Държави с такова геополитическо разположение като Русия имат национални интереси навсякъде.
Известно е, че добродетелите често се превръщат в своята противоположност при отсъствие на качеството да разсъждаваш. Без разум животът се превръща в макабрена карикатура, изобразяваща как един цивилизован човек, за да убие мухата, разтрошава със замах черепа на спящия си приятел. Затова и способността да разсъждаваш е най-великото човешко благо. Без което нито красотата, нито добротата, нито трудолюбието, нито упоритостта, нито смелостта, нито дори образоваността, нито някакво друго качество имат смисъл. За страничния зрител е съвсем ясно, че Украйна е решила да приключи със самоубийство само за да направи напук на Русия. Напук на тази Русия, благодарение на която Украйна всъщност е получила и територията си, и народа си и държавността си. И газовото си трасе.
Има една много стара сръбска поговорка, която си струва да се напомни не толкова заради кодовете на истина, затворени във всяко народно творчество, колкото, защото украинците ще я изпитат болезнено на гърба си в следващите години. Тя гласи: „На небето е Бог, но на земята е Русия!”. Западните стратези считат, че Крим е само началото. И са прави. Ще последват много удари по Украйна, които ще я разпаднат на части. Проблемът е, че нито САЩ, нито Русия могат да си позволят Украйна да попадне цяла в ръцете на противника. Затова разкъсването е предопределено. Ходът с разпадането на Югославия беше с цел предотвратяване налагането на сръбска хегемония на Балканите, открито признават американските стратези. Това е само пример. САЩ нямат интерес от появата на голяма сила на територията на Евразийския регион и ефективно се намесват, за да парират какъвто и да е опит за появата на такава сила. „САЩ създават и манипулират променливи по параметри съюзи, за да предотвратят надигането на всеки регионален хегемон... Те ще сторят всичко възможно, за да разклатят стабилността във всеки регион, където започва да се очертава нова сила. Следователно главната им стратегическа цел не е да стабилизират, а да дестабилизират... Риториката настрани, истината е, че САЩ нямат никакъв интерес към поддържането на мир в Евразия... Ще има още много места като Косово, като Ирак в най-неочаквани региони и в най-неочаквани моменти...”, пише известният анализатор Джордж Фридман, основател на един от водещите институти за геополитически прогнози „Стратфор”. Украйна е неуважителен променлив съюз за САЩ, чиято цел е да създава неприятности на Русия, да бъде само една гореща точка от обръча от конфликти, които „трябва”, както са планирали технолозите на глобалния хегемон, да заобиколят Руската федерация. Но заблудата, ирационалността и откровената липса на разум на украинците-майдановци е много подобна на логиката на главния герой в популярния анекдот: „Господ казал на украинеца: „Поискай от мен нещо и аз ще ти го дам, само че с уговорката, че у твоя съсед ще бъде два пъти повече”. Тогава, зарадван, украинецът казал: „Извади ми едното око!”.
Военната база на Руската федерация в Крим е неприемлива за американците. Тази база e руска от стотици години, а също и в периода, когато Крим случайно беше в състава на украинската държава. Но САЩ имаха план рано или късно чрез „демократизирането” на Украйна и нейната тотална дезориентация да създадат условия за изгонването на руснаците. А впоследствие щеше да се стигне до „демократичното” усвояване на тази черноморска база за интересите и задачите на Пентагона. Владимир Путин обаче рязко пресече осъществяването на тази свръхамбициозна американска схема. Извън всички други схващания, гарантиращи господството на САЩ по цялата планета, има и едно много обичайно за геополитическата теория: да пречат на останалите държави да имат флот. Някои държави имат кораби, но единици имат военен флот. За целта САЩ правят всичко възможно дори финансово проспериращи държави като Китай да нямат мотиви да строят висок клас военни кораби. Първо, САЩ предоставят морските пътища, които контролират, на всеки, който пожелае да ги ползва. А в същото време въвличат своите потенциални противници в непредвидени разходи за сухопътни операции и прочее изкуствени проблеми, с което те изчерпват военните си бюджети за неморски цели. Пример за тактиката им са такива програми като мащабната предислокация на войски на НАТО на изток, опитите да се изисква фиксиран бюджет за военни разходи от всяка страна – членка на алианса, предоставянето на американски военни кораби за учения и защита (на принципа ние винаги сме с вас), както и случаят с френските бойни кораби „Мистрал” – проваляне на сделки през натиск върху производителя или правителството, налагане на санкции и др. Най-добрият инструмент за насочване на военните бюджети си остава контролът върху НАТО. Както върху страните членки, така и върху страните, които не участват в алианса. Защото тези, които са отвън, се опитват да действат съизмеримо, а понякога и огледално с действията на НАТО. Освен това най-важен е мащабът на флота. В момента Китай има някакъв флот, но за САЩ е изключително лесно да блокират морските пътища към и от китайската държава. В никакъв случай Китайските военноморски сили не са съизмерими с американските, по нито един признак. Като цяло високотехнологичните производители на военни морски съдове от най-ново поколение се броят на пръсти, а цената на парче е ужасяващо висока. За съжаление на САЩ Руската федерация е единствената страна в света, която може да оспорва американското превъзходство в областта на морските военни технологии.
В САЩ са силно обезпокоени и от натрупването на руска военна мощ в Арктика. Счита се, че в определен момент Северният морски път ще може да се изминава и без ледоразбивач, тъй като глобалното затопляне на климата постепенно разтапя ледовете в полза на Русия. По този морски път до границите на САЩ и Канада лесно могат да стигат и военни кораби, алармира притеснено изданието „Уолстрийт Джърнъл”. Вестникът дори определя темата като нов сериозен проблем, с който американският президент и канадският министър-председател ще трябва много скоро да се справят. Вярно е, че Министерството на отбраната на Руската федерация планира до 2020 г. да позиционира в Арктическия регион няколко бази с военни кораби и атомни подводници. Те ще бъдат разположени по брега на Чукотско море, на около 300 километра от Аляска.
