Интервю на Александър Сивилов с проф. Тецуя Сахара, един от най-изявените специалисти по балканска история и политика в Япония. Проф. Сахара преподава политически науки в Университета Мейджи в Токио. От 2008 г. до 2015 г. работи в Близкоизточния технически университет в Анкара и в един от най-големите частни турски университети – Билкент. Занимава се с проблемите на съвременния ислямски фундаментализъм и развитието на терористичните движения на Балканите в периода на гражданската война в Югославия.

Проф. Сахара, кой е истинският вдъхновител на опита за преврат в Турция, правителството на страната излезе с една версия, а много анализатори намесват и самия президент Ердоган?

Според официалните източници превратът е организиран от полк. Мухарем Кьосе и „Комитетът мир у дома” . По същите данни действията на метежниците са подтиквани от ген. Акън Йозтурк, бившия командващ на Военновъздушните сили. В същото време президентът Ердоган и неговото правителство твърдят, че превратът е вдъхновен от Фетхуллах Гюлен. Всъщност нито една от двете версии не изглежда достоверна. Корените на всичко това са много по-дълбоки. Турските въоръжени сили са част от НАТО и без мълчаливото съгласие на тази организация подобен опит въобще не би могъл да се случи.

Ако се вгледаме в степента и дълбочината на обвързване, превратът е бил добре подготвен и вероятно организацията му е отнела няколко месеца. Този март американските неоконсерватори заговориха за вероятност от сваляне на правителството на Турция и цялото управление на Ердоган. Те дори твърдяха, че Западът ще одобри подобно развитие на събитията.

Преките действия на заговорниците е трябвало да започнат малко по-късно, но са разбрали за превантивна операция на лоялните на президента, която е трябвало да се проведе на 16-17 юли. Новините за това изтекоха на 14 юли и на военните им се е наложи да променят плановете си. Поради това действията им изглеждаха зле организирани.

Как оценявате отношението на Русия и САЩ към метежа? Защо от Вашингтон не подкрепиха досегашния си съюзник Ердоган безапелационно? Толкова ли са се задълбочили различията между тях?

В момента на преврата, държавният секретар Джон Кери беше в Москва и първото му изявление беше, че се надява сблъсъците и политическата нестабилност да приключат колкото може по-бързо. Странно е. Защо не заклеймиха метежа? Още повече, че много от западните лидери няколкократно се изказаха с притеснение, че не се спазва върховенството на закона при процесите и при арестите на участниците в опита за сваляне на турския президент. Изглежда, че те се опитват да защитят заговорниците.

Руснаците първоначално реагираха по сходен начин. После оставиха да изтече информация, че Москва е предупредила Анкара за готвения метеж. Новината дойде от иранска новинарска агенция, а говорителят на президента Путин – Дмитрий Песков после я опроверга. Това е класическо измъкване в дипломацията.

Превратът стана в момент, в който Джон Кери се срещна с Владимир Путин и Сергей Лавров. Те обявиха, че са постигнали общи договорености по всички големи спорове между двете държави, но конкретните теми и решения останаха в тайна. Сред тях безспорно е и мирният процес в Сирия. Те видимо са се договорили за унищожаването на джихадистките групи, които доскоро бяха подкрепяни от Турция. Най-сигурният начин да бъде гарантирана договорката им остава елиминирането на Ердоган. Вашингтон и Москва отдавна имат общи интереси това да се случи. Дори скорошното подобряване на отношенията с Русия може да бъде обяснено с опасенията на турския президент, че се готви международен заговор срещу него.

Какво беше отношението на опозицията към преврата? Вярно ли е, че всички партии се обединиха в подкрепата си за Ердоган срещу армията? Какво е бъдещето на Кюрдската работническа партия? Появиха се новини, че два дни след сблъсъците, турски военни самолети са бомбардирали кюрдските позиции и бази в Северен Ирак, значи ли това, че президентът се готви за война дори с кюрдите, които са извън територията на Турция?

Хунтата нямаше никаква подкрепа от големите политически партии в страната. Те явно не са се интересували от нея и не са я търсили. Поради това никой от политиците не ги подкрепи. Всъщност всички големи опозиционни партии подканиха привържениците си да излязат на улицата срещу военните. Колкото до ПКК те водят двойствена политика – продължават нападенията си над силите за сигурност и армията в източната част на Турция и в същото време дават сигнали, че искат да започнат отново процеса на помирение. Ердоган заяви, че организацията на Гюлен е по-опасна от ПКК и ИДИЛ, но не смятам, че той наистина мисли за мир с кюрдите.

Каква е ситуацията в турското средно и висше образование след началото на чистките? Ще разрушат ли те светския му характер?

Абсолютно ясно е, че върви систематична чистка във всички университети. Докъде ще стигне тя още не е ясно, но вече гюленистите и непокорната част от ислямистите са отстранени. В момента се премахват привържениците на мира и светското. Като се има предвид, че те са най-добрата част от турската академична общност, това което се случва е фатален удар върху научната и образователната система.

Как виждате бъдещето на Турция? В предишното си интервю казахте, че ще има гражданска война в страната, а тогава още нямаше никакви податки за подобно нещо?

Гражданската война вече започна. Въпросът е докъде ще се стигне. Бойните действия срещу кюрдите могат да бъдат спрени, ако правителството на Партията на справедливостта и развитието размисли. Войната срещу ИДИЛ и джихадистите е различно нещо. Тя ще свърши само ако Турция се разпадне или терористите бъдат напълно унищожени. На 15 юли се случи нещо невиждано. След призива на Ердоган, на улиците излязоха много радикални ислямисти, които носеха калашници и бяха ядрото на групата издевателстваща и обезглавяваща предалите се войници. Отдавна се говори, че управляващата Партия на справедливостта и развитието тайно е въоръжавала своите привърженици, а сега беше потвърдено.

Много страшен е резултатът от чистката в армията. След като дойде на власт през 2002 г. партията на Ердоган прочисти войската от кемалистите. Тогава те ги замениха с привърженици на Фетхуллах Гюлен. В момента се прочистват гюленистите. Кой ще дойде на тяхно място? Най-вероятно това ще са крайни ислямисти. В момента половината от тези, които са в армията, симпатизират на джихадистите и на идеята за свещената война. Това е катастрофа.

Как виждате развитието на отношенията между Турция и Европейския съюз? Смятате ли, че Брюксел води адекватна външна политика спрямо Анкара? Какво ще се случи с България в този контекст?

Позициите на Ердоган вече са консолидирани и той няма нужда от подкрепата на Запада, поне по отношение на вътрешната си политика. ЕС и Европейската комисия няма да успеят да сключат ново ограничаващо споразумение с диктатора.

Както показва историята, силна Турция винаги е източник на проблеми и заплаха за България. София ще трябва да бъде много по-внимателна в опитите си да поддържа нормални отношения с арогантния си съсед.

Носят се слухове и за нов преврат в Турция. Първоначално те бяха подхранени от самия Ердоган. В този случай става дума само за предпоставка за засилване на репресиите, но има и друг аспект на тази разпространявана информация. Турските въоръжени сили са съставени от четири части: армията, флота, въздушните сили и жандармерията. Последните три бяха основните участници в метежа. Все още не е ясно защо армията не се включи. За момента тя се запазва от дълбоките чистки и има потенциал да направи промени, защото е и най-голямата сред различните родове войски.