На 12 септември влезе в сила споразумението за прекратяване на огъня между армията на Асад и сирийската опозиция. Терористичните групировки, Ислямска държава и фронтът Нусра (днешната „Джабхат Фатах аш Шам”) ще бъдат подложени на съвместен огън от американската и руска авиация, а ООН ще може най-после да даде хуманитарна помощ на гражданското население .
Ако всичко мине успешно, възможно е след това да бъдат възобновени и мирните преговори. Специалният представител на ООН за Сирия Стефан де Мистура заяви: „Рядко съм виждал такава реална руско-американска решимост за отстраняване на проблемите в борбата с Ислямска държава и слагане край на войната в Сирия, независимо от разногласията по повод бъдещата политическа структура на страната”. Това е перспективата, която се открива след постигнатото с многочасови преговори споразумение между САЩ и Русия. Двете страни подписаха пет договора, съдържанието на които към момента е държано в тайна, въпреки настояването на Лавров те да бъдат публикувани . Доколкото става известно прилагането на споразумението ще започне с първоначално прекратяване на военните действия за период от 48 часа. Ако споразумението през този изпитателен срок бъде спазено, то срокът ще бъде удължен с още една седмица. Ако след изтичането и на този срок няма нарушения, тогава САЩ и Русия ще започнат съвместни бойни действия .
Вашингтон и Москва възнамеряват да създадат общ център, в който военните и секретните служби на двете държави ще координират избора на целите за въздушни удари . Това ще гарантира, че под бомбардировките ще попаднат джихадистите, а не противниците на Асад или мирното население. За армията на Асад се предвижда, тя да провежда военни операции само срещу Ислямска държава. Споразумението изключва териториите на югозапад от Алепо, където наскоро се провали опита на „Ан Нусра” и други по-малки групировки да пробият блокадата в източната част на Алепо. Пътят Ал-Кастело на северозапад от Алепо ще бъде демилитаризиран, за да бъде използван за доставки на хуманитарна помощ за населението. Засега все още не е известно кой ще ръководи и реализира този процес, кой ще го контролира и какви средства ще бъдат използвани.
Още преди да бъде подписано споразумението, предложеното ниво на взаимодействие между САЩ и Русия предизвика истеричната реакция на министъра на отбраната на САЩ Аштън Картър и на шефа на разузнаването Джеймс Картър . Наложи се Кери да ги убеждава в предимствата на това споразумение няколко часа преди да направи изявление на пресконференция за медиите. Трябва да се отбележи, че споразумението се подписва в момент, когато сирийските правителствени сили имат преимущество на бойното поле. По това то напомня за първото подписано споразумение през февруари 2016 г., когато ситуацията беше аналогична на сегашната. Тогава подписаният документ даде възможност на опозицията да се реорганизира и превъоръжи. Възможно е и сега да се повтори същият сценарий . Но проблемът тук е, че дори Москва и Вашингтон действително да имат намерение да сложат край на конфликта в Сирия и искрено да желаят да ликвидират терористичните организации, има прекалено много заинтересовани страни, както в самата Сирия, така и извън нея, които имат интерес от провала на споразумението. Парадоксалното в случая е, че интересът на Асад и на джихадистите от неуспеха на примирието съвпадат. От една страна, изпълнението на договореностите ще постави отново на дневен ред плана за урегулиране на конфликта, приет през миналата година във Виена. Това, едва ли ще зарадва Асад, защото според този план той ще трябва да предаде голямата част от своите пълномощия на преходно правителство, което да проведе избори под международен контрол . Това би означавало реално началото на края за клана на Асад, който не желае да се разделя с властта си.
От друга страна, Ислямска държава и „Джебхат Фатах аш Шам” не горят от желание да станат цел на съвместните удари на САЩ и Русия и ще направят всичко възможно, за да не бъде спазено споразумението. Освен това, примирието едва ли се приема възторжено и от други международни играчи като Саудитска Арабия и Турция, които вече са вкарали милиарди долари в сирийския конфликт. Фактът, че двете най-могъщи въоръжени сили в света се съсредоточават върху терористичните групировки (досега спонсорирани от Саудитска Арабия, Катар, Турция и пр.), ще ги накара да направят всичко, за да се провали примирието.
Още в първото денонощие от началото на примирието, постъпват съобщения за нарушения. Така например, агенция Al-Masadar съобщава за две атаки на т.нар. „умерена опозиция”. При първата от тях, Сирийската свободна армия, с подкрепата на групировката Джунд ал-Акса, е започнала настъпление срещу позициите на правителствените войски в градчето Зур ал-Масалк, разположено в провинция Хама. Пленени са 20 войници от правителствените войски, които по-късно са екзекутирани.