Напоследък Русия започва да „употребява съвсем практично” осветяването на военните си възможности, за да повишава своя авторитет и да се позиционира на международната сцена. Президентът на Руската федерация Владимир Путин няколко пъти заявява, че слабостта на Русия я прави силно уязвима отвън, а също и отвътре, тъй като се разклаща вътрешната й стабилност и се отключва разкол. Една държава без надеждна отбранителна способност никога няма да бъде възприемана като равностоен партньор, а освен това ресурсите й ще бъдат разграбени. Анализът сочи, че дори такъв категоричен фактор като Обединена Европа лесно се превръща в контролиран обект предвид липсата на общи въоръжени европейски сили. Доминацията на САЩ в НАТО позиционира алианса като инструмент за решаване на американските външнополитически задачи, а не в полезна защита за европейците. Дори, напротив, действията на НАТО в момента (придвижването на изток, демонстрациите, базите, изявленията, разполагането на ПРО и пр.) определено застрашават европейците, доколкото представляват нарочна провокация към руския военен отговор. „Това, че американците искат да имат силно влияние в Европа, е факт, както и че за тази цел имат свой мощен инструмент – НАТО”, казва Сергей Лавров, министър на външните работи на Руската федерация. Затова и една от най-важните линии в управлението на Путин е нарастването на военната мощ на Русия. И особено мекото й демонстриране, за да може светът да бъде отново респектиран и да се държи възпитано. „Русия може да се изправи на крака и да нанесе удар”, казва Путин още в далечната 1999 г. Думите му са публикувани в „Известия” на 17 септември, а днес циркулират из словесното политическо пространство като крилат цитат. Въпреки възраженията на някои групи от обществото Путин предприема категорична политика на поетапно, но внушително увеличаване на военните разходи, дори това да става за сметка на общото благосъстояние на руското население. Проучванията сочат, че висок процент от гражданите подкрепят увеличаването на военната мощ на Русия, макар че в рамките на десет години паричната стойност на тази стратегия ще бъде около 755 милиарда долара, и това е само официално обявеният разход. Защо руското население одобрява това грандиозно харчене? Защото единствено силата може да защити съществуването на една държава. Споразуменията са нищо без сила. Това се доказва многократно, включително от неспазеното споразумение НАТО да не се разширява на изток в замяна на свиването на Съветската империя и отказът от комунистическия режим. В един момент зам.-секретарят на НАТО Александър Вершбоу набра смелост и арогантност и заяви, че алиансът никога не е давал обещание на съветските ръководители, че няма да се разширява на изток. Наистина, писмен договор няма, но от записите на Горбачов с държавния секретар Джордж Бейкър от 9 февруари 1990 г. става абсолютно ясно, че Бейкър убеждава Горбачов, че дори ако САЩ останат в Германия, то НАТО няма да се придвижи ни на един дюйм (25,4 милиметра) в източна посока. Още повече, че разговорът тогава е за Германия. САЩ се „опасяват” от една единна Германия извън рамките на НАТО, която може да започне да се милитаризира. Компромисът е: НАТО остава в Германия, но не отива на изток. Хелмут Кол дори детайлизира пред Горбачов, че НАТО няма да се разширява даже на територията на ГДР. Руснаците по онова време не си и представят, че ще бъдат фатално изиграни. Изтегляйки се от Източна Европа, те не предполагат, че НАТО с патологичен апетит ще „погълне” териториите, които те освобождават. Обаче НАТО не само че във времето се разширява на изток, но започва да дърпа и Украйна, застрашавайки от упор самата Русия. „Или умей да побеждаваш, или умей да дружиш с победителите”, казва един знаменит атински пълководец – Фокион. За съжаление Русия не умее, а и Западът никога не е искал да „дружи” с Русия. Тъкмо обратното. Западът винаги се е отнасял с Русия високомерно, вероломно и перфидно. Поради което Русия винаги е била поставяна в ситуация да няма избор. Освен да разбира от война. Последните двеста години доказват това. Днес също е така. След разпадането на СССР и доброволния отказ от територии и военна мощ Русия не беше приета равностойно от западните държави. Не й беше оказана никаква помощ за справяне с хаоса, породен при разпадането на комунистическите държавни структури, а самоунищожението й беше съзнателно подхранвано. Западът започна да смалява Русия и да я натъпква в ъгъла с още по-голяма ярост, да подклажда сепаратизъм, да инициира конфликтни зони, да я изтласква от обичайните й пазари, да организира цветни революции и политически опозиции, да я изолира, а не да я приема. Когато един гигант бъде притиснат и поставен в смъртоносна теснота, той намира начин да се измъкне със сила, тъй като изборът е между оцеляване и унищожаване.
Путин има твърд характер и това му качество поражда доверие. Той всячески се опитва да измъкне Русия от клопката на умиране, в която тя беше поставена след доброволното напускане на комунизма. Но връщането на Русия на международната сцена създава известна паника сред американските стратези по национална сигурност. Във времето на американския триумф като единствена свръхдържава САЩ са пропуснали да забележат, че гръбнакът на Русия не е бил прекършен достатъчно необратимо. И в момента САЩ са силно изненадани. Американците са напълно наясно, че Русия няма намерение да отправя директно военно предизвикателство към тяхната държава. Американската реакция е свързана с констатацията, че Русия прави опит да консолидира постсъветското пространство, да изгражда своя сфера на влияние, да създава дългосрочни партньорски отношения на базата на взаимната изгода и да строи свой Нов световен ред. В този ред Европа е търговски партньор на Русия, а Азия е бъдещият център на света. Все места, където американците са се разположили необезпокоявани и откъдето ще трябва да се отместят. САЩ много добре осъзнават, че ако Русия бъде оставена да действа без пречки, тя много скоро ще натрупа толкова сериозен икономически и международен политически ресурс, че ще отправи претенция за надмощие. В този смисъл Америка непрестанно се опитва да изтласква Русия от всички възможни позиции и да парира възможността й за обогатяване и растеж. И тъй като това е ужасно трудна задача, в употреба влизат всякакви средства. От нежното Трансатлантическо споразумение до разгръщане на война за газопроводи в Сирия и брутално придвижване на НАТО на изток.
