Впечатляващата победа на сирийските сили и на техните съюзници, които освободиха Дейр ез-Зор през миналата седмица, предвещава края на войната. Но чувството на задоволство от надмощието трябва да бъде укротено от това те да осъзнаят, че враговете на Сирия ще пренасочат другаде своите планове, обвързани с конфликта. Ако изолираме многото играчи в сирийския конфликт, то като основни съперници в битката се открояват САЩ и Русия. Русия може да е взела надмощие в Сирия, но, по ирония на съдбата, извоюването на мира в Сирия може да отприщи войни на други места.

Информацията, че американските военни сили са транспортирали по въздух бунтовници до сигурни места в Сирия подсказва, че Вашингтон спасява своите терористични активи, които ще се сражават по друго време, може би в някоя друга злочеста страна, в която се цели смяна на режима. Шестгодишната война в Сирия никога не е била свързана единствено и само със Сирия. Страната беше просто бойно поле в глобална война за господство, задвижвана от САЩ и нейните съюзници. Сирия беше само една от многото страни, в които САЩ търсеха начин да установят своята сюзеренна власт чрез военни действия за смяна на режима.

Когато Русия се намеси в края на 2015 г., за да защити своя сирийски съюзник, тя промени хода на събитията. До онзи момент правителството на президента Башар Асад изглеждаше несигурно, тъй като наемните войници, подкрепяни от САЩ и съюзниците им, целяха промяна на режима. Освобождаването на Алепо през миналия декември и това на източния град Дейр ез-Зор през миналата седмица от сирийската армия, подкрепяна от руските военновъздушни сили, възвестява окончателната победа във войната срещу Сирия, спонсорирана от чужди сили. Въпреки това, въпросът не е приключен.

В рамките на няколко месеца САЩ и техните партньори от НАТО, както и регионалните им партньори, стигнаха до извода, че своеволията им в Сирия приключват. Сирийският президент Асад наскоро разкри, че кранчето на чуждестранното финансиране на бойците, които се борят срещу правителството, е пресъхнало. Ключов момент бе спирането на операции на ЦРУ в подкрепа на екстремисти в Сирия от президента Тръмп преди два месеца. Така в ръководената от САЩ война за промяна на режима в Сирия, различните външни съконспиратори сега трябва да преразгледат своите интереси. 

Русия се очертава като основният играч в разрешаването на ситуацията в Сирия. Твърди се, че Турция напълно подкрепя мирните преговори, чиито посредник е Русия, които ще бъдат подновени в Астана, столицата на Казахстан. Френският външен министър Жан-Ив Ле Дриан бе в Москва миналата седмица, където на пресконференция с руския външен министър Сергей Лавров обяви, че Париж вече не изисква от президента Асад да се оттегли от поста си. Това е остър завой от гледна точка на неговия предшественик Лоран Фабиюс, който многократно заяви, че „няма място за Асад на Земята”.

Франция, също като Турция, осъзнава, че най-добрият ѝ ход сега е да се потопи в мирните преговори с надеждата, че може да повлияе върху окончателното споразумение, от което ще извлече някакви дивиденти. В същото време Саудитска Арабия умолява Москва да упражни новопридобития си авторитет в Сирия по начин, който да ограничи влиянието на Иран. Иран, заедно с ливанската „Хизбула”, също беше ключов фактор за военния успех на Сирия срещу джихадистите, подкрепяни от чужди сили. Саудитските владетели знаят, че изходът от ръководената от САЩ война срещу Асад няма да има благоприятен за тях край. Твърди се, че миналия месец саудитците са съобщили на различните терористични групи в Сирия, че субсидирането е приключило. Това, върху което са фокусирани сега саудитците, е по-голямата картина на сблъсъка с Иран, който те виждат като възмездие. 