На свой ред, активистите представляващи „умерената опозиция” също са сигнализирали за осем нарушения от страна на правителствените сили, включително и за въздушни удари, които съгласно договореното могат да се извършват само от САЩ и Русия. Тази информация обаче е съмнителна, защото „умерената опозиция” отказва да уточни дали атаките на Дамаск са били насочени срещу „Джебхат Фатах аш-Шам” или са атакувани силите на „умерената опозиция”. През вторите 24 часа са регистрирани 80 нарушения на примирието, главно от групировката Ахрар аш Шам.
Въпреки това, САЩ и Русия решиха, че има смисъл действието на примирието да бъде удължено съгласно договорения график. Факт е обаче, че още в навечерието на примирието „умерената опозиция” се разцепи. Част от нея обяви, че подкрепя примирието, но 21 от групировките отказаха да го подкрепят. В съвместно комюнике противниците на примирието съобщиха, че нямат намерение да се дистанцират от „Джебхат Фатах аш-Шам”, а тези пък, които са съгласни да се разграничат, настояха бившата „Ал Кайда” също да бъде включена към „умерената опозиция” . Учудващо е, че сирийската опозиция процедира по този начин, след като категорично бе предупредена от американците, че ако не се разграничи от „Джебхат Фатах аш-Шам”, ще бъде унищожена .
Водещият анализатор от вашингтонския Институт за Близкия Изток Чарлз Листер пише във Фейсбук: „Сега въоръжената опозиция е изправена пред най-сериозния си избор от 2011 г. насам. Не е тайна, че нейните основни сили са обединени с тези на бойците от „Джебхат Фатах аш-Шам” по цялата линия на фронта от Дараа до Дамаск и по-нататък в цялата северозападна част на страната. Това обединение не е базирано на някакво идеологическо единство, а на необходимостта от военно сътрудничество. В седмицата преди подписването на примирието, нито един от командирите на дузините военни групировки не е проявил желание да изтегли своите сили от линията на фронта, където са заедно с Фронта Ан Нусра. Според тях, ако сега се оттеглят, това би означавало, че доброволно са предали завладяната територия на Асад. Опозиционните сили виждат в споразумението между САЩ и Русия заговор срещу революцията. Невъзможно е някой да ги принуди да променят мнението си” .
Войната в Сирия вече успя да натрупа многопластови конфликти и интереси. Във всеки един от тях са замесени множество играчи. Всеки преследва собствени политически цели и се стреми да реши проблемите си на терена на кървавата гражданска война. Тази борба на интереси не гарантира, че даже и след разгрома на Ислямска държава, тлеещите конфликти няма да прераснат в нови мащабни войни. В момента най-вероятният такъв конфликт, който бързо може да прерасне в мащабна война, е между сирийските кюрди, подкрепяни от САЩ, и арабските сили, подкрепяни от Турция. Анкара, която в момента води война със сепаратисткото обединение на турските кюрди, с тревога наблюдава как сирийските кюрди с помощта на Вашингтон укрепват своите позиции . Сирийските араби, които са съюзници на Турция, също не гледат с добро око на кюрдската експанзия, която започва да застрашава и собствените им територии. До този момент Турция ограничава своите бойни действия само върху арабските територии, окупирани от Ислямска държава. Но ако напрежението в региона нарасне, не е изключено турската армия да навлезе в районите, населени с кюрди, където има разположен и малък американски военен контингент .
Респективно, същият този конфликт в бъдеще може да прерасне и в директен сблъсък между сирийските кюрди и силите на Асад. Дамаск също се чувства застрашен от кюрдите, които открито афишират своите амбиции за автономия . Доскоро сирийско-кюрдският съюз криво-ляво се крепеше, даже Дамаск доставяше оръжия на воюващите кюрди. Но отношенията им се влошиха след обявената на сирийска територия кюрдска автономия . Сега постоянно възникват сблъсъци между предишните партньори в районите, където всеки един от тях има някакво военно присъствие.