Сред оперативните мероприятия на САЩ срещу възхода на Русия е и „окупирането” на Украйна. Терминът „окупиране” съвсем не е пресилен. Става дума за фактическо абсолютно сваляне на суверенитета, макар на пръв поглед да има „нормално” правителство. Американците знаят, че Украйна и Беларус са от съществено значение за Русия. „Ако една от тези държави падне във вражески ръце, например стане член на НАТО, Русия ще се окаже изправена пред смъртна заплаха. Москва се намира на около 320 км от руската граница с Беларус, а Украйна – на около 300 км от Волгоград, бившия Сталинград. А Русия се отбранява от Наполеон и Хитлер с дълбочината на фронта. Тя е наясно, че без Беларус и Украйна губи този фронт – вече не разполага със земя, която да замени за кръвта на врага”, старателно пише Джордж Фридман, изразявайки стратегическите размисли на Пентагона и американските служби за национална сигурност. Съвсем обяснима е инвазията на Америка в Украйна и разгръщането на гражданска война – САЩ искат да разполагат с Украйна като особено важна територия за бъдещите си цели спрямо Русия. Американските стратези считат, че Русия се стреми към поглъщане на Беларус и Украйна в руската сфера на влияние, което да върне Русия като начало в границите й с Европа, каквито бяха в периода между двете световни войни. А след това, опирайки в Полша и Прибалтика, да предяви претенции към прибалтийските държави. Но това са само параноичните прогнози на съветниците по национална сигурност в администрацията на САЩ, разбира се, базирани върху оценките за имперския рефлекс на една бивша свръхдържава, каквато е Руската федерация.
Истината е, че не Русия, а именно САЩ остро и открито се стремят към нова Студена война. Защото очакват, че Русия отново ще я загуби. И този път са си поставили ясна задача да разбият територията й окончателно на различни по-малки автономни части. Европа е само инструмент в тази стратегия. Натискът на САЩ да приобщи Украйна към НАТО е такава идея, която е унищожителна за руската национална сигурност. Точно заради това американците започват да я придвижват още по време на Оранжевата революция, много преди Путин да започне да сглобява някакъв Евразийски съюз. Русия тогава се стряска, реагира остро и прави всичко възможно да увеличи политическото си влияние в Украйна, практически да си я върне, поне на властово ниво (в меката сила се затруднява). И ако първия път САЩ не успяват да вземат Украйна, то вторият път, отправяйки оферта уж за европейска интеграция, дългогодишната им работа по въвеждане на русофобия в Украйна най-после се увенчава с успех. Втората цветна революция в Украйна (майданската), продуцирана от САЩ в посока срещу Русия, успява. А Янукович става просто жертва на мощния конфликт за украинската територия, разразил се между САЩ и Русия. Този конфликт е само тихо преддверие на войната, която САЩ имат намерение от сега нататък да задълбочават и развиват с цел да смажат най-после окончателно и завинаги опита за възраждане на Русия. Манипулирайки световния медиен трафик и използвайки влиянието си в най-важните центрове за създаване на общественото мнение, включително в Европа, САЩ успяват да наименуват своята полускрита интервенция в Украйна „майдан за демокрация и европейско бъдеще”, а чисто отбранителният похват на Русия да защити националната си сигурност определят като „агресия”. И заедно с това – посяват омраза към Русия сред украинското гражданство, много по-ефективна от всякакви конвенционални оръжия. Оказва се, че преди да се загуби суверенитетът на страната, се загубва „суверенитетът” на съзнанието у гражданите. Така един народ, манипулиран с най-новите технологии за управление на тълпата (психология на тълпата), се оказва изпълнител на чужда воля и хората изобщо не забелязват това. Гражданите започват да извършват нелогични постъпки, напълно противоположни на реалните им интереси. Манипулацията се състои в това да се внуши друг образ на света в съзнанието на индивидите и те започват да действат съобразно фалшивото внушение. Виртуалният мираж в главите на хората управлява реалните им постъпки през едно увредено съзнание. Технология на подмяна на картинката, бутафория на настоящето! Както се и очаква по правилата на психологическия инструментариум, увреденото съзнание е препълнено със самомнение за уникалност и огромно самочувствие за превъзходство. Подобен управляем индивид се счита за умен, знаещ, компетентен, избран, велик, специален и пр. Той е ослепен от гордост. Затова е и обречен на провал. Патриотизмът на Украйна винаги е граничел с нацизъм, защото той е свързан не толкова с любов към Украйна, колкото с омраза към Русия. Патриотичните чувства в Украйна се изчерпват с тезата „Убей русского!” и „Москалей на ножи!”. Това, което украинците не искат да осъзнаят, е, че са просто оспорван терен между два гиганта и нищо повече. Те не са нация, която се бори за свобода. Първо, защото няма такава нация (украинска), и, второ, защото няма такава свобода (със сваляне на суверенитета). Но фалшивото съзнание има тази неприятна особеност – да обявява за фалшиво всичко, което не е фалшиво. Русия не иска да изгуби Украйна заради исторически свързаности, но най-вече заради националната си сигурност. САЩ пък искат да получат Украйна, както получиха Литва, Латвия и Естония – НАТО, бази, потребители, газово трасе, енергетика, телекомуникации, бизнес и най-вече отправна точка за заплаха към Русия. Да получат американците Украйна не означава свобода за Украйна! Означава диктат във властта, който да гарантира и генерира заплахи срещу Русия. САЩ, разбира се, няма да нападат Русия директно, макар че откъсването на Украйна е своеобразно нападение. Но позиционирането на заплаха, която да смирява врага, е стара, добре работеща тактика. Освен това не става дума за класическо нападение срещу Русия, а само за разграждането й. Или, казано на пропаганден език – „демократизирането й”, тоест сваляне на суверенитета и усвояване на несметните й ресурси и природни богатства. Ще е необходимо и демилитаризирането й, но това (според изпитаната вече технология на САЩ) ще бъде водеща част от програмата на инсталираните реформаторски правителства. Ето това са целите. От разпадането на Украйна към разпадането на Русия. Някак си е нормално Русия да се съпротивлява на този план. И да започне да се превъоръжава.
