Какво трябва да сторите, за да бъдете обявени в България за умни, интелигентни, креативни, оригинални? Сигурно си мислите, че е необходимо да направите научно откритие от световно значение или да напишете страхотен роман или да създадете великолепен филм? Бързам да ви успокоя. Изобщо не се напрягайте. Не е нужно да правите нищо подобно. За да ви обявят българските креативни и умни лица за същото такова креативно и умно лице, е достатъчно да свършите едно единствено нещо. Казвате, че не понасяте Слави Трифонов и моментално ви обявяват за гений. Може да допълните с треперещ от възмущение глас колко сте потресени, задето „Орлов мост” бил затворен заради концерта на този човек. Любопитното е, че най-тресящи се от възмущение поради затварянето на „Орлов мост” са онези грантови анализатори, които преди три години се въргаляха всяка вечер на същото място в жалък опит да минат за революционери. Точно те са и хората, които най-яростно нападат Слави Трифонов и неговата политическа дейност. Вероятно поради факта, че са изкарали някой двуседмичен онлайн курс в Оксфорд, се смятат за особено умни и са убедени, че никой по-добре от тях не знае как трябва да стават нещата в България. Да, между либералните анализатори и Слави Трифонов има много разлики. И най-важната е тази, че независимо от всичките дипломки, които са си накачили по стените, „умните и красиви” съществуват в публичното пространство единствено благодарение на щедрото спомоществователство на чужбинските тинк-танкове. Най-смешното е, че точно тези, които възхваляват пазара, живеят според изцяло непазарни принципи. Ако живееха според неумолимите пазарни закони, отдавна да са умрели от глад. Просто защото продуктът, който произвеждат под формата на блудкави анализи и никога несбъдващи се прогнози, не става за нищо. Никой не иска да го купи. Затова се налага да разчитат на чуждестранните си спонсори. Е, за разлика от тези псевдоинтелектуалци, Слави Трифонов и екипът му нямат нужда нито от „Отворено общество”, нито от „Америка за България”. Тези хора правят шоу и го правят добре. И няма никакво значение дали разни либерални умници ще се правят на особено извисени, ще ни обясняват как не понасят „Шоуто на Слави”, защото още със събуждането си пускат Густав Малер и Арнолд Шьонберг. Много по-важен от либералната претенциозност е фактът, че авторите на шоуто живеят от нещата, които сами произвеждат. И това е несравнимо по-честно, отколкото всяка година да превиваш гръбнак пред поредната чужда фондацийка в поредния опит да си осигуриш още някой долар или още някое евро. Само че либералните коментатори толкова са свикнали с това унижение, че то вече не им прави впечатление. И е напълно естествено да умират от яд, когато видят, че някой толкова различен от тях като Слави Трифонов е в състояние да събере на едно място десетки хиляди души. Защото те, неговите върли отрицатели, колкото и да се напъват, колкото и евра и долари да изкрънкат от Брюксел и Вашингтон, повече от 20-30 души не могат да прилъжат да дойдат на досадните им сбирки. А сбирките са такива, защото въпросните либерали са скучни до смърт. Те са като онези партийни активисти отпреди 1989 г., които те приспиваха с приказките си за „светлото комунистическо бъдеще”. Сегашните грантаджии ни приспиват с приказките си за „светлото евроатлантическо бъдеще”. Първо уморяват слушателите си от скука и после се чудят защо хората не ги слушали. Ами защото са едни ходещи клишета. Затова.