Войната между Турция и Ислямска държава също не е изключено да доведе до директен военен сблъсък между Турция и Сирия. Днес Турция води бойни действия срещу кюрдите и Ислямска държава. Но, ако тези действия се увенчаят с успех, може да се очаква че турските въоръжени сили в близко бъдеще ще се изправят срещу правителствената армия на Асад в околностите на Алепо, което естествено ще предизвика сериозен военен конфликт между двете страни . Турция от ден на ден затъва все по-дълбоко в сирийското тресавище, макар че се твърди, че операцията „Щит на Ефрат”, провеждана от Анкара, е била съгласувана с Москва и Вашингтон. Въпросът обаче е в това, че не може да се предвиди докога турците ще координират своите действия с Русия и САЩ. Тъй като Анкара ясно се опитва да бъде самостоятелен играч. От една страна, тя води автономни преговори с Вашингтон за щурм на Ракка, а от друга, удря по подкрепяните от американците сирийски кюрди.
На целия този фон се активизираха и действията на Работническата партия на Кюрдистан. Практически почти всеки ден турските кюрди извършват терористични актове, които наблюдателите вече определят като системни. Образно казано, може да се стигне до момент, когато част от територията на Турция ще стане Сирия . Това допълнително заплита кълбото от противоречия около конфликта. Но добрата новина е, че вече по-ясно се позиционират главните играчи. Водещите участници са САЩ, Русия, Турция и Иран, но има и един куп насипни радикални и не толкова радикални ислямски групировки. До момента позицията на Русия в конфликта е ясна и недвусмислена. От страна на Иран все още няма реакция на постигнатото примирие. Това предполага, че Техеран предпочита да действа много предпазливо преди да участва в каквито и да било съюзи и споразумения. Ясно е също така, че САЩ ще бъдат много предпазливи в действията си за решаване на конфликта. На Обама не му остава много време до напускането на президентския пост. И независимо кой ще бъде новият стопанин на Белия дом, новата президентска администрация ще се нуждае от някакво време, за да формира нов държавен апарат и да изработи нова сирийска политика. Обичайно такива процедури в Америка отнемат седем-осем месеца. Това означава, че постигнатото споразумение между Кери и Лавров може да бъде или блокирано от новата администрация, или съществено преработено.
Също толкова неясен остава и въпросът с „насипните” ислямски групировки. Защото след политическото урегулиране на конфликта, всички участници в бойните действия, също ще се борят за място под слънцето. Сега всички страни в конфликта подкрепят запазването на териториалната цялост на Сирия, но вече има индикации, че се разглеждат и варианти за конфедеративното устройство на страната . Вариантът за конфедерация обаче не устройва Турция . Анкара няма никакво намерение да допусне създаването на автономен сирийски анклав по подобие на този в Ирак . Защото това допълнително ще засили претенциите на турските кюрди за откъсване на територии от Турция .
Решаването на кюрдския казус е ключов въпрос за сирийския конфликт. Очертават се три възможни сценария. Първият от тях е чисто военно решение на проблема. В този случай, кюрдските военни формирования ще трябва да бъдат унищожени, а намеренията им за автономия да бъдат погребани. Без значение дали това ще направи армията на Асад или някоя друга армия. Асад, разбира се, няма сили да разгроми кюрдските бойни групи, защото във войната с Ислямска държава те се проявиха като отлични бойци, а освен това зад гърба им все още стоят САЩ.
Вторият сценарий е превръщането на Сирия в конфедерация. Но едно такова решение, неизбежно води след себе си война между Сирия и Турция. Анкара няма да се съгласи да граничи с автономен сирийски Кюрдистан. Третият и най-малко вероятен сценарий е да се постигне някаква договореност с кюрдите, която да не засяга турските интереси . Естествено, тези варианти са хипотетични и ситуацията може да се промени в по-радикална посока. Тогава Сирия неминуемо ще изгуби териториалната си цялост, а Иракски и Сирийски Кюрдистан ще се обособят в отделна държава, което със сигурност означава война с Турция .
Ситуацията в Сирия стана толкова заплетена, защото използваната методика в миналите женевски преговори (Женева 1, 2 и Женева 3) с участието на представители на сирийската опозиция, Саудитска Арабия, Турция и Русия беше погрешна. Тогава се направи опит на масата за преговори да бъдат поканени всички, които имаха желание да участват. И естествено се получи така, че всеки един от участниците дърпаше чергата към себе си. Много по-голям шанс имат едни бъдещи преговори, проведени от международен форум с участието на САЩ, Русия, Турция, Иран и някои западноевропейски страни, като например Франция. Те биха могли да изработят много по-смислен план за изход от конфликта, отколкото хора със съмнителна грамотност, които никога не са имали представа от международна политика.