През 90-те години на 20 век в една песен на Scorpions за руската перестройка се пее така: „Вятърът на промяната/духа право в лицето на времето/ като буреносен вятър, който бие камбаната за свобода/ за спокойствие на ума...”. Днес Централна Азия преминава през поредната мащабна промяна, която би могла да доведе до сътрудничество и развитие в региона. Това беше основното ми впечатление от пътуването ми до Казахстан миналия месец за World Expo 2017 и за Икономическия форум в Астана. За съжаление, Съединените американски щати, заети със скандалите във Вашингтон, разследванията около Русия, размириците в сферата на здравеопазването, както и безбройните външнополитически кризи, може би пропускат една добра възможност, макар да е в тяхна полза да не я изпускат.

В днешно време предсказанията на Scorpions се сбъдват, тъй като вятърът на промяната вее над Централна Азия. Подобряването на отношенията между Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан започна с промяна на властта в Ташкент. След смъртта на дългогодишния президент Ислам Каримов, новото узбекистанско държавно ръководство създаде нови възможности не само за страната, но и за целия район.

След утихването на напрежението, свързано с идеи за изграждане на водноелектрически централи към язовирите и водоснабдяване за напояване в селското стопанство, много инвеститори започват да възприемат Централна Азия като доходоносен пазар, който разполага с 50 млн. потребители, които имат масовото желание за консумация на нови продукти и услуги.

Икономическите възможности са една от причините Индия и Пакистан да посетят срещата на Шанхайската организация за сътрудничество между 8 и 9 юни в Астана и да станат пълноправни членове, докато Иран се опитва да получи членство, а Турция обмисля идеята да се присъедини. Това е една нова геополитическа реалност, в която четири ядрени сили – Русия, Китай, Индия и Пакистан – опасващи границите на региона, сътрудничат помежду си, докато САЩ само наблюдават отстрани. Тази „отлична изолация’’ не вещае благоприятно бъдеще за американски бизнеси, които искат да се възползват от възможностите за развитие в региона.

Като стана въпрос за развитие, страните в Централна Азия са се развили икономически и политически значително в последните години и имат влияние отвъд своя геополитически регион. Първата страна в Централна Азия, което премина от това да е зависима от природните си ресурси към това да бъде индустриална и постиндустриална икономика, базирана на единен пазар на услугите, е Казахстан, който надмина не само съседните страни, но и всички останали бивши съюзни републики на СССР, включително и Русия, по отношение на качество и темп на реформите. Само Прибалтийските републики в днешно време се смятат за по-развити от Казахстан.

Чрез стартирането на стратегията „Казахстан – 2030”, която представя  сто определени и точни стъпки за постигането на петте институционални реформи, Казахстан се стреми да влезе в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до 2030. Пакетът от реформи има за цел да подобри съдилищата, държавната администрация и електронното правителство. Така страната ще се освободи от закостенелите и остарели политически и бюрократични догми, ще подобри и улесни работата на митниците и ще подобри електрическата мрежа и транспорта. Също така, базираният в Англия Международен финансов център, който включва фондова борса, съд и арбитражен съд, е бил създаден с цел да се превърне в регионален финансов и икономически център. Институцията е собственост и на Шанхайската фондова борса. Центърът е и тясно свързан с Международния финансов център на Дубай.

САЩ трябва да преразгледат промените в Евразия като комбинация от военнополитически, дипломатически и икономически възможности. Предходните два кабинета на САЩ бяха обсебени от Афганистан и гледаха на региона единствено през призмата на войната. Време е Вашингтон да преодолее миналото и да погледне напред.

Проектът C5+1, който сближава САЩ с петте централноазиатски страни, е добро начало. Кабинетът на Тръмп трябва да доразвие вече започнатите усилия по проекта C5+1. Новоназначените лица трябва да създадат конкретна програма за действие. Резултатът трябва да е цялостно подобряване на позициите на действуващи лица, както и на бизнес климата в региона, а не само да бъдат провеждани срещи.

За американските бизнеси е трудно да се състезават с китайските инвестиции като част от програмата „Един пояс, един път”. Пекин предоставя огромни субсидии за инфраструктурните проекти на „Един пояс, един път” с цел да поеме изцяло възможностите, които се разкриват с изграждането на пристанища, железопътни линии, летища и оптични кабели. САЩ може и трябва да се възползва от силните си страни и да се фокусира върху създаването на софтуер, свързан с банкиране, финанси, информационни технологии, правни услуги и брокерски услуги. Казахстанският международен финансов център в Астана е пример за успеха на подобно сътрудничество, а в бъдеще са необходими още такива примери.

Казахстан, който има своето място в Съвета за сигурност на ООН за периода 2017-2018 г., и съседните на него държави, са готови да се обединят срещу враждебните ислямисти, които прииждат от бойните полета на Сирия и Ирак. Сътрудничество по този въпрос е възможно не само чрез C5+1, но и с помощта на Русия и Китай. Установяването на правила относно намесата на САЩ в Централна Азия все пак би било трудно, поради настоятелните доклади, в които се твърди че Русия въоръжава талибаните.

Въпреки това засилването на сътрудничество между САЩ и Казахстан би трябвало да е относително лесно. Астана заяви, че ще се концентрира върху Централна Азия и Афганистан през януари 2018 г. по време на председателството на Съвета за сигурност на ООН, като се надява на решение относно сътрудничеството си със САЩ. Този подход се подкрепя от страните в Централна Азия. САЩ, ООН и Държавният департамент на САЩ биха могли да разгледат въпроса и да отсъдят дали е ползотворно да се подкрепи споменатата регионална инициатива.

Имайки предвид сътрудничеството между Китай и Русия, разрастването на Шанхайската организация за сътрудничество, както и инициативата „Един пояс, един път”, начело с Пекин, която из основи променя Евразия такава, каквато я познавахме досега, САЩ не може да си позволи да наблюдава събитията от резервната скамейка. САЩ трябва да се включи в играта.

Без ясна стратегия за развитие и принос към икономиката и сигурността, Централна Азия ще си остане такава, каквато я определих в книгата си „Евразия в състояние на баланс” – „един възможен, но далечен съюзник”. Това не е просто мнение. Когато светът сякаш се смалява, а в Евразия се надига нова конкуренция в сферата на сигурността, кабинетът на Тръмп не трябва да остава безучастен.

Автор: Ариел Коен

Източник: The National Interest

Превод: Лилия Николова