В контекста на плана за отслабването на Русия е контролирането и употребата на Полша и прибалтийските държави. Ако Русия трябва да бъде удържана, изнасянето на квазистълкновенията в Източна Европа е най-добрият начин. „Ключовата точка ще бъде Европа, а не Кавказ”, прогнозира Фридман. „Единствената област, в която Русия не прекрати изследванията и разработките през 90-те години на миналия век, беше сферата на военните технологии от най-ново поколение”, подчертава Фридман. Той пояснява също така, че САЩ не могат да си позволят да изоставят Балтийския регион, още повече, че тези страни образуват предния фронт на НАТО. „Ако Китай отслабне, а европейците продължават да са все така слаби и разделени, САЩ ще имат един фундаментален интерес – да поддържат руснаците, фокусирани върху Полша и Прибалтика, неспособни да разсъждават в глобален план... САЩ ще сторят всичко според възможностите си да увеличат силата на Полша и прибалтийските държави, за да ги видят как връзват ръцете на руснаците... Разположената в Кавказ Грузия е също гореща точка, твърде дразнеща за Русия, защото отклонява въоръжените й сили от Европа. Тъкмо поради тази причина именно оттам отново ще се намесят САЩ. Но ключова точка ще остане Европа. (...) САЩ – неизменно излишно агресивни от европейска гледна точка – ще забъркат известни неприятности в Източна Европа като заплаха срещу руснаците. И ако германците позволят на НАТО да вземе участие в това, ще се окажат въвлечени в конфликт, който не желаят. Следователно те ще блокират подкрепата на НАТО за Полша, Прибалтика и останалата част от Източна Европа, защото НАТО изисква единство в действията, а Германия е една от водещите му сили. (...) САЩ ще разцепят Европа през средата, отслабвайки по този начин ЕС, и ще увеличат подкрепата си за Източна Европа. На сцената ще излезе нов блок държави, основно старите съветски сателити плюс прибалтийските държави. Доста по-енергичен от Западна Европа и подкрепен от САЩ, този блок ще придобие удивителна динамика.”
Всъщност сценарият за конфликт с Русия през „агресиране” на прибалтийските държави вече е в ход. И не напразно НАТО инициира разполагане в Полша и трите прибалтийски републики на многонационални батальони с общ обем от 4 хиляди души, както и сборна бригада в Румъния. Сред задачите на НАТО е привеждане на ПРО в бойна готовност и увеличаване на военното присъствие в Средиземноморието и Черно море. Все още не се сбъдва прогнозата на Фридман, че германците ще блокират действията на НАТО. И не изглежда вероятно да ги блокират. Поначало по-задълбочените американски анализатори, или може би по-платените и по-добре сътрудничещите на службите, прогнозират, че Русия ще се сгромоляса през 20- те години на XXI век, тоест, че ще загуби последната студена битка със САЩ, след което ще се разпадне на безброй автономни области. Те прогнозират също така, че обещаната на Русия подкрепа от страна на Китай няма да я бъде, тоест, че Китай ще се отдръпне в решаващия момент. САЩ ще работят за победата си срещу Русия изключително с Източна Европа, Турция и Япония. И опитът за преврат срещу Ердоган в нощта срещу 16 юли трябва да бъде разглеждан именно в този стратегически план. Франция и Германия ще навлязат в упадък поради нежеланието си да бъдат ползвани от САЩ, затова пък страни като Полша, Румъния, прибалтийските държави и България ще сключат всички възможни съюзи, които САЩ поискат от тях. Срещу което ще бъдат подпомогнати от САЩ и ще получат своеобразен възход. Разбира се, съвсем логично е, че американските прогнози няма как да вещаят благоденствие на основния щатски враг – Русия, или да предричат загуба на собствените си военни стратегии и интервенции. Но въпреки това е нужно да им се обръща особено специално и много сериозно внимание, тъй като представляват проекция на американската стратегическа воля и желания. Ако не друго, то със сигурност може да се разбере и осмисли как ще действат САЩ и по какви пътища ще се движат към целите си. САЩ протестират, че Русия се превъоръжава, но самата Америка никога не е спирала да го прави. Дори и след непосредствения разпад на Съветския съюз. Разпадът на СССР означава напускане на гонката по въоръжаването на единия участник, но американският политически елит повежда курс към постигане на глобално военнотехническо превъзходство в планетарен мащаб, което в съчетание с политическото и икономическото влияние се очаква да обезпечи доминирането на САЩ за десетки години напред. Малко отклонение: Обаче до каква степен огромните военни бюджети на САЩ са наистина ефективни? Америка счита, че високотехнологичните проекти (САЩ ги намират за слабото място на Русия) категорично ще обезпечат американското военно превъзходство. Затова още отпреди 30 години започват разработки, които да подменят цялата техника в състава на въоръжените им сили, която по онова време е от епохата на Студената война. Но още тогава става ясно, че оръжията от ново поколение, които могат да им гарантират хегемонията, имат изключително висока цена в сравнение с оръжията от предишните поколения. Инженерите обещават невиждана ефективност, обаче САЩ се сблъскват с неприятната истина: увеличаването на стойността на военните разработки не гарантира съответния ръст на техническите възможности. Примери за провали могат да се дадат от всички видове Въоръжени сили на САЩ. Но особено фрапираща е ситуацията в Американските военноморски сили.
