На снимката: Най-новата джамия в Ташкент

По принцип за Узбекистан се говори малко в световните медии. Въпреки, че страната е ключова за Централна Азия в демографско и географско отношение. Узбекистан е постоянно във фокуса на сериозните експерти, които наблюдават събитията в Средна Азия. Причината е, че в последно време радикалният ислям методично „пълзи” в региона. Все по-често има съобщения за терористична дейност в Средна Азия. При дестабилизиране на обстановката в Узбекистан, страната може да се превърне в „детонатор” на целия регион и ислямският тероризъм да залее всички околни страни . В това число Русия и Китай. Досега гарант за стабилността в Узбекистан бе президентът на страната Ислам Каримов. Той е създател на узбекската държавност. На 29 август по-малката дъщеря на Ислам Каримов, посланик в ЮНЕСКО, Лола Каримова-Тиляева потвърди, че баща й е получил инсулт. След пет дни бе съобщено, че президентът на Узбекистан е починал. Ислам Абдуганиевич Каримов бе погребан на 3 септември в историческото гробище Шахи-Зинда в Самарканд, градът в който е роден. На неговото погребение присъстваха всички, с изключение на неговата по-голяма дъщеря Гулнара, която се намира под домашен арест. През последните двадесет години никой не е погребван на Шахи-Зинда. За Ислам Каримов бе направено изключение. Названието Шахи-Зинда в превод означава „жив цар”.

Узбекистан е уникална, единствена в света от геополитическа гледна точка страна. Тръгвайки от узбекистанска територия е необходимо да бъдат пресечени държавните граници минимум на две страни, за да се стигне до световния океан. През 70-те години на миналия век България и Узбекистан са имали еднакъв брой жители. Но днес Узбекистан разполага с най-мощната армия, най-силните специални служби в региона и има население 30 милиона . В исторически план градовете Самарканд, Бухара и Ташкент са били исторически център на културата и науката в Средна Азия. Благородните фамилии в целия регион са почти всички с узбекски корени. Това е причина узбеките снизходително да гледат на казахи, таджики и киргизи. Те обикновено са били слуги в благородните узбекски фамилии. Във всички съседни на Узбекистан страни има значителна узбекска диаспора. В Афганистан всеки десети жител е узбек. Както преди, така и днес узбекският етнос е най-пасионарният в Средна Азия. В Самарканд е съсредоточена славната история на региона. През 1369 година градът става столица на тогавашната централноазиатска империя начело с Тимур . Градът преживява златен век и се превръща в архитектурната перла на Централна Азия с построените от Тимур и неговите наследници палати, астрономически обсерватории и ислямски колежи . Днес в Самарканд всеки пети жител е студент. Освен хуманитарните висши заведения, с голям престиж се ползват в цяла Азия самаркандските технически университети. По времето на Сталин дисидентстващата научно-техническа интелигенция на СССР е била интернирана предимно в Узбекистан. Това е една от причините по време на Втората световна война в Ташкент да бъде евакуирано част от съветското самолетостроене . Узбекистан разполага с много грамотни в техническо отношение местни кадри. В страната функционират собствени инженерни школи. Работи и местна автопромишленост, която изнася коли в околните страни. Ислам Каримов се опита да спаси националното самолетостроене, но не успя. Все пак в Узбекистан са съхранени редица високотехнологични производства. Разполага със собствен военнопромишлен комплекс. За изненада на много хора Узбекистан далеч не е „аграрна деспотия с бедно население”. През 90-те на миналия век узбекистанците се спасиха от масовия бандитизъм, от глад а и беднотията характерни за по-голямата част от постсъветското пространство . Населението на Узбекистан не е оставало по времето на Ислам Каримов без плодове и пилаф на своята маса.

По времето на СССР руският език е основен език за общуване в Узбекистан. Самият Ислам Каримов научава прилично узбекски едва в зряла възраст. Както при всички големи ръководители на СССР, не е ясна първата част от биографията му. Няма категорична информация за националността на Ислам Каримов. Лансират се четири версии – узбек, таджик, перс, евреин. Официалната биография го описва на млади години като отличник и активист. Народната мълва го определя като неуправляем хулиган и двойкаджия. Като дете живее в сиропиталище . Официалният трудов път на Ислам Абдуганиевич е ясен. Незавършил 30 години, той е инженер-механик, после специализира икономика, защитава дисертация и започва да управлява Министерството на финансите на УзССР, а след това и републиканския Госплан (Държавен планов комитет). През 1989 г. Ислам Каримов става първи секретар на ЦК на Узбекистан. От този момент на преден план изпъква релефно неговата двойнствена личност. Да се говори за „дуализъм” е прекалено теоретично и философско. Да се каже „двуличие” е прекалено грубо и невярно. В турбулентните години след разпада на СССР Ислам Каримов държи здраво властта в Узбекистан и успява да изведе във времето страната с минимални щети от бурните събития в региона. Той е възможно най-нееднозначният лидер на постсъветското пространство. Друг като него няма . Ислам Абдуганиевич е демократичен диктатор, злодействащ спасител, консервативен модернист, светски ислямист . Приятел на Русия срещу САЩ. Приятел на САЩ срещу Русия. Узбекистан периодично „дрейфа” към Запада и САЩ. Напуска лоялни на Москва съюзи като Организацията на Договора за колективна сигурност и се присъединява към неприятелски организации от типа на ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдавия). Но това присъединяване на Ташкент винаги е носило временен характер и не е било „активно”. Узбекистан непрекъснато се е завръщал в орбитата на Москва. За разлика от съседен Таджикистан, натискът върху етническите руснаци в Узбекистан винаги е бил по-мек, което не значи, че не го е имало и го няма. Не е случайност, че периодично в информационното пространство излизат данни, че се водят консултации между Москва и Ташкент за влизане на Узбекистан в Евразийската икономическа общност.

