Северна Ирландия и Уелс. Смятаме, че този модел е много ефективен. Федералната власт отговаря основно за външната политика и отбраната, но предоставяме много правомощия на местните власти като например по въпросите на справянето с престъпността в Шотландия или образователната политика на Уелс. Мислим, че този модел е подходящ за нашата държава, където има големи разлики между отделните региони. И в други европейски държави има подобни модели. Украйна може да ги ползва, както и да ползва други модели на управление в опита си да включи цялото население в управлението.

Когато имаш държава, в която живеят различни националности, не е ли нормално на тях да им бъде предоставена по-голяма автономия?

Всяка държава има своя контекст и своите традиции. Аз споделям нашия опит. Не бих могла да говоря от името на украинците, защото не съм експерт по отношение на различията в тази държава. Това, в което съм убедена, е, че да управляваш, значи да слушаш хората и да създадеш структури, които да са адекватни на съществуващите различия. Има много различни начини, по които това може да бъде сторено. Искаме да помогнем на Украйна да направи точно това.

Да се върнем отново към европейските проблеми. Не Ви ли се струва, че отдавна се е образувала една огромна пропаст между европейските елити, имам предвид официалните лица в Брюксел, и нормалните европейци?

Развитието на събитията в редица страни – членки на ЕС, показва, че има разлика между начина, по който в Брюксел възприемат нещата, и това, което мислят нормалните хора в своите държави. Опитът на Великобритания потвърждава това виждане. Ние искаме да можем да контролираме миграцията към нашата държава. Искаме да имаме повече контрол върху политиките в ключови сектори, засягащи държавата ни. Например в областта на земеделието. Точно това е и една от причините повечето хора да гласуват за излизането ни от ЕС. В Европа все повече се засилва тенденцията хората да искат от избраните им представители да се вслушват в техните притеснения. Всички, които сме свързани по някакъв начин с управлението, трябва да правим това. Трябва да разбираме предизвикателствата, пред които са изправени нормалните хора. Например към 2030 г. Великобритания ще бъде най-гъсто населената държава в Европа. Така че ще има голям натиск върху образователната система и здравните услуги. Хората във Великобритания се притесняват от това. Трябва да ги чуем и да сме способни да отговорим на притесненията им. Това е най-важният урок, който научихме от нашия референдум.

Мислите ли, че официалните лица в Брюксел чуват какво им казват обикновените хора или по-скоро се слушат само помежду си?

Не мога да говоря от тяхно име. Но ми се струва, че когато даден политик е прехвърлен от собствената си държава в Брюксел, той се оказва въвлечен в толкова сложни общоевропейски въпроси, че понякога му е трудно да разбере какво се говори в различните държави членки. Трябва да бъдат намерени начини, за да бъде преодоляно това разделение. В интерес на всички е европейският проект да бъде успешен. Искаме Европа да работи добре. Европейският съюз е основен търговски партньор на Великобритания и изключително важен стратегически партньор. Ние искаме той да работи успешно.

Нека да поговорим малко за британските политици. Според мен един от най-интересните ви настоящи политически лидери е шефът на Лейбъристката партия Джереми Корбин. Той е отдавна в политиката, но едва през последните няколко години придоби международна известност. На какво се дължи напоследък този негов успех?

Не съм особено голям специалист относно това, което се случва в Лейбъристката партия. Определено Джереми Корбин има широка подкрепа, защото е един принципен политик, но ми е трудно да кажа на какво точно се дължи позакъснелият му успех в последно време.

А може ли той да стане и премиер на Великобритания?

Не знам. В момента Консервативната партия има стабилно мнозинство в парламента. Има доста време до следващите парламентарни избори. Ще видим какво ще се случи тогава.

А какво прави настоящият Ви шеф, министърът на външните работи Борис Джонсън?

