Ще започна този коментар с една интересна фраза на Морихей Уешиба, създател на бойната техника айкидо. Той казва така: „Истинската победа не означава да унищожиш противника. Истинската победа вдъхва обич и променя сърцето на врага.“ Опирайки се на историческата близост и на опита с Крим, Путин си представяше, че щом Източна Украйна не харесва Зеленски и бандеровските банди, то ще посрещне Русия като „освободителка“. Да, но войната е шок. Както и да обясняваш, че изнасяш мир и превенция, всъщност носиш разруха и смърт. Същото беше и когато САЩ „изнасяха“ демокрация в Ирак. Американците добре разбират какво иска Русия днес. Дъглас Макгрегър, който беше част от ръководния офицерски състав на войната в Персийския залив, и главният плановик на Уесли Кларк за войната в Югославия, който е един от интелигентно мислещите военни в САЩ, каза наскоро следното: „Путин прави нещо, за което ни е предупреждавал през последните 15 години. А именно, че няма да толерира американски войски и ракети около своите граници. Ние игнорирахме това и той реши да действа.” Макгрегър уточнява, че САЩ не трябва да се намесват и да доставят оръжие на Украйна, поощрявайки украинците да загиват в една война, която не могат да спечелят. При всички случаи финансирането отвън на нередовна война с голям брой малки бойни групи в градска среда може да вкара Русия в дългосрочен изтощителен конфликт с големи загуби. Американските военни анализатори засега изразяват мнение, че руската военна машина не е добре координирана. И че тактическите действия на руснаците не са добре изчислени. Какво ще следва нататък?!
Вариант 1: Общоприетото предположение е, че Москва ще иска да инсталира послушно правителство в Киев, което да управлява западната част на страната, а районите на изток от Днепър ще бъдат анексирани. Този вариант е недомислен. Тъй като подобно проруско правителство, което да осигурява спокойствие по границите с Русия, ще трябва да бъде защитено от постоянно военно присъствие, защото иначе ще бъде моментално свалено. „Марионетно правителство в Киев, което не е подкрепено с руско оръжие, няма да има никаква легитимност и няма да оцелее“, казва пред „Уолстрийт джърнъл“ сър Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. Експертните оценки показват, че за контролирането на една бунтовна Украйна ще са необходими над 500 хиляди души от руската армия. Ако избере да контролира цяла Украйна, Путин ще затъне в нещо като украински Афганистан.
Вариант 2: Русия прибира Киев, и цяла Източна Украйна до Хмелницка област и Ровно, цялото украинско Черноморско крайбрежие, като ги включва в Руската федерация и оставя най-западната част на страната под контрола на ЕС. Това е старата теза за разкъсване на Украйна на две части. И тя звучи най-логично от гледна точка на щетите, които Русия ще понесе. Но ако Западът не се примири с такава подялба, светът ще получи нова Студена война. С пълно разделение във всички области, както беше преди.
Вариант 3: Русия се изтегля след преговори, след обещание за неутралитет и признаване на Крим. Най-приветливо звучи, но напълно обезсмисля войната, която води Путин. Защото тогава Русия ще получи още по-русофобска Украйна, подкрепена от всички западни държави. Така че преговорите, едва ли ще бъдат ефективни освен за хуманитарни коридори.
Междувременнно западните държави обмислят съпротива. Когато имаш пред себе си по-силен враг, прибягваш до други форми на водене на война. Включително дестабилизация на врага чрез извършване на диверсии, които му приписваш. Русия твърди, че такъв е случаят със Запорожката АЕЦ, и че диверсионната група е открила огън по руския патрул. Версията на украинците е, че Русия е предизвикала опасност от радиоактивно замърсяване при опита си да превземе централата. Всички разбираме, че воденето на информационна война е част от същинската война. САЩ владеят информационното оръжие до съвършенство, те толкова добре оперират с глобалните информационни канали, които самите те са създали, че могат да извикват политически действия от интерпретация на факти. През последните 30 години се водеха няколко войни, които бяха защитени от глобалните медийни канали като необходими – износ на демокрация, справяне с тероризма и пр. Тази война е друга. Тя не се води за интересите на западния вектор, а се води от Русия. А Европа помни огромната захапка на Съветския съюз. Ако Русия прибере днес Украйна до Молдова, нищо няма да я спре да продължи по-нататък с мотива, че обезпечава своята сигурност. Всъщност и мотивът на Сталин за Източна Европа е абсолютно същият – буфер срещу врага.
Затова Западът трескаво се подготвя за неконвенционален отговор към Русия. Общата помощ за Украйна е над 15 млрд. долара. Територията на страната се насища с наемници, елементи от частни военни армии, групи за специални операции, бойци, които вече са били на много горещи места. Това е познат сценарий от войните в Близкия изток, Афганистан, Сирия и др. Такива оперативни групи могат да достигнат десетки хиляди души. Наемниците са удобни, защото са мотивирани от заплащане, обучени са професионално и нямат ограничения в действията си, каквито има една редовна армия. Те са удобно прикритие за участие на държавни играчи на чужд оперативен терен. Украинската власт обяви безвизов режим за всички чужденци, които искат да се включат. А Русия заяви, че наемниците не се считат за военопленници по международното хуманитарно право. Започва непридвидима война, без правила.
Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно с Петър Волгин"