Дипломатическият призив от страна на Русия да се обяви за незаконна провокираната от САЩ политика за „смяна на режима” е съвсем навременен, имайки предвид неотдавнашните събития в Латинска Америка.

Те вече редовно са описвани като „институционален” преврат, а популярни президенти биват сваляни от властта и замествани с неолиберални функционери, които се ползват от почти нескритата подкрепа на правителството на САЩ и на американския финансов капитал.

„Това, което виждаме в света сега, е опит от страна на Запада да запази своята доминираща позиция в международните отношения”, каза руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков по време на конференция, посветена на развитието на Латинска Америка, проведена в Москва. „Латинска Америка не е изключение от тази световна тенденция. Ние виждаме опити от страна на Съединените щати да се намесват пряко във вътрешните работи на някои страни в региона… Аржентина, Бразилия, Венецуела са само най-скорошните примери.”

Бразилският ляв президент Дилма Русеф бе отстранена от власт от изключително непопулярна група сенатори, въпреки че разполагаше с гласовете на 54 милиона граждани, които изразиха своята воля преди година и половина. Русеф беше отстранена заради обвинения в корупция. Въпреки това, дори традиционните медии в САЩ не сметнаха, че тези обвинения са добре обосновани.

В навечерието на отстраняването на бразилския президент, The New York Times нарече обвиненията срещу нея „спорни” и добави, че „госпожа Русеф е в правото си да поставя под въпрос мотивите и моралния авторитет на политиците, които се стремят да я изместят”. През 2014-2015 г. подобна кампания от персонални атаки се проведе в Аржентина срещу левия президент на страната Кристина Фернандес де Кирхнер.

И в двата случая предпочитаните от САЩ кандидати успяха някак да се доберат до властта, като се представяха за единствената възможна алтернатива на отстранените жени лидери. В Бразилия бившият вицепрезидент Мишел Темер взе юздите на властта в ръцете си без избори. Господин Темер, чиято популярност се измерва с едноцифрени стойности, вече е започнал това, което специалистът по Латинска Америка на Russia Today Хуан Мануел Карг нарича „преустройство” на външната политика на Бразилия. Това „преустройство” трябва „да сближи Бразилия със Съединените щати и Европейския съюз със или без МЕРКОСУР” (блок, който интегрира пазарите и икономиките на страните от Латинска Америка).

„Трябва да се отбележи, че във външнополитическата програма на партията Бразилско демократично движение на Темер от 2015 г. дори не се споменава БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – изключително важен блок от страни, при чието сформиране през 2009 г. Бразилия играе важна роля”, пише Хуан Мануел Карг.

Бразилското демократично движение е обединение на центристки и десни сили, които никога не са получавали повече гласове от Работническата партия на госпожа Русеф. Самият Темер има рейтинг на неодобрение от 58% в Бразилия.

Новият аржентински президент Маурисио Макри също не изглежда ентусиазиран да продължи политиката на Фернандес де Кирхнер за откриване на нови хоризонти за Аржентина в Китай и Русия. По време на своя мандат (2007-2015 г.), Кристина Фернандес де Кирхнер няколко пъти се срещна с руските президенти Владимир Путин и Дмитрий Медведев, което разшири търговските връзки с Русия. Тази политика досега не е продължена от Макри.

Във Венецуела ситуацията е дори по-ясна: САЩ не крие своята подкрепа за „античавистката” опозиция на президента Николас Мадуро, наследник на левия лидер Уго Чавес, който е кръстник на „чавизма” – идеология, съчетаваща търговията на петрол със САЩ и насочването на приходите от тези продажби за социално развитие.