Той е много зает в момента. Обикаля целия свят, представлявайки Великобритания на важните срещи, посветени на Сирия, на ЕС, създавайки нови търговски връзки с различни държави. Той е изключително добър посланик на Великобритания, защото, където и да отиде, хората винаги искат да се срещнат с него. Освен това той натрупа безценен опит като кмет на Лондон в областта на бизнеса и на културните взаимодействия.

Безспорно един от най-важните проблеми, пред които е изправена Европа днес, това е миграционната вълна. Как Великобритания се справя с това?

Ние се сблъскахме с този проблем още преди петнайсетина години. Тогава се превърнахме в най-желаната държава в рамките на ЕС от страна на желаещите да получат убежище. И трябваше да отговорим, като подобрим процедурите по даване на убежище. Първото, което направихме, беше да установим ясна граница между икономическите имигранти и бежанците. Много инвестирахме в създаването на програми, по които бяха връщани хора, които не са политически бежанци, в страните им. Също така положихме много усилия да пречупим гръбнака на организираната престъпност, която се занимаваше с трафика на хора. Инвестирахме много в Националната агенция по проблемите на престъпността. Нейни служители бяха изпратени по целия свят, за да работят с различни правителства по спирането на трафика на хора. Също така инвестираме много средства в хуманитарните мисии, разположени по границите на Сирия. Много инвестираме в Йордания и в съседните държави, като по този начин позволяваме на хората да се образоват, да си намират работа и така остават близо до родните си места. Правим същото в Либия и в Северна Африка, защото смятаме, че повечето хора искат да останат в своите региони, искат да се върнат по родните си места, когато това стане безопасно. Така че трябва да създадем система, която да направи това възможно. Имаме много добри уроци от начина, по който се справихме с мигрантската криза преди петнайсетина години.

Само че мигрантите, които идваха във Великобритания тогава, бяха основно от Източна Европа, а сега мигрантската вълна от Африка и Близкия изток е несравнимо по-различна.

Още тогава към Великобритания се насочваха много хора от Косово, от Афганистан, от Иран. Като цяло имахме много мигранти от конфликтните зони от различни точки на света. Сходно беше с това, което става днес. Сега имаме наплив на бежанци от Сирия и Афганистан, както и на такива от Пакистан, от Северна Африка, които са икономически мигранти, търсещи по-добър живот. Трябва да правим ясно разграничение между тези две групи. Бежанците задължително трябва да получат защита, защото са преследвани. И трябва много внимателно да контролираме какви точно хора идват при нас.

Докато по света се водят войни, мигрантският наплив няма да стихне.

Така е. И в същото време всяка суверенна държава има правото да контролира кой влиза на нейната територия. И трябва ясно да се разграничават хората, които според всички правила на Женевската конвенция са бежанци, и другите, които трябва да влизат по надлежния ред, с визи, като икономически мигранти или като хора, които искат да учат. Трябва да управляваме добре този процес. В момента годишно във Великобритания влизат 300 000 мигранти. Така е през последните 10 години. Ние сме остров, който няма как да се разширява. И това е един доста пренаселен остров. Вече съществува огромен натиск върху обществените услуги. Така че ни трябва политика, която гарантира сигурност на британските граждани.

Да поговорим и за българо-британските отношения. Какви са Вашите приоритети като посланик на Великобритания в България?

Основният ми стремеж е да спомогна максимално за засилването на двустранните ни връзки. Ние вече имаме много добри взаимоотношения. Разсъждаваме по сходен начин по много въпроси. Много добре си сътрудничим по въпросите на сигурността, на организираната престъпност. Заедно работим по вашата съдебна реформа. Много българи идват във Великобритания да учат. Британският съвет тук организира множество обучителни курсове. Така че тръгваме от позицията на едно много добро сътрудничество. Иска ми се да помогна за подобряване на търговските ни взаимоотношения. Те се развиват и може да бъде направено още в това отношение. Трябва да увеличим и военното си сътрудничество. През пролетта ще имаме съвместни военноморски учения в района на Бургас. По принцип си сътрудничим много добре в рамките на НАТО. Не бива да забравяме, че има много британски граждани, които са закупили собственост в България и живеят тук. Няколкостотин хиляди британски туристи посещават България годишно. Идват на море и на планина.

