Интервю на Десислава Пътева с д-р Илко Семерджиев за a-specto.bg

Д-р Илко Семерджиев е учредител на Български лекарски съюз през 1989 г. През 1999 г. създава НЗОК и e неин първи директор. Бил е заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС. Учредител и почетен председател е и на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

Предизвестена ли беше смъртта на подготвяната от здравния министър Петър Москов реформа? Как ще коментирате решението на Конституционния съд по отношение на промяната в Закона за здравното осигуряване?

Може би това е най-точното определение за съдбата на „реформата“, заявена от министър Москов – предизвестена смърт. Всеки поне малко грамотен управленец най-напред би потърсил съответствие на законовите текстове, които предлага с регламентите на Конституцията. Aко министърът беше направил това, щеше да види, че чл. 52 е абсолютно категоричен: „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ […]“. В този смисъл разделянето на универсалното покритие с медицинска помощ за здравноосигурените лица на два пакета, от които вторият предполага допълнително заплащане извън здравната вноска или влизане в листата на чакащите, е явно противоконституционно. Така се сегрегират коректните платци на здравни вноски на „социално значими“ и на други, които се оказват без достъп до лечение, защото някой е решил да ги третира като „социално незначими“ и да ги дискриминира според диагнозата им. Конституционният съд всъщност каза, че пакетите могат да бъдат два, щом Москов толкова желае да раздели универсалното покритие, но не може достъпът до тях да е улеснен за едни хора и затруднен за други, което на практика обезсмисля разделянето.

Според вас основателни ли са обвиненията на магистратите, че нормативният текст е бил толкова неясен, че не може да се извлече смисълът му? Бившият здравен министър д-р Стефан Константинов дори посочи, че готвените изменения дават еднолична власт на ресорния министър, който и да е той, да прави промени в здравната система, които пряко ограничават правата на пациентите.

Факт е, че нормативният текст е неясен – това беше притеснението и на народните представители, когато проектът за изменение на Закона за здравното осигуряване постъпи за разглеждане в Народното събрание, но Москов надделя в претенцията си да определя еднолично съдържанието на пакетите с наредба. В една правова държава подобно изискване е недопустимо, защото законът трябва изчерпателно и точно да определи правата и задълженията, които се пораждат от неговите регламенти. В случая се получи обратното и министърът постигна присвояване на неполагаща се власт да се разпорежда еднолично, тоест да самоуправства. Нямаше как подобно „постижение“ да не отиде на съд и съвсем логично беше Конституционният съд да го санкционира.

Перманентните трусове и неясноти в сферата на здравеопазването не залагат ли на карта здравето на пациентите? Каква е причината тези упражнения в законотворчество да нямат ясни критерии и фиксирани цели?

Здравето на пациентите в момента е изложено на висок риск, защото здравеопазването е принудено да се занимава с правните и административни недомислия на министъра, вместо с проблемите на болните. Нормативният хаос обърква процесите в системата и неслучайно видяхме в края на месец февруари, че Българският лекарски съюз се събра на извънреден събор, за да търси решения за ситуацията. В крайна сметка с 265 гласа „за“ и само 10 „против“ обявиха, че няма да подпишат Националния рамков договор за 2016 година –  не защото парите за здраве са по-малко, а защото не искат да стават съучастници в погрома върху системата. Беше заявена и морална позиция, че българският лекар няма да стане вратата, през която ще се промъкне зловещата идея да се снемат отпечатъци от всеки български гражданин като условие да получи медицинска помощ. В крайна сметка няма никакво законово основание за подобно изискване и не може да се слага такава допълнителна бариера пред ползването на медицинска помощ.

Москов твърди, че от решението на Конституционния съд не произтича проблем нито за здравната система, нито за пациентите. Беше ли оправдано обаче да се пропилее близо година и половина, за да бъдат след това зачеркнати промените, които трябваше да влязат в сила от 1 април?