Ислам Каримов е отличен познавач на мощните узбекски кланове, на семейните връзки. В Узбекистан ключова роля играят клановете. Страната е изключително сложна в етнически и конфесионален план, тъй като ислямът съществува в страната в множество разновидности. Но Ислам Каримов бе фактор на стабилност. В Узбекистан съществува и традиционно „разпределение на труда” между регионалните кланове. Узбекска пословица гласи: „Самаркандецът управлява, ташкентецът брои парите, ферганецът се моли”. Тази пословица подчертава особената роля на исляма във Ферганската долина. Ключовите духовни лица в Узбекистан традиционно произхождат от Ферганската долина. В хода на постсъветската еволюция властта е взета от самаркандския клан, от който е Ислам Каримов. Ташкентският клан контролира икономиката на страната. Ферганският клан традиционно използва заплахата от ислямски тероризъм като начин да повиши своето влияние.

Ислам Каримов до края на своя живот притежава невероятна интуиция, която не го подвежда нито за момент. Изключително гъвкав. На референдум за съхраняване на СССР Узбекистан гласува 93,7% „за” при участие 95,4%. След провала на ГКЧП (опита за преврат в Москва на 18-21 август 1991 г.) Ислам Каримов първи започва да говори за независимост на републиката. Провежда референдум. На него 98% от узбеките гласуват за независимост . Не е за учудване, че на първите президентски избори Ислам Абдуганиевич побеждава с унищожителния резултат от 86% от гласовете в негова полза. На последните президентски избори през 2015 г. той получава 90% от вота. Ислам Каримов успява да избегне изострянето на междуетническите конфликти в страната. За разлика от Таджикистан и Киргизия. След разпадането на СССР Узбекистан играе важна политическа роля в Централна Азия. През 1992 г. по време на гражданската война в Таджикистан Ислам Каримов изпраща 50-хиляден военен контингент за „възстановяване на конституционния строй”. Узбекският президент твърдо пресече дейността на ислямистите в региона. През 1999 г. по време на Баткинските събития той оказва военна помощ на Киргизия в борбата й с въоръжените формирования на ислямистките радикали от Таджикистан .

В началото на 2000 г. Ислам Каримов тръгна към сближаване с Вашингтон и Брюксел като съюзник в борбата с тероризма. В началото на военната операция на САЩ срещу талибаните в Афганистан през 2001 г. летището Ханабад до град Карши бе дадено да се ползва като военновъздушна база на американците . Карши е град в Узбекистан и административен център на Кашкадаринска област. Градът е разположен на около 520 км югоизточно от столицата на страната Ташкент и на около 335 км от границата с Афганистан. През май 2005 г. започнаха масови безредици в град Андижан, източен Узбекистан. Съгласно официалната версия бойци на ислямистката нелегална секта „Акрамия” нападат затвора, милицията, военни поделения, специалните служби, завладяват сгради на областната администрация. В същия ден метежът е потушен от армията. По данни на узбекската прокуратура са загинали 187 човека. Над сто участника в андижанските събития са осъдени на срок от 10 до 20 години. Тогава Ислам Каримов, подобно сега на Реджеп Ердоган, заподозря американците като вдъхновители и организатори на бунтовете. Узбекистанските власти след 2005 г. затвориха офисите на международните НПО-та и правоохранителните органи подгониха платените правозащитници и дисиденти . Още през 1998 г. в Узбекистан бе забранена всяка една нерегистрирана религиозна дейност. През 2005 г. Ташкент рязко смени своя външнополитически курс. Взе решение за закриване на американската военна база в Карши . Ислам Каримов никога не се е страхувал от радикални решения. През 2004 г. британският посланик в Ташкент Крейг Мюрей заяви на една конференция в столицата на републиката: „Узбекистан не е демокрация, и не показва признаци за еволюиране в демократична посока. Основните политически партии са забранени. Парламентът не е избран демократично. Няма баланс на властите. Още по-лошо: ние считаме, че между 7 и 10 хиляди човека за затворени, и които ние считаме за политически или религиозни затворници. В много от случаите те са несправедливо обвинени в престъпления, за които няма никакви доказателства” . За това свое изказване британският посланик е изхвърлен незабавно от Узбекистан.