Израел също заложи на грешната страна в Сирия и – също като останалите спонсори на плана за смяна на режима – иска да ограничи своите загуби. Изненадващата визита на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Москва в края на миналия месец бе мотивирана от неговата тревога по отношение на силната позиция на Иран в Сирия. Въздушният удар от страна на Израел в Сирия миналата седмица (вероятно направен от ливанското въздушно пространство, за да избегнат руските ракети С-400) може да бъде разчетен като първосигнален акт на отмъщение за внезапната победа на сирийската армия в Дейр ез-Зор. Сирийският политически коментатор Афраа Дахър пише, че САЩ, Израел и останалите конспиратори за смяна на режима са се надявали да разделят централната власт на Асад, като направят от Дейр ез-Зор „един Берлин” – символично да разцепят страната.

Сирийското правителство си възвръща контрола над значителна част от територията, а последните репортажи показват, че армията се стреми да освободи още повече територии. Човек не може да пренебрегне това, че чуждестранните врагове са се отказали изцяло от своите престъпни действия, но по-интензивното бомбардиране от страна на САЩ в североизточния град Ракка и подкрепата им за кюрдската милиция продължават да са насочени към разцепването на териториалната цялост на Сирия с оглед подкопаването на авторитета на правителството на Асад в Дамаск.

Докато чуждестранните врагове на Сирия изглежда се примиряват с поражението си по отношение на свалянето на Асад, страната ще продължи да бъде обект на обезпокоителни външни намеси. Без съмнение турците и французите ще се опитат да вкарат греблата си в политическия процес, за да повлияят върху крайния резултат. Саудитците и израелците ще пренасочат своята враждебност към Иран по друг начин, който вероятно ще включва още по-сериозното нарушаване на сирийския суверенитет.

Що се отнася до Съединените щати и до техния благонадежден британски булдог – планът им за Сирия винаги е бил по-скоро макрокартина за упражняване на глобално господство по отношение на възприеманите за съперници Русия, Китай и Иран. САЩ претърпяха сериозно поражение в Сирия. Няма никакво съмнение по този въпрос. Може да се каже, че Русия е спечелила и за известно време ще бъде водеща сила, докато разкъсаната от война арабска държава се възстановява. Но можем да очакваме да се появят нови бойни полета в борбата на САЩ за хегемонен контрол.

Разразилата се криза по отношение на програмите за ядрени оръжия на Северна Корея изглежда не е просто съвпадение, като се има предвид задушаването на американските амбиции в Сирия. Подходът на Вашингтон към Северна Корея служи за дестабилизиране на региона и дава на САЩ перфектно прикритие за разширяване на стратегическите си сили на далекоизточните граници на Китай и Русия. САЩ безразсъдно дестабилизират още повече ситуацията около конфликта в Украйна, като преминават към доставяне на смъртоносни оръжие на режима в Киев. Руският президент Владимир Путин предупреди за ескалиране на насилието и потушаването на каквито и да било надежди за мирно уреждане на кризата, ако САЩ продължат с плановете си за въоръжаване на режима в Киев.

Спечелването на шестгодишната война в Сирия е важна стратегическа победа за сирийския народ и за неговите съюзници, главно за Русия, благодарение на смелото решение на Путин да се намеси преди близо две години. САЩ и нейните партньори срещу Сирия ближат раните си. Въпреки това американската програма за глобална хегемония и „пълен спектър на доминация” няма да спре дотук. Трябва да бъдем наясно, че за САЩ сирийската война е само един фронт сред редица глобални фронтове, на които да отстоява със сила амбициите си за власт. Тази непоправима динамика произтича от присъщата на американския капитализъм природа и от неговата империалистическа форма.

Русия помага за постигането на мир в Сирия, въпреки шестгодишната престъпна, яростна атака, ръководена от САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Израел, Саудитска Арабия и други. Но вероятно това е най-подходящото време за избухване на война някъде другаде. Още повече, че Русия извоюва грандиозна победа над американския глобален хулиган в Сирия.

Автор: Финиан Кънингам
Източник: Russia Today
Превод: Десислава Пътева