Безпилотници характеризират почти изцяло новата военна доктрина на САЩ, която се стреми към намаляване на човешкото участие. За съжаление безпилотниците и роботите като цяло не решават основния проблем при завладяването на вражески територии и ресурси – окупирането. Затова извън всякакви бойни характеристики остава технологията на т.нар. proxy-wars. Това не са обикновени войни. Това са войни, в които интересите на свръхдържавите се отстояват от хора, които изобщо не разбират, че са употребявани за чужди цели. Тези хора използват оръжия и методи, безкрайно далеч от техническия прогрес и обикновените закони на войната. Свидетели сме на такива войни в различни части на света. Но най-вече в Близкия изток и редица арабски държави, които бяха разцепени и хаотизирани именно по тази технология. Прословутата „Ислямска държава” е типичен пример за proxywar. Разчистване на терена с чужди ръце. След което се инсталира местна удобна власт. Конкретно в случая със Сирия единствено намесата на Русия попречва използването на тази технология да успее напълно и да постигне целите си. Практически друг вид колонизация в началото на XXI век не е възможна. А съвсем пуста територия на нито един господар не е нужна. За да се източват ресурси, трябва да има и хора. Самите хора също са ресурс – работна ръка и потребление. В този смисъл ядреното оръжие се оказва безсмислено и ненужно, ако няма да се унищожава Земята напълно. По-ефективни са някои други видове оръжия – като контрол и насочване на общественото мнение, което в съчетание с добре организирана агентура за влияние гарантира де факто сваляне на държавния суверенитет. Може да се каже, че това е работеща стратегия на САЩ в много части на света, включително в Европа. Но технологията се осъществява най-грубо в Украйна. Тази технология силно прилича на онези криминални сюжети, в които престъпниците влизат в банката за грабеж, но предварително и находчиво са подменили картинката в мониторите на охраната. Тоест, докато те обират банката, хората от охраната заблудено гледат едно спокойно и фалшиво изображение. Точно тази подмяна на картинката може да се извърши и в съзнанието на хората, въображаемото да замени действителността. По този начин се осъществява „ненасилствен” контрол върху личността, тъй като хората всъщност действат, изхождайки от картинката, която „виждат”. Именно този сценарий се разви и продължава да се развива в Украйна. И въпреки че реалността категорично съществува, възприемащият инструмент у хората е повреден. Няма значение какво се случва в действителност, важно е какво ще напишат за това вестниците и как ще го определят телевизиите, медиите са тези, които обясняват „истината”. Само че медиите се използват за подмяна на осъзнаването на реалността. Този феномен на безразсъдъка стои в основата на информационните войни. Защото, където глупостта е образец, там разумът се обявява за безумие, казва Гьоте. Увреденото съзнание само себе си подхранва и нищо, и никой не може да го освободи и пробуди.
Путин има твърд характер и това му качество поражда доверие. Той всячески се опитва да измъкне Русия от клопката на умиране, в която тя беше поставена след доброволното напускане на комунизма. Но връщането на Русия на международната сцена създава известна паника сред американските стратези по национална сигурност.Във времето на американския триумф като единствена свръхдържава САЩ са пропуснали да забележат, че гръбнакът на Русия не е бил прекършен достатъчно необратимо. И в момента САЩ са силно изненадани. Американците са напълно наясно, че Русия няма намерение да отправя директно военно предизвикателство към тяхната държава. Американската реакция е свързана с констатацията, че Русия прави опит да консолидира постсъветското пространство, да изгражда своя сфера на влияние, да създава дългосрочни партньорски отношения на базата на взаимната изгода и да строи свой Нов световен ред. В този ред Европа е търговски партньор на Русия, а Азия е бъдещият център на света. Все места, където американците са се разположили необезпокоявани и откъдето ще трябва да се отместят. САЩ много добре осъзнават, че ако Русия бъде оставена да действа без пречки, тя много скоро ще натрупа толкова сериозен икономически и международен политически ресурс, че ще отправи претенция за надмощие. В този смисъл Америка непрестанно се опитва да изтласква Русия от всички възможни позиции и да парира възможността й за обогатяване и растеж. И тъй като това е ужасно трудна задача, в употреба влизат всякакви средства. От нежното Трансатлантическо споразумение до разгръщане на война за газопроводи в Сирия и брутално придвижване на НАТО на изток. Сред оперативните мероприятия на САЩ срещу възхода на Русия е и „окупирането” на Украйна. Терминът „окупиране” съвсем не е пресилен. Става дума за фактическо абсолютно сваляне на суверенитета, макар на пръв поглед да има „нормално” правителство. Американците знаят, че Украйна и Беларус са от съществено значение за Русия. „Ако една от тези държави падне във вражески ръце, например стане член на НАТО, Русия ще се окаже изправена пред смъртна заплаха. Москва се намира на около 320 км от руската граница с Беларус, а Украйна – на около 300 км от Волгоград, бившия Сталинград. А Русия се отбранява от Наполеон и Хитлер с дълбочината на фронта. Тя е наясно, че без Беларус и Украйна губи този фронт – вече не разполага със земя, която да замени за кръвта на врага”, старателно пише Джордж Фридман, изразявайки стратегическите размисли