След 2005 г. Ташкент се сближи с Москва и Пекин. През 2006 г. Узбекистан поднови своето членство в Организацията на Договора за колективна сигурност, която през 2012 г. отново напусна. Ислам Каримов винаги е играел върху противоречията между Москва и Вашингтон. Изгражда отношения с Китай, Южна Корея, Турция, Индия, воден само от политическите и икономическите интереси на Узбекистан . Въпреки това Ташкент не влезе в никакви западни съюзи и организации. Ислам Каримов винаги повече се е разбирал Русия. Но истинската любов на Ислам Каримов още от времената на СССР е Китай. Това не е въпрос само на стратегически интереси. Ислам Каримов просто обича Китай: могъща съвременна страна, модернизирана, абсолютно светска, с авторитарно управление и при това свръхуспешна. Именно такава иска да види своята родина Ислам Каримов. Първият в историята чужд държавен лидер, който говори в узбекския Меджлис, е Си Дзинпин. Ислам Каримов също приживе е желан гост в Пекин. Но единствената алтернатива днес на оставеното наследство от Ислам е ислямизмът. Огромната част от узбекският елит обаче не желае промяна. Иска стабилност в страната.

Узбекистан е на първо място сред страните от ОНД по броя на трудовите мигранти в Руската федерация. По официални данни през януари 2016 г. на територията на Русия се намират около 1,88 милиона узбекски граждани. Паричните преводи на узбекските гастарбайтери в Русия представляват до 12% от БВП на републиката. Руската федерация е първият икономически партньор на Узбекистан. Ташкент е четвъртият търговски партньор на Москва сред страните на ОНД, след Украйна, Беларус и Казахстан. Русия е най-големият инвестиционен партньор на Узбекистан. През последните години руски компании са инвестирали в узбекистанската икономика над 6 милиарда долара. През 2015 г. обемът на руските инвестиции е над 1,236 милиарда долара. По данни на министерството на икономиката на Узбекистан през 2015 г. републиката заема 11-то място в света по добив на природен газ, 3-то място по експорт и 6-то място по производство на памук. Промяната в структурата на експорта, преориентирането от памук към енергоносители става по времето на Ислам Каримов. Делът на памука пада от 60% до 8%. Структурата на експорта на Узбекистан през 2015 г. е енергоносители и нефтопродукти – 25,9%, храни -10,2%, черни и цветни метали- 6,4%, памук – 5,7%, продоволствени стоки – 12,8%. Внос през 2015 г.: машини и оборудване – 40,5%, продукция на химическата промишленост – 17%, продоволствени стоки – 12,8%.

Изключително важно е кой ще наследи на президентския пост Ислам Каримов. Специалните служби в Узбекистан са изключително мощни. Те се ръководят от влиятелния началник на Службата за национална сигурност генерал-полковник Рустам Иноятов. Той е работил в КГБ на УзССР и в ПГУ на КГБ (разузнаване) . Работил е под прикритие в Афганистан като сътрудник на съветската резидентура. Той е един от осемте узбекистански чиновници внесени в черния списък на ЕС. В действителност, в момента стабилността в Узбекистан зависи най-вече от Рустам Иноятов. Той успя да парира властовите амбиции на двете дъщери на Ислам Каримов още преди няколко години. Което показва степента на влияние на силоваците в Узбекистан. Фаворит в борбата за президентското кресло в Ташкент е премиерът Шавкат Мирзияев, който също е от средите на специалните служби . Другият фаворит е вицепремиерът Рустам Азимов, който е випусник на Оксфорд. Не е изключено хората на Рустам Иноятов да изберат алжирския сценарий. Реално управляващата силова групировка в страната да ръководи от името на граждански президент. След три месеца в Узбекистан предстоят президентски избори и тогава картината окончателно ще се проясни. Шавкат Мирзияев по силата на старата съветска традиция бе „назначен” за разпоредител на погребението на скъпия вожд. Андропов погреба Брежнев, Черненко погреба Андропов, Горбачов погреба Черненко…

Защо смъртта на Ислам Каримов е по-важна от президентските избори в САЩ? Защо „специалистите” мърморят, че няколко дни се е забавила официалната обява за смъртта на узбекския президент, а приемат като норма политическото шоу на президентските избори в САЩ? Пред нас има два типа отношение към властта и нейните носители. Източен и традиционен, западен и постмодернистки . В първия случай отношението към властта е сакрално, лидерът носи пълна и лична отговорност за съдбата на нацията. Смъртта на Ислам Каримов, независимо какъв ръководител е бил, не е просто смяна на лицето в президентското кресло, но и изчезване на отговорна за страната личност. Точно това налага преосмисляне на цялата властова вертикала. И докато това не е станало, не трябва да се обявява смъртта на лидера, защото възниква вакуум във властта. Вероятно е по-правилно това да се направи бързо и да не се протака, но този подход не е прищявка или дивост, а обоснована необходимост, изходяща от традиционното разбиране за вожд. Ислам Каримов бе властта и неговата смърт е значима, тъй като властта в Узбекистан бе сакрална. Ето защо хората в събота плачеха, съпровождайки Ислам Каримов към Шахи-Зинда в Самарканд.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto