от Робин Райт
„Смърт за Америка!” е антиамерикански политически слоган и възглас, често използван в Иран от началото на Иранската революция през 1979 г. Рухолах Хомейни, идейният ръководител на Ислямската революция в Иран и първи лидер на Ислямската република популяризира този термин. Той се противопоставя на използването на този слоган в радиото и телевизията, но толерира използването му в протести и други поводи. „Смърт за Америка!” се изпълнява от множество хора, които протестират и имат антиамерикански настроения и нагласи.
Съдбата на иранската ядрена сделка може да бъде установена много по-малко в детайлите на тежките документи, изготвяни от шестте най-големи световни сили, отколкото в три заклинателни думи, които са се запазили трийсет и шест години след Иранската революция. „Смърт за Америка!” надвисва тежко, а и може би решаващо, върху дебата във Вашингтон.
„Политиката на Аятолаха цели ли Иран да разруши САЩ?” С този въпрос тексаският републиканец Тед По от Комисията по външни работи на Сената се обърна към държавния секретар Джон Кери. „Не вярвам, че са казали това” – отговаря Кери. „Мисля, че те казваха „Смърт за Америка!” във възгласите си.” „Разбирам това, като че те ни искат мъртви” – контрира По. „Мисля, че те имат опозиционна политика към нас и голяма вражда, но не съм разбрал Иран да има специален план да ни разрушава наистина” – заявява Кери.
Възгласът беше периодично повтаряща се точка на конфликта и в Сената, и в Камарата на представителите на САЩ. „Бихте помислили, че след споразумението, което беше подписано с нас, може би ще има съвсем малко добра воля, с която вероятно ще си мълчат за седмица, две или месец. Но този възглас се завърна в дневния ред, както обичайно. Как можем да се доверим на Иран, когато се случва нещо такова?” – това отговаря нюйоркският демократ Елиът Ейнджъл на Джон Кери. Десетилетия наред съм чувал редовно този възглас „Смърт за Америка!”, изговарян на петъчните молитви, специални церемонии за годишнини от превземането на американското посолство и други демонстрации. Режимът отказва да премахне лозунга. В днешни дни обаче учениците често биват водени групово на големи годишнини, за да запълват тълпата; Те скандират, когато бъдат подканени. Ентусиазмът е малко като антиамерикански графити на публични стени – никой не е боядисвал върху тях, но постепенно изчезват. През последните седмици на дипломация между дипломатите на САЩ и тези на Иран, говорих с иранци от Техеран, отвъд политическия спектър за „Смърт за Америка!”. Посочих, че през десетилетията на напрежение, нито един американец не е видян и записан, докато ходи на църква да крещи „Смърт за Иран!” . Някои от иранците омаловажиха значението на революционната мантра, други настояваха, че тя все още има силно символично основание. Но всички те, специално висши ирански служители, образовани в Съединените щати, изглеждаха объркани, че това изобщо някога би могло да повлияе на съдбата на ядрената сделка. Пропастта във възприятието може да бъде най-голямата уязвимост на тази сделка.
Мохамед Нахавандиан, икономист, е началник на Генералния щаб на президента Хасан Рухани. Той е прекарал осем години, живеейки само на няколко блока разстояние от Белия дом, докато е работил по доктората си в университета „Джордж Вашингтон”. Той е имал зелена карта за пребиваване в страната, но, той ми каза, че се е отказал от това, за да приеме сегашната си позиция.
„Ако отидете да питате, всеки, който използва този слоган, срещу какво е, отговорът ще е намесата в политиката на Иран чрез свалянето на национално избрания премиер по времето на Мосадек.”
Той има предвид преврата на ЦРУ срещу демократично избрания премиер Мохамед Мосадък.
„Според тях, това срещу което са против е правителство, което стреля по самолет, пълен с невинни пътници” –
добавя той, като има предвид свалянето на иранския самолет от американски военен кораб през 1988 г. И допълва:
„За тях това не са хората в Америка, сами по себе си. Според тях с това те се противопоставят на този вид политика, тази нагласа, този тип арогантност. Това не е нация. Това е система на поведение.”
Амир Хосеин Заманиниа, който се е дипломирал в Калифорнийския университет „Чико”, в момента е заместник-министър на петрола за международни и търговски въпроси. Той ми каза, че синът му в момента пък следва философия в държавния университет „Рутгерс” в Ню Джърси. Бивш дипломат, Заманиниа в момента планира проекти на обща стойност двеста милиарда долара, за да развие петролната и газова индустрия на Иран през следващите шест години. Той се надява на чуждестранни инвестиции, ако санкциите са ограничени. „Следващото, което иранците искат, е да убедят обществеността в Съединените щати, да не мисли, че нямаме друго какво да направим, а просто си викаме всеки ден по улиците „Смърт за Америка! – добавя той. – Ние имаме бизнеса си, нашите забавления и нашите собствени животи, които да живеем. Да се казва „Смърт за Америка!” е било нещо постоянно установено от Революцията и в което ние вече не се вслушаваме. Явява се повече като рутинна практика.”
Хюсеин Шейхолеслам е бил един от мафията на Бъркли, група от млади иранци, образовани в Северна Калифорния, няколко в Бъркли, които се завърнаха в Техеран след Революцията 1979 г., за да играят важни роли в новото правителство. След превземането на американското посолство, той беше доведен в Министерството на културата и ислямската ориентация заради английския му. Американските заложници му дадоха прякора „Човекът, с разстоянието между зъбите” по очевидни причини. (Той нямаше разстояние, когато го срещнах през май и ми каза: „Изкуствено е.”, докосвайки предните си зъби. „Беше си запълнил разстоянието.”) Шейхолеслам помогна също така на ЦРУ да се сглобят някои документи, нарязани по време на превземането. Той продължи още повече напред в кариерата си, за да стане заместник-министър на външните работи, посланик на Иран в Сирия, а сега е външнополитически съветник към Иранския парламент. „ Съединените щати все още ни потискат – най-малкото променете политиката си към нас – казва той в хода на разговора като за кокошката и яйцето. „Не можем да имаме ваше посолство тук, докато хора все още крещят „Смърт за Америка!”. И Върховният лидер не може да каже „Спрете да крещите тази фраза!”, защото той е същността на иранския народ.”
Кайхан Барзегар е бил в центъра на университета Харвард за наука и международни отношения между 2007 г. и 2011г. В момента той е директор на Института за близкоизточни стратегически изследвания в Техеран. „Ние виждаме Америка по нов начин, по добър начин, да, но не и със симпатия.” „Виждаме, че Америка приема иранската действителност на държава със собствени амбиции, свой собствен независим път на правене на политика, вътрешна или външна политика. Ние нямаме нужда от това, да бъдем признати от Америка. Ние нямаме нужда изобщо да се заемаме със случая да бъдем признати от Америка, защото Иран е реалност.” Но той предупреждава: „Не бива да очаквате политиката да бъде упражнявана по много учтив начин. Политиката върви в тази посока, заради чувството за страх.”
Нассер Хадиан е правил доктората си в университета в Тенеси и е преподавал в Колумбийския университет. В момента е политолог в Техеранския университет и влиятелен глас в политическите кръгове. Дъщеря му се дипломира в училището в Тюлейн. „Да казваш „Смърт за Америка!” е безмислено – казва той. – Това всъщност не е прието в нашата култура, защото се скандира смърт за цял един народ. Но това се казва само от 20% от населението. И една много мъничка част вярва в него. Те смятат, че Америка кристализира и стои зад всички най-лоши неща в света, по същия начин някои американци мислят за Иран. Америка е убила повече иранци, отколкото иранците американци. Съединените щати подкрепиха Саддам Хюсеин по време на войната му с Иран, когато стотици хиляди загинаха. ” Той продължава: „За други пък това е част от религиозен ритуал. Но елитът, който го използва, го използва по политически причини. Проучване след проучване показва, че Иран са по-големи поддръжници на Америка, отколкото всяка друга мюсюлманска държава в региона.” „Така че, на кого Америка иска да разчита, за да съди общественото мнение? – пита Хадиан. – 20-те процента, които викат „Смърт за Америка!” или на 80-те процента, които не викат.”
превод: Юлия Владимирова
The New Yorker, 30.07.15