на Пентагона и американските служби за национална сигурност. Съвсем обяснима е инвазията на Америка в Украйна и разгръщането на гражданска война – САЩ искат да разполагат с Украйна като особено важна територия за бъдещите си цели спрямо Русия. Американските стратези считат, че Русия се стреми към поглъщане на Беларус и Украйна в руската сфера на влияние, което да върне Русия като начало в границите й с Европа, каквито бяха в периода между двете световни войни. А след това, опирайки в Полша и Прибалтика, да предяви претенции към прибалтийските държави. Но това са само параноичните прогнози на съветниците по национална сигурност в администрацията на САЩ, разбира се, базирани върху оценките за имперския рефлекс на една бивша свръхдържава, каквато е Руската федерация. Истината е, че не Русия, а именно САЩ остро и открито се стремят към нова Студена война. Защото очакват, че Русия отново ще я загуби. И този път са си поставили ясна задача да разбият територията й окончателно на различни по-малки автономни части. Европа е само инструмент в тази стратегия. Натискът на САЩ да приобщи Украйна към НАТО е такава идея, която е унищожителна за руската национална сигурност. Точно заради това американците започват да я придвижват още по време на Оранжевата революция, много преди Путин да започне да сглобява някакъв Евразийски съюз. Русия тогава се стряска, реагира остро и прави всичко възможно да увеличи политическото си влияние в Украйна, практически да си я върне, поне на властово ниво (в меката сила се затруднява). И ако първия път САЩ не успяват да вземат Украйна, то вторият път, отправяйки оферта уж за европейска интеграция, дългогодишната им работа по въвеждане на русофобия в Украйна най-после се увенчава с успех. Втората цветна революция в Украйна (майданската), продуцирана от САЩ в посока срещу Русия, успява. А Янукович става просто жертва на мощния конфликт за украинската територия, разразил се между САЩ и Русия. Този конфликт е само тихо преддверие на войната, която САЩ имат намерение от сега нататък да задълбочават и развиват с цел да смажат най-после окончателно и завинаги опита за възраждане на Русия. Манипулирайки световния медиен трафик и използвайки влиянието си в най-важните центрове за създаване на общественото мнение, включително в Европа, САЩ успяват да наименуват своята полускрита интервенция в Украйна „майдан за демокрация и европейско бъдеще”, а чисто отбранителният похват на Русия да защити националната си сигурност определят като „агресия”. И заедно с това – посяват омраза към Русия сред украинското гражданство, много по-ефективна от всякакви конвенционални оръжия. Оказва се, че преди да се загуби суверенитетът на страната, се загубва „суверенитетът” на съзнанието у гражданите. Така един народ, манипулиран с най-новите технологии за управление на тълпата (психология на тълпата), се оказва изпълнител на чужда воля и хората изобщо не забелязват това. Гражданите започват да извършват нелогични постъпки, напълно противоположни на реалните им интереси. Манипулацията се състои в това да се внуши друг образ на света в съзнанието на индивидите и те започват да действат съобразно фалшивото внушение. Виртуалният мираж в главите на хората управлява реалните им постъпки през едно увредено съзнание. Технология на подмяна на картинката, бутафория на настоящето! Както се и очаква по правилата на психологическия инструментариум, увреденото съзнание е препълнено със самомнение за уникалност и огромно самочувствие за превъзходство. Подобен управляем индивид се счита за умен, знаещ, компетентен, избран, велик, специален и пр. Той е ослепен от гордост. Затова е и обречен на провал. Патриотизмът на Украйна винаги е граничел с нацизъм, защото той е свързан не толкова с любов към Украйна, колкото с омраза към Русия. Патриотичните чувства в Украйна се изчерпват с тезата „Убей русского!” и „Москалей на ножи!”. Това, което украинците не искат да осъзнаят, е, че са просто оспорван терен между два гиганта и нищо повече. Те не са нация, която се бори за свобода. Първо, защото няма такава нация (украинска), и, второ, защото няма такава свобода (със сваляне на суверенитета). Но фалшивото съзнание има тази неприятна особеност – да обявява за фалшиво всичко, което не е фалшиво. Русия не иска да изгуби Украйна заради исторически свързаности, но най-вече заради националната си сигурност. САЩ пък искат да получат Украйна, както получиха Литва, Латвия и Естония – НАТО, бази, потребители, газово трасе, енергетика, телекомуникации, бизнес и най-вече отправна точка за заплаха към Русия. Да получат американците Украйна не означава свобода за Украйна! Означава диктат във властта, който да гарантира и генерира заплахи срещу Русия. САЩ, разбира се, няма да нападат Русия директно, макар че откъсването на Украйна е своеобразно нападение. Но позиционирането на заплаха, която да смирява врага, е стара, добре работеща тактика. Освен това не става дума за класическо нападение срещу Русия, а само за разграждането й. Или, казано на пропаганден език – „демократизирането й”, тоест сваляне на суверенитета и усвояване на несметните й ресурси и природни богатства. Ще е необходимо и демилитаризирането й, но това (според изпитаната вече технология на САЩ) ще бъде водеща част от програмата на инсталираните реформаторски правителства. Ето това са целите. От разпадането на Украйна към разпадането на Русия. Някак си е нормално Русия да се съпротивлява на този план. И да започне да се превъоръжава.