Колко британски граждани живеят в България постоянно?

Трудно е да се каже с точност, защото не всички са се регистрирали. Приблизително седем хиляди души. През лятото с идването на техни близки нарастват на петдесет хиляди.

Знам, че активно учите български, Ваше Превъзходителство. Вероятно вече спокойно можете да говорите езика ни. Според Вас кой е най-добрият начин за реформирането на нашата съдебна система?

Мисля, че България се движи в правилната посока. Бяха взети напоследък важни решения. Въпросът сега е те да бъдат приложени на практика. В рамките на програма на Европейската комисия британски експерти работят заедно със свои колеги от Холандия, Германия, Испания, по отношение на подобряване на работата на българската прокуратура. Тъй като съм работила по подобряване на съдебната система на различни държави по света, мога да кажа, че основното е да има балансиран подход. Не може да се фокусираш само върху един елемент, например върху прокуратурата. Защото прокуратурата не може да си свърши работата, ако не са проведени добра полицейска работа и добро разследване. След което пък задължително трябва да има независим съд. Така че всички елементи трябва да бъдат в синхрон. Трябва да се инвестира във всички тях. Доброто разследване води до добра прокурорска работа, която пък води до независим и компетентен съдебен процес. А когато имаме справедлив и бърз съдебен процес, това ще кара потенциалните закононарушители да се въздържат от извършването на криминални деяния. Мисля, че работата на прокуратурата в България се подобрява. Министерството на правосъдието направи добра реформа, която сега трябва да бъде приложена. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов също върши много добра работа.

А кое според Вас е най-слабото звено в нашата съдебна система?

Не мисля, че трябва непременно да посочваме някакво точно определено слабо място. Както вече казах, опитът ми от работата по съдебните реформи в редица балкански и африкански държави сочи, че трябва да имаме балансирана във всяко отношение система. Например в Африка имаше добре работещ съдебен процес, но се оказа, че затворите нямат врати. Така че няма никакъв смисъл да осъждате хората, след като няма къде да ги настаните. Искам да кажа, че всички части на системата трябва да функционират еднакво добре.

Вие като посланик, естествено, се срещате тук най-вече с политици, министри, партийни лидери. Дали обаче това е достатъчно, за да разберете какво наистина се случва в България?

Знаете, че когато посланиците пристигат в някоя държава, те биват брифирани от членовете на своите екипи в посолството. След това непрекъснато имаш срещи с най-различни хора и така разбираш какво се случва. Ясно е, че, за да разбираш наистина дълбоките проблеми на една страна, трябва да минат години. Аз, естествено, разчитам на моя български екип в посолството, на хората, които са тук отдавна, за да получа познания за контекста и историята на страната. Това, което аз нося, е гледната точка на човек, който идва от друго място. Мога да кажа как ние вършим нещата във Великобритания, как се вършат нещата на други места по света. Така че мога да правя сравнителни анализи. Разбира се, не съм била тук през последните 20 години и не съм проследила как животът тук се е развивал и променял. Но дори и през тази година и половина, в която съм тук, виждам еволюция. Освен че се срещам с политици, се опитвам да се срещам по-често и с бизнесмени, със студенти, изобщо с хора от най-различни сфери, които ми споделят какво мислят за случващото се в страната.

Догодина в България ще има предсрочни парламентарни избори. Каква е ролята на един посланик, когато се развиват такива политически процеси?

Във Виенската конвенция много точно е казано, че посланиците не бива да се намесват във вътрешните работи на държавите, в които работят. В момента вие преминавате през една стандартна конституционна процедура, след което най-вероятно ще се стигне до предсрочни избори. Това е естествена част от демократичния процес. Ние ще продължим да работим с България по справяне с организираната престъпност, по въпросите на сигурността. Нашата съвместна работа ще продължи независимо от политическите промени. И очакваме с нетърпение да работим и със следващото правителство, когато то бъде формирано.