Американските медии подкрепят напълно античавистката опозиция, въпреки нейната роля в бурните улични протести, които са отнели живота на няколко десетки души. „Политиката на САЩ в подкрепа на яростните протести е непростима, тъй като във Венецуела няма диктатура. В страната има много медии, които са настроени против Мадуро, а хората имат възможност да изберат и да вкарат в парламента по-голямата част от критиците на президента Мадуро”, обяснява Андрес Исара, министър в кабинета на Мадуро през 2014 г. „Венецуелското правителство предложи диалог с правителството на Съединените щати, ние искахме компромис. Но Вашингтон просто няма политика спрямо Латинска Америка, с изключение на така наречената смяна на режима”.

Но защо Русия е толкова обезпокоена от натиска, който налага САЩ над страните от Латинска Америка? Привидно, икономическите интереси на Москва не са фокусирани в този регион. Делът на страните от Латинска Америка, които са обвързани с външната търговия на Русия, с изключение на Венецуела, остава относително малък в сравнение с търговията на Русия с ЕС или Китай.

Но въпросът е в това, че през последните години за руските дипломати стана съвсем ясно, че политиката на „смяна на режима” в Латинска Америка, Сирия, Украйна и, не на последно място – в самата Русия, е дирижирана от едни и същи хора във Вашингтон и Брюксел, и за тази цел се използват едни и същи похвати. Следователно, събитията в далечна Бразилия могат да имат пряко влияние върху Русия.

„Изчакването на водените от САЩ цветни революции в други страни просто да отшумят от само себе си не е мъдър ход”, казва живеещият в САЩ външнополитически анализатор Джошуа Тартаковски, който наскоро посети Венецуела и Украйна. „Рано или късно американските ентусиасти за смяна на режима планират да преследват всички режими, които дори потенциално могат да оспорят американската доминация. Първо, те ще го направят в Западното полукълбо, но няма да отнеме много време, преди да влязат също и в Русия, Китай и Индия. Единственият начин страните от БРИКС да оцелеят е да се обединят и да действат заедно, преди да е станало твърде късно.”

Руският външен министър Сергей Лавров, за разлика от официалните представители на Индия и Китай, открито заявява, че вижда как Западът се опитва да предизвика „смяна на режима” в неговата страна. В Латинска Америка само външният министър на Венецуела има кураж да се изправи срещу фактите, докато останалите предпочитат тактиката, обяснена от Тартаковски – изчакване на бурите от революциите, които са вдъхновени от Вашингтон, да отшумят.

„Слушах западните лидери, които се обявиха за икономически санкции срещу Русия”, каза Лавров по време на среща с външнополитически експерти през есента на 2014 г. Той коментираше последиците от украинския преврат, провокиран от САЩ през 2014 г., който свали от власт центристкия украински президент Янукович и доведе до гражданска война.

„Тези западни лидери открито заявиха, че санкциите трябва да бъдат приложени по начин, който да осакати руската икономика и да доведе до масови протести. Така че Западът ни изпраща послание: ние не просто искаме да променим политиката на Руската федерация; ние искаме да променим режима там. Те дори не отричат това свое желание”.

Колко далеч ще стигне Русия в своята подкрепа за независимостта на страните от Латинска Америка? Кой и как може да ги защити от политиката на „смяна на режима”, която се дирижира от тяхната мощна северна съседка? Очевидно е, че Лавров не си прави илюзии, че Русия може сама да гарантира такава независимост. По време на 69-тата Генерална асамблея на ООН през есента на 2014 г., руският външен министър предложи да се изготви специална декларация на ООН за това, че политиката на „смяна на режима” е недопустима и за това, че „превратите не могат да бъдат признати като методи за промяна на държавната власт”.

По онова време бразилският лидер Дилма Русеф не подкрепи открито предложението на Лавров, въпреки че присъства на Генералната асамблея на ООН. По-рано, през 2013 г., тя дори изнесе реч в ООН, в която възмутена говори за подслушване на представители на Бразилия в ООН и дори на кабинета на президента на Бразилия от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Русеф може да съжалява за това, че не използва възможността да действа срещу „смяната на режима” тогава. Сега изглежда е твърде късно – за нея, а най-вероятно и за Бразилия.

Източник: Russia Today (RT)
Превод: Десислава Пътева