В контекста на плана за отслабването на Русия е контролирането и употребата на Полша и прибалтийските държави. Ако Русия трябва да бъде удържана, изнасянето на квазистълкновенията в Източна Европа е най-добрият начин. „Ключовата точка ще бъде Европа, а не Кавказ”, прогнозира Фридман. „Единствената област, в която Русия не прекрати изследванията и разработките през 90-те години на миналия век, беше сферата на военните технологии от най-ново поколение”, подчертава Фридман. Той пояснява също така, че САЩ не могат да си позволят да изоставят Балтийския регион, още повече, че тези страни образуват предния фронт на НАТО. „Ако Китай отслабне, а европейците продължават да са все така слаби и разделени, САЩ ще имат един фундаментален интерес – да поддържат руснаците, фокусирани върху Полша и Прибалтика, неспособни да разсъждават в глобален план... САЩ ще сторят всичко според възможностите си да увеличат силата на Полша и прибалтийските държави, за да ги видят как връзват ръцете на руснаците... Разположената в Кавказ Грузия е също гореща точка, твърде дразнеща за Русия, защото отклонява въоръжените й сили от Европа. Тъкмо поради тази причина именно оттам отново ще се намесят САЩ. Но ключова точка ще остане Европа. (...) САЩ – неизменно излишно агресивни от европейска гледна точка – ще забъркат известни неприятности в Източна Европа като заплаха срещу руснаците. И ако германците позволят на НАТО да вземе участие в това, ще се окажат въвлечени в конфликт, който не желаят. Следователно те ще блокират подкрепата на НАТО за Полша, Прибалтика и останалата част от Източна Европа, защото НАТО изисква единство в действията, а Германия е една от водещите му сили. (...) САЩ ще разцепят Европа през средата, отслабвайки по този начин ЕС, и ще увеличат подкрепата си за Източна Европа. На сцената ще излезе нов блок държави, основно старите съветски сателити плюс прибалтийските държави. Доста по-енергичен от Западна Европа и подкрепен от САЩ, този блок ще придобие удивителна динамика.”
Всъщност сценарият за конфликт с Русия през „агресиране” на прибалтийските държави вече е в ход. И не напразно НАТО инициира разполагане в Полша и трите прибалтийски републики на многонационални батальони с общ обем от 4 хиляди души, както и сборна бригада в Румъния. Сред задачите на НАТО е привеждане на ПРО в бойна готовност и увеличаване на военното присъствие в Средиземноморието и Черно море. Все още не се сбъдва прогнозата на Фридман, че германците ще блокират действията на НАТО. И не изглежда вероятно да ги блокират. Поначало по-задълбочените американски анализатори, или може би по-платените и по-добре сътрудничещите на службите, прогнозират, че Русия ще се сгромоляса през 20- те години на XXI век, тоест, че ще загуби последната студена битка със САЩ, след което ще се разпадне на безброй автономни области. Те прогнозират също така, че обещаната на Русия подкрепа от страна на Китай няма да я бъде, тоест, че Китай ще се отдръпне в решаващия момент. САЩ ще работят за победата си срещу Русия изключително с Източна Европа, Турция и Япония. И опитът за преврат срещу Ердоган в нощта срещу 16 юли трябва да бъде разглеждан именно в този стратегически план. Франция и Германия ще навлязат в упадък поради нежеланието си да бъдат ползвани от САЩ, затова пък страни като Полша, Румъния, прибалтийските държави и България ще сключат всички възможни съюзи, които САЩ поискат от тях. Срещу което ще бъдат подпомогнати от САЩ и ще получат своеобразен възход. Разбира се, съвсем логично е, че американските прогнози няма как да вещаят благоденствие на основния щатски враг – Русия, или да предричат загуба на собствените си военни стратегии и интервенции. Но въпреки това е нужно да им се обръща особено специално и много сериозно внимание, тъй като представляват проекция на американската стратегическа воля и желания. Ако не друго, то със сигурност може да се разбере и осмисли как ще действат САЩ и по какви пътища ще се движат към целите си. САЩ протестират, че Русия се превъоръжава, но самата Америка никога не е спирала да го прави. Дори и след непосредствения разпад на Съветския съюз. Разпадът на СССР означава напускане на гонката по въоръжаването на единия участник, но американският политически елит повежда курс към постигане на глобално военнотехническо превъзходство в планетарен мащаб, което в съчетание с политическото и икономическото влияние се очаква да обезпечи доминирането на САЩ за десетки години напред. Малко отклонение: Обаче до каква степен огромните военни бюджети на САЩ са наистина ефективни? Америка счита, че високотехнологичните проекти (САЩ ги намират за слабото място на Русия) категорично ще обезпечат американското военно превъзходство. Затова още отпреди 30 години започват разработки, които да подменят цялата техника в състава на въоръжените им сили, която по онова време е от епохата на Студената война. Но още тогава става ясно, че оръжията от ново поколение, които могат да им гарантират хегемонията, имат изключително висока цена в сравнение с оръжията от предишните поколения. Инженерите обещават невиждана ефективност, обаче САЩ се сблъскват с неприятната истина: увеличаването на стойността на военните разработки не гарантира съответния ръст на техническите възможности. Примери за провали могат да се дадат от всички видове Въоръжени сили на САЩ. Но особено фрапираща е ситуацията в Американските военноморски сили.
