Когато по време на предизборната си кампания Доналд Тръмп правеше опити да намери общ език с Русия, тогава изглеждаше напълно реалистичен сценарият, ако той стане президент, САЩ мълчаливо да се съгласят с действията на Москва в Украйна, а в обмен на това да получат помощ от страна на Русия в борбата им срещу Ислямска държава. Тогава никой не очакваше, че Вашингтон ще заеме толкова твърда позиция по украинския въпрос, а ще отстъпи Сирия на Владимир Путин. Сега обаче видимо точно това се случва. Но това по-скоро е импровизация, отколкото част от някаква последователна стратегия. С избора на Кърт Волкър за специален представител на САЩ в Украйна, Рекс Тилърсън фактически изпрати сигнал, че Америка втвърдява позициите си по отношение на действията на Русия в тази страна. Известно е, че Волкър е стар приятел на един от най-големите русофоби – сенатора Джон Маккейн. След като стъпи на украинска територия той веднага замина за Източна Украйна и от там изложи своята позиция по преговорния процес в Украйна, която е крайно неудобна както за Кремъл, така и за партньорите Германия и Франция. Обратно на администрацията на Обама, той заяви, че днешната администрация на САЩ не изключва възможността да предостави оръжие на Украйна (президентът Порошенко отдавна настоява за това). Според думите на Волкър, такова решение все още не е прието, но даже и да бъде прието, то „едва ли ще подтикне Русия към някакви други действия, различни от тези, които тя извършва и сега. Същевременно тази стъпка няма да измени и баланса на силите. Това оръжие ще помогне на Украйна да се защити от евентуална руска агресия. А, ако руснаците както твърдят, нямат намерение за експанзия в Украйна, то тогава никой нищо не рискува“. 

Волкър зае страната на Украйна и по някои други спорни моменти. Например по твърдението на украинската страна, че единствено Русия възпрепятства урегулирането на конфликта според Минските договорености. Става въпрос, че според украинците Русия е длъжна да изведе своите войски, преди да бъде създадена „основа за организиране на управлението“ на източните региони и че проруските опълченци блокират хуманитарните доставки за Източна Украйна. Както обаче се убедиха европейските участници в преговорите, а и Виктория Нюланд, нещата в Украйна не са толкова прости, както му се струва на Волкър. Украйна не успя да приеме законите за провеждането на избори в сепаратистките региони, а основните политически сили в страната искат да бъде възстановен контролът на правителството върху източната граница на Украйна. Националистите пък бяха тези, които с подкрепата на правителството, прекъснаха икономическите връзки със сепаратистките региони. Волкър е опитен дипломат и неговата подчертано рязка позиция за отношенията с Русия нито е случайна, нито се дължи на грешка. Според разбиранията на Вашингтон така би трябвало да изглежда новата американска политика по „укрепване на взаимодействието“ с Русия. Замисълът очевидно е да бъде заставена Русия да изпълни исканията на украинското правителство и да бъдат осъществени доставките на оръжие в Украйна, за да се повиши цената, която трябва да платят руснаците при по-нататъшното си участие в конфликта.

От друга страна, администрацията на Тръмп опитва да постигне някаква договореност с Москва за действията си в Сирия. Но изглежда, че шефът на ЦРУ Майк Помпео не е съгласен с позицията на Тръмп. Неговото разбиране е, че САЩ трябва да се противопостави на нарастващото влияние на Русия в Сирия и на формиращата се ос Русия-Иран. Тръмп обаче не споделя разбиранията на Помпео и разпореди на ЦРУ да спре изпълнението на програмата за снабдяване на сирийската опозиция с оръжие, като фактически направи точно обратното на това, което Волкър се опитва да направи в Украйна. По същество, политиката на Тръмп в Сирия е продължение на сирийската политика на Обама, тоест Америка няма нищо против Русия да се занимава със сирийския въпрос. Впрочем, Русия, заявявайки публично, че е привърженик на идеята за запазване на цялостта на Сирия, се опитва да раздели страната на зони, контролирани от режима, и зони, контролирани от опозицията. Фактически това означава замразяване на сирийския конфликт по същия начин, по който споразумението от Минск замрази конфликта в Украйна. САЩ, които дълго време се бореха да разширят териториите, окупирани от сирийската опозиция, за сметка на Ислямска държава, сега видимо са щастливи да оставят този въпрос на руснаците. Ако президентът Владимир Путин си е правил сметка, че с намесата си в сирийския конфликт ще укрепи преговорните си позиции в Украйна, както мнозина предполагаха, той не получи това, което очакваше. Но, това, което сега получава от Вашингтон, ще му донесе още повече ползи и ще навреди на стратегическите интереси на САЩ. Ако САЩ доставят оръжие на Украйна, Кремъл може да заяви, че войната в източна Украйна е опосредстван конфликт с Америка, която се опитва да разцепи славянската общност. Това ще гарантира мощна подкрепа за Путин в навечерието на президентските избори през 2018 г. Макар че от една страна цената за по-нататъшната подкрепа на сепаратистите ще се вдигне , от друга страна, това ще укрепи политическите им позиции, като даже е възможно да накара Русия да признае източно-украинските марионетни „народни републики“.

Подобно развитие на нещата ще доведе до пълен провал на споразумението от Минск и нови кървави стълкновения, от които Украйна естествено, няма да излезе победител. Путин търпеше Минския процес, предполагайки, че времето работи в негова полза. Но новата спирала на намеса от страна на САЩ може да го застави да действа много по-решително. В същото време отстъплението на САЩ от сирийския процес, доведе до това, че Русия стана равностоен на Америка играч в Близкия Изток. Сега местните лидери трябва да поддържат отношения и с двете държави. Решението на Турция да закупи руски зенитно-ракетни комплекси С-400, които Русия демонстрира в сирийския конфликт, е само един от резултатите на тази политика. Създава се впечатление, че администрацията на Тръмп има намерение да играе по-активна роля в конфликта с Украйна, въпреки че няма особени икономически или геополитически интереси там, за разлика от мюсюлманския свят, където влиянието на Русия продължава да расте. По-лошото е, че сегашната политика на САЩ няма почти никакъв стратегически смисъл. Тя не е нито заемане на твърда позиция към Русия в Украйна и Сирия, за каквато настоява Маккейн, нито по-мека позиция в духа на Обама, характеризираща се с епизодични демонстрации на недоволство, изразяващо се под формата на икономически санкции. Това вероятно се обяснява с факта, че отделните външно-политически стъпки на САЩ не се ръководят от никаква единна стратегия. Тилърсън, според слуховете, е разочарован от работата си в Белия дом. А Тръмп се опитва да действа, прилагайки едновремено моделите на Обама и Маккейн. Това сигурно е така, защото в екипа му работят представители и на двата лагера, умеещи убедително да излагат своите аргументи пред президента, който е новобранец в дипломатическата сфера. В ЦРУ пък работят много антируски настроени ястреби, въпреки че Тръмп няма доверие в разузнавателната общност. На свой ред генералите са съсредоточени във военните операции срещу Ислямска държава и не търсят пътища за политическо урегулиране на конфликта. Налага се Тръмп да ги поддържа, защото самият той обеща да разгроми Ислямска държава, а не да възстановява Сирия. Днес САЩ приличат на гигантски самолетоносач, загубил управление. Няма нужда Путин да си съперничи с него. Трябва просто да го заобиколи. А в това той е ненадминат майстор.

 

Автор: Леонид Бершидский

Източник: Bloomberg