Разбира се, че проблем произтича както за пациентите, така и за системата, защото след решението на Конституционния съд сме в ситуация, при която старите регламенти са отменени и не биха могли да се ползват, тъй като законовите им основания са отпаднали, а новите са бламирани и трябва да се започва всичко отначало. В момента хаосът е тотален и никой не знае какво да прави, но аз бих акцентирал и на другата констатация – близо година и половина загубено време и потъване в нова криза е нещо, което не бива да позволяваме на властимащите. Ние сме им дали данъците си, но не за да ни губят времето и живота, не за да създават нови кризи, а за да решават проблеми. Ако пресметнем, че Консолидираната фискална програма за това време е около 50 милиарда лева, то става много ясен размерът на щетата, която са ни причинили.

Реакциите на политическите лидери във връзка с решението на Конституционния съд бяха крайно поляризирани, но министър-председателят Бойко Борисов за пореден път заяви подкрепата си към Москов. Спомняме си, че в кабинета „Борисов 1“ хвърчаха оставки за далеч по-незначителни провинения. Как си обяснявате този феномен?

Феноменът е необясним и причини за него със сигурност има, но те не са пред очите на обществото – явно са в задкулисието. В случая обаче, тази защита от страна на премиера към министър Москов пренася отговорността за неблагополучията в здравеопазването върху неговата глава и лично аз нямам съмнение, че от това ще произтекат съответните репутационни и електорални негативи както за Борисов, така и за ГЕРБ.

В началото на март, преди да излезе решението на съда, за обществено обсъждане е бил публикуван нов проект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вече се появиха иронични коментари, че той е писан от членове на кръжока „Млад юрист“. Според критиците на Москов текстът звучи несериозно, тъй като в него е вписано, че НЗОК ще осигури достъпно лечение за здравноосигурените в „съответствие с развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване“…

Това са откровени подигравки и свидетелство, че репутационният риск вече се е материализирал. Всъщност Москов очевидно беше подразбрал какво ще бъде решението на Конституционния съд и направи опит да бяга пред вятъра. Несръчно, както винаги, неефективно и безрезултатно, а цитираният текст може да влезе в христоматия за управленската и правната неадекватност. Оттук нататък, дори да се предложат смислени текстове, недоверието към източника им ще ги блокира и ще съсипе реализацията им. Но това със „смислените“ текстове е само хипотеза.

Очаквате ли Москов да получи червен картон и по отношение на други аспекти на реформата в здравеопазването? Смята се, че в съда ще бъде отхвърлено въвеждането и на пръстовия идентификатор в болниците. Има неясноти и по отношение на въвеждането на националната здравна карта.

Върховният административен съд вече даде индикации, че методиката за изработване на регионалните и националната здравна карта е правно нищожна и не поражда последствия, което по същество е поредният червен картон за Москов. Обжалване на „пръстовия идентификатор“ със сигурност ще има, така че и там ще видим червен картон. По отношение на другите аспекти на така наречените „реформи“ също има немалко отрицателни резултати. За пример бих посочил инициативата на д-р Москов да въведе данък „Вредни храни“, която също срещна обществено неодобрение, а беше бламирана дори и от колегите му в Министерски съвет. Спомняте си, че предложенията на здравния министър за приватизация в сектора също бяха бламирани, това се случва в момента и по отношение на изписването на медикаменти по международно непатентно наименование и генерично заместване в аптеките. Бих прогнозирал, че това му начинание ще доведе до прехвърляне на отговорността за лечението на пациентите от лекаря към аптекаря, което ще предизвика нови конфликти.

Могат ли все пак да се посочат идеи, с които Москов е на прав път в трансформирането на здравната система?

Лично аз не съм видял такива до момента. Децентрализацията и командното администриране, които министър Москов практикува, съчетани с нелепите му идеи и калпавото изпълнение, ни връщат в едни забравени времена – времената на тоталитарната държава, на партийния диктат и непрофесионализъм, които не са добър модел за XXI век.