Още в края на 80-те проектът за атомна подводница Seawolf до известна степен се проваля. Подводницата трябва да се размножи до 30 бойни единици и да реши превъзходството на САЩ над новите съветски атомни подводници по проекта 971, като покаже висока скорост (повече от 35 възела), голяма дълбочина на потапянето (600 метра), малка шумност и мощно въоръжение. Стойността на една такава Seawolf се планира на 2,8 милиарда долара, почти 3 пъти повече в сравнение с усъвършенствания вариант на предишния тип подводници Los Angeles, всяка от които струва около милиард. В крайна сметка на въоръжение влизат едва 3 атомни подводници, всяка от които на цена 4,2 милиарда долара. Цената е скочила заради малосерийността. Тези три Seawolf в никакъв случай не могат да заменят петдесетте „остарели” подводници от типа Los Angeles. Затова, търсейки нови варианти, САЩ се насочват към нов проект за подводница, която да не притежава рекордните характеристики на Seawolf и да бъде по-евтина, но да има необходимата технологична преднина пред Русия. Най-важното за подводниците е да бъдат максимално безшумни, те се засичат единствено от ехолотите. Затова се отделя най-голямо внимание на снижаването на шума. Задачата за подводница, хем евтина, хем по-добра от руските аналози, се оказва крайно сложна, но през 2000 година започва строителството на базовата подводница от новия проект Virginia. Към края на 2015 г. Военноморските сили на САЩ получават още 12 броя атомни подводници от този клас. Цената на серийната Virginia струва на данъкоплатеца 2,63 милиарда долара, напълно приемливо, ако не се отчита фактът, че по редица базови характеристики, включително дълбочина на потапяне и скорост на подводния ход, новата подводница отстъпва на Los Angeles. Има прогрес в оборудването и въоръжението, което позволява изпълнението на множество задачи, включително обезпечаване на действията на спецназ против брегови обекти на врага и управление на подводни роботи. Обаче основното предназначение на подводниците поначало е бой с подводниците на врага. Невисоките скорост и дълбочина на потапяне в сравнение с руските конкуренти пораждат сериозно съмнение във възможностите на Virginia. Поначало Virginia е два пъти по-шумна от последната серия руски подводници четвърто поколение по проекта „Борей”. Virginia може да засече вражеска подводница на разстояние 230 километра за разлика от „Борей”, които засичат врага на 320 километра. Това означава, че „Борей” е способна да се приближи незабелязано на 500 километра от бреговете на САЩ и да изстреля всички свои ракети наведнъж, като унищожи две трети от територията на американската държава. Американците често са неспособни да открият дори по-старите модели руски подводници, които са доста по-шумни, като „Щука Б”, „Палтус” и „Варшавянка”. Например през 1996 г. сред корабите на НАТО, които се „борят” да открият вражески подводници в Атлантика, ненадейно изниква една руска „Щука Б” поради това, че член на екипажа се нуждае спешно от медицинска помощ. Натовците се стъписват. Днес подводниците 885 „Ясень” са най-новият технологичен удар на руското подводно корабостроене. Когато Великобритания научава за първата атомна подводница „Ясень”, определя превъзходството на руснаците като „съкрушително”. Серията 885 на този проект представляват най-тихите и наймощните по въоръжение руски подводници. Всяка подводница от модела 885 „Ясень” има 24 крилати ракети „Гранат” с далечен обсег и бойни глави от 200 килотона. Техническите показатели на тази подводница са такива, че е почти невъзможно да бъде открита из Световния океан.
Безпилотници характеризират почти изцяло новата военна доктрина на САЩ, която се стреми към намаляване на човешкото участие. За съжаление безпилотниците и роботите като цяло не решават основния проблем при завладяването на вражески територии и ресурси – окупирането. Затова извън всякакви бойни характеристики остава технологията на т.нар. proxy-wars. Това не са обикновени войни. Това са войни, в които интересите на свръхдържавите се отстояват от хора, които изобщо не разбират, че са употребявани за чужди цели. Тези хора използват оръжия и методи, безкрайно далеч от техническия прогрес и обикновените закони на войната. Свидетели сме на такива войни в различни части на света. Но най-вече в Близкия изток и редица арабски държави, които бяха разцепени и хаотизирани именно по тази технология. Прословутата „Ислямска държава” е типичен пример за proxywar. Разчистване на терена с чужди ръце.
След което се инсталира местна удобна власт. Конкретно в случая със Сирия единствено намесата на Русия попречва използването на тази технология да успее напълно и да постигне целите си. Практически друг вид колонизация в началото на XXI век не е възможна. А съвсем пуста територия на нито един господар не е нужна. За да се източват ресурси, трябва да има и хора. Самите хора също са ресурс – работна ръка и потребление. В този смисъл ядреното оръжие се оказва безсмислено и ненужно, ако няма да се унищожава Земята напълно. По-ефективни са някои други видове оръжия – като контрол и насочване на общественото мнение, което в съчетание с добре организирана агентура за влияние гарантира де факто сваляне на държавния суверенитет. Може да се каже, че това е работеща стратегия на САЩ в много части на света, включително в Европа. Но технологията се осъществява най-грубо в Украйна. Тази технология силно прилича на онези криминални сюжети, в които престъпниците влизат в банката за грабеж, но предварително и находчиво са подменили картинката в мониторите на охраната. Тоест, докато те обират банката, хората от охраната заблудено гледат едно спокойно и фалшиво изображение. Точно тази подмяна на картинката може да се извърши и в съзнанието на хората, въображаемото да замени действителността. По този начин се осъществява „ненасилствен” контрол върху личността, тъй като хората всъщност действат, изхождайки от картинката, която „виждат”. Именно този сценарий се разви и продължава да се развива в Украйна. И въпреки че реалността категорично съществува, възприемащият инструмент у хората е повреден. Няма значение какво се случва в действителност, важно е какво ще напишат за това вестниците и как ще го определят телевизиите, медиите са тези, които обясняват „истината”. Само че медиите се използват за подмяна на осъзнаването на реалността. Този феномен на безразсъдъка стои в основата на информационните войни. Защото, където глупостта е образец, там разумът се обявява за безумие, казва Гьоте. Увреденото съзнание само себе си подхранва и нищо, и никой не може да го освободи и пробуди.